В събота се състоя 115-ото издание на босненското "вечно дерби", противопоставящо градските съперници ФК Сараево и Железничар. Мачът завърши при нулево равенство, но на трибуните, където са присъствали около 15 000 души, бе повече от горещо.

 

Вижте как се представиха двете агитки!

 

 

 

 

 

 

 

 

Типични за Балканите ексцесии съпътстваха финала за Купата на Босна и Херцеговина преди два дни. Железничар се наложи като гост над Челик (Зеница) с 3:0 и след победата с 1:0 в първия мач в Сараево вдигна трофея.

Двубоят бе прекъсван на няколко пъти заради пиротехниката, която използваха двете агитки. Кулминацията обаче настъпи, когато фен на домакините от Челик нахлу на терена и с каратистки скок повали футболист на Железничар.

Моментално той бе свален на терена от съотборници на играча, след което настана меле между двата тима. Полицията залови и изведе хулигана на Челик, след което напрежението за момент се пренесе и по трибуните.

ВИЖТЕ КАДРИ ОТ НАХЛУВАНЕТО НА ФЕНА НА ТЕРЕНА, КАКТО И АТМОСФЕРАТА ПО ВРЕМЕ НА МАЧА ТУК!

По време на слабия откъм фен-събития сезон FanFace.bg реши да ви предложи любопитна поредица на вестник "Новинар" отпреди две години. В няколко седмици поред ще публикуваме статии за събития от миналото, в които политическите процеси и футболът са вървели ръка за ръка. Стартираме с бивша Югославия, където сериозните промени в началото на 90-те години на миналия век са започнали не от някое друго място, ами от стадиона!

 

На 13 май 1990 г. Югославия все още е старата конфедерация, в която привидно цари мир. Минали са 3 години от посещението на Слободан Милошевич на Косово поле, съпътствано от насилие срещу полицаи и от заканите му срещу етническите албанци, но истинските войни предстоят. Тепърва ще минат 13 месеца до първия конфликт – десетдневната война за Словения. И още 3 месеца до клането във Вуковар. През същата 1990 година обаче се провеждат първите демократични избори в конфедерацията и в почти всички републики националистите печелят мнозинство. Настроенията са ясни. Хърватите и другите малцинства предвкусват националната си независимост. Единствено сърбите усещат тежка болка под кръста.

Малко след изборите - на 13 май, на ст. "Максимир" в Загреб играят "Динамо" и "Цървена звезда". Събитията са знаменателни и с много по-силен резонанс от онези през 1978 г., когато агитка на "Партизан", на път за Сараево, е спряна от хърватски полицаи и унищожава влака, с който се придвижва. От терена двубоят в един момент необратимо се пренася между феновете, тъй като малка част от общо 3000-те сръбски "навиячи" успява да провокира хърватската агитка. Поддръжниците на двата отбора, познати като "Bad Blue Boys" и "Делийе", влизат в сблъсък помежду си, а малобройните служители на реда изпадат в мат. Хърватският футболист Звонимир Бобан става национален герой. Той с мощен шут поваля милиционер, биещ с палка член на "Bad Blue Boys". (Впоследствие играчът е дисквалифициран от федерацията за 6 месеца, а потърпевшият, оказал се босненец, подава оплакване и срещу Бобан започва разследване).

Почти всички запалянковци на стадиона (броят им варира между 15 000 и 20 000) се включват в побоищата, а част от тях се изсипват на игрището. Масовата психоза става единственият победител. Има и тежко ранени, а се оказва, че членове на "Делийе", чийто лидер е бъдещият военнопрестъпник Желко Ражнятович, са атакували с ножове. В онзи момент известният като Аркан главорез вече е бил с досие и издирван от Интерпол. Гостите от Белград скандират "Загреб е Сърбия" и "Ще убием Туджман" (бъдещия президент на новата хърватска държава). Между футболистите на терена и жив свидетел на събитията е македонецът Илия Найдоски, бъдещ играч на ЦСКА.

 

Ако "Левски" и ЦСКА бяха наказани през 1985 г. за много по-дребни провинения, трофеите им отнети, а имената сменени, нищо подобно не се случва на "Цървена звезда". Тя получава шампионския трофей на Югославия за 1989/90г., спечелен още преди мача на "Максимир". А 3 дни след вакханалията в Загреб завоюва купата на страната с победа на финала с 1:0 над другия хърватски гранд – "Хайдук". Парадоксално, но точно в период на голямо политическо напрежение Репрезентацията извоюва един от най-големите си успехи – участие на 1/4-финал на Мондиале '90, където е спряна от Аржентина на Марадона с дузпи.

