Лъжа е, че този, който е попадал като войник в ЦСКА, е бил задължаван да става цесекар

 

Чета глупости, слушам глупости, но идва време, когато и на най-търпеливия му идват в повече. Това е моментът, в който лъжецът започва да си вярва или пък в който Емил Наков започне да дава акъл. Ако Антон Генов трябва да бъде качен на някоя маса, за да играе кючек със знамето на Локо Пд, ако “някой трябва да бъде провесен с главата надолу я в Батак, я в най-дълбокия вир на Марица на среща със сомовете”, тогава и Емил Наков е в състояние да бъде значим, защото очевидно знае как се правят тези работи. Не и когато е наложително да се приложи интелект, познания, да не говорим за морал и по-сложни етически категории. Дясната ръка на Жоро Илиев във футбола може и да е колега на Георги Атанасов, но не и на мен, защото е една от емблемите на всичко, заради което съдбата на България, на нацията е поставена на карта, днес, в епохата на криминалния преход, който продължава и ще продължи до тогава, докато българинът не се научи да познава и уважава честните, способните и достойните.

 

Наков: “На „Армията“ някои хора направиха достатъчно при трансферите в ЦСКА всички да са много внимателни. Там, опирайки се на голямата слава и хилядите верни привърженици, на своето лоби в БФС и в други институции са забравили, че отдавна не съществува Законът за всеобщата военна служба на НРБ. Хората от моето поколение и по-възрастните знаят, че чрез този закон най-качествените футболисти в страната бяха обличани в армейска униформа.” “Случаят „Карвальо“ е зле режисирана сапунка”.

 

Естествено, визирайки Наков, нямам предвид настоящата червена управа. За нея съм казал всичко и то до такава степен, че съм в състояние дълго да мълча. Не мога да мълча обаче, когато невежи индивиди започват да се изказват за онова, за което следва да се говори единствено с уважение и страхопочитание, Защото то е толкова голямо и стои толкова нависоко, че те колкото и да се надигат на пръсти, колкото и да се катерят по гърбовете и главите на измамените и пострадалите от тях никога не ще го видят. То е всичко, което никога не са били и никога няма да бъдат.

 

Простено им е на сините фенове, на синия Наков да не знаят нищо. В крайна сметка те няма откъде да го знаят, защото е очевидно, че техният ПФК “Левски” 1914 няма история. Там не знаят кога са създадени, кога и как са бастисвали държавни първенства, купи и играта като такава, как са узурпирали “Княз Кирил Преславски”, как са станали милиционерски отбор, как техният Борис Велчев е “прекършвал хегемонията на ЦСКА”, каква е била при тях Цола Драгойчева – Соня и т.н., и т.н. Сините фенове, Емил Наков може да не знаят нищо, направо е задължително като ортодоксални привърженици на подуенския отбор да не знаят нищо, освен едно. Датата 17 ноември 1968г. и онзи най-велик мач в тяхната история, в който побеждават ЦСКА със 7:2. За този мач са длъжни да знаят малко повечко извън резултата. Поне за него.

 

Е в този мач играе син футболист, отслужилил военната си служба в ЦСКА и не само това ами и вкарва два гола. Янко Кирилов, Защо според големия експерт на сомовете в Марица и дълбините в язовир Батак Наков този играч, играл в ЦСКА като войник, впоследствие играе в “Левски” Сф? Защото е бил слаб и не е вършил работа на армейците? Едва ли. На 8 септември 1965г. ЦСКА играе финал за Купата на съветската армия с “Левски”. Този мач, проведен на стадиона на Славия в Овча купел, ще се запомни с две неща. С това, че за 1:0 Никола Цанев лъже три пъти синята защита, стигайки до голлинията и я почвайки пак преди да вкара гол и с това, че пет минути преди края на двубоя при 2:2 е отсъдена дузпа за ЦСКА, вкарана не от кой и да е, а от Янко Кирилов.

