Предстои ни един доста постен откъм красиви и напрегнати моменти по трибуните уикенд. За съжаление, повечето отбори със солидни ултраси зад гърба си ще се разминат тази събота и неделя и ще се изправят срещу скромни съперници. Въпреки това, има няколко двубоя, от които можем да очакваме нещо по-интересно по трибуните.
Един от малкото случаи, в които Примерата може да предложи ултрас сцени от високо ниво, е дербито на Андалусия. "Бетис" и "Севлия" се изправят един срещу друг в събота късно вечер от 23:00 часа българско време. Едно дерби с дългогодишни традиции и изключителен заряд на терена и трибуните.
Още в началото на 70-те години ултрасите на "Севиля" поставят основите на своя организация. Biris Norte се ражда официално през 1975 г. и на практика се превръща в първата испанска ултрас фракция. Името на групировката идва от легендарния гамбийския играч на "Севиля" Алхаджи Момодо Ниле, по-известен с прякора си Бири-Бири. Любопитното в случая е, че 70-те и 80-те са години на силна политизация на испанските трибуни, като особено активни са крайно десните "инчаси". Фактът, че привържениците на "Севиля" кръщават фракцията си на името на гамбийски играч, сам по себе си говори за тяхната лява политическа ориентация, те не се церемонят да пропагандират антифашизма и антирасизма от северната трибуна "Рамон Санчез-Пискуан".
През годините някои от лидерите и основателите на групировката обаче залитат в крайно дясно и дори създават малка фракция в Biris Norte. Сбирките й често завършват със сериозни сблъсъци с останалите от Biris. В едно от мелетата "ултрадеречистите" отнасят сериозно поражение, а водачът им Елиас е прободен и прекарва седмици в болница. След този инцидент ултрадесните са принудени да се изнесат в южната трибуна под името Stukas Sur и да скъсат всякакви контакти с Biris Norte.
В края на 90-те пък е създадено звеното Brigada Tifo – подразделение на Biris Norte, членовете на които са посветени изцяло на външния облик на северната трибуна – хореографии, транспаранти, синхрон на пеене. Убеден съм, че в събота вечер те ща са отново на ниво и ще предложат нещо интересно.
Поради политическите си пристрастия, Biris Norte съзират като свои най-големи врагове момчетата с крайно-десни възгледи от Ultras Sur (Реал), Brigadas Blanquiazules (Еспаньол), Frente Atletico (Атлетико Мадрид), Frente Onuba (Рекреативо) и Frente Bokeron (Малага). Но на първо място седи градския съперник.
Supporters Sur dе Bеtis се появява на сцената на 12 октомври през далечната 1986 г. за двубоя между "Бетис" и "Спортинг Хихон". Група от около 30-тина младежи, членове на съществуващата по това време фракция El Chupe, решават да се отделят от нея и да създадат една нова модерна групировка. След няколко срещи, момчетата започват трайно да се ситуират в долните редове на южната трибуна (Gol Sur). Като симпатизанти на английския маниер на подкрепа, те лесно се спират и на наименованието на организацията – Supporters. Въпреки британската връзка, много бързо "инчасите" от Supporters Sur засвидетелстват интерес и към италианската сцена с организирането на няколко изключителни хореографии. Скоро цяла Испания разбира за раждането на новата сила на трибуните. Разбира се, в развитието на Supporters Sur има и спорни моменти, които в една или друга степен хвърлят сянка върху реномето на фракцията. Такива са залитанията в крайно-дясно, които далеч надхвърлят провинциалния патриотизъм. Много често сред ултрасите се пръкват нацистки символи и то не само, за да се дразнят враговете от "Севиля".
Самите севилски дербита рядко минават спокойно, а по улиците на града е наистина опасно около мачовете между градските съперници. За последно безредици белязаха севилския сблъсък през март 2007 г. в четвъртфинал за Кралската купа. Двубоят бе прекратен при резултат 0:1, след като бутилка, хвърлена от "зелено-белите" ултраси, уцели по главата треньора на "Севиля" Хуанде Рамос. Преди началото на дербито пък "червено-бели" крайни ултраси запалиха няколко телефонни кабини и контейнери за смет в центъра на града и предизвикаха сблъсъци с полицията.
