"Мисис България Глоуб 2007" и организатор на конкурса "Мис Силикон" Мариана Маринова даде интервю за "7 дни спорт".

 

- Защо конкурсът “Мис Силикон” стана толкова популярен?

 

- “Мис Силикон” придоби голяма известност на фона на всякакви конкурсчета, които се провеждат всеки ден по барове и дискотеки. Според мен за неговия успех може да се правят изводи по популярността на победителките Йоана Христова, впоследствие Катрин Вачева и естествено, Гергана Райчевска. И трите станаха известни след спечелването на титлата. “Мис Силикон” е единствената алтернатива на конкурса “Мис Плеймейт”. Тази година предстои третото издание на конкурса. Отново ще е през юли в Слънчев бряг. Предвиждам да има 12 претендентки, кастингите вече стартираха. Момичетата, които имат силиконови импланти и високо самочувствие, да заповядат. 

 

- Победителките са много ухажвани от спортисти и най-вече от футболисти?

 

- Връзките между моделите и спортистите се обуславят от умствения потенциал на двете категории. Но досега няма Мис Силикон, която да е демонстрирала връзка с футболисти
Естествено, това е само в кръга на шегата. Нормално е победителката да е красива, млада, атрактивна и много специална. Родните футболисти като че ли си падат точно по известни момичета като самите тях.  

 

- А вас свалят ли ви футболисти?

 

- Аз по-голямата част от времето не съм в България, но когато съм тук, ми се е случвало да получавам по някое и друго предложение за вечеря, среща или кафе. Те, милите, пробват всичко. Но не искам сега да ставам известна с това кой футболист или треньор ми е отправял подобно предложение.

 

- Кой български спортист ви харесва като мъж?

 

- Харесва ми поведението на Бербатов и благотворителната дейност, която той осъществява. За съжаление съм сигурна, че има много добри спортисти, които не са популярни, защото не демонстрират личния си живот. В медиите се тиражират имената на двама-трима футболисти и с това нещата приключват. Лично аз не съм фенка на нито един от тях. Това обаче не ги прави слаби футболисти или пък неинтересни като мъже. 

 

- Какво ще кажете на хората, които се надсмиват над конкурси като вашия?

 

- Нивото е доста високо според изискванията на конкурса. Не раздаваме суджук и луканка и нямам списък със силиконки за продан. Създавам продукт с марката МИС СИЛИКОН и се чувствам горда от това. Ние нямаме самочувствие,че създаваме модели, които ще ни представят на модния подиум в Милано. Но има и друга част от модната индустрия - еротичните модели, и ние търсим най-добрите. Има вече много подобни конкурси, които искат да приличат на нас.  

 

- Какво ще е новото на “Мис Силикон 2011”?

 

- Мечтая за много неща, които да вдигнат нивото още повече. Ще има премия в размер на 5000 лв., предоставени от нашите спонсори. А специалната награда ще е лъскав автомобил
Чисто организационно бих искала да има топлес тур, но първо да видим как ще го възприемат момичетата. 

 

- Защо напоследък прекарвате толкова време във Венесуела?

 

- Там се озовах във връзка с един проект на г-жа Миглена Савова. Тя е собственник на няколко конкурса. “Мисис Вселена 2010” е проектът, във връзка с който заминах. Работя съвместно с една организация – BELLAS ENTRE BELLAS, която организира “Мисис Венесуела” и още два конкурса. Моята цел беше да изпратя участнички от Латинска Америка на “Мисис Вселена”, както и на “Мис Съмър Интернешънъл”.  

 

- Разкажете ни повече за живота там?

 

- Всичко в Латинска Америка е по-хубаво, отколкото тук. В България има прекалено много неща, които ненавиждам и които ме отвращават. Примерно всеки ден ме спират между 3 и 7 пъти да ми проверят документите по улицата. Катаджиите с усмивка ми казват, че имат норма за актове всеки ден. В същото време, откакто съм тук, колата ми е непрекъснато по сервизите, защото от дупките предницата ми е непрекъснато разбита, но не ми дават да напиша акт на общината. С други думи - имаме прекалено много задължения, но права нямаме. Аз обичам България, тук са родителите и дъщеря ми, тук завърших. Но за съжаление държавата има пропуски, които превръщат хората в зли и завистливи създания.  

 

- Спортувате ли?

