ЩАСТЛИВ СТОЙЧО ПАК ЯХНА „МЪЧЕНИЦИТЕ НА 17 НОЕМВРИ”, НОВИНАТА ЗА ДЕКРЕТА ОБИКАЛЯ ВСИЧКИ СВЕТОВНИ МЕДИИ

 

 

Роденият в село Плоски специалист с лекота се върна на поста треньор на най-плоския български отбор. Каламбурът не е случаен, защото вижте с какви плоски пинизи въпросният Стойчо се хвърли в борбата за титлата, още преди да е влязъл  в треньорската стая – “За Левски всичко е ясно, от там ще има удари под кръста, там има и държавна намеса. Знаем за поставената директива да станат шампиони. Но ние ще се борим докрай и ще видим”.

 

Предишният път се бе появил във футболната ни Катуница след подобни цигании, когато  в ролята на „цар Киро” бе кремиковският ликвидатор Сашо Апашо. Социалдемократът силно се нуждаеше от мотиватор тип „говежди стадион”, а такива могат да бъдат само двама – сръбският пръдльо и почетен български генерал Йешич, и плоският треньор, но нагъл мотиватор Стойчо Младенов. Ако не помните, той е известен и като Шесторчо, Тройчо, Торпедото, Тулузата, Галатасарайчето… Покрай тозитурски гранд той успя да влезе и в рекордите на Гинес – най-бързото 0:2 в мач от шампионската лига. До 212 секунда отборът на Плоския се радваше само на два гола във вратата си, Но може би, ако турците не си бяха губили времето да се прегръщат между първия и втория гол, рекордът им щеше да бъде абсолютен за вечни времена. Общият резултат от двата мача с Галатасарай е 0:6, което говори за сериозни удари под кръста,/ башка декретите на тогавашния министър председател Станишев и държавния глава Гоце./

 

Сега кумирът, и последна надежда за „мъчениците от “17 ноември”../.Пардон – от 17 февруари/, е участникът в египетската революция Ем Стойчо Ем Тройчо. Той наследи един добре трениран в друга пустиня отбор, истинска революционно смазана машина, готова да се качи на ловешките джипове и да погнесиньото зло, по маршрута на автобус номер 120.

 

Само да не бяха тези готвени от правителството удари под “червения кръст”, /че и под червения полумесец, червената петолъчка…/.

 

Да не бяха и тези Декрети на държавна сигурност, обезсилващи дори кампките за нос, които преди есенното дерби сътвориха от 11 заешки сърца, 11 смели сърца. Да можеше пак да участват  в геренските маневри   и чудотворецът д-р Крайнов, върху джиповете да бъдат  и академика по международно право Градев, и  сръбският Артур,  Дуци… Да не изреждам   баш декретите,  с които  футболната Катуница  налага под кръста  цялата А група.

 

/Декрет лесно се пише, но и лесно се отменя – ей какво стана суказа от 1948 година на ЦК на БКП – няма я властта, няма го указа, останаха само „мъчениците на 9 септември”…/

 

Стойчо умее да парира всякакви неудачи за своя плоско трениран отбор. Застрахова се, въодушевява дучетата, насъсква ги срещуподуенските бикове, като си мисли, че това са старите подуенски говеда. Но с биковете вече ще е по-сложно. Oтглеждат ги вече поевропейски тертип, яслите им прилично пълни, оправят се и без „смески против страх”, с каквито се пълня  свинските копански.

 

Ще е добре за „плоския треньор” също да научи и истинското име на „говеждия стадион” – той е арената на българския европейски футбол. А иначе от там ще продължи да се носи познатата мелодия на подуенските тореадори” Бий чорбата по главата, бий, бий, бий!”

 

Но това не са “удари под кръста”, напротив! И Декрет не е, просто една славна традиция.

 

Само “Левски”- обичаме те!

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com