Отмина един от най-емоционалните месеци в последните години за всички свързани по някакъв начин с ФК Ливърпул. Това беше месец, в който милиони червени фенове по света стояха почти денонощно пред своите компютри и телевизори в очакване да видят какъв път ще поеме любимият им отбор. Месец изпълнен с изключителни обрати, трансферни рекорди, нови надежди и едно голямо предателство....

 

Предпоставките за този емоционален месец бяха няколко. След като Х и У на практика унищожиха най-обичаният клуб в света, дойдоха новите собственици. Те заличиха дълговете на "вирусите" и дойдоха с обещания, че ще градят млад отбор с дългосрочни цели и амбиции да върнат Ливърпул там, където му е мястото - на върха. Очакванията от идването на Хенри и Вернер бяха, че в отбора ще пристигат млади и перспективни играчи и подобно на Барселона ще се дава път на юношите на клуба. В същото време стана ясно, че според новите собственици в отбора има много надценени (като седмична заплата) футболисти, чийто принос за отбора не отговаря на това, което те получават от него и по този начин само обременяват клуба. Хенри и Вернер дадоха ясно да се разбере, че това нещо скоро ще се промени...

 

След кошмарния есенен полусезон, изпълнен с вътрешни неуредици, конфликти в съблекалнята, срамни загуби и един абсолютно неориентиран мениджър, беше ясно че промените в клуба са жизнено необходими. Тяхното начало дойде по възможно най-добрия начин - в клуба се завърна Човека, който преди повече от 30 години си спечели прозвището "Краля на Коп", един от тримата, благодарение на които името Ливърпул е толкова голямо, последният, който донесе на "Анфийлд" титлата на Англия - Крал Кени Далглиш! Промяната в играта на отбора, след неговото идване се почувства веднага, но все още се усещаше че в отбора има нужда от кадрови промени и всички затаиха дъх в очакване кои ще са новите футболисти, които Краля ще превърне в червени легенди...

 

И чакането ни не закъсня - седмица след пристигането си Краля обяви трансферната си цел №1 - един от най-добрите нападатели в света, голмайстор на холандското първенство за миналата година, лидерът и капитана на Аякс - Луис Суарес. Трансферната сага покрай "Ел Пистолеро" в един момент заприлича на игра на руска рулетка, чийто изход до последно никой не знаеше какъв ще бъде. Но ето че в края на трансферната буря ни чакаше "златно небе" и в редиците на ФК Ливърпул дойде новият №7 - първият трансфер след завръщането на Човека, заради когото този номер означава толкова много. Самият факт, че Краля настояваше да даде точно този номер на Луис, показва какво място ще заема той в отбора в следващите години...

 

Почти успоредно с началото на работата по трансфера на Суарес, дойде и обявяването на трансферна цел №2 за Краля - лидера и капитана, сърцето и душата на Блекпул - Чарли Адам. Начина по който протекоха преговорите при тези два трансфера бяха до болка еднакви, но за съжаление, за разлика от първия трансфер, изхода на този 2 часа преди края на трансферния прозорец стана ясно, че няма да бъде в наша полза. Така трансфера на момчето, което е закърмено с любов към червената идея, ще бъде отложено за лятото, когато с нетърпение очакваме да запеем в негова чест "You'll Never Walk Alone"...

 

През целия трансферен прозорец името на Ливърпул се свързваше с различни футболисти, които безспорно щяха да донесат класа за отбора и щяха да бъдат решение за немалка част от проблемите на отбора, като Ашли Йънг, Пер Мертезахер, Фабио Коентрао, Кейсуке Хонда, Ян М'Вила, Ромелу Лукаку, Майка Ричардс..., но поради една или друга причина тези имена останаха в пространството само като спекулации и може би ще трябва да дочакаме лятото, за да видим някой от тях облечен с червената фланелка...
Изненадващо обаче, в края на трансферния прозорец едно по-малко споменавано име в пространството стана главно действащо лице - Анди Керъл. Голмайсторът на Нюкясъл и смятаният за новият Алън Шиърър дойде на Анфийлд в последният възможен момент за клубният рекорд от 35 млн паунда. Мнозина се усъмниха дали Анди струва тези пари, но след като знам, че последният път когато ръководството на Ливърпул се усъмни в качествата и цената на футболист пожелан от Краля, ние изпуснахме Алън Шиърър, то сега се радвам че резултата е в наша полза...

