Звездата на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов спечели за рекорден седми път в своята кариера наградата Футболист на годината на България.

Календарната футболна година на Острова завърши подобаващо – вълнуващо лондонско дерби между Арсенал и Челси (3:1). Малко след Нова година и след като почти навсякъде все още се чуваше звън от чашите с шампанско, в съседна Шотландия феновете на най-великата игра имаха възможност да се насладят на столичния сблъсък Хартс – Хибърниън (1:0) и на вечната битка за Глазгоу между Рейнджърс и Селтик (0:2).

Харизмата срещу парите... Манчестър Юнайтед далеч не е беден клуб, но изглежда такъв към днешната дата, като се има предвид колко харчат съгражданите им от Сити.

Димитър Бербатов е преживял изключително болезнено новината за изваждането му от групата на Манчестър Юнайтед за финала в Шампионската лига срещу Барселона (1:3).

 

Митко не бил на себе си по време на мача, вечерта след неговия край и на другия ден. Когато останал насаме с близките си, Бербо бил със зачервено лице и насълзени очи.

“Това е голям шок за него. Но той е мъжкар и ще се оправи. Лошото е, че сър Алекс Фъргюсън постъпи отвратително. С тази си постъпка той буквално съсипа Митко”, коментират близки до Бербатов.

Те категорично заявиха, че Митко е изгледал мача от трибуните на “Уембли”, където бяха и неговите родители – Иван и Маргарита. Както е известно, появиха се информации, че Бербо е напуснал стадиона, след като научил, че не е в разширения състав.

Димитър Бербатов ще се завърне късно тази вечер в София. Той е наел частен самолет. Става въпрос за малък аероплан – със 7 места. Заедно с Митко ще се приберат половинката му Елена и дъщеря им Деа.

 

Самолетът ще кацне на летище София малко след полунощ. Все още афектиран от случилото се, Бербатов не искал и да чува за интервюта и среща с представители на медиите.

 

БЛИЦ

Най-известният българин Димитър Бербатов се радва, както винаги, на огромен интерес от страна на медии и фенове. В събота таранът на Манчестър Юнайтед също не бе пожален, раздаде стотици автографи и се снима за спомен с огромен брой свои поклонници, но най-големият му фен се оказа 2-годишен малчуган, информира Livesport.bg.

По време на двубоя между приятелите на Бербатов и селекцията на легендата на Левски Георги Иванов-Гонзо в Слънчев бряг, разочарован от изоставането в резултата с 1:4, голмайсторът на Премиършип поиска смяна и седна зад вратата, когато намери неочаквана компания.

Около 2-годишно хлапе се залепи на оградата и започна да обсипва с внимание Бербо, който не остана равнодушен към ласките му. Звездата подаде ръка за поздрав към момченцето, а "флиртът" между двамата продължи няколко минути и очарова феновете, дошли специално, за да наблюдават мача.

"Бербо има афинитет към малки деца, все пак вече е родител", прехласна се жена на средна възраст.

Иначе след двубоя, почти всички нападнаха Бербатов, който стоически издържа на огромния интерес, преди да се качи в мощния си джип Escalade и да се прибере в хотела.

Димитър Бербатов излезе пред цяла България и се извини. Извини се, че не е участвал във финала и че по този начин е разочаровал целия български народ.

Защо се извинява? Да не би този български народ да му плаща заплатата? Да не би този български народ да му уреди място на Олд Трафорд? С какво е длъжен Бербатов на България? С нищо! Дори и футболната му кариера да спре дотук, Бербатов направи повече да прослави родината ни от поколения политици и външни министри.

С трите си финала за ШЛ, той направи нещо толкова запомнящо се, че едва ли скоро наш сънародник ще успее да го повтори в близкото десетилетие.

С фондацията си той помага на младежта на България. Ето това е патриот – човек, който въпреки всичко милее за своята родина и обича своя народ.

Чест му прави, че се разграничи от частния ни футболен отбор на семейство Михайлови. Чест му прави, че е той.

Кажете не е ли голям човек и професионалист личността Димитър Бербатов?!

Милослав Моллов

Ще ме извинявате г-н Моллов, но това са пълни глупости! Колко голям и велик е всъщност Бербатов ли? Отговорът на този въпрос не е тази постъпка, че се е извинил, затова че не е играл на финала (OK, за това наистина няма за какво и на кого да се извинява, освен може би на феновете на Манчестър Юнайтед, но това не ме интересува, нека си блъскат главите)...

