През една кола от моята забелязах кирлива Астра, предполагам фабрично бяла в дните на правителството на Филип Димитров, с ръкописно изографисан лист А4, залепен на страничното стъкло. Воден от професионалното си любопитство се хлъзнах няколко метра по стария лед, за да прочета обявата: "Продава се Опел Астра 1993 г., спойлер, 3 800 лв."

 

Ако не се страхувах да вдишам дълбоко арктическия въздух, щях да се разсмея с глас, но вместо това преглътнах подигравателния кикот и се замислих. Елементарно икономическо правило гласи, че един актив струва толкова пари, колкото можеш да му вземеш за една седмица.

 

У нас мнозина дрънкащи стотинки в джобовете си сервитьорки и таксиджии от кариерата са убедени, че всъщност са богати. Нищо, че за да минат тънко готвят прокиснал боб с олио от рапица и си купуват китайски цигари за лев и шейсет на пазара "Кирков".

 

За гаранция на своето благосъстояние те приемат олющената си 30-годишна панелка в "Сухата река", която по пазарни цени струвала 50 000 евро. Само че ако решат да я продадат, ще бъдат принудени след трицифрен брой огледи да я дадат под наем за 140 лв. месечно на двойка некъпани студентки от Поповица.

 

Подобно на тези герои от дошенгенската ни история и умните глави в офиса на клуба от "Тодорини кукли" са сметнали, че имат собственост за няколко милиона евро. Цветът й е на другия край на спектъра спрямо този на Астрата пред входа ми, а като екстри вместо спойлер предлагат тежка форма на дюстабан.

 

По собствените им думи сребърните магнати от Подуяне всеки ден отказват седемцифрени оферти за съмнителния си малийски диамант. Но както животът се измерва не с броя вдишвания, а с моментите които спират дъха ти, така и цената на пробационната ти звезда се измерва не с десетките хипотетични предложения, които си охвърлил, а с единственото, което си приел.

 

Рано или късно Астрата на паркинга ще си намери нов собственик. Първородният син на 33-годишния тартор на някой берковски клан ще я получи за пълнолетието си. Само че на части, защото на собствен ход не би могла да мине през Искърското дефиле. И не за 3 800 лв., а за 300, при това с пълен резервоар, касетофончето и 2-3 касетки със старите хитове на Слави.

 

Така и Гарата го очаква период под наем в Газиантепспор това лято, с опция за закупуване, която ще си остане неупотребена като директора му в Рен.

 

Кольо (коментарът е публикуван в Sport1.bg)