 

- За съжаление не, а оценявам колко е важно. Тренирала съм 13 години състезателни танци при най-добрия треньор Златин Костов. Той ме е отгледал от 5-годишна в залата за танци. Спрях на 18 и до ден днешен съжалявам. Като гледам конкурси, си поплаквам от носталгия. Мечтая да ми се даде възможност поне за месец да изпитам пак това удоволствие от танците.  

 

-Титлата “Мисис България” какво ви донесе?

 

- Отне ми повече неща. Но аз за нищо не съжалявам, защото ние сами си правим всичко. Ако съжалявам, значи да се призная за провалена. “Мисис България” ми донесе много нови контакти и полезни познанства, със сигурност ми донесе и две много добри приятелства. Благодарение на тази титла започнах да научавам много неща за себе си от форумите, но пък това е друг поглед върху самия теб.

 

"7 дни спорт"

Близо 200 фена на Локомотив (Пд) не успяха да се съберат в залата за пресконференции на вчерашната среща с футболисти и треньори от представителния отбор, информира LPortala.net.

Пред запалянковците седнаха старши-треньорът Неделчо Матушев, капитанът Здравко Лазаров, както и Христо Златински, Йордан Тодоров, Габор Ерош и Базил де Карвальо.

Срещата закъсня с около 30 минути, заради приключилата малко по-рано следобедна тренировка, но това не попречи на фенове и футболисти да обсъдят обстановката и проблемите около отбора.

В крайна сметка всички изразиха оптимизъм и увереност, че отборът ще стъпи на краката си и ще покаже по-по-доброто си футболното си лице до края на сезона.

Футболистите на Левски ще гостуват всяка сряда в новия магазин "Ултра блу", който се намира на столичния булевард "Васил Левски" №53, съобщава официалният уеб сайт на клуба.

"Сините" ще раздават автографи на феновете върху картички и фланелки. Първи в новия магазин "Ултра блу" от 17:00 до 18:00 часа ще гостуват младия вратар Пламен Илиев и един от лидерите на тима Владимир Гаджев.

1. Да гледаме мача - това и пред телевизора е възможно, а и отдавна не ходя на мач, за да го гледам.

2. Да подкрепяме отбора - с химна и с "Българи юнаци" ли? За всичките тия години пет песни на кръст ли не можахме да измислим?

3. Да гледам на терена една разпасана команда, тотално демотивирана, която мисли само как да си бие шута към чалготеката възможно по-бързо - ако за вас не е, то за мен това е подигравка с футбола, с феновете, с фланелката на националния отбор.

4. Защото съм патриот ли? - гледах мача в заведение. На нашия химн се изправих само аз, другите продължиха да грухтят над чиниите.

5. За да си викаме с добитъка "турци сте" и подобни стандартни неща - това и на клубно ниво си го правим.

Обобщението не е весело - повечето хора, които ПОДКРЕПЯТ свой отбор в местното първенство, нямат мотивация да подкрепят националния отбор. И това няма да се промени скоро.

Трябват песни, атмосфера, скандирания, трябва шибан манталитет за подкрепа, трябва боклуците в БФС да се разкарат - все неща, които не виждам как и кога ще станат...

UOTW, ofanziva.org/forum

Приятелският уж мач между пловдивските Ботев и Спартак бе прекратен малко преди последния съдийски сигнал при резултат 2:1.

 

Поводът бе масов бой между фенове на "канарчетата" и футболисти на "гладиаторите". До него се стигна, след като вратарят на Спартак Стефан Стойчев бе провокиран от "жълто-черната" агитка и не им остана длъжен.

 

Последва скупчване пред вратата на спартаклии, като футболисти и бултраси си раздаваха тупаници и ритници. За щастие до този момент няма информация за сериозно пострадали след мелето.

Двамата капитани на Левски - Христо Йовов и Владимир Гаджев, поднесоха венец на паметника на Васил Левски. Днес се навършват 138 години от обесването на Апостола.

Нека простичко си зададем въпроса за какво играха футболистите от Сараево и защо победиха. Не от футболна гледна точка, защото нека този анализ да го оставим на хората, които наистина разбират от футбол. Играха, разбира се, за името на техния клуб, който символизира един интересен и с много драматична история град на Балканите. Играха за достойнството на тяхната етническа общност наречена бошняци, по същество сърби изповядващи мюсюлманство, понесла големи жертви при разпада на бивша Югославия. Играха с цялата си душа и сърце да възвеличаят и тяхната религия - ислямът. Не вярвам някой от тези скромни млади момчета да е изчислявал точно преди и в разгара на мача колко пари ще получи като премия, как ще ги вложи тези пари и т.н.

