На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол ще бъде насочен към Сараево, където един срещу друг ще се изправят вечните съперници Железничар и ФК Сараево.

Срещата в 18:00 ч. на култовия стадион "Гърбавица" противопоставя два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са само на три пункта зад лидера Широки брег.

Домакините определено ще имат предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението (как само звучи!) в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.

От ръководството на Сараево веднага реагираха и със специална декларация, в която нарича решението "повърхностно" и нарича разрастващото се хулиганство "резултат от инструментализирането на феновете за най-долни политически цели".

По ирония на съдбата първия отекнал залп от тази своеобразна война бе даден от феновете на Железничар, които провалиха шампионатния мач на своя тим срещу шампиона Борац (Баня Лука) през септември.

Още в 28-ата минута любимият им тим остана с човек по-малко и те обсипаха терена с предмети. Това доведе до прекратяването на мача, което пък отприщи агресия сред ултрасите на домакините, които потрошиха няколко полицейски коли.

Саботиран бе и бенефисът по повод 90-годишнината на Железничар срещу Хайдук (Сплит) в началото на октомври. Тогава поддръжниците на "Жельо" (галеното име на Железничар) се проявиха по-скоро като хайдушката чета на Жельо войвода и атакуваха близо 200-та гостуващи фена.

Улиците на Сараево се превърнаха в бойно поле на битката между ултрасите на "Маниаците" (феновете на Железничар) и "Торсида" (тези на Хайдук), а наличието на близо 10 тежко ранени наложи отменянето на мача.

Хубаво е горните редове да стигнат до президента на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, който на всеослушание обяви, че заедно с колегата му от Цървена звезда Владан Лукич ще направят Балканска лига.

Без да правим лоша реклама на Босна, сме длъжни да отчетем, че там насилието се приема за нещо нормално и дори скорошната атака над американското посолство в Сараево не се разглежда като нещо изключително.

Най-лесното от всичко е да се обвинява войната за това, но в случая думите на големия писател Момо Капор, че "изранените сараевски квартали лижат раните си като котараци след сбиване" е меко казано актуална.

Що се отнася до самото съперничество между Железничар и Сараево, то датира от 1946 г., когато вторият тим е основан под името Торпедо.

"Жельо" води началото си от 1921 г. и както личи от името му, е създаден от железопътни работници и е първият босненски клубен тим в шампионата на Югославия (12-о място през сезон 1946 - 47).

Местните партийни функционери обаче решават да направят осигурилия си място в елита за следващия сезон чрез плейоф Торпедо витрина на сараевския футбол и "командироват" там голяма част от играчите на Железничар.

Останалите играчи на "железничарите", начело с опитния Йошко Домороцки обаче си го връщат с лихвите и още в първия приятелски мач с новия тим, го разбиват с 9:1. Впоследствие Сараево се представя катастрофално в елита и завършва на последно място в класирането.

За първото дерби помежду си на ниво Съюзна лига на Югославия двата отбора трябва да чакат до 1954 г.

Те имат общо три титли на СФРЮ - Сараево през 1967 и 1985 г., Железничар през 1972. При всеки един от тези случаи големият съперник е поне пет места надолу и така нито едно дерби не е със залог титлата.

След независимостта на Босна картината не се променя кардинално заради нашествието на множество отбори еднодневки (вижте колонката вдясно), но за разликата от преди и след Югославия могат да говорят отборите на Славия, Сливен, Левски и Литекс.

През 1982 г. "белите" срещат ФК Сараево и след 2:2 в София удържат същия резултат и на "Кошево" преди да получат два гола в последните три минути.

През 1984 г. Сливен пък среща "Жельо" за Купата на УЕФА и въпреки успеха с 1:0 при Сините камъни, е разбит с 5:1 в реванша (с хеттрик се отчита Бахтич).

За сравнение, след войната Железничар на два пъти среща български отбори, като в първия случай с него се изгаври Левски на Люпко Петрович (общ резултат 0:4 през 2001 г.), а във втория известният с "успехите" си в Европа Стойчо Младенов (2:1 и 7:0 за неговия Литекс през 2004 г.).

Така че дори и при липсата на феновете на Сараево, наричащи се "Хорде Зла" ("Злата орда"), шоуто по трибуните ще бъде по-добро от това на терена.

И дори и отборът-гост да победи с 6:1, не очаквайте някой да вземе пример от Един Джеко и да се осмели да покаже шест пръста на домакинските фенове...

Божидар Иванов, sport.webcafe.bg

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Двата най-големи отбора в Босна и Херцеговина - ФК Сараево и Железничар, изиграха 99-ото дерби помежду си, завършвайки зрелищно 2:2.