Отговорът на въпроса е даден от куп други негови постъпки... постъпки, с които той е доказал, че най-малко е голям или велик. Смешно е това, което сте написали, та той винаги е бил най-голямата мишка на терена... Никога не е бил лидер в националния, въпреки че имаше качествата на такъв и всички само това чакаха от него, защото на това развалено поколение му беше нужно малко повече вяра в себе си и те виждаха Барби като лидер, а той редовно им показваше, че не иска да е такъв...

Та той е човекът, който се молеше като циганка в някой подлез на шефовете на Тотнъм да го продадат и предаде феновете, които го обичаха и подкрепяха (заради него дори и бяха излезли в подкрепа за сестрите в Либия – нещо, което ме изненада много, имайки предвид колко са студени англичаните към източните народи), и той захвърли това, само като чу за Манчестър Юнайтед...

Tа той е човекът, който се ОТКАЗА от България в най-трудния момент, и моля ви, не се заблуждавайте, че е било заради Лечков или БФС. Беше, защото тогава му беше най-тежко в Манчестър Юнайтед и беше под натиск да се отдаде изцяло на тях, за да си заслужи безумните пари, които се пръснаха за него...

Дори и отказването да е било заради отношение към него, майната ти, Барби! Та това е България, това е националният отбор, това е национален интерес... Ако ще го сравняваме с политици и министри, искам да знам дали има такива, които така безцеремонно и необосновано са се отказали да защитават българския интерес...

Какво като имаш разногласия с някои? Преглътни, бъди мъж, бори се за позицията си, но не се отказвай най-малко, когато има проблеми и си най-нужен! Барби избра лесния изход от ситуацията, защото не му се занимаваше повече, а това изобщо не е постъпка на голям или велик човек... Поне не според моите представи.

И последно - Бербатов не дължи нищо на България??? Това е такава простотия, че дори и той няма да се съгласи с това... само Стоичков може би...

Станислав Едикойси (мнението е публикувано в профила на FanFace.bg във Фейсбук)

В България съществува една много интересна тенденция, която цели отнемането на правото ни да критикуваме. Не знам защо всеки път като дръзне някой да критикува, всички го изкарват завистник, неудачник и комплексар. Затова държа да направя няколко вметки.

 

Изкуството и спортът като културни феномени олицетворяват човешката природа много точно – ние сме страстни личности. Няма две личности с два еднакви вкуса, но понеже сме страстни, ние сме готови да се изпокараме и да стигнем до бой дори, когато не сме съгласни един със друг – както навремето рицарите са се биели до смърт заради обикновени спорове от типа коя жена е по-хубава. Естествено, че за всеки рицар неговата жена си е най-хубава. Та... предполагам, че поне някои от вас са чели рицарски романи или са гледали филми за рицари и няма нужда да повтарям, че това е начин да съпреживяваме емоциите на героите. Но когато един човек се опита да възпроизведе това, което е разбрал, излиза една интересна статистика – най-големите литературни критици са лоши писатели... ама сме ги учили в училище! Сещате ли се накъде бия и с какво ще направя аналогия? Ами това е не само в литературата, музиката, ами дори и в спорта и футбола! Та ние сме страстни личности...

 

Мили читатели. Вие просто не можете да си представите в какъв контекст като „злонамерен критикар” ще вкарам казаното по-горе. Цесекар съм. Не го крия, но бих казал, че съм много злопаметен цесекар. Не търся рационалност в пристрастията си и не очаквам и вие да търсите, защото аз съм също толкова страстна личност към отбора си, колкото и вие.

 

Обаче като цесекар не мисля, че харесвам Бербатов. Не мисля, че се гордея с него. Разбирам, че повечето хора, които са цесекари, защитават Бербатов. Еми аз съм едно изключение – харесвам ЦСКА, радвам се за купата, но не харесвам Бербатов.

 

Та има един спомен, който годините не могат да изличат от съзнанието ми. Става въпрос за кървавия гол на Гонзо и за непростимите пропуски на Бербатов. Сега – не отричам, че Бербатов може би е много талантлив в играта си, може би е трябвало да има някой, който специално да оцени неговото театралничене на терена (Сър Алекс ли, Бай Иречек ли, въобще не ме интересува кой). Обаче историята е пълна с нереализирали се таланти. За да реализираш таланта си ти трябва да имаш не само късмет и заложби, не само трябва да работиш, но да се стараеш да не допускаш грешки... Във футбола на преден план излиза и още една реализация – това е една игра с груби сблъсъци между феновете (до голяма степен ирационални, защото сме страстни личности в тези случаи, а не логични)... А футболистът е пионка сред тези сблъсъци, която трябва да устоява. Бербатов не устоя. Беше виновен, защо не го преглътна още тогава? Та... ето от тази ревливост още тогава ми се догади...