Няма какво повече да ви убеждавам, че има всички предпоставки да следите с повишено внимание новините, идващи от Севиля в събота и неделя.
Същото важи с пълна сила и за холандското дерби "Утрехт" – ПСВ. Феновете на домакините от BunnikSide (трибуна Буник на стадион "Галгенваард") безспорно са в елита на европейските хулигански банди. За важните мачове пък ядрото често се премества в централната трибуна, в непосредствена близост до сектора за гостуващи фенове. Тези на ПСВ също са далеч от репутацията на "образцова спортна публика" и едва ли ще гледат безучастни на провокоцатиите на домакините, каквито със сигурност ще има.
В Италия големият сблъсък на терена е "Интер" – "Лацио". "Лациалите" правят добър сезон, а "нерадзурите" са във възход и дори вече поглеждат към титлата. Всички знаем на какво са способни момчетата от северните трибуни на "Джузепе Меаца" и "Олимпико". Предвид приятелството на двете агитки, произтичащо от националистическите убеждения на лидерските фракции Boys SAN, Viking и Irriducibili, логично е двубоят да не е съпътстван с особено напрежение. Залогът ще е по-скоро на терена.
В общи линии скучен уикенд по трибуните. Но нека имаме още малко търпение и дочакаме началото на полския и руския шампионат. Тогава ще стане интересно.
Стоян Генов, специално за FanFace.bg
- севиля
- Лацио
- Интер
- Реал (Мадрид)
- Атлетико (Мадрид)
- Малага
- Утрехт
- ПСВ Айндховен
- Viking
- Irriducibili
- Бетис
- Biris Norte
- Алхаджо Момодо Ниле
- Stukas Sur
- Brigada Tifo
- Ultras Sur
- Еспаньол
- Brigadas Blanquiazules
- Frente Atletico
- Frente Onuba
- Рекреативо
- Frente Bokeren
- Supporters Sur de Betis
- Спортинг (Хихон)
- El Chupe
- Gol Sur
- Supporters
- BunnikSide
- Boys SAN
Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.
Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.
И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.
Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.
Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.
В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.
И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.
Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.
В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.
През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.
За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.
И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.
Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.
Стоян Генов, специално за FanFace.bg
- ЦСКА
- ултраси
- севиля
- Байерн
- Бешикташ
- Андерлехт
- Фенербахче
- Стяуа
- жени
- снимки
- фенки
- ЦСКА (Москва)
- Порто
- Борусия (Дортмунд)
- Спартак (Москва)
- фракции
- Брага
- видео
- Динамо (Букурещ)
- Малага
- Спортинг (Лисабон)
- Висла (Краков)
- Клуж
- Политехника (Тимишоара)
- Бран
- Рапид (Букурещ)
- Girls Kaos
- Cowgirls
- The Unity
- Chicas Schickeria
- Juve Leo Girls
- Super Queens
- Frente Leiria Girls
- Red Girls
- Mauves Army girls
- Ultra Girls
- Granata Girls
- Malaka Hinchas
- Biris Borte Girls
- Kolevtivo Sur Girls
- Symmachiarii
- F17
- Girls
- Female Mob
- Hells Women
- Power Puff
- Blue White Ladies
- Kamikaze girls
- South Girls
- Ablaze
- Banatica
- Bad Girls
- Ladies of Besiktas
- Disi Kartallar
- CSKA Girls
- Цвикау
- Униао Лейра
- Торино
- Херес
- Овиедо
- Фарул
- Университатя (Клуж)
- Политехника (Яси)
- групировки
ВИДЕО: Излезе трейлърът на скандалния македонски филм "Трето полувреме"
Четвъртък, 19 Януари 2012 14:15 Публикувана в категорията БалканиИзлезе първият трейлър на македонският филм "Трето полувреме". В него се разказва как през ІІ Световна война лошите българи изпращат в лагери евреите от Македония и как отборът на "Левски" София по нечестен начин става шампион на България за сметка на отборът на "Македония" Скопие.
Филмът разказва за футболна среща между отборите на ФК „Левски” и ФК „Македония” през 1942 г. Това е мач от Шампионата на обединена футболна лига на България. Въпреки че обновяването на футболния клуб „Македония” у нас е било подкрепяно силно, не така се представят нещата в действието на лентата.