За какво играха професионалистите от Левски? Някои хора разбират под професионализъм, че няма никакво значение в коя страна си, в кой отбор си, стига да си добре устроен, добре заплатен и да имаш перспектива. Вмества ли се в тази представа за професионализъм нещо от горните мотиви, които така окрилиха иначе непретенциозния отбор на Сараево? Клубната идентичност се носи от все по-малко футболисти на Левски, защото малцина от тях са отгледани от деца в духа и традициите на този клуб. Какво пък е България като дух и понятие, никога не може да бъде усетено от не-българи. За величието на християнската вяра пък съвсем на никой не му е хрумнало да се бори, даже сигурно им звучи нелепо. Вероятно дори не са разбрали каква националистическа и религиозна буря се разрази, за да не бъдат обезпокоявани и да си гледат, така да се каже, работа. Остава сухия професионализъм: да си защитят занаята, оттук хляба и сигурността на семействата си. Да, но понякога прагматичните мотиви в една професия бледнеят пред емоционалните и патриотичните. И не можеш да имаш никаква професионална перспектива, ако не се раздаваш физически, емоционално, морално, интелектуално.

По отношение на медийната, дипломатическа, политическа и всякаква друга война, която се разрази около двата мача в София и Сараево, медиите в Сараево взеха категорична победа. Скриха напълно безпрецедентното нахлуване в "Александър Невски", но това не беше и трудно предвид мижавото му маркиране в България. Задейства се идеологията на националната гордост и солидарност в небивали размери, демонизира се България, която подкрепя Босна и Херцеговина от самото й обявяване като независима държава и се стигна до там, че български граждани изобщо, не само фенове, бяха, и може би дълго ще са, потенциална заплаха за линч от разгневена тълпа. Подобно неконтролируемо насилие е типично по-скоро за страни от други континенти, не от Европа. Босненската полиция също даде своя съществен принос за ненормалната обстановка, разкарвайки километри наред и проверявайки безкрайно феновете на Левски, докато си изпуснат мача.

Българските медии, от друга страна, не спряха да хулят феновете на Левски, забравяйки да обяснят, че плакатът в София се появи на принципа "каквото почукало, това се обадило", игнорирайки факта, че инциденът с храма също играе на изключително чувствителна струна за българите като национална чест, християнска вяра, турско робство, Баташко клане, Апостола и др. подобни. Развя се знамето на националния нихилизъм, внушението, че някой е много виновен, друг напълно невинен, че се дължи на някого някакво извинение, че не сме европейци и други подобни дивотии. Стигна се дотам, че в крайна сметка излезе, че България, която избегна с мъдростта на народа си граждански войни на етническа и религиозна основа, която е член ЕС и която предостави столицата си по гостоприемен и цивилозован начин за посещение на гостите от Сараево, трябва да се чувства неудобно и виновно пред Босна и Херцеговина, където масово са се изселвали хора, изнасилвали жени и има убити 110,000 души. Една страна раздирана и сега от крайни религиозни и политически противопоставяния, етнически въоръжени конфликти, несигурност за живота, неразминирани мини и какво ли още не.

Имаше и една друга общност, тази на футболните фенове, които усетиха инстинктивно, че никой български отбор не е играл напоследък в чужбина в такава ненормална обстановка на заплахи за мъст и саморазправа. Може би за първи, дано не и за последен път, фенове на други клубове пожелаха успех на левскарите и техните фенове, и най-вече им стискаха палци да се върнат живи и здрави у дома. Тази морална подкрепа беше най-точната мярка за национализма и професионализма.

За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение, само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята Родина.

Елена Ваташка

Един от огромните проблеми на българския футбол са празните трибуни. Единици бяха мачовете през току-що приключилия сезон, които се радваха на добра посещаемост.

Причините за този досаден и не от вчера феномен са много. Поради това FanFace.bg пие вода от извора и пита феновете на най-великата игра у нас: "Кое би ви спряло да отидете на мач?"

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО НА СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК - ТУК!

Страхотен екшън се разигра секунди след последния съдийски сигнал на полуфиналния мач за Купата на Кипър между Анортозис и Аполон (Лимасол), завършил 1:2.

Около двадесетина фенове на водения от Станимир Стоилов Анортозис, облечени с популярните и у нас "нинджи” и въоръжени с колове, пръти, чорапи пълни с камъни и нунджако, нахлуха на терена и подгониха четвъртия съдия, футболистите на Аполон, които още не се бяха прибрали в съблекалните и стюардите, отговарящи за реда. "Нинджите” бяха безмилостни и налагаха всеки, който им се появи пред очите, съобщава "Гонг".

