Почти всеки хлапак с начални футболни познания, след като чуе Селтик - Рейнджърс веднага ще каже "католици и протестанти". Религиозното противопоставяне на двата лагера е пословично, но малко известен факт е, че не то е водещото в шотландската футболна война. И не се учудвайте от последната дума на предното изречение. Като за начало ще направим уточнението, че в Европа има много свирепи дербита, но най-кърваво е това между Селтик и Рейнджърс. Кърваво на терена, кърваво на трибуните и кърваво по улиците на Глазгоу...

 

Омразата на религиозна основа идва изключително от едната страна - тази на Рейнджърс. Първото име, което носи формираният в западната част на най-големия шотландски град през 1873 г. клуб е Presbyterian Boys' Club, което ясно подсказва какво е било намерението на създателите му. Повече от един век Рейнджърс е изцяло протестантски клуб, чиято официална клубна политика се базира на религиозна нетърпимост и през това време клубът не привлича католици.

 

На другия полюс е създаденият през 1888 г. в населения с множество ирландци Източен Глазгоу Селтик. Вратите на този клуб винаги са били отворени за всеки, мисията на клуба е била да обединява, а не да разделя. Наред с многото протестанти, обличали екипа на Селтик през годините, Берти Пийкок съвсем не е единственият, който е и член на крайната протестантска организация Orange Order, и въпреки това е бил част от отбора на Селтик. Най-голямата легенда в историята на клуба - Джок Стейн, под чието ръководство Селтик записват 9 поредни титли през 60-те и 70-те, както и КЕШ през 1967 г. (в който сезон печелят и домашен требъл), също е протестант.

 

1989 г. е паметна в историята на Рейнджърс. Клубът подписва с католика Морис (Мо) Джонстън, една от най-големите звезди на шотландския футбол от това време, който освен всичко е и бивш футболист на Селтик. В резултат на този акт на ръководството множество привърженици ритуално горят абонаментните си карти за "Айброкс" и шалове в клубните цветове, защото не могат да приемат факта, че католик ще носи фланелката на любимия им отбор.

Политическите противоречия на "сини" и "зелени" обаче са основополагащи на голямата омраза, а отправната точка е Северна Ирландия. Феновете на Рейнджърс са лоялисти, верни поданици на Нейно Величество, които пеят британския химн и издигат британското знаме. В огромното си мнозинство феновете на Селтик са от ирландски произход, шотландски и/или ирландски националисти, които желаят скъсване с Короната и свобода за Ълстър. Ирландският флаг е неизменна част от интериора на всеки стадион, посетен от привърженици на "детелините".

 

Религиозните и политическите различия на двата лагера водят до безредици в Глазгоу на почти всяко дерби. Само в периода 1996-2003 година местната полиция свързва директно с дербито 8 смъртни случая, а представете си за какво става въпрос в годините преди това. От центровете за спешна медицинска помощ пък отчитат 9 пъти повече посещения в дните около мача в сравнение с нормален ден.

 

През 1980 година Селтик печели Купата на Шотландия след успех с 1:0 на финала над Рейнджърс на "Хемпдън парк". Малко след награждаването феновете на "детелините" нахлуват на терена да отпразнуват трофея, но се последвани от тези на Рейнджърс и  следва едно от най-масовите мелета в историята на европейския футбол. Стотици са ранените и като по чудо няма жертви. След този двубой забраняват продажбата на алкохол преди мачовете в Шотландия, а дербитата почти винаги се играят по обяд...

Селтик или Рейнджърс?