 

Освен покупки през този трансферен прозорец се разделихме и с някои ненужни играчи. Отървахме се от недоразумението закупено от Ходжсън - Пол Кончески, който бе преотстъпен в Нотингам до края на сезона. Дадохме шанс на Райън Бабел да играе постоянно и да покаже в Германия, огромния талант, който аз лично продължавам да смятам, че той притежава...
Продадохме на добра цена и поредният наемник, който така и не разбра колко голяма чест е да носиш фланелката на Ливърпул. Името на този футболист не желая да споменавам, но всички вие се досещате за кого става въпрос. Няма нищо лошо в това един професионален футболист да иска да смени клубната си принадлежност, но когато в този футболист милиони фенове по света са инвестирали толкова емоция и любов, те заслужават най-малко обяснение, защо са изоставени, а те така и не получиха такова. Крал Кени казва, че трансферите са част от играта и ако това не беше така Кевин Кийгън никога нямаше да замине за Хамбургер, а той никога нямаше да дойде на Анфийлд. Както винаги той е прав и ние много скоро ще имаме своя нов всеобщ любимец, но това няма да промени факта че когато споменаваме името на испанеца, единствените чувства които ще изпълват сърцата ни ще бъдат болка и разочарование...

 

Ако трябва да изразя емоционалното си отношение към това, което направи поредният предател на червената идея, бих го направил с думите:
"Hit the road Torres and NEVER COME BACK NO MORE!!!"
и бих добавил "GO TO OWEN, GO TO HELL"
Изображение

 

Ще завърша моят обзор на трансферния прозорец с думите на Краля:

 

"Throughout the history of football people have moved on. But the most important thing that we all must remember is that this football club is much more important and bigger than anybody."

 

Не бива да го забравяме...!

 

Dzheff (мнението е от форума на Гонг)

FanFace.bg Ви предоставя мненията на българските фенове (нередактирани), които се вълнуват от най-великата игра. Естествено, основна тема бе трансферът на Фернандо Торес в Челси и преминаването на Анди Керъл от Нюкасъл при червените от Мърси.

Капитанът на Ливърпул Стивън Джерард дава пространно интервю за вестник "Дейли Мейл", в което разисква важни въпроси като напускането на Фернандо Торес, завръщането на Краля Далглиш като мениджър, смяната на собствениците на клуба и своето и на Джейми Карагър бъдеще.

Челси прекъсна поредицата си от шест срещи без победа в английския елит с измъчен успех с 1:0 на "Стамфорд Бридж" срещу Болтън.

Феновете на Ливърпул, които преживяха на живо срама от загубата с 0:1 от последния в класирането на Висшата лига Уулвърхамптън на "Анфийлд", поискаха легендата на тима Кени Далглиш да поеме мениджърското кресло.

Рождения ден на футболен клуб Ливърпул е 15 март 1892 година. Официално. Но всеки истински привърженик ще ви каже, че най-важната дата в историята на клуба е 15 април 1989-а.

 

И досега душата на "Ливърпул" е жива благодарение на... 96 загинали.

 

Стадион "Хилзбъро", Шефилд - историята е известна. Преди полуфинала срещу Нотингам сектора с фенове на Ливърпул е пълен, но полицията отваря вратите за близо 4000 напиращи отвън запалянковци. В резултат, стоящите най-долу, пред близо триметровите огради, са премазани. Униформените отказват да срежат прегражденията и пускат хората на терена чак 15 минути след началото на ужаса - около 15:15 ч. местно време, въпреки че мачът е прекъснат още в 15:06 от съдията. Фаталното закъснение убива 96 фенове, които се задушават на оградите.