Около две минути след това се появиха първите полицаи, които също пострадаха от запалянковците. Положението се усложни до толкова, че се наложи намесата на специалните части, които обаче не респектираха особено озверелите привърженици на Анортозис. Все пак те започнаха да се прибират в сектора си, когато противниковата агитка започна да ги дразни и също опита да навлезе на терена.

В този момент се намесиха и феновете от сектор "А”, които прескочиха загражденията и нападнаха играчите на Аполон, както и част от административното ръководство на отбора. Екшънът продължи повече от десет минути и беше гарниран с подобаващо количество бомби, пиратки и всякакви други пироефекти.

Полицаите и специалните части сякаш се объркаха и не знаеха накъде първо да се насочат, защото се бяха оформили няколко мелета в различни краища на стадиона. Когато футболистите от Лимасол направиха опит да се приберат в съблекалните баталните сцени се преместиха в тунела. Когато силите на реда най-сетне се ориентираха в обстановката успяха да усмирят биткаджиите и да ги накарат да се изнесат от терена. С това обаче историята съвсем не приключи.

Около 50 от най-запалените привърженици на Анортозис се наредиха пред служебните изходи и започнаха да ругаят и освиркват както футболистите на противника, така и собствените си любимци. Според запалянковците играчите на Анортозис са "изтъргували” полуфинала, за да може Омония да спечели Купата на Кипър.

Час по-късно положението ескалира дотолкова, че се наложи треньорите на двата отбора да бъдат преведени през вътрешни тунели, за да се появят на пресконференцията. Полицаите също се появиха на мястото, но не направиха особено впечатление на феновете. Всеки дръзнал да се появи от служебния изход беше освиркван и псуван от агитката.

В крайна сметка, след като изляха цялата си ярост запалянковците се разотидоха крещейки, а служебните лица и футболистите успяха да се приберат по домовете си.

Луд екшън се разигра на "Герена" при завръщането на Левски от Босна и Херцеговина, където снощи селекцията на Илиан Илиев стана за срам, загуби с 1:3 от ФК Сараево и отпадна безславно от Лига Европа. Напрежението на "Георги Аспарухов" ескалира, а футболисти и журналисти дори бяха бити от разгневените ултраси!

Близо 150 обезумели привърженици на клуба окупираха съблекалнята и поискаха обяснение за бездушната игра. Илиан Илиев обаче беше залостил играчите си в съблекалнята, а полицаите едва удържаха феновете да не нахлуят и да ги пребият, предаде репортер на БЛИЦ.

Първоначално на "Герена" имаше едва 4-5 полицаи, които обаче усетиха, че няма да овладеят ситуацията и извикаха подкрепление. Униформените набъбнаха до 50-ина, а ултрасите бяха три пъти повече - около 150.

Привържениците крещяха и настояваха футболистите и треньорите да се явят пред тях и да им дадат обяснение за отпадането от евротурнирите. Пръв при феновете се показа Илиан Илиев. Наставникът очевидно беше уплашен от случващото се. Ядосаните фенове го засипаха с псувни.

"Много съжаляваме, разберете ни! Какво искате? Да влезете вътре и да убиете трима играчи ли?!", обърна се Илиев към привържениците, едва удържани от полицаите.

"Ти си шестият, който идва и само дава празни обещания!", гневяха се ултрасите, след което Илиев се върна обратно в съблекалнята.

След това пред феновете се яви Станислав Ангелов, който ги вбеси още повече. "Какво искате, бе?!", обърна се Пелето към ултрасите, след което един от тях му нанесе ритник, друг го изблъска.

Ангелов беше засипан и с псувни и плюнки, полицаите също бяха блъскани. На един от тях дори му падна фуражката. В мелето пострадаха и представители на медиите, като журналистите веднага се разбягаха.

Унизеният Станислав Ангелов също "запали гумите" и на бегом се прибра в съблекалнята. След него при феновете излязоха още Владимир Гаджев, Иво Иванов, Христо Йовов и други, на които ядосаните привърженици не спряха да крещят.

Най-обиждан беше Иво Иванов. Феновете го посъветваха по-добре да си събира багажа и да напуска, тъй като според тях не е за "Левски". Привържениците му четоха и конско, защо всяка нощ е на линия във "Фейсбук", а не спи.

Преди разигралите се грозни сцени Илиан Илиев тренира играчите си, но вътре на стадион "Георги Аспарухов", за да нямат привържениците достъп до тях.