 

Но капката, която преля чашата е грубата грешка в неговия блог... Точно там, когато обсъди как ние, българите сме критикували, без да сме разбирали от футбол. Сега ще ви кажа защо направих аналогията с изкуството. Абе, ако съм един писател, на който не му оценяват писаниците, какво трябва да направя – да осъдя читателя си, че не разбира от литература ли? Ми не разбира, ама моя е задачата да му предложа продукт, който да се възприема от него независимо от неговото неразбиране. Същата е аналогията и във футбола... Бербатов няма никакво право да критикува по този начин. Това, че хора като мен не харесват неговата игра, въобще не означава, че сме някакви жалки завистници, неудачници, комплексари, които не си знаем мястото... Ами това означава, че просто сме страстни, ирационални и ... не ни харесва играта му! Толкоз!

 

Не отричам, че Бербатов се е реализирал. Честито да му е – казвам го без никаква ирония. Че е прославил България – също... Само че за мен заслугите на Бербатов за България са колкото на Джъстин Бийбър за Канада... Джъстин Бийбър е станал известен, но дали ще стане легенда? Шансът е нищожен... Същото и за Бербатов – известен, но до кога? Легенда в изкуството се става много рядко, същото е и в спорта... За да станеш в спорта легенда и да те обичат, ти трябва да правиш не просто за чуждестранните фенове, но и за родните фенове... Поради много причини Бербатов не се реализира в националния отбор по начин, по който Стоичков се реализира през 1994. Не ми се обсъждат тези причини. Важното е, че Бербатов не реализира шансовете си да стане легенда. Това е! До този момент не съм видял обяснение на големите защитници на Бербатов защо упреците, според които Бербатов е родоотстъпник, са невалидни. Валидни са, верни са.

 

Та това исках да кажа за Димитър Бербатов ... Бийбъров. Не ми харесва ... не успя да реализира потенциала си... ми това е, това е моето разбиране и знам, че се споделя и от други хора!

 

Светослав Александров (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън не е съгласен с мнението на наставника на Арсенал Арсен Венгер, че теренът на стадиона на "червените дяволи" "Олд Трафорд" е бил в много лошо състояние и това е отнело от качеството на дербито между отбора на Димитър Бербатов и лондончани.

Председателят на официалния фенклуб на Манчестър Юнайтед Емил Йорданов разказва за всичко около фенклуба, за благотворителните инициативи и дейности, и за своите срещи със Сър Алекс и футболистите на Юнайтед.

 

1. Здравей Емо. Може ли да ни  разкажеш от кога феновете на „червените дяволи” в България имат официално членство към Англия и какво е значението на това, че ние имаме официален фенклуб? Какви привилегии следват от този факт?

 

Здравейте, радвам се, че съм тук при вас. Официалното признаване на фенклуба, датира от 14 юли 2010, което ние получихме доста трудно, трябваше да изпълним изискванията за официален статут на Юнайтед, коeто ние доста отдавна го бяхме направили, но близо година и половина, те ни "изпитваха", дали ще бъдем сериозни към това признаване, две години изпращахме бройката мембъри (официални членове към клуба в Англия), необходими за признаването. Постоянно ни задаваха въпроси, на които трябваше да отговорим, най-често ни питаха, дали заради Бербатов правим клуба, просто искаха да се уверят, че истински и достойно ще защитаваме името на Юнайтед в България.

 

Щастлив съм, че това е вече факт и сме част от голямото семейство на нашия любим клуб. Значението от това е повече от прекрасно, знаят ни в цял свят, получаваме билети за всеки домакински мач на Юнайтед, срещаме се с футболистите и треньорите на клуба, гледат на нас, като на истински приятели и хора, на които може да се разчита за всичко свързано с клуба и най-вече вратите за нас са отворен за всичко, което касае Манчестър Юнайтед. Разбира се всяка години ние защитаваме това признание, за да може всеки, който обича отбора, да се докосне на живо до историята на този велик клуб.

 

2. С какви инициативи и дейности се занимава фенклубът и колко хора членуват в него?