 

Денят променя английския футбол завинаги.

 

Министърът на правосъдието лорд Тейлър изготвя доклад за сигурността по стадионите. Никъде в Англия не се разрешават правостоящи, премахват се оградите край терена, засилва се контролът и се променя системата на продажба на билети. Заради "Хилзбъро" сега на английските стадиони е удоволствие да заведеш детето си.

 

А Ливърпул? Ефектът от трагедията бе поразителен. Травмата от преживяното прогони от отбора най-добрите му футболисти, а треньорът-икона Кени Далглиш си тръгна уморен. Най-вече психически. Кени посетил всички погребения, постоянно бил в контакт със семействата. Години по-късно разкри, че домашния му телефон звънял и в 2 през нощта, били опечалени близки.

 

Ливърпул като машина, която мачкаше безмилостно, вече бе в миналото. Но клубът се прероди - играчи, ръководители и запалянковци се свързаха в близост, която никога преди това не бе постижима. Целият град почувства по нов начин клуба и червения му цвят.

 

Грешка - целият свят. Защото вечерта след трагедията Милан прие Реал в полуфинал за КЕШ. В първата минута мачът спря, играчите застинаха на терена, а от уредбата на "Сан Сиро" зазвуча химнът на Ливърпул - "Никога няма да останете сами". Пееше и целият стадион, пълен с италианци.

 

Преди четири години в Атина, на финала в Шампионската лига Ливърпул - Милан, английските фенове благодариха за онази почит с огромен транспарант.

 

Както и при Манчестър Юнайтед, с трагичната гибел на "бебетата на Бъзби", и Ливърпул сякаш намери своя опора в настъпващите времена на маркетинг и роботизиране в модерния футбол. И спаси душата си, остана себе си.

 

Вече 22 години, на този ден стадионът почти се пълни. Идват фенове, бивши играчи, тогавашният кмет на Ливърпул, вътрешният министър, както и привърженици на други отбори. В този ден футболът е единен, почита паметта на невинни жертви, дадени в негово име. И помогнали той да стане по-добър.

 

Преди година премиерът Гордън Браун призна, че 96-те загубени живота са спасили хиляди, тъй като трагедията предизвикала революционните промени в организацията на футбола на Острова.

 

Ливърпул има поне 96 причини да знае, че резултатът на терена, един грешен пас, неточен удар или продаден играч, далеч не са най-важното нещо на света. И всеки един от трибуната Коп знае същото. Клубът живее втори живот след "Хилзбъро", а е обзет и от изгарящата обсесия да помогне на феновете в борбата им за справедливост.

 

Тази кауза придоби глобални измерения. Да, Ливърпул живее за титли и рекорди, но сърцето на клуба бие заради 96-те.

 

Преди няколко години в мач с Арсенал в първите шест минути "Анфийлд" не спря да пее само един и същ рефрен - "Справедливост за 96-те". Оглушително.  А хореографията на Коп-а бе само с една изписана дума: "Истината". На терена отборът падна с 1:3, но и досега феновете наричат това "най-великата вечер на "Анфийлд".

 

Шестте минути на тази невиждана демонстрация (точно в 15:06 ч., шест минути след началото, е прекъснат мача на "Хилзбъро") впечатлиха дотолкова Тиери Анри от "Арсенал", че той даде интервю, в което се разкая, че е вкарал гол срещу тези фенове. Французинът може да е спокоен - за тях има много по-важни неща от един допуснат гол във вратата на Ливърпул.

