Българийо, той игра за теб, остави си сърцето, а вече и душата
Аз съм Трифон Иванов. Денят е 17.02.2016 година. Този възглас на едно от многото деца, играещи футбол в едно обикновено училище във Велико Търново означава, че България е имала и ще има своите футболни герои. Един от тях напусна този свят и отиде някъде там, горе. Третият елемент на футболна България Трифон Иванов бе погребан вчера. Хиляди се стекоха в старопрестолния град, за да изпратят Туньо по последния му път. Залата, градът, България бе потопена в скръб. Това бяха сълзите на един народ, същият този народ, който преживя онова пиянство през 1994-та година. А Трифон Иванов бе един от хората, които ни разплакваха тогава. Разплакаха ни и вчера. Почти всички от момчетата на Димитър Пенев, начело със самия Стратег вчера бяха просълзени. Отиде си един от тях. Трифон бе един от всички. Той бе един от символите на България не само като футболист, той бе събирателен образ на
истинския
българин,
на този, който през вековете се е бил за родината.
„Българийо, за теб той игра”. Това бяха едни от встъпителните думи в препълнената Зала на спорта във Велико Търново. Трифон Иванов наистина през цялата си кариера игра и воюва като истински българин. А малко след това залата ръкопляска, защото така пожела една от дъщерите на Туньо. Младата дама се разплака и се провикна „Аплодисменти за тати-и-и-и!” Трифон, който е получавал аплодисменти от десетки препълнени стадиони по всички точки на света, сега получи такива от няколко хиляди в залата и още няколко хиляди отвън. Това бяха последните аплодисменти за Героя! Да, той не беше герой като всички останали, той беше такъв с голямо Г. Заради него запалянковци от цялата страна се стекоха във Велико Търново.
Не мислех, че някога ще го видя и в България. Но преди 10 години бях в Шотландия когато почина една от легендите на Селтик Джими Джонстън – Джинки. Тогава пред „Селтик Парк” хиляди запалянковци оставяха зелено-бели фланелки и знамена, а със Стилян Петров се учудихме, че имаше и никак немалък брой фенове на Рейнджърс, които оставяха фланелките си редом до тези на Селтик.
Трифон Иванов бе любимец както на феновете на ЦСКА, така и на тези на Левски. Факт! Той бе един от малцината, които нямаше как да не бъдат симпатични, той никога не се заяде, не се заигра, не провокира никого на тази тема. Като че ли той нямаше футболен цвят, освен българския трикольор.
Трифон бе
любимец
на всички,
които малко или много се интересуват от тази игра. Всеки сънародник носеше частица от него в себе си в най-истинския смисъл на този израз. И вчера всички, не само тези които бяха във Велико Търново проливаха сълзи. Да бяхте видели Христо Стоичков, той се разплака почти до истерия и когато слезе от автомобила си влизайки в залата и след това, когато пристъпи до тленните останки на Трифон. Да бяхте ги видели всички, които опияниха народа, как плакаха сега. Туньо бе нещо повече от техен обединител и вдъхновител. Той бе истински дипломат на терена, футболен политик от най-висша класа.
„Отивай да правиш шпагати на ангелите горе. Там сигурно е по-хубаво място”. Това написа в книгата на опечалените Наско Сираков, а под тези изречения се подписаха останалите от Големия ни национален отбор. След което часове наред футболни легенди, деятели и обикновени хора чакаха, за да си вземат „сбогом” с Трифон. Висшите държавници поднесоха венци и изпратиха съболезнователни телеграми. Бивши държавници отсъстваха. Те казват, че обичат спорта, но като че ли го правят само докато са облечени във власт. Там, където уважават своите герои продължават да го правят и когато не са в светлината на прожекторите.
А хора като Трифон Иванов не могат да бъдат бивши. Вчера Бончо Генчев от името на целия отбор каза няколко думи без да чете от лист. Той отсече, че няма как да мисли за Трифон Иванов в минало време. Защото както е казал народа,
героите не умират
А както отбелязахме в началото, Туньо бе такъв с голямо „Г”.
И понеже той бе весел, неподправен шегаджия и душата на компанията, след поклонението Георги Василев – Гочето събра доста хора в кафенето до стадиона на лафче, на спомени за Трифон с много шеги. „Той не би искал в този ден да сме тъжни”, отбелязаха и Бончо Генчев, Сашо Ангелов, Цанко Цветанов и други бивши съотборници на Туньо.
Сбогом, Трифоне, ти никога няма да бъдеш забравен. Ти игра, ти се би за България, ти си остави сърцето, а вече и душата.
Желю Станков, Тема спорт