 

Когато получихме конституцията и всички права за Юнайтед основното, което бе заложено, бе популяризирането на клуба в страната. По този повод, след като изчетохме всичко, решихме, че с благотворителна дейност, най-вече насочена към деца, ще пожънем големи успехи, както за нас, като фенклуб, така и за Юнайтед, а и най-вече ще помогнем на децата на България. Започнахме с даряване на дрехи и обувки за децата по домовете, а вече втора година организираме футболен турнир за деца в неравностойно положение, който се превърна в истински празник за децата. Всяка година през месец май стартираме акция по даряване на кръв под мотото "Не е нужно да си лекар, за да спасиш човешки живот". Организираме и спартакиади по домовете, спортуваме заедно с децата, съорганизатори сме и на много други дейности - в провеждането на женски футболен турнир, благотворителният концерт - "За Драго", участие в турнира по футбол - "Манзарков" в град Свищов и много други.

 

Аз, като председател, съм изключително щастлив от това и най-вече, че членовете на клуба приемат тази идея и всички помагат за развитието на нашия клуб. В България има над 50 000 фена на Юнайтед, но за съжаление, клубът в Англия, признава тези, които си плащат всяка година членството, а на базата на това ни дават билети и различни привилегии.

 

За сега, пълноправни членове на фенклуба в България, които са и официални мембъри  - платили членски внос, както в Юнайтед, така и в Българския фенклуб, са 120 души. Това си е голям успех за нас, но се надявам тази бройка да нараства, за да може да получаваме повече билети за мачове, за да ни гостуват в България футболисти на Юнайтед и разбира се, за да вървим нагоре.

 

3. Разкажи ни малко повече за благотворителните инициативи и как всеки футболен фен, а и всеки човек може да помогне?

 

За благотворителността всеки, който има желание да направи децата щастливи, може да помогне, не е задължително да членува в клуба, важното е да го направи от сърце и каквото може да даде от себе си.  За всички, които помагат финансово, ние изготвяме договори и осигуряваме прозрачна отчетност, за да не се спекулира с това - когато всичко е прозрачно и истинско
нещата се получават. Всички парични дарения се превеждат по сметката на клуба. Имаме доста големи проекти за реализиране в името на децата, надявам се искрено, много приятели, да бъдат с нас, за да постигнем всичко, което сме замислели.

 

4. Както информирахме нашите читатели, преди около две седмици фенклубът откри мини футболно игрище Олд Трафорд в детска градина в Пазарджик. Разкажи ни нещо повече - от къде дойде идеята, как беше реализирана тя и защо избрахте Пазарджик?

 

Идеята за детската площадка се роди съвсем спонтанно, казахме си, "може ли да направим една детска площадка и от нея да излезе следващият Бербатов?" Започнахме да събираме средства за нейното изграждане - свързахме се с г-н Димитър Писков, който има строителна фирма и прие от сърце да изгради площадката, той се оказа изключителен човек и приятел и прие нашата идея, за което искрено му благодарим, на него и екипа му. Направихме я с огромно желание и тя е вече факт - децата спортуват на нея и за нас е истинско удоволствие да ги гледаме и искрено се надяваме, от нея да излезе следващият Димитър Бербатов.

 

Избрахме Пазарджик, като първа стъпка, защото детската градина "Калина Малина" е най-голямата в Южна България - близо 300 деца се възпитават там.

 

А и моят малък син е в тази детска градина, той носи името на нашия треньор Алекс Фъргюсън. Малкият Алекс е официален член на клуба и постоянно иска да рита топка.

 

Както наскоро споделих, първо пред вашата медия, на  пролет ще направим още една детска площадка и тя ще бъде в Димитровград.

 

5. Тази година ти сбъдна една твоя мечта, като се срещна с повечето играчи на Юнайтед на базата в Карингтън. Кое ти направи най-голямо впечатление при срещата ти с тях?  Разкажи ни малко повече за това невероятно изживяване.

 

Благодарение на това, че сме признат фенклуб от Англия, аз имах уникалната възможност да се срещна с всички футболисти на клуба, както и със самия Сър Алекс. Това беше един незабравим миг в живота ми. Всички бяха изключително любезни с мен, разговаряхме, казах им за нас, за нашия клуб, споделих им, че и ние сме в голямото семейство на Юнайтед. Повечето е питаха за България и ми раздадоха много автографи.

 

Сега като гледам,  вече доста наши членове успяха да се срещнат с тях, за което съм истински щастлив, но това нямаше да е реалност, ако не бяхме ОФИЦИАЛЕН ФЕН КЛУБ.

 

6. Разкажи ни малко повече за срещата си със Сър Алекс?

