2016 беше една тъжна година за баскетболния фен. От играта се отказаха хора като Коби Браянт, Тим Дънкан, Кевин Гарнет и Рей Алън. Само преди дни семейството на NBA бе разтърсено от кончината на Крег Сейгър. Но в САЩ и по-специално в лигата, която толкова много обичаме, знаят как да извлекат най-ценното от един тъжен повод. В неделната вечер Сан Антонио победи Ню Орлийнс 113-100. Ще си кажете: мач като мач, при това с най-очаквания краен изход. Но този път ще сбъркате. Защото един от най-добрите баскетболисти, стъпвали някога на паркета, бе почетен, както само той заслужава. Номер 21 бе изваден от употреба завинаги в клуба, а Тим Дънкан, който помогна на Спърс да спечелят петте си титли между 1999 и 2014 получи цялата любов, която заслужи.
Любов от феновете. Любов от съотборбиците. Любов от шефовете. И любов от треньора Грег Попович, който е като втори баща на легендата. „На всички, които сте тук, на всички фенове, на целия Сан Антонио – БЛАГОДАРЯ!“ изрази признателността си Дънкан, който е една от най-тихите суперзвезди в спорта и много рядко прибягва до публични изяви. „Любовта и подкрепата ви е поразителна, особено в последните седмици. Разговарях със съотборници, с които сякаш сме били заедно от вечността, но също и с хора, с които съм играл само година или две. А също и с тези симпатяги тук…“ добави Дънкан поглеждайки специалните гости на церемонията си. Сред тях гимназиалният му треньор Дейв Одъм, генералния мениджър на Сан Антонио Робърт Бюфърд, бившите му съотборници Дейвид Робинсън, Брус Боуен, Ману Джинобили и Тони Паркър, както и големият Грег Попович. „Това, което получих от всички тези хора е невероятно, както и любовта, която получих от тях. И дори не мога да обясня колко много значат за мен, но със сигурност съм получил много повече от всички тези хора, отколкото те от мен“ завърши Дънкан.
Специалната вечер беше пълна със специални моменти! Особено в моментите, в които Дънкан трябваше да чуе какво имаха да му кажат най-близките му. „Прозинасял съм много речи в живота си, но тази е наистина специална и се чувствам нервен, защото просто не искам да я объркам“ с усмивка започна Тони Паркър. „Откакто знаех, че ще бъда тук и ще трябва да кажа няколко думи, започнах да си задавам въпроса: Защо Тими е толкова специален? Защо Тими е толкова специален? Попович ни говореше преди някакъв мач и дори не го слушах. Продължавах да мисля за това. Сега сериозно. Ще започна с очевидното – той е суперзвезда. Той прави всички около себе си по-добри“ продължи Паркър и добави с прословутото си чувство за хумор: “Тими има суперсили в очите си. Той е единственият играч, който може да поиска топката без да ти каже нищо. Беше нужно само да ме погледне. А за 19 годишно момче, току що дошло от Франция, този поглед може да е много страшен.“
Една от вълнуващите истории на Дънкан разказа Ману Джинобили. „Всички знаете какъв състазателен дух има Тим. Ще говоря за него като съотборник. Винаги приемаше загубите като своя отговорност и не прехвърлаше вината у другите. Беше невероятен съотборник. Ще ви разкажа една история, която не съм споделял. Бяха плейофите през 2006г. Водехме с 2-1 победи срещу Сакраменто. Резултатът беше равен в края на мача. Не само, че обърках цялото ни разиграване, но и загубих топката. Те ни отговориха с бърза атака и вкараха. Така загубихме и серията стигна до 2-2. Бях наистина съкрушен заради грешката си. Просто исках да изчезна. Исках да изкопая дупка в земята и да се скрия в нея. Изключих си телефона. Тогава започна да звъни телефона в хотелската стая. На петия път вдигнах, за да разбера че е Тим. Покани ме на вечеря. Говорихме с часове. За какво или не. Подкрепи ме истински. Такъв тип жестове правеше той винаги за своите съотборници“
Прегръдката между Дънкан и Грег Попович беше поредното потвърждение, че един кадър може да покаже нещо, което и 1000 думи няма как да опишат. „Всичко между мен и Тим започна, когато го избрахме в драфта. А това беше мнооого трудно решение“ започна с класическаата си самоирония Поп. „Сигурно и кучето и котката у вас можеха да вземат това решение вместо нас. Но когато вече бяхме го избрали във драфта, реших да отида до Вирджинските острови(родното място на Дънкан) и да се срещна с него. Да се запозная с човека. Да видя дали ще си паснем. Е, той реши спести информацията, че там движението е обратно на това в Америка. Така замалко да загубя живота си 2-3 пъти в трафика, още преди да стигна до къщата му. Прекарахме няколко дни заедно. Говорихме. Разхождахме се по плажа. Плувахме. От този момент аз знаех, че той е един специален човек. От него получихме чисто човешки качества, интелект извън баскетбола и затова сме много благодарни. Благодарен съм му и че ми позволи да съм истински треньор на този отбор. Защото, когато суперзвездата допусне да получава удари от треньора си от време на време, всички останали млъкват и слушат като него “
След 19 сезона, 5 титли, 3 MVP награди на финалите, 2 MVP отличия за сезона, необикновената вечер в Сан Антонио, в която неговият номер ще бъде изваден от употреба беше порсто въпрос на време. И то дойде! И макар то да донесе онази тъга, че няма да видим Тими отново в игра, то ни изпълни с много благодарност за това, което този скромен, работлив странник ни даде чрез баскетбола. Цялата класна и емоционална церемония може да видите в прикаченото видео долу, но за финал сме оставили думите на самия Дънкан. В типичния си стил, цялата му реч продължи общо 4 минути и 18 секунци, а скромността му и чувството му за хумор бяха истинската благословия за всичи присъстващи. „Ще ви кажа следното: спечелих много басове тази вечер. Не дойдох по дънки, носих спортно сако тази вечер и говорих повече от 30 секунди. Благодаря ти, Сан Антонио! Благодаря!“