Мъже с качулки са причакали в засада феновете на ЦСКА и са ги нападнали с бухалки и боксове. Това гласи кратката информация за случилото се пред Зимния дворец след хокейния мач между армейците и Славия. Нападателите били фенове на Левски. Глупости! Те може да са всякакви, но не и фенове. А това, че носят артикули с образа на Апостола значи само едно – петно върху името му! Срамно и гнусно! Отишли, покрили се, нападнали... Дали са били 20, 30, 50 или 200 няма значение.

Дреме му на някой дали са били повече или по-малко. Важно е, че са били там, където не им е работа. За пореден път. Нима сте ги виждали в залата, когато играе Левски!? Не! Няма и да ги видите. За тях е важно не да подкрепят своя отбор, а да се спотайват в храстите, за да удрят, за да бият. Въоръжени! И така е не само, когато се играе хокей, така е и във футбола, волейбола, водната топка... Навсякъде! Те просто са такива. Мишкарите, които в тъмното стават ножари. Пратили свой човек, погледнал, разузнал, видял кой е там и кой го няма и нападнали. Сега сигурно се мислят за велики. Сигурно социалните мрежи преливат от нечленоразделните им крясъци. А стадионите и залите са празни. Нормално! Защото всички сме заложници на тази олигофрения. Защото никой родител не би завел детето си на мач, след който някакви лумпенизирани изроди ще ги нападнат с боксове, палки и ножове. А това дете после как да се запали по даден спорт и да започне да се занимава активно с него?

Нима същите тези не счупиха бутилка в главата на млад футболист на ЦСКА по време на мач, нима не намушкаха в крака дете с червен шал на врата, нима не биха журналисти... Докога? Преди няколко дни оплюхме Валери Божинов, който съжали, че се е родил в България, а не в Сърбия. Да, но в западната ни съседка на ханoбал, волейбол и баскетбол ходят по 10-15 хиляди души, а за финала на европейското първенство по водна топка, където „плавите“ срещнаха Черна гора имаше 450 хиляди заявки за билети. Да, и там се бият след мач, но се бият по мъжки и там където не може да пострадат невинни. За това обаче се иска характер, достойнство и сила. И ако те никога не са познавали подобни добродетели, то е време тези, които държат в закона в ръцете си да направят крачката, която ще ни освободи от този плен на простотията.

Явор Пиргов