Да, ама не, както би казал навършилият наскоро доайен в българската журналистика Петко Бочаров. Дългото чакане свърши, феновете у нас вече не мислят за нищо друго, а за синьо-червения сблъсък Левски - ЦСКА. Да, той е тази седмица и какво по-добро от такъв старт на пролетния дял на първенството?

 

Вечното дерби, както обичаме да го наричаме в България. В Аржентина имат Ел Класико Ривър - Бока, в Испания пък Суперкласико Реал Мадрид - Барса, на Ботуша Дербито на  Италия Юве - Интер, както и Рома - Лацио, в Англия е сблъсъкът Юнайтед - Ливърпул, а у нас си е Вечното дерби. Може и да не е толкова старо, но поне има голяма тръпка в него. Или поне ни се иска да е така...

 

 

Наистина, през последните години блясъкът му поизбледня, не е това, което е било дербито по времето на нашите бащи и дядовци, но си е наше. Вече няма толкова големи изпълнители, по които да въздишаме и на които да се възхищаваме, няма и толкова резултатни мачове, няма и толкова публика. А нали всичко е заради зрителите, заради тези, които ходят на стадиона?

 

ЦСКА и Левски са двата най-популарни отбора у нас. Те винаги ще спорят кой е по-добър, кой е с повече успехи, кой победил или отстранил по-големи и именити съперници, кой е уреждал мачове и е хващал съдии, кой кога и как е създаден, кой има повече фенове... Все въпроси, които са като този за кокошката и яйцето. Всеки има своя отговор, но другият не е съгласен с него.

 

 

В ежедневието феновете ходят на работа, на училище, в университета, срещат се с приятели в заведения, ходят дори на кино заедно сини и червени, но когато дойде датата, каквато е тази седмица 26 февруари, всички стават врагове, дори за 90 минути. Хубаво е, че всичко е само на стадиона и само за час и половина. Лошото е, че за някои това не е само игра, не е само битка на терена и на стадиона, а и извън него - по улиците, в градския транспорт, по влаковете... И резултатите после са плачевни.

 

 

Няма ги вече на терена Иван Колев, Георги Найденов, Георги Аспарухов, Соколето, Меци Веселинов, Ицо Стоичков, Емо Спасов, Кокала, Гиби, Боби Михайлов, Джони Велинов, Майкъла, Пламен Николов, Иво Андонов, Стойчо Младенов, Петър Михтарски, Петър Курдов, Ники Илиев, Джеки, Илиан Илиев, Гонзо, Любо Пенев, Наско Сираков... Няма да ни стигне нито мястото, нито времето, за да изброим всички, дали по нещо за родния футбол, дали по нещо за това дерби, което всички наричаме Вечно.

 

 

Каквато и да е ситуацията в родния ни футбол днес, колкото и сива да е картинката, колкото и да се говори и пише за уредени мачове, черно тото, хванати съдии и т.н., това дерби го има. Има и такива, които все още се вълнуват от него и ходят на стадиона. По обясними причини едни предпочитат да го гледат по телевизията, но когато мине дербито, на другия ден всички си купуват вестник и първо гледат информацията за мача Левски - ЦСКА. Всички говорят за него, всички дискутират, спорят...

 

 

В съботната вечер ще има и такъв спор на "Герена". Около 19.45 часа ще има резултат, който за едни ще е добър, а за други лош.

 

Феновете на ЦСКА и Левски винаги са били глезениците на България, те са тези, които са виждали или пък чели как техните любимци са отстранили този или онзи, как едните са били със 7:2 и 7:1, или пък с 5:0, 4:1 и т.н., и т.н.

 

 

Левски громи ЦСКА със 7:2 през 1968-а година:

 

 

 

Със сигурност повече от половин България симпатизира сумарно на тези два отбора. ЦСКА е с повече титли - 31, срещу 26 на Левски. Сините пък имат предимство в преките двубои, както и в спечелените Купи на България.

 

Ицо ниже гол след гол във вратата на отбора от "Подуене":

 

 

 

Съперничеството между сини и червени датира още от края на 40-те години, когато ЦСКА побеждава Левски в три мача и печели първата си титла. На всички е известна статистиката от сблъсъците между двата отбора и едва ли има смисъл да се пише толкова за нея. Сините имат доста по-голямо предимство.

 

 

В края на 90-те пък се зародиха първите официални фенклубове в страната, като едни от пионерите са именно  Левски и ЦСКА, заедно с този на Ботев Пловдив. До ден днешен битките между феновете на червените и сините продължава, те са на всички фронтове и никой не прощава. Едните имат София Запад, Ултра Варна и Саут Дивижън, а другите Люлин бойс, Торсида, Горди, 14...

 

 

Модерно стана да има уговорени боеве между двете агитки, както го правят на запад. От доста години и двете страни правят големи хореографии, даващи всичко от себе си за атмосферата по трибуните. Каквото и да става в съботната вечер, то ще е вълнуващо, ще е истинско, неподправено... След това споровете пак ще продължат.

 

Левскарите в сблъсък с полицията на "Герена":

 

 

ЦСКА и Левски ще ги има вечно, защото те са иконите на родния футбол. Без някое парче от пъзела няма да е същото, все едно животът ще е свършил. Нека обаче животът не свършва заради глупости, битки, бомби, ножове и побоища, а да продължи да бъде в червено и синьо!