Един материал от бюлетин “Левски”, кн. 7 от 1966г. пояснява защо е било възможно войникът Янко Кирилов отново да заиграе със синия екип. Въпрос от раздел Спортна поща: “Доколко отговарят на истината слуховете за преминаването на състезателя от футболния отбор на ЦСКА Я. Кирилов в “Левски”?” Отговор: “Понастоящем той е в народната армия. След уволнението си, ако същият пожелае да се върне в дружеството, където се оформи като състезател, ръководството на футболната секция няма да има нищо против това.”

 

Ето това “АКО ПОЖЕЛАЕ” се изплъзва на феновете на отбора без история. Защо? Ами защото те, подобно на Емил Наков, не знаят и не желаят да знаят. Незнаенето в синия отбор е фундамент на минало, настояще и бъдеще, то е аурата, благодарение на която съществуват митовете, легендите и лъжите на синия фолклор. Покрай същото това “ако пожелае” и Георги Аспарухов – Гунди първоначално пожелава да остане в Ботев Пд, заради което и клубът му прави подарък – легло за него и съпругата му Величка Маркова, но вследствие на оказания му натиск от страна на Недялко Донски Гунди се връща в Подуяне. За сметка на това други двама негови съиграчи от 17 ноември 1968г. пожелават друго. Иван Вуцов, юноша на Янтра Габрово и войник в Ботев Пд и Стефан Аладжов, юноша на Спартак Сф и войник в ДНА Сливен. И двамата не се завръщат в отборите, “където са се оформили като състезатели”, но изглежда, първо, това се възприема на въоръжение само и единствено ако касае сините и второ, никой не отчита този период, тези две най-важни години в съзряването на играчите. Преходът от юноши към мъже.

 

С Георги Аспарухов – Гунди е играл и друг футболист, минал през ЦСКА като войник – Георги Златков, юноша на Миньор Перник. Неговият разказ: “По средата на службата вдигнах сватба. Ожених се в Перник. Целият ЦДНА дойде начело с Крум Милев и д-р Стефан Божков.

 

Двамата се договориха с родителите ми да остана на "Армията". Даваха ми чин. Аз не им отказах директно, за да не ме залепят на пейката. Но дълбоко в себе си реших да се върна у дома. От Перник помолиха "червените" да ме уволнят по-рано. Военните не възразиха.”

 

Естествено списъкът е дълъг. Никола Радлев – Киш, произведен от редник в старшина още в съблекалнята след гола му срещу Интер Милано в полуфинала за КЕШ през 1967г., върнал се в Черноморец Бургас, а по-късно играл и за “Левски” Сф. Георги Славков, завърнал се в Ботев Пд, по-късно отново облякъл червената фланелка. В цялата тази поредица особено място заема Христо Бонев – Зума, с пет мача за ЦСКА и много за родния Локо Пд, добил и допълнителна популярност покрай едно съчинение с елементи на фантастика относно титаничната си битка с българската армия. Какво е истина в този разказ може лесно да се разбере не от него, не от подобните на Емил Наков, а от пожълтелите, но все пак достигнали до нас писмени свидетелства.

 

„Народен спорт”, 29 юли 1967г., „Броени дни до шампионата”: „На ст. „Народна армия” тренираха около 20 състезатели в червени фланелки. Ала ние зърнахме и нещо по-особено: на армейския терен бяха и двама добре познати ни състезатели – пловдивските локомотивци Бончев и Бонев. Полюбопитствахме и ст. треньорът Ст. Орманджиев ни удовлетвори:

 

- Бончев ще играе от новия сезон при нас. Бонев дослужва като войник в София и ние ще разчитаме и на него поне докато е на наше разположение.

Видяхме се с пловдивчанина Бонев. Запитахме го къде в момента е неговият клубен адрес.

- Докато отслужа като войник (остава ми само един месец) – в ЦСКА „Червено знаме”…

- После?

- После… В „Локо” Пловдив!”

„Отечествен глас”, 30 юли 1967г.

„Вчера хилядите любители на футбола в Пловдив бяха отново развълнувани. Повод за това бе статията „Броени дни до шампионата”, публикувана в последния брой на „Народен спорт”.

