Вече почти никой не вярва на приказките за финансова прозрачност, с които в Левски крият спортните си провали

 

Рутинната загуба в Разград и ясно очерталият се още по-рутинен сезон без трофей този път сините скриха зад оптимистичен сценарий за близкото бъдеще. Не било фатална загубата от Лудогорец, защото и друг път Левски е губил от мегаселекцията на братя Домусчиеви, но от следващия сезон картинката щяла да е различна. Не била фатална загубата на титлата през тази година, защото целта пред Левски била класиране за евротурнирите и явно голямата конкуренция са Славия и Черно море. Изобщо нищо в Левски в момента не е фатално, защото клубът бил на прав път, поставени били основите на финансовата стабилност, на новия модел на управление и издръжка на клуба. И светло-синьото бъдеще тепърва предстои! Видите ли, Левски вече бил скъсал с модела на Бащицата и не бил зависим от един благодетел, имал си трима собственици, имал си явни акционери, функциониращ Управителен съвет, Общото събрание вече не е безгласна функция на собственика, бюджетът се формирал прозрачно… Сега се ощипете и излезте от сладкия унес, махнете тапите от ушите и извадете главите, заровени в земята от лятото насам. Огледайте се, ослушайте се, поинтересувайте се. Защото „Ледът се пука, господа съдебни заседатели”, както се казва в един литературен шедьовър. През последните дни все повече силни фигури, врели и кипели в големите дела, повдигат завесата на

 

така наречената

прозрачност

в управлението

и финансирането

 

 

 

на Левски. И наистина, отговорите на редица въпроси определено не са в подкрепа на сините митове и легенди за новия модел на професионализъм, стабилност и прозрачност.

 

От началото на месец февруари президентът на Славия Венцислав Стефанов повдига периодично няколко фундаментални теми, които „странно защо” не получиха нужното отразяване в някои медии, които иначе ежедневно публикуват „шокови” новини, „сензации”, „разкрития”. Собствеността на Левски е една от горещите точки в българския футбол, колкото и редица медии угодно да пропускат темата, а ръководство и фенове да я приглушават. И тук Венци Стефанов в няколко свои интервюта обобщи съмненията на цялата ни футболна общественост. Защото се наслушахме на обяснения кои са собствениците на Левски, ама на хартия. А откъде идва издръжката за сините? Какви са доходите на Иво Тонев, Николай Иванов и адвокат Александър Ангелов, с които могат да издържат отбор от ранга на Левски? Тонев често припомня колко трудно е било намирането на необходимите стотици хиляди, с които бяха погасени най-неотложните задължения на Левски и се спаси лиценза за настоящия сезон. На кой тротоар, в коя градинка, под кой камък ги намираха, така и не сподели с широката аудитория. Съмненията, че финансирането на Левски е

 

 

облегнато на

по-широк гръб

 

 

от този на Тонев, Иванов и Ангелов се засилват от последните финансови новини от „Герена”. Сините завишиха предварително афишираната сума за трансфери от 1 млн. лв, а бюджетът за заплати бе увеличен чувствително. Мотивът – Левски бил в борба за шампионската титла. Но ако управлението на клуба се подчиняваше на пазарни принципи, не трябваше ли вече да има редуциране на това перо? Стряскащо е несъответствието в приходната и разходната част на бюджета на Левски за първата половина на годината – близо 6,5 млн. лв. разходи при заложени собствени приходи в размер на 1,7 млн. лв. Останалото очевидно се осигурява от спонсори или неясно как по друг начин. На фона на тези цифри звучат гузните обяснения, че Левски не бил ФК Спонсор, че Левски не се къпел в златен дъжд. Просто Левски бил особено привлекателен за спонсорите и те били склонни да отделят двойно, тройно или четворно над дългогодишната практика в българския футбол. Абе, тези за канарчета ли ни взимат!?

 

Всъщност, да си припомним, че спонсорската опашка пред администрацията на „Герена” се изви в момент, когато Левски бе завършил седми в класирането на А група, бе загубил финала за Купата на България и му предстоеше да играе с един посредствен състав в една още по-посредствена А група, интересът към която бе близо до нулата след изваждането на ЦСКА и Локомотив София.

 

Затова приказките за тримата собственици на Левски, за функционирането на клуба като пазарно дружество, за финансовата прозрачност, звучат като приказката за задгробния живот – тя носи успокоение само на тези, които й вярват. Спонсорският Клондайк, в какъвто се превърна това лято „Герена”, наистина

 

 

не се подчинява

на пазарната логика

 

 

И тук е прав Венци Стефанов, когато повдига въпроса кой е готвачът в студената кухня, намазал синята филия с хайвер от двете страни. Защото нито откривателят на милиони Тонев, нито Ангелов, нито Иванов отговарят на този профил. Те просто играят зле ролята, която „белият гуру” несправедливо героизира, сравнявайки я с Матросов на амбразурата. Погледнете само как от синия лагер отвръщат на разкритията на Стефанов. Николай Иванов отказва да отговаря, за да не падал на „махленско ниво”. Георги Иванов-Гонзо съветва Стефанов да спре да се занимава с футбол, а да се снима в комедии. Иво Тонев подминава въпросите с подмятане на перчема и с дежурното „аз съм собственик”. От кадрите от ложите на „Лудогорец арена” обаче пролича ясно, че не влиза много добре в определения му образ. С цигара в ръка, с грижливо приготвена прическа, с критичен поглед и жестове сякаш се опитваше да си придаде излишна тежест, която на фона на Домусчиев придобиваше още по-комични изражения. До собственика на Лудогорец, който знае как се държи ниво, как се отстояват позиции и колко струват големите успехи, Тонев изглеждаше сякаш пренесен обратно във времето, когато бе в Локомотив София. А е добре известно как започна той в „Надежда” и как в един хубав ден се появи на „Герена”…

 

Наскоро Иво Тонев поиска държавата да помогне на клуба за модернизирането на „Георги Аспарухов”, както го е направила за Лугогорец и планира за пловдивските Ботев и Локо. И това искане Тонев отправя без да е ясно финансирането на изграждания в момента сектор А. Приказките за изплащане на задълженията към строителните фирми с билетите от публиката са смешни за всеки, който владее таблицата с умножение и може да събира и изважда.

 

Затова изглеждат все по-достоверни съмненията, че и строежът на сектор А, и бюджетът на клуба са зависими от политическата обстановка в страната. Индикациите там са, че предстои сериозно разклащане на статуквото и преразпределение на порциите. Ще издържи ли синия лед на горещините по високите етажи на властта, които се задават…

 

Стоян Генов, Тема спорт