 

Срещата ми със Сър Алекс бе първата от всички. Когато отидох на Карингтън, показах си картата на нашия фенклуб, казах кой съм и попитах дали е възможно да се видя с г-н Фъргюсън - реакцията на охраната жестоко ме впечатли - веднага задействаха това да стане реалност и след няколко минути ми казаха, че до половин час аз ще се срещна с него.

 

Не мога да ви опиша как се почувствах тогава, това бе нещо велико, след това още 3 пъти разговарях с него. Подарихме му специален плакет от клуба, споделих му, че моят син е кръстен на него, обещах му следващия път да му подарим една бутилка българско вино. Той бе много усмихнат, разговаряхме като първи приятели .Незабравимо беше, пожелавам на  всички да могат да се срещнат с този велик човек.

 

7. Ти успя да гостуваш и на Оле-Гунар Солскяр в Норвегия, какъв е той като човек?

 

Имах и изключителния шанс в Норвегия да срещна още една легенда на Юнайтед - Оле Гунар Солскяер. Той в момента е треньор на Молде, които за първи път в 100-годишната си история станаха шампиони на страната си, под негово ръководство.

 

Предварително с изпълнителния директор на клуба, си бях уредил срещата, за което адски му благодаря. Първоначално уговорката ни бе само за 10-15 минути,но в последствие Оле ми отдели близо час - през цялото време имах чувството, че сънувам. Той е изключително скромен и земен човек, разказа ми за финала през 1999 година, за най-хубавите си мигове с Юнайтед, разпитваме за България, за фенклуба. Много се зарадва като му казах, че сме официално признати. Поканих го да ни гостува в нашата страна и сега правим всичко възможно това да стане факт и българските фенове да се докоснат до този прекрасен човек и приятел. Той раздаде много автографи и се разделихме като приятели, които все едно са се познавали с години. Наскоро му се обадих, за да му честитя успеха с новия му клуб и това, което ме впечатли много, бе че той ме попита - "Емо, кога отново ще се видим?". Невероятно е усещането, щастлив съм, че познавам този човек.

 

8. Бих искал да те питам и за една неприятна тема - защо Димитър Бербатов е едновременно колкото обичан, толкова и оплюван от българския запалянко, дори има фенове на Юнайтед, които не спират да недоволстват и да сипят ругатни по адрес на българския футболист?

 

Темата за Митко Бербатов е доста голяма, за мене ние българите имаме една много лоша черта и това е завистта, по всякакъв начин ние се опитваме човек, който е успял независимо в каква сфера да го оплюваме и съсипваме, за което аз нямам обяснение защо е така. И случая с Бербо не е по различен. Аз съм горд че той играе в Юнайтед казвал съм го доста пъти, срещали сме се с него, говорили сме много. За съжаление, в близките 100 години, не виждам как някой българин ще играе в Юнайтед и вместо това, че българин е там да ни радва и да се гордеем, ние го оплюваме. За мое щастие, както и той знае, Митко има истински приятели и фенове от феклуба, които го подкрепят от все сърце. И аз винаги съм казвал,че който поне малко разбира от футбол, ще оцени какво означава Димитър Бербатов за Юнайтед и за България. Митко с теб сме!

 

9. Какво ти е мнението за цялото положение, в което се намира Митко Бербатов в момента. Защо според теб той не получава много шанс за изява? Проблемът само спортен ли е или има и нещо друго според теб?

 

Практиката на сър Алекс е била винаги да налага млади момчета, особено които излизат от школата на Юнайтед, това е едната причина за малкото участия на Митко в момента. Освен това в Юнайтед конкуренцията е много голяма, а пък освен това се промениха вижданията на треньора за стила на игра на тима, но според мен точно сега в този момент Юнайтед имат нужда от него, дано, дано да ни радва в повече срещи.

 

10. Какво би искал да споделиш на българските фенове на Юнайтед, които са много в България?

 

Искам да пожелая на всички истински фенове в страната, да обичат Юнайтед и в трудни и в добри моменти, да подкрепят отбора от сърце, всички трябва да знаят, че всеки отбор има лоши моменти и тогава идваме ние - феновете да застанем зад отбора, а не да обиждаме и хулим. Нека да бъдат здрави, да подкрепят идеите на нашия фенклуб, да бъдем добри и да даваме пример на всички останали, с дейностите и инициативите, които правим за обществото, за децата и за България.

 

Благодаря ти, Емо, желая ти много успехи както в професионален така и в личен план и до скори срещи.

 

Интервю на topmatch.bg