 

... телефонистката ни свърза с Българската федерация по футбол. Помолихме др. Алкалай да ни каже становището на федерацията по този случай: “Българската федерация по футбол не е давала своето съгласие Бончев да премине в ЦСКА. Единствено ръководството на „Локомотив” Пловдив има решаващ глас в този случай... Що се отнася до Бонев, всичко зависи от него. Той е войник и има да отслужи още месец, месец и половина. АКО ИСКА, ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕ В ОТБОРА НА ЦСКА, АКО НЕ ИСКА – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО ЗАДЪЛЖИ.”

 

Направихме опит да се свържем с автора на въпросната статия във вчерашния брой на „Народен спорт”. М. Стефанов и го помолихме да каже някои подробности.

 

- Каквото зная по случая съм го казвал в информацията си. В СРЕЩАТА СИ С ТРЕНЬОРА НА ТРАКИЯ В.СПАСОВ НАУЧИХ, ЧЕ ОСВЕН ДИШКОВ И МОМИН В ОТБОРА ОЧАКВАТ БОНЧЕВ И БОНЕВ. Затова бях много изненадан, когато ги видях и двамата да тренират на стадион „Народна армия” в отбора на ЦСКА. Попитах за това Орманджиев и той ми каза: „Бончев ще играе от новия сезон при нас”, т.е. това, което съм писал в информацията си. Но на какво основание, не ми каза.

 

На излизане видях Бонев. Исках от него да науча нещо повече. Каза ми, че докато е войник (още месец) ще бъде в ЦСКА, след което се връща в Пловдив. Това е всичко.”

 

В ЦСКА като войник за малко не попада и Павел Панов: “От малък съм си левскар. Обаче през 1968-ма ЦСКА се опита да ме картотекира. Взеха ме предсрочно войник. Дори пътувах с тях за един мач в Пловдив, но не играх. Един месец ме кандърдисваха да отида на "Армията" като доброволец. Но аз не се съгласих. Накрая ме освободиха, защото нямах още 18. Обаче ЦСКА не ме вкара в ареста, нито ме тормози като други съотборници. Бяха много коректни с мен.”

 

Кирил Ивков.

 

Г-н Ивков, искам да ви попитам нещо и се надявам да бъдете искрен и честен – били ли са задължавани играчите след казармата да остават в ЦСКА или са имали право на избор?

 

Кирил Ивков : Не знам някой да е бил задължаван. Аз бях първи в техния списък по времето на Симо Манолов, но останах като войник в Перник. Доста футболисти отиваха от Перник в ЦСКА - Мартинов, Владков, Владимиров и други. Владимиров като голмайстор отиде в ЦСКА войник и изгра 1-2 мача, защото при Гацо Панайотов трудно се пробиваше.” Спорт1, 2006-03-15

 

 

Този момент от спомените на Кирил Ивков се нуждае от допълнителен коментар. През 60-те и през 70-те години на миналия век, тогава, когато не съществува практика да се продават собствени играчи в странство, е изключително трудно новобранци на по 18 години да изместят утвърдени състезатели, някои от които национали. По тази причина и Павел Панов след обединението на неговия Спартак с “Левски” Сф подава молба за напускане на отбора, а Цоньо Василев твърди следното: “В този отбор (ЦСКА – б.а.) няма лесно. Конкуренцията беше жестока. За всеки пост се бореха поне двама. Първата година не можах да изместя Гаганелов. Играх централен защитник. Бях стопер пред Пенев. Заради мене изгоря Кирчо Станков. А Макето навъртя рекорд по мачове и се отказа. И аз заиграх четворка. В националния отбор ме слагаха десен бек, а в ЦСКА – ляв.”

 

Покрай реорганизациите в българския футбол през 1969г. и “Левски”, вече “Левски – Спартак”, се сдобива със своя спортна рота. Сините обаче никога не са се интересували защо това, което работи в ЦСКА, не работи при тях? В продължение на 20 години. Защо един Насо Сираков трябваше да се обиграва в Спартак В-на, да спи в стаичките на стадиона, където днес се помещава клубната администрация, а впоследствие да играе с червена фланелка в Хасково?

