ЕДНО Е ДА СИ ВАДИШ ХЛЯБА НЯКЪДЕ, ДРУГО ДА ЗАБРАВИШ КОЙ ТИ ГО Е ДАЛ

Иван Бандаловски е един от сините таланти, на когото късметът излезе в други отбори. Далеч съм от кухнята на „Левски”, за да знам подробности около   бягането, /или отвличането/, на момчета като Макриев, Ивелин, Бандата… И още много юноши от школата на Герена, за които са харчени и пари – май над две хиляди лева месечно излиза всеки от старвшата възраст, когато се калкулира издръжката  – от бутонките, през  обучение и прехрана, до стипендиите,   общежитието, треньорските заплати….

Това само между другото, конкретната тема е Бандаловски. Не знам по каква причина е напуснал Герена по посока Фейнорд, но е нормално всеки да се стреми към подобно развитие. Комплимент пък  е и за цялата школа,  щом момчетата  са там от детска възраст и    привличат вниманието на европейски грандове. Покрай Бандата и Ивелин някой е искал да спечели добри комисионни, но името, или имената на тези „някои” никога не се произнасят на глас. Което не е здравословно за детско-юношеския  ни футбол въобще.

В крайна сметка това остава по-маловажно,  на фона на личната реализация и  ползата за българския футбол. И Бандаловски и Попов в момента са част от гръбнака на националния ни отбор, колкото  и това да не е толкова престижно в момента. А там са и връстниците  от същата школа – Ники Михайлов, Живко Миланов, Влади Гаджев… почти половин отбор, макар този факт да не впечатлява дописниците. Те една похвална дума не изричат поне за традициите ни,   много им харесва  да бъдем на нивтото на четирибуквието,   създало за 60 години двама и половина собствени национали…

Така или иначе, от една година Иван Бандаловски е в лагера на вечния враг . И  нещо повече – един от малкото стойностни българи  в състава. Шлифовал се е в Литекс и Локомотив –Сф, където, а докато играеше там,  и имаше пред себе си микрофон, не пропускаше да подиграе отбора на цска и негови футболисти – какво отборче  са и как трудно спирали топката…

Сега, обаче, попаднал между същите нешколовани играчи, извисил се дори до капитан в царството на слепите, взе да подмята в своя си стил по нещо и за родния „Левски”. В неделя паднали от някакво си отборче, което заема едва пето място, докато червените са сигурни шампиони…

Такова поведение веднага поставя такива като Иван от левскарския квартал „Хаджи Димитър” в категорията на потурнаците. А „двуполюсния модел”, който е пуснал корени и  в клубния ни футбол, няма как да не наподобява и някакъв политически модел. В партия ДПС, например, за потурнаци се считат хора като Христо Бисеров и Йордан Цонев. Те също, както футболистите, намерили препитание във „чужд  лагер”, имат своето обеснение и оправдание – професионалисти са и в момента служат на Ахмед Доган.

В политката можеш да се разминеш с потурначеството, ако не се престараваш да се правиш на по-голям католик от папата. При футболиста Бандаловски обаче не е съвсем така. Той не само се превръща в потурнак, но и сякаш набляга на това, за да го забележат и неговите пернишки догановци”. Да си припомним и как тръбеше наляво и надясно, че левскарите в квартала му палели джипа и колите пред блока, след като цска победи  на Герена през миналата зима…

/Завчера пък се изцепи и по адрес на Лудогорец, че нямало как един изкуствено създаден отбор да стане шампион. Това навежда на мисълта, че като потурнак, Бандата все още не е научил историята на новия си „роден отбор” – шампионска титла само два месеца след изкуственото създаване. При това Разград и Лудогорец ги има дълго преди отборът с пагони и петолъчка…/.

Какво ли ще излезе от другия новопокръстен антолевскар Николай Дюлгеров, на когото, изглежда, потурначеството е само на един договор разстояние…

В червение клуб има  немалко еничери, той е създаден от такива и за такива. Но едно е да те вземат от провинциалното клубче и да те потурчат на специален режим, друго е да се озовеш там след като си възпитаван в друг дух и с друга вяра.

У потурнака в един момент не може да не заговори гласът на неговите гени, които той не може да промени срещу никакви пари. Може да звучи пресилено за футболисти, които обикалят света и целуват какви ли не емблеми пред секторите на агитки, които ги припознават за свои любимци веднъж завинаги. Но в това не влиза и неблагодарност към хора, които от първите ти крачки са направили за теб повече, отколкото са направили майка ти и баща ти. Помогнали са ти да вземеш в ръце белият хляб, и ти няма как да бъдеш по-голям от този “хляб”, колкото и да си станал велик.

Това е засега, Бандаловски…

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com