Спортният всекидневник "Тема Спорт" публикува писмо на фен на Левски по повод резервния екип на "сините" за новия сезон.

Пълният текст на обръщението към шефовете на "Герена":

На вниманието на господата Батков, Баждеков и Иванов

Уважаеми господа,

Повод за тези мои редове е резервният екип на Левски за новия сезон, който бе презентиран в петък. Аз съм човек, който най-малко искам да пиша срещу вас, но основание за това ми дава следното:

Знам, че при друг собственик на клуба може да се случи това, което стана с един отбор от Пловдив. Аз съм един от малкото, които са зад собственика, въпреки че повечето от другите привърженици са против него.

Знам какво можеше Гонзо като футболист, дано поне на 50 процента бъде такъв и като треньор. От позицията на моите почти 68 години съм видял много за Левски и случващото се с отбора след 1948 година.

Първо, по съветски бяхме Динамо. После по щастливо стечение на обстоятелствата получих футболното си възпитание и култура от най-добрите играчи на Левски, които съм гледал, и единствения човек във футбола, на когото съм се поклонил - Георги Пачеджиев.

Те изградиха в мен футболен естет от най-висша класа. Христо Илиев-Патрата -най-комплексният и можещ футболист в България, Теко Абаджиев, който центрираше от аутлинията за един мач повече от всички крила днес за цял полусезон, Димо Печеников (колко мощ и сила, жалко, че вратарят на Спартак Пловдив му счупи крака и го извади от големия футбол), Димитър Иванов-Кукуша с невероятното си пласиране и игра с глава. И бате Сашо Костов, към когото не крия по-особените си чувства заради това, че вдигаше нивото на двамата най-големи - Патрата и Гунди, с 30 процента, когато беше до тях.

От една гимназия - великата 23-та до Военното училище, от една махала сме. После се появи чудото на магията футбол, за съжаление тотално нереализирано -моят любимец и до днес Жоро Соколов. То не беше футбол, то беше приказка - много техника, много сила и невиждана футболна интелигентност.

По-късно като 15-годишен на един мач на първия "Васил Левски" един бъдещ "столичанин" с фуражка и партенки ми удари шамар и ме нарече "фашистко копеле" заради обикновена реплика към съдията.

След поредното райониране на София през есента на 1960 година отидох на първата тренировка на юношите на стадион "Герена" и бях одобрен от треньора Чори Петров - едно много сериозно име в историята на Левски. На другия ден ми бяха дадени от бай Райчо и бай Васо обувки и (!!!) жълта фланелка, червени гащета и сини чорапи. Две години тренирах с поколението 1943 г. - Аспарухов, Сашо Манолов, Динко Радев и др.

Уважаеми господа, този екип беше резервният на Левски след синия. С него са играли Васил Спасов-Валяка и всички много големи от неговото поколение. С този екип са играли Патрата, Теко, Димо, Кукуша, бате Сашо, Жоро и Гунди (лека им пръст на тези, които не са сред нас). Това са цветовете на Левски - синьо, жълто и червено!

 

Дочаках след дълги години вторенство (едно време му казвахме така, защото първото място бе окупирано) годината 1965, когато начело с татко Руди Витлачил станахме шампиони.

Дочаках и онзи най-велик мач в историята ни -17.XI. 1968 г. Синята част на София пя и танцува през цялата нощ. Пред Съдебната палата се стичаха щастливи хора и крещяха мощно "Левски". Тогава имаше много софиянци и малко бъдещи столичани. Пазя си билета от този мач - реликва.

А после какво? Левски с тире, Левски с име на кашкавал, Левски с бели фланелки и сини гащета - екипа на отбора след тирето. Дълги години се нагледах на бели фланелки. Много от нас се отказаха, някои и досега не ходят на мачове. Аз бях един от тях, но ми се роди син и трябваше да мисля за възпитанието му.

И когато всичко това свърши, си мислех, че отборът ще се върне към своята история, традиция и символи. Не разбирам поведението на по-младите ни привърженици - на гърдите им има значка на отбора, а са против червения цвят.

Уважаеми господа, от позициите, които заемате в клуба, сте длъжни да знаете историята, традициите и символите на Левски. С какъв екип ще се явим в Монтана и Бургас - с бели чаршафи от горе до долу ли? На значката на ФК Левски са цветовете на отбора и вие трябва да се съобразяване с това. Там бяло няма.

Вярвам и се надявам, че за следващото първенство ще се върнете към истинските цветове на Левски.

Петър Тончев-Пиер, Левскар по рождение и винаги реклама като привърженик на отбора. И от първите дни до днес с абонаментна карта и така ще е, докато дишам и мога да ходя.