В Италия определиха идеалната единайсеторка на Рома. Това направиха фенове на "джалоросите" в допитване, което вървеше от 25 юни до 16 септември. Любопитно е, че в символичния тим липсват икони на клуба като Джузепе Джанини и Франческо Тоти. Няма го и легендарният голмайстор Габриел Батистута, който макар и символ на Фиорентина бе в основата на спечелената титла през 2001 година. 

 

Освен тифозите на Рома за определянето на звездния отбор бе съставена специална комисия, в която попадна легендарният италиански композитор Енио Мориконе, свързан с култови филми като "Имало едно време в Америка", "Недосегаемите", "Професионалистът", "Октопод" и т.н.

 

На вратата запалянковците поставят бившия италиански национал Франко Танкреди, пазил за Рома от 1977 до 1990 година. Защитата включва бразилските легенди Кафу и Алдаир, Джакомо Лози и Франческо Рока. 

 

Полузащитната четворка изграждат славният играч на "вълците" от преди Втората световна война Фулвио Бернардини и трима души от златния отбор достигнал до финал за КЕШ през 1984 година. Това са крилото Бруно Конти, покойният Агостино Ди Бартоломей и бразилецът Пауло Роберто Фалкао, известен с прякора си Краля на Рим. 

 

Атаката се води от символа на Рома през 30-те и 40-те години Амедео Амадей и двукратният голмайстор на Серия "А" Роберто Пруцо, който също е представител на славния тим от 80-те години на шведския специалист Нилс Лидхолм.

 

Идеята за избирането на идеални 11 от историята на римляните идва от американското ръководство на клуба, като наистина е странна липсата на футболисти от калибъра на Тоти и Джанини. И докато Франческо все още играе и явно това е било решаващо при фенския вот, интересно защо е пренебрегнат Джанини - първият играч, наречен от "Курва Суд" на "Олимпико" Принца на Рим. 

 

Някогашният техничар има 436 мача и 75 гола за Рома. 20-те гола в Серия "А" на Батистута от последния шампионски сезон на тима също не са се оказали достатъчни за тифозите да включат аржентинския голаджия във вечната единайсеторка.

Неделната вечер няма да е обикновена в Италия или поне за хората, които се интересуват от футбол. Едно от най-големите дербита ще се играе в Торино, а именно Ювентус - Интер.

"Имаме много врагове, но гостуванията ни в Неапол са направо ад! Отдавна не смеем да ходим с личните си автомобили, защото ги чупят и палят. На "Сан Паоло" да ни замерят с петарди и факли е привилегия, тъй като обикновено по нас летят пликове с животинска кръв от кланиците...", разказват тифозите на Рома за премеждията си, когато техният отбор се изправя срещу домакините от Наполи.

 

Безспорно е, че неаполитанците са челници в графата "гадни публики". На Апенините такива има много, но повярвайте, че никой не може да се сравнява с тифозите на Наполи по показателя "отвратителна изобретателност". Отдавна любовта към отбора е надхвърлила границите на нормалността. Затова, когато става въпрос за "небесносините" южняци думата "нормалност" звучи неестествено, не на място... Защото Наполи е лудост, футболно бедствие, стихия, унищожителен ураган...

 

Въпреки тежките години, които преживя напоследък, отборът продължава да е четвъртият най-популярен на Ботуша с около 8 % тифози в страната. Подобно на другите италиански грандове популярността на Наполи прехвърля границите на държавата и в целия свят тимът има между 5 и 6 милиона фенове.

 

Както стана въпрос в началото на нашия материал, големият враг на Наполи е столичният Рома, а дербито между двата отбора носи гордото название Дербито на слънцето. Изобщо не си помисляйте, че заради враждата си с "вълците" неаполитанците изпитват някакви симпатии към Лацио. Напротив! "Орлите" също са ненавиждани на "Сан Паоло", а третият най-мразен отбор е този на Верона. На регионален принцип кървавите дербита са със Салернитана и Авелино.