 

Още акценти:

 

“Справедливост за 96-те”

Кампанията “Справедливост за 96-те” няма за цел финансови помощи за семействата на загиналите. Тя цели да се докаже невинността на жертвите, която бе поставена под съмнение преди 22 години. На прицел е и вътрешното министерство, което така и не направи разследване сред служителите си и не разкри кой е издал фаталната заповед за отваряне на вратите. Няколко полицаи, свидетели на събитията, се самоубиха в годините след “Хилзбъро”. Имаше двама осъдени офицери – Дейв Дъкенфийлд и Брайън Мъри. Но впоследствие бяха амнистирани, а при повторния опит за процес, и двамата доказаха невъзможност да бъдат съдени по болест. Сега са пенсионери с пълна полицейска пенсия и почести.

Бойкотът на “Сън”

В град Ливърпул вестник “Сън” е заклеймен и бележи най-малките си продажби в цяла Британия. На 19 април, 4 дни след трагедията, главният редактор Кевин Макензи лично нарежда на първа страница да се пусне огромно заглавие “Истината”. Там се описва как пияни фенове претърсвали джобовете на загиналите, които били наредени на терена. Полицаи и свидетели отрекоха, а “Сън” се извинява поне 10 пъти през годините за огромната грешка. А Макензи наскоро започна работа като директор в ВВС, но след вълна от протести и заплахи, че клубът ще бойкотира най-голямата медия в страната, бе уволнен. А на всеки мач на Ливърпул в Европа активисти раздават на фенове, идващи да подкрепят отбора от други страни лепенки с надпис ”Не купувайте “Сън”.

Най-големите трагедии без хулиганство

 

1971 г. – На стадион “Айброкс” 66 привърженици на “Рейнджърс” са премазани по подобен начин при срутване на ограда върху сектора им.

 

1982 г. – 66 руски фенове загиват на входовете на стадион “Лужники”, докато десетки хиляди се опитват да се измъкнат в края на мача “Спартак” - “Харлем”. Късен гол на домакините предизвиква тълпата да тръгне да се връща и върху хлъзгавия бетон се случва трагедията. Тогава властите обявяват цифрата 66 за загиналите, но и до днес неофициално се смята, че жертвите са повече.

 

2001 г. – Срутва се трибуна на националният стадион в Акра, Гана. На нея имало с 3000 фенове повече, отколкото е капацитетът. Загиват 127 ганайци.

 

1985 г. – Запалва се трибуна на стадиона на “Брадфорд”, по време на мач с “Линкълн”. В пожара, а и в опитите да прескочат огради и да избягат, загиват 56 фенове.

 

Дидро, sportcafe.bg

Изпадналият в страхотна криза тим на Ливърпул започна 2011 година с победа.

Проблемът на английския футбол е, че всеки бивш играч си мисли, че е достатъчно умен да бъде експерт и телевизионен водещ. Не помня вече дали го бе казал Кантона или Виали. Няма значение.

На Острова ежечасно се чуват тежки присъди от "големи" имена на бивши десни  бекове и опорни халфове, които разпределят точките и трофеите с лекота, още преди мачовете да се изиграят.

Арсенал и Ливърпул вече са отписани. Мина само един кръг от Висшата лига и два от традиционните четири най-силни отбора на Англия вече нямат шанс за титлата, че и за място в Шампионската лига.

Грандовете имат по точка, след като не успяха да победят Нюкасъл и Съндърланд, но върху тях се изля тъкав водопад от критики, че няма нужда да се мият с дни.

Арсенал е "разбита команда" без лидери и с объркана трансферна политика. Арсен Венгер е дебелоглав инат, който не иска да купи нормални, завършени футболисти и да подсили отбор си. Никой от водещите играчи не желае да остане, тръгнаха си Фабрегас и Насри, следващият ще бъде Ван Перси... С това са пълни английските вестници.

Далглиш харчи безумно  парите на собствениците на Ливърпул. Купува средни по класа играчи, иска с тях да изгради отбор, плаща  много над истинската им цена (трансферите на Керъл, Даунинг и  Хендерсън). Ливърпул е неподготвен за големи дела...

Това можете да прочетете за момчетата от "Анфийлд".

Мина една седмица от сезона, но той вече е приключен за тези две големи институции в английския футбол, ако слушате експертите.