 

По трибуните на стадион "Гърбовица" трябваше да има само фенове на домакините от ФК Сараево поради добре познатата и от други страни на Балканите забрана да не се допуска гостуваща агитка.

 

Ултрасите на Железничар от известната фракция "Маниаци" обаче успяха да пробият мерките за сигурност и да влязат на стадиона. Към тях моментално бяха прикрепени солидно количество полицаи, които направиха кордони и ги отцепиха от домакинската публика.

 

Тези от "Horde Zla" ("Орди на злото") пък изпълниха своя сектор, показаха интересна хореография и по традиция използваха огромно количество факли и бомбички.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Четирите ни евроучастника за сезон 2012/2013 бяха елиминирани накуп още във II кв. кръг на Шампионската лига и Лига Европа. Такова падение на наши тимове в турнирите на Стария континент никога не е имало. За първи път в историята всички четири български отбори прекратяват участието си още през месец юли.

 

Въпреки това феновете на Лудогорец, ЦСКА, Локомотив (Пловдив) и Левски се постараха да се раздадат за своите, но горчивият привкус остана в устата на всички тях.

 

Така изглеждаха те и техните съперници в сряда и четвъртък:

 

ДИНАМО (ЗАГРЕБ) - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦСКА - МУРА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВИТЕС - ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ФК САРАЕВО - ЛЕВСКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportni.bg, Sportal.bg, Gong.bg, Lportala.net, чужди медии

Около 500 най-верни фенове на Левски ще потеглят в посока Сараево в 2:30 часа през нощта на сряда срещу четвъртък.

 

"Синя" колона от пет автобуса, леки автомобили и микробуси тръгва към столицата на Босна и Херцеговина за реванша с местния едноименен тим.

 

Всички най-сериозни фракции от Сектор "Б" са на линия, за да защитават своята чест, тази на клуба, както и на всички българи, които се почувстваха засегнати от бруталните провокации на бошняците напоследък.

Истинските хулигански футболни битки по улиците на Сараево стартираха днес. Ултраси от групировката на босненския шампион Железничар - "Manijaci", атакуваха група фенове на Марибор от фракцията "Viole Maribor" часове преди реванша между двата тима в Шампионската лига. След размяна на удари и няколко хвърлени стола, местната полиция овладя ситуацията.

 

ВИЖТЕ КАДРИТЕ ОТ КРАТКИЯ СБЛЪСЪК МЕЖДУ ДВАТА ЛАГЕРА ТУК!

Отборът на Левски постигна важна победа в София срещу ФК Сараево в турнира на Лига Европа с изключителната подкрепа на „сините" привърженици, пише сйтът на клуба в специално съобщение. На реванша в Сараево още повече ще се нуждаем от тази любов и вярност, която е съпътствала нашия клуб из цяла Европа.

За съжаление, обстановката там е изключително тревожна и, с оглед запазване на тяхната сигурност, призоваваме привържениците на ПФК Левски да проявят отговорно и сдържано поведение. 

 

Мачът в Сараево ще започне в 21.00 часа местно време на 26.07.2012г (четвъртък), като пътуването от София до там (около 600 км) ще отнеме поне 7-8 часа с кола и 10-12 часа с автобус. Ръководството на ПФК Левски разполага с официална информация, че с оглед да се гарантира сигурността на всички наши фенове, от сръбско-босненската граница те ще бъдат директно ескортирани от босненски полицаи до стадиона на ФК Сараево. В тази връзка препоръчваме на всички привърженици да отпътуват за мача рано сутринта в четвъртък, за да могат спокойно да се доберат до сръбско-босненска граница на пункт „Мокра гора" между 16.00 и 17.00 часа место време. Маршрутът, по който трябва да минат и който е оповестен на сръбските органи на реда, е следният: Калотина-Ниш-Крушевац. Почивка и хранене в Крушевац. Граничен пункт между Сърбия и Босна е „Мокра гора". Вътрешният маршрут в Босна е: Visegrad, Gorazde, Foca, Trnovo, влизане в Сараево откъм Dobrinja.

 

Пътуването от границата до стадиона в Сараево ще отнеме около 2-3 часа. Молим феновете на ПФК Левски да приемат спокойно тази мярка на босненската полиция, тъй като тя ще съдейства за тяхната сигурност. Тъй като по време на ескорта до стадиона не е уточнено къде и как ще се спира за купуване на вода и храна, е добре феновете да са се подсигурили с известно количество вода и провизии. Препоръчваме на привърженици на ПФК Левски да не нощуват на територията на Босна и Херцеговина нито преди, нито след мача. Категорично препоръчваме привърженици на ПФК Левски от други балкански страни да не предприемат самостоятелно пътуване до Сараево, в случай че не могат да се включат към групата автобуси и коли, които ще отпътуват от граничен пункт „Мокра гора" на сръбско-босненска граница в 17.30ч за Сараево.