 

От дълги времена обаче в Италия съществува разделение на Север и Юг. Богатите и значително по-образовани северняци от индустриална северна Италия срещу бедняците от Юга. И къде другаде, ако не на футболния терен може да бъде решен спорът между италианските Север и Юг. Затова всеки мач на Наполи с Ювентус, Интер или Милан също крие огромен заряд. Както казваше вестникарят Алесандро преди години: "Северняците са надути копелета, които имат добре платена работа, карат хубави коли и живеят в луксозни домове... Не мога да си кривя душата - дори и жените им са по-хубави. Но ние имаме Марадона и това е достатъчно, за да сме по-щастливи от тях". Добре казано, нали?

 

Ето, че колелото на историята се върти и десетилетия след магията на аржентинския гений Наполи отново е на прага на нещо голямо. В понеделник вечерта южняците гостуват на омразния Милан и при победа ще се изравнят по точки с "росонерите" на върха в класирането. Още в следващия кръг пък миланистите имат тежко гостуване на Ювентус, а Наполи приема опашкаря Бреша и е с реални шансове да оглави Серия "А", ако не загуби на "Сан Сиро".

 

Кой каза, че италианският футбол е мъртъв? Нищо подобно! По-живо доказателсто от отбора на Наполи - здраве му кажи. А представяте ли си какво ще е, ако "сините" отново станат шампиони след две десетилетия "суша"?

 

Наполи - успехи

Италия

Серия А

* Шампион - 2 пъти: 1986/87, 1989/90
* 2-ро място - 4 пъти: 1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89

Купа на Италия

* Носител - 3 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87
* финалист - 4 пъти: 1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

* Носител: 1990/91

Серия Б

* Победител: 1949/50
* 2-ро място - 4 пъти: 1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия Ц1

* Победител: 2005/06

Евротурнири

Купа на УЕФА:

* Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

* 1/2-финал: 1976/77
* 1/4-финал: 1962/63

Отборите на Милан и Интер ще се изправят един срещу друг в голямото дерби на Милано тази вечер, от 21:45 часа българско време на стадион "Сан Сиро".

Букмейкъри изпищяха за два подозрителни предстоящи мача в Серия А, за които се залагат големи суми още от миналата седмица.

По света има градски, регионални, национални, че и други дербита. Има и такива, които не се вписват в категорията "дерби" до деня на самия мач.

През останалите 363 дни на годината "Старата госпожа" Ювентус и "Дяволът" Милан по-скоро имат любовна афера, отколкото ожесточено съперничество. Двата клуба работят заедно по маркетингови проекти, ежегодно си организират приятелски турнири, непрекъснато разменят играчи и са обединени най-вече от общата си омраза към Интер.

Преди да разберете естеството на двубоя Юве - Милан, трябва да си дадете сметка за нея. Въпреки че трите отбора вече цял век си оспорват трофеи в Италия и навън, тази вражда с "нерадзурите", сближила "бианконерите" и "росонерите", се разрази с особена сила в последните години.

Когато Интер записа пето поредно "скудето" през 2010 г., той наруши хегемонията на градския си съперник от Милано - титлите на "черно-сините" станаха 18, колкото имат и "червено-черните". (Ювентус е далеч напред с 27)

Ходът на историята се обърна със скандала "Калчополи" през 2006 г., когато заради задкулисни игри със съдиите на "Старата госпожа" бяха отнети титлите през последните два сезона и отборът служебно изпадна в Серия "Б", а Милан бе преместен на трето място в пренареденото класиране и започна новото първенство с минус 8 точки.

Същевременно Интер, не само че не получи наказание въпреки доказателствата и срещу него, а бе обявен административно за шампион със задна дата и наложи категорично превъзходство в калчото след осакатяването на конкуренцията.

Но въпреки приятелството, възникнало преди всичко покрай общия враг, в двата дни през годината, когато се играе мачът, тази дружба се прибира в килера и футболистите дават всичко от себе си, за да надиграят противника, а агитките се надвикват по трибуните.

Първият сблъсък между Ювентус и Милан датира от 1901, когато торинци са клуб на четиригодишна възраст, а техните съперници - на две (Остават седем лета до основаването на Интер). В тази историческа среща "росонерите" побеждават с 3:2 и се класират за финала на първенството според тогавашните правила, където побеждават Дженоа - шампионът в първите три сезона на надпреварата.

По-късно, през 30-те години "бианконерите" пък стават първият клуб, триумфирал със "скудетото" в пет поредни години, докато Милан изпада в криза.