С подмяна на историческите факти и действителността се цели тоталното дискредитиране на България у местното население. Единствената страна и население, което е отъждествявано в съвремието ни с фашистки епитети, това е Република България в македонските медии.
ЕТО ПЪРВИЯТ МАТЕРИАЛ ЗА ФИЛМА "ТРЕТО ПОЛУВРЕМЕ"
Писмо от “България” 1: “Проклет да е Цеко!”
Вторник, 17 Януари 2012 21:12 Публикувана в категорията ТЕМАРЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за критиката. Екологична, медийна, литературна, икономическа - всякаква. Край на резюмето.
Човек не може да прочете всички книги, да изгледа всички филми, да отиде на всички концерти. Щем не щем, осланяме се на оценките на специализираната критика. Бизнесът - и той. Standard and Poor's понижи рейтингите на 9 европейски страни. Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на Стандард енд Пуърс? Възможните отговори са три: "Да", "Не" и "Не знам".
1. Да. Стандард енд Пуърс са анализатори с авторитет. Аз нямам физическата възможност да боравя с толкова икономически и политически данни с колкото те боравят и ще им се доверя. Те казаха, че европейците не действат ефикасно за излизане от кризата и за растеж. Аз също виждам, че това е така и Стандард енд Пуърс не са криви, че това е така.
2. Не. Стандард енд Пуърс казаха, че не си поставят за цел да разрушат еврозоната. Значи те нямат вярна преценка дори за самите себе си. Кои са те, че ще рушат или няма да рушат еврозони? Заедно с Мудис и Фич Стандард енд Пуърс е просто една от трите големи рейтингови агенции. Къде бяха те да предупредят за кризата, която се разрази в САЩ и обхвана света?
3. Не знам. Досиетата на рейтинговите къщи са грамада от грешни прогнози. Неволно или предумишлено грешни, аз не мога да знам. Ако поискате да научите за предумишлено грешните прогнози, целещи икономическото сриване и поставяне под зависимост малки и слаби държави като България, прочетете книгата на Джон Пъркинс "Confessions of an economic Hit Man". ЕС, колкото и да е кусурлия, ще е твърде голям залък за "икономическите хит-мени". Те дори в една закъсала Русия не успяха докрай, макар Мадлин Олбрайт да каза, че не е справедливо Русия да разполага с толкова голяма част от подземните богатства на света. Грешен е икономическият модел "растеж, растеж". Няма безкраен растеж. Той би унищожил планетата.
Аз лично клоня към отговор номер три, но поради липса на достатъчно знания не ще нагазя в по-дълбоки икономически води.
Връщам се към моята по-обща тема за критиката въобще.
За да критикуваш нещо, ти трябва да можеш да направиш това нещо по-добре от този, когото критикуваш. Литературните критици критикуват книгите, които те самите не могат да напишат. На Кево (Кеворк Кеворкян) му вярвам, когато той прави телевизионна критика, понеже той правеше по-добра телевизия от сегашната.
Тези дни умря пианистът Алексис Вайсенберг. Аз не го познавах и никога не съм говорил с него, ала той ме отказа да пиша музикална критика. Леа Коен я пишеше по-добре от мен, но тя не можеше навсякъде да пише; аз също се вреждах да пиша и ми плащаха, и бях доволен, че пиша за музика, а не за политика. Пишех къде Стокхаузен вгражда в композициите си математически формули и защо той е на корицата на албума на Бийтълс "Sergeant Pepper" и защо толкова му се възхищават Майлс Дейвис и Пол Маккартни.
Престанах да пиша за музика, когато отидох на концерт на Алексис Вайсенберг, за да напиша рецензия. Казах си: Джимо, ти можеш ли като Вайсенберг да изсвириш "Петрушка" на Стравински? Я си погледни ръцете с пръсти като кебапчета. Така престанах да пиша рецензии за клавирни изпълнения.