 

Представител на ПФК Левски и двама български полицаи ще посрещнат привържениците на ПФК Левски на граничен пункт „Мокра гора", за да им дадат последни указания за обстановката в Босна и да ги придружат до Сараево. Представителят на ПФК Левски ще снабди с билети всички пътуващи преди влизането им в Босна, чиято цената е обявена в местна валута, но ще се заплаща в равностойност по 12 лв. За да не се губи време, молим пътуващите в автобусите и колите, според броя на пътниците, предварително да си приготвят точна сума. Бройката на отпуснатите билети за привърженици на ПФК Левски е 600 и не може да бъде надвишена. Билети на стадиона няма да може да се продават. Умоляваме всички привърженици, които ще пътуват, да се свържат с председателя на Националния клуб на привържениците Владимир Владимиров на тел: 0888915001, за да сме сигурни че билетите ще стигнат. В случай че има повече желаещи спрямо бройката от 600 билета, предимство ще се даде на пътуващите с автобуси и микробуси.

 

За информация на всички пътуващи привърженици на ПФК Левски прилагаме информация от Министерство на външните работи на Република България. За да прочете информацията кликнете тук!

Медии и фенове от Сараево разсмяха хората по Европа и вероятно вече по света с впечатляваща си по своите размери неграмотност и откровена простота.

 

Дълбоките им комплекси доведоха дотам, че в стремежа си да ни засегнат възможно най-дълбоко, пуснаха в неделя новината как български войници от ЕУФОР са били нападнати от местни хулигани. Дори в коментарите си във FanFace.bg бошняци се биеха в гърдите как това било нищо в сравнение с онова, което ще се случи с феновете на Левски, когато пристигнат.

 

Какво обаче се оказа? Бабаитите от Сараево с очевидно не повече от два пръста мозък атакували не наши войници, а унгарски, от които пострадали трима. Разминаването станало заради сходното ни знаме с това на Унгария, извезано на ръкавите на униформите...

 

Бързайки да разпространят "големия удар", със сигурност не по-умните местни драскачи нацвъкаха по сайтовете си новината за нападението над "български военни". А днес цял ден сами се опровергаваха...

Масов бой е имало в неделя вечер между 18:00 и 19:00 часа българско време на улица "Телали" в Стария град на Сараево, предадоха медиите от Босна и Херцеговина. Според разпространената информация трима души са били ранени без да се уточнява тяхната самоличност.

 

По непотвърдени данни мелето е стартирало след възникнално напрежение между български войници от ЕУФОР и неидентифицирани до момента лица.

 

Фенове от Босна и Херцеговина се хвалят в един от популярните чуждестранни Интернет форуми, че хулигани на Железничар и ФК Сараево от групировките "Manijaci" и "Horde Zla" са атакували българи.

 

Не е тайна, че през последните няколко дни дори вечни противници като ултрасите на двата най-големи босненски клуба се обединяват срещу Левски и българите като цяло покрай възникналното напрежение напоследък.

 

Очевидно местните хулигани не чакат мача със "сините" в четвъртък, а още отсега са започнали офанзива спрямо българите, които са в Сараево.

 

Появи се и слух, че нападението е било заради пристигнал автобус с фенове на Левски, който е бил пазен от наши войници от ЕУФОР, но това е най-малко вероятно, имайки предвид, че футболната среща е чак след четири дни.

 

FanFace.bg научи, че "маниаците" и "ордите" са скачали и на съвсем обикновени българи, а като аргумент изтъквали прословутия транспарант на Сектор "Б" за Младич и Аркан.

Сериозни мерки за сигурност се взимат от органите на реда в различни балкански страни, след като жребият за II кв. кръг на Шампионската лига противопостави отбори със сериозни ултрас групи зад себе си.

 

Феновете на полския шампион Шльонск (Вроцлав) недоволстват, че от исканите 2000 билета за гостуването си на Будучност в Подгорица са отпуснати едва 750. Изтъкнатата причина според един от тях е "лошата репутация", която имат.

 

Подобна е ситуацията и с ултрасите на босненския първенец Железничар (Сараево). Агитката на тима в лицето на фракцията "Manijaci" няма да направи желания десант в Марибор, тъй като от словенската полиция разпоредили да им бъдат отпуснати само 600 талона.

 

Както вече знаете, тези на Динамо (Загреб) от "Bad Blue Boys" дори няма да пътуват (разбира се, официално!) за Разград, но причината тук са шефовете на хърватския гранд.