След Втората световна война двата гранда се редуват на върха в италианския футбол.

Досега те са се срещали само веднъж на ниво евротурнири - на финала на Шампионската лига през 2003 г., който завърши без гол, като при изпълнението на дузпи бразилският вратар Дида спаси три удара на ювентинците, а Андрий Шевченко отбеляза решителното попадение, донесло за шести път най-престижния клубен трофей на Милан. (След 2005 "червено-черните" вече имат седем европейски купи).

Двата супергранда са се засичали три пъти и на финали за Купата на Италия. През 1942 г. Юве разбива съперника с 4:1, а през 1973 г. Милан празнува след дузпи. Епичен е сблъсъкът през 1990 г. въпреки че в двата мача пада един-единствен гол - дело на Роберто Галия от "бяло-черните".

Бляскав е и списъкът на играчите, подвизавали се и за двата отбора в дербито - някои като Едгар Давидс, Златан Ибрахимович и Джанлука Дзамброта минават през трети клубове, преди да се озоват от другата страна, а други като Роберто Баджо и Филипо Индзаги пък са трансферирани директно от Ювентус в Милан.

Пътя в обратната посока измина Андреа Пирло, който е последното голямо име в този лист и се очаква да играе решаваща роля за изхода на мача. В неговата доскорошна роля за "росонерите" пък ще се подвизава Алберто Акуилани, който също това лято смени Торино с Милано, отново под наем от Ливърпул.

Въпреки взаимното уважение, любезността ще отстъпи място на други отношения в неделя вечерта, когато агитките запалят факли и запеят и тогава няма да има съмнение в думите на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани: "Фактите са красноречиви. Това е истинското дерби на Италия. Юве има най-много "скудети", а ние сме печелили най-много европейски трофеи"...

Нека шоуто да започне!

 

sport.webcafe.bg

Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

Няколко любопитни двубоя трябва да приковат този уикенд вниманието на интересуващите се не толкова от случващото се на терена, а от онова, което става на трибуните.

 

Безспорно италианските ултраси отново ще попаднат в светлината на прожекторите. В неделя от 21:45 ч. един срещу друг ще се изправят грандовете „Милан" и „Интер". Наред с цялото съзвездие от мултимилионни селекции на двата тима, погледите трябва да са съсредоточени и върху трибуните, където ще бъде не по-малко интересно. Двe от най-могъщите ултрас армии в света ще заемат своите места в крайните трибуни на „Джузепе Меаца".

 

Годините след 2005 г., белязана от разформироването на легендарната групировка Fossa Dei Leoni, бяха тежки за голяма част от миланските ултраси. Дълго време те разпознаваха във Fossa закрилници на миланската чест и креативни организатори на хореографии. Все пак групировката Brigate Rossonere бързо пое лидерските функции, за които се готви още от началото на 80-те. В момента в южната трибуна поне привидно цари обединение, символ на което е огромният транспарант CURVA SUD MILANO. Зад него застават лидерите и членовете на повечето фракции.

 

Вторият етаж на Curva Nord, която стои зад "Интер", отново ще бъде ръководен от Boys S.A.N. Една от най-старите групировки на територията на Италия, формирана през 1969 г., е активният фактор сред „синьо-черните" от 80-те години, когато организира първите хореографии с картони, ленти, транспаранти и димки. Другите основни фракции, без които Curva Nord не би била тази могъща сила са Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Четирите групировки, които под управлението на Boys S.A.N. не се спират пред нищо в името на основната цел Curva Nord да диктува редът на Апенините, със сигурност са подготвили нещо интересно за неделя вечер.

 

Очаквам сблъсъкът между Юга и Севера на „Сан Сиро" и този път да остане само на трибуните – с хореографии, факли и подкрепа. Нравите от 80-те години, когато сблъсъците достигат колосални размери, а омразата между ултрасите на двата отбора минава границите на спортното съперничеството и по чудо няма жертви, изглеждат отминали. Все още е в сила и споразумението „За ненападение", макар практиката да показва, че такива „договори" имат по-скоро фиктивна стойност. А и миланският спор не е обикновено съперничество, което може лесно да се тушира само с лист хартия и два подписа. Очаквайте грандиозни хореографии и много, много страст.

