Здравейте, приятели и най-вече фенове! Днес FanFace.bg става на една годинка! Не е нито много, нито малко, но пък за този период от време успяхме да създадем сайт, който да бъде от полза на всички привърженици не само на футбола, а и на останалите спортове.

Всичко, което се прави в спорта, е най-вече за феновете, или поне нашият екип мисли, че така трябва да бъде. Опитахме се и ще продължаваме да дерзаем, защото сме убедени, че вие, ФЕНОВЕТЕ, трябва да имате вашата трибуна и да се чува и вашият глас!

Дано за тази една година сме успели да стигнем до голяма част от вас с нещо наистина хубаво и стойностно. Е, получавахме и упреци, но ние приемаме всичко като градивна критика и си взимаме бележки. Хубавите отзиви като цяло обаче бяха в повече, което не може да не ни радва.

В страницата ни във Фейсбук вече натрупахме едно сериозно количество приятели, които постоянно се увеличават. 

Ще продължаваме да правим така, че да сме във ваша полза! Ще продължаваме да се стараем да бъдем още по-изчерпателни и актуални! Ще продължаваме да бъдем зад вас, защото феновете, агитките и тези, които обичат спорта, го заслужават! Защото спортът не може без тези, които създават атмосферата!

Няма да сме като УЕФА да "мислим за футбола", а в същото време да мислим за парите...

Е, честит празник и на вас, ФЕНОВЕ! Бъдете живи и здрави! Подкрепяйте любимите си отбори, бъдете винаги зад тях, както в добрите, така и в трудните моменти! 

Наздраве! Пийнете поне една бира за рождения ден на FanFace.bg! Ние пък ще пийнем по едно за всеки от вас :)

Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

В седмицата, когато Клубът на привържениците на ЦСКА празнува своя 21-ви рожден ден, FanFace.bg се срещна с първия му председател. Това е Йордан Велков, известен повече в "червените" среди като Бат' Дана. Той ще навърши скоро 63 години, но се надява да види още велики червени мигове в спорта, не само във футбола.

 

На 19 февруари фенклубът на ЦСКА навършва 21 години, което не е малък период от време. Велков, който е видял доста в живота, говори с голяма болка по отминалите времена и се надява по-младите също да изпитат някой ден чувството на неописуема радост.

 

"Наистина е невероятно да гледаш как твоят отбор побеждава. Не винаги можеш да си на върха, има и падения, всеки голям отбор, какъвто е и ЦСКА, преминава през периоди на криза, през своеобразно чистилище. Явно в такъв период се намира и ЦСКА, но лошото е, че май той се проточи", започва Бат' Дана.

 

"Виждате, че когато нещата са наред, както е в момента във волейбола, публиката се връща и залата в Самоков не може да побере всички. До момента този успех, полуфиналът в CEV е наистина голям, но не е грандиозен, тъй като и женският ни, и мъжкият ни отбор преди години, са имали и по-големи успехи. Пожелавам и момчетата на Сашо Попов да успеят да се докоснат до тази слава", отправя своето пожелание Йордан Велков, който е един от доайените в червената агитка.

 

Той отбеляза, че публиката се връща, когато има успехи, но отборът трябва да бъде поддържан и в трудните моменти.

"Лесно е да си с отбора, когато бие и е на върха, важното е да си винаги с него", беше казал преди време Стефан Божков... И той е бил прав. Апелирам публиката на ЦСКА да подкрепя червените във всеки един мач, във всеки един спорт, още повече, че сега е наистина труден момент за нас.

 

"Отборът в момента е наистина като забулен в мъгла - странна селекция, доста проблеми, а началото на първенството наближава...", обезпокоен е той. - "Дано нещата се оправят и всичко да е наред, в което вярвам и ми се иска", каза още Велков.

 

21 години не са никак малко като период. Нормално е човек да си прави равносметка, когато става въпрос за рожден ден, да обръща глава назад и да вижда какво е постигнал и какво не.