Тогава за последен път един до друг играят сърби (Томислав Ивкович, Драголюб Бърнович, "Пикси" Стойкович), хървати (Роберт Просинечки, Роберт Ярни, Давор Шукер, Ален Бокшич), босненци (Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич), словенци (Сречко Катанец) и македонецът Дарко Панчев. Тук се разделят завинаги и пътищата на онова поколение на Югославия, което през 1987 г. печели световна титла за юноши в Чили. През 1991 г., в навечерието на войната между сърби и хървати, "Звезда" завоюва историческа Купа на европейските шампиони. А после и последния шампионат на югославската федерация, завършил през пролетта на 1992 г.

Националистическите изблици на "Максимир" продължават през следващите няколко години със същите действащи лица. Роденият в Словения Аркан става военен лидер и завоюва печална слава в боевете при Вуковар и в геноцида в Сребреница. В наказателната му бригада – т. нар. "Тигри", има множество фенове на "Цървена звезда". В хърватските паравоенни формирования пък е пълно с членове на "Bad Blue Boys". Те продължават спора си от 13 май 1990 г., но вече в пълно бойно снаряжение.

 

В началото на 90-те феновете на "Цървена звезда" са най-влиятелните футболни хулигани в света, а омразата предизвиква чудеса, коментира "Обзървър", като припомня дербито с "Партизан" на "Мала Маракана" на 22 март 1992 г. Тогава бригадата на Аркан публично размахва поредица от плакати: "20 километра до Вуковар", "10 километра до Вуковар", "Добре дошли във Вуковар", напомняйки за масовото изтребление при атаката към града, случващо се буквално в този момент. На десния бряг на Дунав загиват над 3000 хървати и двойно по-малко сърби, а Желко Ражнятович и "Тигрите" са основни участници в събитията. Чудото е, че феновете на "Звезда" и "Партизан", които не се понасят, тогава се обединяват в омразата си към хърватите. "За пръв и може би последен път те бяха едно цяло", подчертава изданието в обзорната статия "Футбол, кръв и война".

Аркан не доживява да се изправи пред правосъдието, но преди да бъде убит в началото на 2000 г., изневерява на "Звезда" и става президент на "Обилич". Под негово ръководство през 1998 г. отборът печели единствената си титла, треньор е бившият вече наставник на "Локомотив" София Драгомир Окука. Успехът е помрачен от разследването на американския журналист Франклин Фоер. Той разкрива, че Аркан и неговите мутри многократно са заплашвали играчи от останалите отбори, че ще пострадат, ако вкарат голове на "Обилич". Това е потвърдено от сподвижници на главореза, като е имало директно извадени и насочени пистолети и по време на мачовете.

През 1992 г. югославският футбол окончателно е погребан. УЕФА вади "плавите" от финалите на европейското първенство в Швеция заради военните действия на сърбите срещу хърватите и в Босна и Херцеговина. Дания, заела овакантеното място, печели евротитлата – безпрецедентен случай във футбола. Югославия (вече само Сърбия и Черна гора) е допусната отново за участие чак в квалификациите за Мондиал '98. А междувременно през 1994 г. осиротелите сръбски фенове се радват неистово на успехите на българските национали в САЩ.

 

След победите на Стоичков и компания те гърмят сватбарски с калашници, а в окопите се веселят в наша част. Пак през 90-те добрите ни връзки със западните съседи са скрепени от личното приятелство между Христо Стоичков и фолкпевеца Мирослав Илич. Нашумя видеоклипът на съвместното им изпълнение на песента "Цели ночи пием, друже". Въпреки че заглавието ясно показва какво мъчи лирическия герой, камерата е хванала друга картинка - двамата провеждат лежерни занимания с топка – сърбинът в екип на "Звезда", Ицо на "Парма".

Войните в Хърватия и Босна отшумяват и споровете между бившите републики се пренасят пак на футболния терен, но вече като независими държави. През 1999 г. сърби и хървати се срещат в квалификационни мачове за Евро 2000. Спорът остава нерешен (0:0 в Белград и 2:2 в Загреб), като първият мач се запомня с 45-минутно угасване на тока. За щастие това не предизвиква ексцесии на стадиона, както през 1990 г. Клубните отбори от новите държави пък са се срещали вече доста пъти в евротурнирите. И "Цървена звезда" е единственият сръбски отбор, който още не е отстраняван от хърватски, босненски, словенски или македонски съперник. "Червено-белите" все още държат здраво фронта, но (слава Богу) вече само на терена.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ВИЖТЕ ВИДЕО С АВТЕНТИЧНИ КАДРИ ОТ БЕЗРЕДИЦИТЕ НА "МАКСИМИР" ПРЕЗ 1990 Г. ТУК!