В събота Арсенал приема Ливърпул и слага старт на серия дербита в следващите седмици. И ако в ТВ студията костюмирани специалисти като Джейми Реднап и Анди Таунзънд вече зачеркнаха шансовете на тези колоси, вие не го правете. Този мач много често е класика!

Няма как да не е след 1989 г., когато Майкъл Томас прати титлата в Лондон секунди  преди изтичане на времето с втори  гол на "Анфийлд". Мач, за който  се пишат книги и се направи  филм. "Невъзможна мисия" пасти да яде - дори Том Круз не може да стори това, което тогава направиха  Тони Адамс и компания. Биха непобедимия Ливърпул в неговия дом с 2:0 в пряк мач за титлата.

През 1994 г. едно 19-годишно хлапе на име Робърт Бърнард Фаулър наниза три гола за 4 минути и 33 секунди в най-добре охраняваната врата на Англия. Ливърпулската сензация побърка "кулите" Адамс и Киоун и вкара най-бързия хеттрик в историята на английския футбол. На "Анфийлд" домакините биха с 3:0.

Голямото отмъщение  за Ливърпул обаче дойде през май 2001 г., когато Арсенал бе по-добрият отбор и водеше с 1:0 до 85-ата минута на финала за Купата на Англия. Но съдбата реши да върне спомена от 1989 г., пращайки като провидение един друг Майкъл. Новото чудо Оуен забоде два гола и трофеят отиде в Ливърпул.

В последните години класиките също не липсват. Спорната дузпа за Ливърпул при 4:2 в един от най-зрелищните мачове в Шампионската лига през 2008 г.

Незабравимото 4:4 с четири гола на Аршавин на "Анфийлд", отнело титлата на Ливърпул през 2009 г.

И, разбира се, първият сблъсък на Далглиш с Венгер от миналия сезон.

Изтънченият Арсен трудно преглъща неудачите и му се носи славата на човек, който не умее да губи. След като неговият Арсенал поведе в 6-ата минута от добавеното време от спорна дузпа, французинът не успя да преглътне, че в 9-ата Ливърпул също получи наказателен. 1:1 и Венгер тръгна с разперени ръце към Кени Далглиш, за да му обясни, че няма дузпа. Шотландската легенда го отпрати с няколко сочни ругатни, уловени и от камерите. Ражда се нова интересна интрига между мениджъри във  Висшата лига.

Дори само за един от посочените спомени, не пропускайте зрелището от "Емирейтс" в събота.

Или пък заради факта, че Ливърпул не е печелил като гост на Арсенал от 2000 г.

Или заради младия и съвсем нов вид на Арсенал.

Или дори само да чуете химна на "червените"  в края, независимо от резултата. "20 години и продължаваме да броим", ще подразнят лондончани с припяване  гостите. Толкова минаха от последната титла на "бийтълсите".

А насреща  ще чуят саркастичното: "Траоре спечели повече европейски купи от вас". Да, Арсенал  не е бил европейски първенец, а недодяланият и иронизиран Джими Траоре взе купата през 2005 г.

Фолклорът е като за голям мач. Футболът -  обикновено също.

Какво повече ни трябва за една класика?

Дидро, sport.webcafe.bg

Мениджърът на Ливърпул Рой Ходжсън ще бъде уволнен независимо от снощния успех с 2:1 над Болтън на "Анфийд роуд".

Годината е 1964-а, а камери на английската BBC  обикалят из стадионите на страната, правейки първи стъпки в излъчването и отразяването на футбола. Петък, точно ден преди дербито на града,  екип на телевизията е в Ливърпул и заснема превю на големия мач. "На кой му пука за изборите - отвръща фен на Евертън. - Хауърд Уилсън не е важен, трябва само да бием Ливърпул!". По-малко от месец след двубоя се чакат едни от най-ключовите избори в следвоенната история на  Великобритания, след които споменатият Уилсън взима властта и започва период на промени в живота на Англия.