 

"Мисля, че за този период направихме много. Говоря за публиката на ЦСКА. Като председатели всеки даде всичко от себе си, всеки даде своя дан за идеята. Постигнахме наистина много, но трябва да продължим да гледаме напред, да развиваме нещата и червените привърженици да се върнат отново на стадиона, за да гледат своите любимци, а не да четат в жълтата преса кой къде е ходил, какво е пил, с коя мадама е бил и да се чудят после защо не могат да ходят по терена. Публиката на ЦСКА винаги е била фактор и може наистина да вдигне и умрял от гроба. Подкрепата я доказаха феновете с инвазиите си в Истанбул, в Милано, в Рим и на още куп места, където любимият ЦСКА играе в евротурнирите или като гост в страната", завърши Йордан Велков.

 

Суперзвездата на Левски Гара Дембеле отбеляза кротко четвъртвековния си юбилей, но изуми всичките си съотборници и служители на "Герена", пише "24 часа".

В понеделник (8 август) едно от най-големите имена в тениса - Роджър Федерер, навърши 30 години. Това не остана тайна за феновете на швейцареца на провеждащия се в момента турнир от серията "Мастърс" в Монреал и те го поздравиха, пеейки му "Честит рожден ден", докато той им раздаваше автографи след една от своите тренировки.

 

Самият Роджър пък направи специално обръщение към феновете си, в което им благодари за подкрепата им през всичките тези години, откакто е в професионалния тенис.

 

Миналата година швейцарецът получи голяма торта от една от звездите на световния хокей - Сидни Кросби, който играе за Питсбърг Пенгуинс. Това се случи по време на турнира от сериите "Мастърс" - "Роджърс Къп" в Торонто. Този път отново не липсваха изненади...

 

Дни след рождения му ден, Федерер трябваше да се раздели с тазгодишното издание в Монреал. Световният номер 3 и двукратен шампион отпадна още в третия кръг на турнира. Вече 30-годишният швейцарец бе надигран с 6:7 (3), 6:4, 1:6 от френския тенисист Жо-Вилфред Цонга.

Популярният привърженик на ЦСКА Антон Златанов-Тонито празнува днес своите рожден и имен ден, информира сайтът Armeici1948.com.

 

Името на запалянкото нашумя преди време покрай организираната кампания на сектор "Г" в негова помощ. Тонито се нуждае от мозъчна операция и поради тази причина се набират средства за нейното осъществяване.

 

"Честито, да си жив и здрав и скорошно оздравяване!", пожелават от фенклуба на "армейците" и призовават на двойния му празник всеки желаещ да му подари по един SMS.

 

Това може да стане с текст "DMS TONITO" на кратък номер 17 777 към всички мобилни оператори.

 

Може да се помогне и по банков път:

 

BG23 FINV 9150 1003 6275 75 за преводи в лева
BG12 FINV 9150 1003 6275 79 за преводи в евро

 

Титуляр на сметките е бащата на Антон – Иван Златанов. GSM за връзка: 0888 239 883.

 

Екипът на FanFace.bg се присъединява към честитките и пожелава на Тонито един ден да гледа мач на любимия си отбор напълно оздравял!

Днес, на 5 май, футболен клуб ЦСКА навърши 64 години. На тази дата през 1948 година след обединение между отборите на Септември (София) и ЦДВ се създава отбор, който първоначално получава името Септември при ЦДВ, а по-късно е преименуван на ЦДНВ (Централен дом на народната войска), след това ЦДНА (Централен дом на народната армия), а през 1962 година получава и името ЦСКА "Червено знаме".

 

ЦСКА до момента е най-успешният отбор в България със своите 31 титли на страната и 11 Купи на България и 13 Купи на Съветската армия. Тимът е прославил страната ни и на международната сцена с 2 полуфинала за КЕШ (Купа на европейските шампиони) и 1 за КНК (Купа на носителите на купи). "Червените" имат в историята си и победи срещу някои от най-големите отбори в Европа сред които Аякс, Ливърпул, Ювентус, Байерн (Мюнхен), Борусия (Дортмунд), Валенсия и Атлетико (Мадрид).