Мач от елитната футболна дивизия на Босна и Херцеговина между Борац (Баня Лука) и Железничар Сараево беше прекратен, след като фенове на Борац нахлуха на терена и замеряха с камъни и запалителни предмети привържениците на противниковия тим.

 

Проблемите възникнаха в 28-та минута на мача, когато Елдар Адилович от гостуващия Железничар получи червен картон.

 

Полицията направи опит да спре буйстващите фенове, но пет минути по-късно организаторите съобщиха, че мачът ще бъде прекратен, защото сигурността на хората по трибуните не може да бъде гарантирана.

 

Феновете на Железничар се измъкнаха невредими от ситуацията, а трима от привържениците на Борац бяха арестувани, след като нанесоха повреди на полицейски коли след мача. Те бяха освободени от ареста по-късно същия ден.

В Босна и Херцеговина на са загърбили военните действия. Този път не става дума за истинска война, но за футболна такава.

 

Само 4 дни, след като имаше насилие на мача от местната лига Борац - Железничар, сега проблемите съпътстваха и дербито на Мостар. В първи двубой от ІІ кръг за Купата на страната един срещу друг се изправиха домакина Жрински и Вележ.

 

Мачът вървеше към нулево равенство, но в даденото триминутно продължение на редовните 90 минути Риджад Демич се разписа за Вележ. Това разгневи феновете на домакините, които мигновено нахлуха на терена, докато играчите на гостите се радваха.

 

Ултрасите подгониха футболистите на Вележ, които се опитаха бягайки да се спасят в съблекалните. Някои успяха, други - не. Органите на реда действаха бавно в случая, но в крайна сметка тяхното присъствие принуди феновете на домакините да се върнат на трибуните.

 

Реваншът е на 14 септември, като домакин е Вележ.

 

Полицията е арестувала 10 души, които са участвали в ексцесиите на терена на Жрински, както и извън стадиона след срещата. Според информацията на местните медии, няколко фенове и полицаи са с различни травми, които обаче на са сериозни.

 

Любопитен факт е, че младият национал на Босна и Херцеговина - Миле Пехар, който играе за Жрински, също бе в помощ на феновете на домакините, след като на записите добре се вижда, че гони играчи в червено (б.а. - на Вележ) и дори ги удря!

Столицата на Босна и Херцеговина Сараево стана арена на кървава битка между феновете на местния Железничар и хърватския гранд Хайдук (Сплит), воден от Красимир Балъков. Двата клуба трябваше да изиграят приятелски мач по случай 90-годишнината от основаването на "Жельо", но двубоят беше отменен заради масовите безредици на стадиона и по улиците на града. Босненските медии съобщават за десетима пострадали, сред които и полицай със счупена ръка. В порталите се появи дори информация за един загинал в резултат на жестоките сбивания, но тя не беше потвърдена.

Всичко започнало час преди началото на мача. На трибуните на стадион "Гърбавица" имало малка група фенове на Железничар, които подготвяли хореографията и разпъвали транспаранти. Тогава се появили около 200 запалянковци на Хайдук и атакували агитката на домакините. На свикана по-късно спешна пресконференция от полицията обявиха, че феновете на Хайдук не са притигнали от Хърватия, а от няколко града в Босна и Херцеговина.

Сбиването на стадиона прерастнало в масови сблъсъци извън него. Въпреки опитите на полицията да овладее ситуацията, враждуващите фенове за кратко време превърнали улиците около съоръжението в декор, типичен за американски екшън. Екипите на Бърза помощ едва си пробивали път, а няколко от пристигналите журналисти били нападнати от разбеснелите се фенове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Запалянковците на Железничар, които в началото отстъпвали по численост, много скоро получили подкрепа от най-крайната фракция, т. нар. "Маниаци". Тези на Хайдук пък се представяли за част от прословутата "Торсида". Бомбички, камъни и всевъзможни предмети летели между двете групи. В същото време отборите вече били на терена и очаквали началото на мача. От Хайдук твърдо заявили, че няма да играят, ако на стадиона не влязат техните привърженици, пътуващи от Хърватия. Полицията в Сараево обаче изобщо не допуснала автобусите от Хърватия да влязат в града, за да не се стигне до още по-сериозни инциденти.

Твърди се, че представители на "Торсидата" дори се свързали с ръководителите на Хайдук и ги предупредели да откажат мача с посланието: "Ако тази вечер играете, по-добре не се прибирайте в Сплит!"

Sportal.bg