При бурен вятър и голямо вълнение, платната се свиват. Така са се свили и всички привърженици на ЦСКА, особено тези с възможности, чиито мечти бяха пометени от вятърът на промените.

Обвинени в комунистическо минало, в партизански маниери /СМЯХ/ и всички злини на света, спортистите - нашите горди герои, понесоха яростта на врага. А тази ярост бе нестихваща, но и толкова безпринципна, че дори и малкото останало от спортната база в този славен клуб, сега стои на търговският тезгях.

 

Поставиха я там тези, от които българският спорт най-много чакаше, но никога и недочакваше. Министърът, призван да брани спорта ни, в кризата намери свои доводи да предаде клубът на лешоядите.

 

Невъзможност, нежелание, безотговорност и други подозрения се озоваха в сплит. Погледнато от погледа на нормалните хора, това си е чисто малодушие. Да провалиш подготовката на противника, когато не можеш да го победиш на спортната площадка, може да е само малодушие.

 

Сега, когато цялата спортна база на ОСК "ЦСКА" е дадена за отдаване под наем на всеки, който може да заплати повече от и без това обезкървените от наеми, поддръжка на чужди имоти и приходи в криза спортни дружества на „ЦСКА", въпросът е на оцеляване. 

 

Ще имат ли наглостта тези, които олицетворяват и изпълнителната и законодателната власт в България, да се скрият зад правилници и законови алинеи, превръщайки най-жизнения спортен клуб в спомен?

 

Отговорността е ваша, господа. Никога не забравяйте обаче, че възмездие ще има. Дали нашите дребни земни душици ще го въздадат или сам господ бог, но то е неизбежно.

 

За такъв морал - такава награда.

 

P.S.: Ние не питаме защо за другите може. Все пак така и трябва да бъде. Въпросът е защо само за нас не може?

 

„ЧЕРВЕНИ СЪРЦА"