 

В ЦСКА са играли и някои от най-великите български футболисти сред които Христо Стоичков, Димитър Якимов, Петър Жеков, Иван Колев, Крум Янев, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Димитър Бербатов и много други.

Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК "Левски". История, събрала ведно болката и радостта на поколения българи.

 

"Левски" е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан "сините" или "лавината". Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. "Левски" е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи - 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. "Сините" държат и още куп индивидуални рекорди. Един от тях - 6 гола в един мач от евротурнирите на Киро Миланов, е ненадминат и до днес.

 

Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК "Левски", въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. Дебютният мач е през лятото на 1914 г. - 0:1 срещу резервите на ФК 13. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.

 

През 1921 г. започва славата на "Левски" по футболните терени. Тогава стартира първенството на София, което "сините" печелят редовно, а по-късно и това на България. Титлата обаче дълго време убягва на "сините". Нещата се променят през сезон 1932/1933 г., когато "Левски" става шампион за първи път. Ще последват още 25 триумфа. През 2006 г. "сините" стават първият български клуб, влязъл в групите на най-комерсиалния и известен футболен турнир в света - Шампионската лига. Година по-рано отборът записва невероятните за български отбор 14 мача поред в евротурнирите, когато достига 1/4 финал за Купата на УЕФА срещу "Шалке 04". В Европа "сините" могат да се похвалят още с отстраняването на "Аякс", "Щутгарт" на два пъти, "Рейнджърс", "Боависта", "Динамо" (Киев), "Олимпиакос", победата с 5:4 над "Барселона" с Йохан Кройф, над "Марсилия". През декември 2009 г. "Левски" става първият български отбор, завърнал се с победа от Италия - 1:0 над "Лацио" в двубой от груповата фаза на Лига Европа.

 

В годините на Втората световна война - през 1942 г., "Левски" взема и първия си дубъл, шампионска титла и купа на страната, от общо 13. През 1984 г. отборът печели безпрецедентен дотогава требъл - шампионската титла, Купата на България и тази на Съветската армия. "Левски" обаче невинаги е участвал в турнирите под оригиналното си име. По образец от СССР през 1949 г. той е преименуван на "Динамо", но през 1957 г. връща истинското си име. Дванайсет години по-късно към него е прибавено това на "Спартак" след обединение между двата клуба. През 1985 г. по решение на властите клубът е прекръстен на "Витоша" след скандален мач с ЦСКА за купата и е известен с това име до 1989 г. Две години по-късно "Левски" връща истинското си име, което с гордост брани и до днес.

 

Футболистите на "Левски" играят основна роля и в националния отбор, чиято първа поява на международната сцена е на Олимпиадата в Париж през 1924 г. По-късно те ще бъдат сред героите, донесли първия голям успех на България - Балканската купа от 1932 г. и дебюта на световните първенства през 1962 година. Играч на "Левски" - Никола Мутафчиев, вкарва и първия гол за националния отбор, през 1924 г. срещу Турция.И ако днешните тийнейджъри идолизират Георги Иванов -  Гонзо, Митко Иванков, Елин Топузаков, Христо Йовов, то техните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков - Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

 

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов - Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ - с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г., когато България завоюва бронзовите медали.

 

Източник: Levski.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Един от най-добрите футболисти на България в последните години - Димитър Бербатов, празнува своя рожден ден. Нападателят на Манчестър Юнайтед, който продължава да води Червените дяволи към рекордна 19-та титла в Англия, има юбилей - 30 години.

Преди години "Найк" направи една реклама и то доста добра. На един билборд в Англия се появи ликът на Ерик Кантона (по това време играч на Манчестър Юнайтед) и под него пишеше: "1966 Was a Good Year for English Football, Eric was Born".