Но дербито е несравнимо по-важно за хората в Ливърпул. Река Мърси тече в червено и синьо, а някогашните приятелски отношения все повече остават само далечен спомен. На терена Евертън и Ливърпул често прелива в бой и омраза, само за последните 25 мача са показани 15 червени картона. Това е периодът от 2000 г. насам, а "резултатът" в тази категория е 10:5 за играчи на Евертън. Настоящите капитани Фил Невил (Евертън) и Стивън Джерард (Ливърпул) са гонени по два пъти.

За този период Ливърпул има тотално превъзходство в статистиките, спечелил е 14 мача срещу само 3 на Евертън, при осем ремита. Но всяко гостуване на "червените" отвъд Стенли Парк е тежко. Феновете вече рядко седят заедно, а край стадиона често има инциденти с ранени и арестувани. Двата стадиона са на по-малко от километър, запалянковците често се събират при своя и тръгват вкупом към съседния, когато тимът им гостува в дербито.

Съботният мач  неслучайно е обеден (12,45 ч английско време). Така на феновете се дава по-малко време за обръщане на бири. Висшата лига реши това дерби никога повече да не е вечерно, но през сезон 2008-2009, заради ангажименти на Ливърпул в Шампионската лига се наложи двубоят да се изиграе в понеделник на осветление. Феновете на "сините" останаха на "Анфийлд" повече от час и половина след завършването на двубоя, защото край арената имаше "военно положение"  с  "червени", които не си тръгваха.

На терена в събота се очаква поредния сблъсък, в който броят голове ще е многократно по-малък от жълтите картони, а вероятно и от контузените. През миналия сезон Евертън не загуби от Ливърпул, печелейки с 2:0 на своя стадион и измъквайки 2:2 като гост. За статута на "сините" това е успех и е сигурно, че ако избегне загубата в събота, отборът на мениджъра Дейвид Мойс ще е горд. Все пак клубът е похарчил за трансфери точно 17 милиона евро за 2 години, а Ливърпул изправя насреща само централен нападател за 40 (Анди Керъл). Разликата в бюджетите и ресурса е сериозна в полза на гостите. Но това не гарантира нищо. Насред синьото море от надъхани евертънци, страстта може да вземе връх над класата и фаворитът да загуби. Случвало се е нерядко в историята на тази футболна класика.

В неделя Северен Лондон ще изживее най-притеснителните си часове след  размириците от лятото. Откъм Финсбъри парк по булевард Севън Систърс ще се спуснат хилядите арсеналци, та чак до №17 на Парк Лейн. Там ги чака домът на Тотнъм - "Уайт Харт Лейн". И едни неособено дружелюбни, облечени в бяло и тъмносиньо хора, които живеят за едната победа над врага.

Тотнъм - Арсенал е класиката на Лондон. Голямата вражда започва през 1919 г., не от футболен мач, а от едно гласуване. Футболната лига на Англия решава, че елитната първа дивизия трябва да се увеличи от 18 на 20 отбора и прави избори между босовете на водещите клубове. Тотнъм изглежда фаворит за мястото, но го печели Арсенал, въпреки че е пети във втора лига. От тогава арсеналци са "измамници", а на всяко дерби решенията в полза на "червено-белите" се приемат с прастарата песничка: "Винаги мамите, Арсенал си е същият".

Насреща тотнъмци чуват "ийдос", което е пренебрежително и леко обидно название на евреите в Лондон от началото на миналия век.  Феновете на Арсенал са готови да се обзаложат, че всъщност привилигирования тим от квартала е Тотнъм, защото богатите евреи са го поддържали винаги. Изобщо - тук нещата са на съвсем друга основа от Мърсисайд, където важна е само страстта и битката. Лондон е далеч по-натоварен с политически окраски и победата на терена е като изборите. Всъщност - виж по-горе. Естествено, че и това дерби е по-важно от тях!

Дидро, sport.webcafe.bg