 

Всъщност, на Ботуша ще ври и кипи още от обяд. В столицата Рим се срещат „Лацио" и „Аталанта". Съперничеството между двата отбора се слави с по-особен заряд именно заради привържениците им – крайнодесните от Curva Nord на „Олимпико" ще посрещнат в своя дом левите бергамаски. А и ултрасите на „Аталанта" от Brigate Neroazzurre по традиция са сред най-многочислените гостуващи в Рим, въпреки сериозното отстояние на Бергамо от столицата. Безспорно един от мачовете, за които има всички предпоставки да станат основна тема на разговор в следващите няколко дни.

 

Очаквам другите мачове от кръга в Серия А да минат безпроблемно и без особени изненади както на трибуните, така и извън тях. Е, винаги когато „Наполи" и „Катаня" не играят пред празни трибуни трябва да имаме едно наум, че може да се случи нещо интересно.

 

В Белгия също предстои голямо дерби. „Андерлехт" посреща „Брюж" в неделя от 15:30 ч. През последните години обстановката е по-нажежена на дербита по оста Фландрия – Валония, но все пак сблъсъкът „Андерлехт" - „Брюж" попада в графата „класика" и заслужава своето внимание. Мauves Аrmy зад „Андерлехт" и Blue Army зад „Брюж" са новите формирования, които прокарват ултрас манталитета в секторите пълни с кежуал хулигани, организират хореографии и поддържат 90-минутна подкрепа с песни и скандирания. От страна на K4 Casuals и Brugge Casual Firm могат да се очакват проблеми извън трибуните. Така че един от мачовете, които препоръчвам да следите, е именно белгийското дерби.

 

В събота пък напрежение ще има на Острова. Не се заблуждавайте, там хулиганите все още действат активно, особено по долните дивизии. Просто е наложено сериозно медийно затъмнение, което цели да създаде впечтление, че британските служби тотално са се справили с бандите. Е, тази събота поле за изява ще имат старите познайници на „бобитата" – хулиганите на „Милоул", „Бирмингам", „Портсмут" и „Уест Хем". Двата сблъсъка „Милоул" - „Бирмингам" и „Портсмут" и „Уест Хем" са с начален час 17:00 ч. Убеден съм, че последователите на легендарните поколения на Bushwackers, Zulu Warriors, 6.57 Crew и Inter City Firm ще потърсят изява тази събота. Дали ще стигне информация до нас е отделен въпрос.

 

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Интер спечели с 1:0 голямото дерби срещу Милан от XVIII кръг на Серия "А". "Росонерите" бяха символични домакини на поредното издание на "Дерби дела Мадонина", което означаваше, че на трибуните на "Джузепе Меаца" имаше над 60 000 техни тифози. Останалата 1/4 от стадиона бе заета от ултрасите на Интер, които в 53-ата минута изригнаха при гола на Диего Милито. Двете агитки отново блеснаха с традиционните за тях впечатляващи хореографии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Събота е сравнително постна откъм брой възлови срещи, но за сметка на това "Уест Хем" приема "Милоул" от 14:30 ч. в мач от "Чемпиъншип". Лондонският двубой от втория английски ешалон противопоставя двете най-легендарни хулигански армии на Острова, при които традициите са все още живи. Неслучайно, за последно Англия бе втрещена от хулигански прояви в стил 70-те именно по време на мач "Уест Хем" – "Милуол" (за Карлинг къп през лятото на 2009 г.). Безредиците тогава се разиграха директно на терена, на който нахлуха фенове  на "чуковете", в последствие 64-ма бяха арестувани, а преди двубоя фен на "докерите" бе прободен с нож в гърдите по време на уговорен бой между хулиганите.

 

Мениджърът на "Уест Хем" Джанфанко Дзола тогава заяви: "Случвало ми се е да присъствам на доста напрегнати мачове и на неприятни сцени, но не съм виждал подобно нещо. Бях шокиран, напълно шокиран. Знаех какви са отношенията между двете агитки, но не съм си представял подобно поведение от тяхна страна и такива сблъсъци". За да няма после изненадани, предупреждавам, че двубоят отново ще е с огромен заряд, а на трибуните и из града ще вършеят "обичайните заподозрени". Какво по-вълнуващо начало на уикенда!

