Кое е това което кара футболистите на терена да играят като лъвове когато нещата не вървят на добре, кой може да ги надъха да сътворят чудеса, кой може да ги накара да летят като орли на терена? Изпълнителния директор ли, заплатите ли или пък силиконката до тях която незнае с какъв цвят играе нейиния „възлюбен“? Не, феновете! Да онези идиоти като мене и тебе които си даваме последната пара само и само да ги подкрепим, да запеем песните, да изкрещим имената им така, че и Господ да ни чуе горе. За нас те трябва да се раздват, за ИМЕТО, за емблемата в/у сърцата им, ако изобщо имат такива. Защото ние правим легендите, ние сътворяваме митовете, а със това което видях вчера за части от секундата се зачудих дали има смисъл от това което правя за отбора си и като цяло моята страст и най-важна част от моя живот. 

Днес навсякъде чета че трябва да се срамуваме че сме българи??? Моля ??? Да се срамувам че съм българин – как ли пък не. За какво, защото обиколих половин България да подкрепя момчетат миналата седмица ли и че 2 дни не съм мигнал за да мога да имам щаститето да пея два часа на стадиона ли? Или, че другите запалянковци обиколиха Европа за да се раздадат до колкото душа имат. Цесекарите вчера трябваше да станат свидетели на най-срамното си отпадане на своя клуб в Европа. Левскарите преминаха вчера през безброй премеждия като да ги карат да се събличат чистак голи или, че не са ги пуснали навреме за мача ли? И след всичко това какво получиха в замяна ... 3 гола от някакви си босненски анонимници, безобразна игра, нулев колектив, гавра с фланелката. Момчета няма смисъл да им напомняме да уважават фланелката, повечето от тях не знаят азбуката ни и даже не знаят в коя страна „играят“. А другите, родните ритнитопковци, единственото което им е в глават е : „Защо аз не получавам заплата колкото ... той не е по-добър от мен“ и „Дали тази вечер ще ме хванат папараците пиян на мотика в Студентски град със студентката от 9ти блок“. Ми да, за тези пишлемета това им е от значение - пари, коли, силикон, студентки, и алкохол. И се чувстват кофти, защото вече не могат да пушат в чалготеката или Jim Beam-a където редовно виждам цветнокожите от столичните „грандове“. 

 

Вчера звъня на моя най-добър приятел Н.Г. който е от ЦСКА малко след провала на всичките ни евроидиоти. Веднаха се разбра, че това момче е с разито сърце. Ако някой не го познаваше толкова добре щеше да си помисли, че се случила трягедия в семейството му. Аз се чувствах по същия начин. Това което прави впечетление вече е, че родните ни „евробойци“ нямат хъс, нямат сърце, бездушници със заешки сърчица , цяла България се срамува, че точни вие носите фланелките на нашите клубове. 

 

Не искам да го кажа отново, но когато играеш без юноши е така. Вчера единствения светъл лъч който видях бе на мача на Левски бе включването на Цветелин Тонев, той няма опит или пък голяма физическа сила, но имаше едно нещо което всички други нямаха – СЪРЦЕ. Бе спъван, блъскан, ритън, но той даде всичко от себе си. Имаше един момент в мача когато Цецо бе съборен и вместо да поиска нерушение или да остане на тревата както биха направили неговите колеги, той веднага се изправи на крака и даже отне топката от съперника. Той игра по=малко от 10 минути но единствен той остави поне малък лъч надежда,че този Левски има бъдеще. 

 

И стигнахме дотук, с пернишките боклуци и мустакатите „бай Ганьовци“ стигнахме дотук. Няма Август и вече сме вън от сметките, отбори от Босна и Словения ни елеминират без да се напънат и вече сме на нивото на Сан Марино, Малта, Андора, Косово, Фиджи и „Импантинга“. Ако се състави сборен клуб от Антарктика родните грандове отново няма да са абсолютни фаворити. Това ни е нивото и сега е времето да изажа клишето : ВЕЧЕ УДАРИХМЕ ДЪНОТО! АБОСЛЮТНОТО ДЪНО. Единственото худабаво, че оттук нататък може само да се подобряваме, но едвали.

 

Георги Жеков, специално за FanFace.bg