Моето пиано - това съм го разказвал сто пъти - стана на трески през бомбардировката на София на 10 януари 1944. Сигурно щях да стана посредствен пианист. Трябва да благодаря на англоамериканците, че не станах. Не им благодаря, че в бой с тях загина кръстникът ми Спайч, който беше летец изтребител. Много софиянци загинаха тогава под развалините. Миналата седмица в парламента ни имало предложение да се почете паметта им. Парламентарната началничка казала не. Нито да се гласува, че арменското клане е геноцид. Само за българските турци ще се покайваме, дето насилствено им сменяхме имената по тодорживковото време. Аз мисля, че да ти вземат името е лошо, но е още по-лошо да ти вземат живота, ако си арменец в Османската империя или софиянец през бомбардировките. Аз щях да взема по-умно решение от решението на парламентарната началничка.
Искаше ми се да правя критичен преглед на българските медии; бил съм във всякакви медии и нещичко назнайвам. Но нямам нерви. И сили нямам. В София сега има повече радиостанции, отколкото в Лондон. Вестници с лопата да ги ринеш и вземи единия, че удари другия. От реклама на стоки те не се издържат, българското потребление е свито и продължава да се свива; сегашният началник на България генерал ББ (Бойко Борисов) дори препоръча самозадоволяване - "Садете си картофи". Аз него престанах да го критикувам, щото не знам за коя негова глупост по-напред.
Голяма част от българските медии хвалят ББ с раболепието, с което медии и поети хвалеха Тодор Живков.
Прежалих се за един ден и следих, доколкото можах радиата, прегледах българските вестници. Оказаха се два вида. Такива, които са премълчали, и такива, които едва-едва са смотолевили, че български момичета и момчета, скиорчета, сноубордистчета и природозащитничета се появиха пред парламента с плакати "Проклет да е Цеко".
Дали защото Цеко Минев не им дава да се пързалят на Витоша, докато парламентарните умове узаконят ламтежа му да застроява и да сече още гори във Витоша и другаде? Или защото са прочели поемата "Грамада" на Иван Вазов, дето селяците хвърлят камъни и казват "Проклет да е Цеко", и става грамада от камъни? Не знам. В едно предишно мое писмо, озаглавено "Кукуригу", аз написах, че се качвахме на Витоша дори през село Чуйпетльово, откъдето е по-трудно. Но ако децата с лозунги "Проклет да е Цеко" са протестирали против това, че алчните български предприемачи съсипват планините и черноморския бряг, аз съм с децата, понеже освен хубавата природа, ние друго нямаме и с дупчене за шистов газ ли, с друго ли ще я съсипване, все е престъпно.
Медиите премълчаха протеста "Проклет да е Цеко", понеже откакто се комерсиализираха, повечето свирят на две струни. Едната е струната на клюките, измислиците, простотиите. Другата струна е лазенето пред ББ. Двете струни са в съзвучие.
Докога ще е тъй?
Едновремешните колежанчета философствахме така:
"Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Що да учиш тогава?"
Така измислихме закона за контрапродуктивността, само че ние не го наричахме закон за контрапродуктивността, а и едва ли ние сме го измислили.
На сергията на медиите колкото си по-четен, слушан, гледан, толкова повече печелиш от реклами. Колкото повече рекламираш, толкова повече досаждаш с тъпи реклами, по ти се стеснява аудиторията и по не печелиш от реклами.
Тук печатните медии имат мъничко предимство пред аудиовизуалните, понеже във вестника рекламните тъпотии просто ги прескачаш. Но това не променя световната медийна картина. Колкото и тъпотии и измислици и клюки да печатат печатните медии, аудиовизуалните ги надпростачиха благодарение на неимоверно бързото развитие на телекомуникациите.
Ала ето че влезе в действие законът за контрапродуктивността. Поради бързото развитие на телекомуникациите младите (аз ги наричам децата) почнаха да общуват помежду си, да се самоорганизират за екологически или за политически протести без посредничеството на каквито и да било медии, без партии да ги оглавяват, за да им яхнат протестите. Явлението е глобално - от "Окупирай Уолстрийт" до "Не щем шистов газ в България" и "Проклет да е Цеко" от поемата "Грамада" на Иван Вазов.
Племенникът на Иван Вазов играел вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за "Под игото" и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той ще му напише съчинението за "Под игото". На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач.
А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението за "Под игото", което Иван Вазов написал за племенника си.
Но аз съм само един разказвач на приказки; вие не вярвайте на моите приказки за литературната и за останалата критика. Те са измислици.
Димитри Иванов (материалът е публикуван в segabg.com)