 

Според някои това да бъдат взимани играчи на по 18 години и от тях да бъдат правени звезди е най-лесната работа. Обаче само на думи. Заради което и Стоичков бе обявен за безперспективен в родния Пловдив, заради което и Насо Сираков бе обиграван другаде и чак впоследствие заблестя на Герена. Само там и само в БГ.

 

Всичко което бе казано и не бе казано до тук по темата обаче е в състояние да бъде илюстрирано, обяснено и изяснено с един единствен пример. С един футболист ставал два пъти футболист на годината, повече отколкото е бил и идолът на сините – Гунди и за разлика от него намерил място в идеалния отбор на континента на световното в Англия, редом до Яшин, Факети, Бекембауер, Еузебио и Боби Чарлтън. Този играч е Александър Шаламанов – Шами. Как Шами става футболист разказва Иван Давидов с 201 мача в белия отбор и негов бивш капитан: “Шаламанов стана футболист в казармата. Той беше скиор. Ходи на зимната олимпиада в Скуо Валей. В ЦСКА го взеха в спортна рота като алпиец. Не като футболист. Година и половина ги представял като слаломист. Веднъж ги пратили да поливат терена и да коват пейките. После си направили мачле. А треньорът на ЦСКА Крум Милев се загледал. И попитал помощника си: "Тоя, черният, кой е, бе?" Казали му, че е скиор. Бай Крум пратил асистента си да го повика. А Шами помислил, че полковникът ще го наказва. Навел глава и се представил. Дори не познавал Крум Милев. Палаврата му наредил в 10 сутринта да отиде на тренировка с ЦСКА. Шаламанов го прерязало. взели го при мъжете! Пуснали го да играе и мачове. Ала се уволнил и трябвало да се върне в "Славия". Милев му казал: "Момче, не си изпускай шанса. Ти си ненормален, ако не останеш. Ти си боянски шоп." Псувал го и му викал, че го е изкарал от тинята. Шами се запъна като мен."Славия", та "Славия"! Върна се като футболист.”

 

Колко е просто всичко и до каква степен то повтаря извода, до който стигнах в изследването “С факти срещу подуенската митология”. АРМИЯТА НЕ Е ВЗИМАЛА НАЙ-ДОБРИТЕ, АРМИЯТА Е ПРАВИЛА НАЙ-ДОБРИТЕ. Лъжа е, че този, който е попадал като войник в ЦСКА, е бил задължаван да става цесекар. Да играе до живот с червената фланелка. Няма такова нещо. И В МОМЕНТА НА СВОЕТО ПРИВЛИЧАНЕ, И В МОМЕНТА НА СВОЕТО УВОЛНЕНИЕ ТОЙ Е ИМАЛ ПРАВО НА ИЗБОР. Той е бил СВОБОДЕН да избира. В Парка на СВОБОДАТА. Казармата в ЦСКА бе манна небесна, първо, за самия футболист, който имаше възможност да се развие и докаже в най-успелия наш отбор. Второ, родният футбол получаваше играчи, вдигащи сериозно неговото ниво. Трето, България, благодарение на ЦСКА, притежаваше институция способна да открие и подкрепи таланта. Това е всичко, което и днес ни е нужно. Не лъжи, нужни са ни честни, способни и достойни хора. И във футбола, и в политиката, и в ЦСКА, и навсякъде около нас. Сините много обичат да говорят за неща, които не познават и не разбират. Футболната история, Законът за всеобщата военна служба, накрая и свободата. Няма свобода без икономическа свобода и право на свободен избор. Емил Наков иска хем футболистите на Пирин да не получават заплати, хем да нямат право да избират къде да играят. Когато това не се получава, на Наков не му е виновен Законът за всеобщата военна служба. Виновно е времето, в което живеем, време, в което и Наков, и подобните на него получават възможност да коментират неща, които никога не ще разберат.

 

Петко Суровянски (коментарът е публикуван в sport1.bg)