 

 

Очертава се и прелюбопитна неделя за изкушените да следят атмосферата по евопейските трибуни. Още от сутринта полицията в Амстердам ще е на нокти, за да предотвратява евентуални сблъсъци между две от агитките с най-голяма вражда в Холандия – тези зад "Аякс" и "Утрехт", които ще си дадат среща на "Амстердам Арина" в 13:30 ч. българско време. За привържениците на "Аякс" от F-side и VAK 410 това е третият по стойност двубой, след сблъсъците с "Фейенорд" и "АДО Ден хааг". Както е известно феновете на последните два отбора и тези на "Утрехт" от BunnikSide са с изявени крайно-десни възгледи.

 

Ето защо, за всички тях най-напрегнатите двобои са тези с "евреите" от Амстердам. Хулиганите от BunnikSide и FCUYouth несъмнено ще търсят начини да провокират нелюбезните си домакините, като е възможно най-хард ядрото от четвъртия по големина град в Холандия да атакува в дните преди двубоя – практика с цел избягване на полицейско присъствие, която вече има своите корени в "ниската земя".

 

 

Всяко гостуване на "Наполи" крие потенциална заплаха за домакините – както на терена, така и на трибуните. А когато дестинацията е Милано и съперник е "Милан" – интригата е още по-голяма. Няма съмнение в масираното присъствие на ултрасите от Curva A (Teste Matte, Mastiffs, Rione Sanitа) и Curva B (Fedayn, Ultras Napoli) на "Сан Сиро". Домакините също ще се подготвят подобаващо, предвид значимостта на двубоя, който може да остави "Милан" в борбата за Скудетото или да ги откаже от него. Шоуто от 16 ч. в южната и северната трибуни на "Джузепе Меаца" е гарантирано.

В Истанбул също трябваше да е напечено, защото в неделя от 19 ч. излизат "Фенербахче" срещу "Бешикташ" – два от най-големите съперници на местната сцена. Само че до края на сезон 2011/2012 отборите от голямата четворка "Галтасарай", "Фенербахче", "Бешикташ" и "Трабзонспор" няма да могат да разчитат на подкрепата на своите привърженици по време на гостуванията. Забраната на местните фуболни власти и полицията остава в сила, въпреки протестите под мотото "Do not touch my away game" и въпреки опитите да бъдат заобиколени рестрикциите чрез пробив на билети и посещение в друг сектор, различен от отделената за гости клетка. Дали от Carsi ще успеят да проникнат на "Шюкрю Сарачоглу" ще разберем в неделя. Ако го направят – това ще повиши неколкократно заряда на и без това ключовия сблъсък.

 

 

 

Ще изгуби от блясъка си и друго голямо балканско дерби – ПАОК - "Олимпиакос", от 19:30 ч. българско време. Причината е отново същата – от съображения за сигурност не се допускат гостуващи ултраси. Така всичко, което ще се случи около мача, всъщност ще бъде под прожекторите на "Тумба". Но и това никак няма да е малко. Солунският стадион със сигурност ще се пръска по шевовете и от Gate 4 ще се опитат да направят за 90 минути живота на играчите от Пирея черен. А те умеят да го правят.

Подобаващо ще са се подготвили и ултрасите на "Олимпик" Марсилия за посрещането на отбора и феновете от Лион тази неделя от 22 ч. Въпреки че понасят доста подигравки за липсата на креативност и неизменното изобразяване на символите ОМ в южната трибуна, Commando Ultra и South Winners винаги могат да представят нещо интересно. Аз съм сигурен, че това е един от мачовете, за които те ще са се постарали и ще ни изненадат приятно.

 

 

В понеделник "Бреша" приема "Торино" от 22 ч. Два отбора с традиции в италианския елит се срещат този път на ниво "Серия Б". Ултрасите на "Бреша" и "Торино" със сигурност не са доволни от моментния статут на клубовете и ще дадат всичко от себе си да видят любимците си отново сред най-добрите. И двата отбора са в челото и имат всички основания да претендират за място в "Серия А", което придава допълнителен залог на срещата.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg