Календарната футболна година на Острова завърши подобаващо – вълнуващо лондонско дерби между Арсенал и Челси (3:1). Малко след Нова година и след като почти навсякъде все още се чуваше звън от чашите с шампанско, в съседна Шотландия феновете на най-великата игра имаха възможност да се насладят на столичния сблъсък Хартс – Хибърниън (1:0) и на вечната битка за Глазгоу между Рейнджърс и Селтик (0:2).

Манчестър Юнайтед ще издигне близо 3-метрова статуя на Сър Алекс Фъргюсън пред “Олд Трафорд”, за да почете успехите на шотландеца начело на “Червените дяволи”. 

70-годишният Фъргюсън, който преди година отбеляза 25 години начело на тима, вече беше почетен на клубния стадион, като на негово име беше кръстена трибуна.

 

Сега обаче той ще бъде обезсмъртен с паметник, който ще бъде поставен до статуите на Сър Мат Бъзби и Джордж Бест. Фигурата ще бъде изваяна от скулптора Филип Джаксън. 

 

Статуята ще бъде поставена пред северната трибуна на “Олд Трафорд”, която беше кръстена на Сър Алекс. Шотландският специалист спечели 24 трофея за престоя си в "Манчестър Юнайтед".

Манчестър Юнайтед получи разрешение да издигне статуя на сър Алекс Фъргюсън пред „Олд трафорд“, информират медиите на Острова.

 

Статуята, която ще висока около 3 метра, ще бъде поставена пред Северната трибуна, която наскоро пък получи името на шотландския колос.

 

По-рано този месец от Юнайтед са изпратили плановете за статуята за одобрение, което в крайна сметка е получено от съответните органи.

 

Статуята ще бъде положена върху пиедестал и ще е подобна на тези на сър Мат Бъзби и „светата троица“ Джордж Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън.

 

Общинският съвет е дал своето разрешение за изграждането на статуята на сър Алекс, ако това се случи в следващите три години и при положение, че материалите, от които ще бъде направена, бъдат дадени предварително за проверка, съобщава още Manchester Evening News.

 

Според едни от информациите пък, Фъргюсън ще държи топка от дясната си страна. Създател на статуята ще бъде Филип Джаксън, който има зад гърба си статуи на Моцарт в Белгравия (един от скъпарските квартали в английската столица), Лондон и Елизабет Баварска в Женева.

FanFace.bg продължава да публикува материалите от историческата поредица на вестник "Новинар". След като научихте за събитията в бивша Югославия и прословутата Футболна война между Салвадор и Хондурас, сега на дневен ред е темата за нацизма.

Бил ли е Адолф Хитлер фен на Шалке? Спекулациите се въртят около факта, че докато той е държавен лидер, "миньорите" печелят почти всичките си титли - 6 от общо 7, а за 12 години - от 1933 до 1945 г., губят само 6 от общо 189 шампионатни мача.

Дори и да е бил запалянко обаче, фюрерът едва ли е бил обладан от този спорт като италианския Дуче - Бенито Мусолини. Според историци Хитлер е зачитал футбола в публичните си изяви, но в действителност е изпитвал пренебрежение към него.

Със или без неговите пристрастия националсоциализмът неизбежно повлиява върху футбола в страната. Подобно на Бенито Мусолини, и Третият Райх се опира върху постулата на Ювенал "здрав дух в здраво тяло".

На нацистките лидери са им нужни здрави и силни мъже, способни да воюват, и копират италианската програма за популяризирането на физическата култура сред подрастващите. Спортът е използван и за пропагандни цели.

"За германския народ е не по-малко важно да бъде спечелен даден мач, отколкото да бъде превзет град в Изтока", обяснява министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс.

Или, както казва по-късно Пиер Ланфранки от Европейския институт за спортна история, това, което сплотява Третия райх и футбола, е желанието да се наложиш и да победиш.

 

Нацистите овладяват спортните структури и ги спонсорират. Във футболните клубове приемат членове и играчи само с препоръки. Германия обаче не успява да се доближи до успехите на италианското калчо. На световното първенство през 1934 г. Бундестимът е трети, но това е случайно и не се повтаря.

На Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. домакините са бити още на 1/4-финалите от Норвегия и това коства поста на селекционера Ото Нерц. Не го спасява и фактът, че е член на националсоциалистическата партия още отпреди Хитлер да стане канцлер през 1933 г. Нерц минава на работа във футболния съюз. След войната е военнопленник и е интерниран в Заксенхаузен, където умира след 4 тежки години.

На световното през 1938 г. пък Германия е елиминирана още на старта от Швейцария, след срамен обрат от 2:0 до 2:4. За загубата са обвинени австрийските футболисти, "поканени" да се присъединят към тима след Аншлуса.

Звездата Матиас Синделар, който заедно с Валтер Науш отказва повиквателната, умира при странни обстоятелства. Неговата кончина е и може би първият случай, в който Третият райх пролива кръв във футбола. Синделар и приятелката му – бившата проститутка Камила Кастаньола, са открити задушени с газ. Полицаи обаче твърдят пред в. "Кронен цайтунг", че отоплителният газов уред в жилището им е бил изряден.

Всъщност на австрийците неговата смърт не им изглежда нелогична - в онези времена да не изпълниш заповед на нацистите е било твърде смела постъпка. А може би си плаща за гола, който вкарва на Бундестима в мача с Остмарк (Австрия), с който се чества Аншлусът? Тогава е дадено нареждане за равенство, но Синделар и Карл Сеста бележат за 2:0 и принуждават немците да договорят втори мач, в който побеждават с 9:1.

Според германския историк Нилс Хавеман властите са издали негласна присъда над Синделар и заради добрите му контакти с евреите – като например с бившия президент на Аустрия и заради антипатиите му към Германия. На погребението му идват 15 000 поклонници. Те не го забравят и издигат в негова памет мемориал пред стадиона на Аустрия (Виена) – отбора, на който посвещава цялата си кариера.

 

Въпреки липсата на големи успехи футболът в Германия се оказва идеален за сплотяване на народа, който след краха в Първата световна война няма достатъчно основания за национална гордост. Понякога и врагът помага, като например англичаните.

В опит да покажат миролюбиво дипломатично отношение в дните на агресията в Чехословакия през 1938 г., те препоръчват на гостуващия в Берлин национален отбор да уважи домакините с хитлеристкия поздрав. Обществеността на Острова е скандализирана, и с право.

"За Хитлер резултатът от мача бе без значение, твърди писателят Улрих Линднер (Англия бие с 6:3 - бел. авт.). - Да загубиш от британците по онова време не бе срамно. Победителят реално бе фюрерът, защото го почетоха."

След избухването на Втората световна война нацизмът оставя още по-тежък отпечатък върху футбола. През декември 1940 г. Луфтвафе бомбардира стратегически цели в Англия. Сред тях е стадион "Олд Трафорд" в Манчестър, използван като военен склад.

През март 1941 г., тъкмо когато съоръжението е вече възстановено, втори въздушен рейд отново го разрушава. Този път щетите са жестоки и стадионът е вдигнат отново едва през 1949 г.

Втората световна война, както знаем, ражда и митове. Един от тях касае футболно събитие - т. нар. Мач на смъртта. Какви са фактите? През 1942 г. в окупирания Киев играчите на местния Динамо работят в хлебозавод и ритат за удоволствие. Обаче са забелязани от немски офицери и са поканени да премерят сили.

В сформирания под името Старт тим вземат участие играчи на Динамо и на киевския Локомотив. През юли и август той играе няколко срещи с немски и унгарски отбори и ги бие. Всички срещи са ръководени от немски съдии, които според очевидци са проявили обективност.

 

За 6 август е определен двубоят с елитния Флакелф. Старт отново побеждава (5:1). Германците организират реванш, като според съветска версия след войната киевчани получават ултиматум от висш немски офицер – или загуба, или разстрел. Именно този двубой, който хитлеристите губят с 3:5, по-късно е наречен мач на смъртта, най-напред от писателя Лев Касил. След известно време на 3 партиди украинските играчи са арестувани.

Един от украинските футболисти – Гончаренко, признава след войната, че немците не са им поставяли ултиматуми. Победителите напускат стадиона свободни, а арестите са извършени след няколко дни. Появяват се и съмнения, че задържането им е заради парчета стъкло, открити в хлябове, произведени в техния завод. Някои от арестуваните по-късно са освободени, но други са убити.

Коротких е екзекутиран от Гестапо през есента на 1942-а по обвинение, че е работил за НКВД (което се оказва вярно впоследствие). Микола Трусевич, Иван Кузменко и Олексей Клименко са разстреляни на 24 февруари 1943 г. в Сирецкия концентрационен лагер (в онзи ден Сталинградската битка току-що е приключила и отстъпващата германска армия заличава следите по пътя си).

Дали е имало мач на смъртта остава неясно. Последното разследване – на прокуратурата в Хамбург, приключва с мнение, че няма пряка връзка между мачовете през 1942 г. и убийствата. Версията на Лев Касил май се оказва градска легенда, но въпреки това е използвана като сюжет в 4 филма – два съветски, унгарски и американски. Най-известен е последният – "Бягство към победата", в който участват Пеле, Ардилес, Боби Мур, Силвестър Сталоун и други.

След войната Германия не само е разделена на две, но от западната й половина е отцепена провинция Саар, която до 1956 г. е френски протекторат. Въпреки това новият селекционер на Западна Германия – Сеп Хербергер, успява да обере плодовете на дългогодишния си опит.

За разлика от Ото Нерц той оцелява след войната и през 1954 г. извежда Бундестима до световната титла. С "Чудото в Берн" (3:2 срещу непобедимата Унгария) той постига онова, което нацистите преди 1945 г. не успяха – да покорят света.

Владислав Стоянов, "Новинар"

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас