Четвъртък, 17 Октомври 2019 10:57
Оценете статията
(0 гласа)

Млади, бедни и агресивни - как се става футболен хулиган

Изписването на графити на фасади на сгради със спрей, чупене на прозорците на противниковия фен клуб, побой над съученик, който подкрепя съперника, както и побой над представител на етниче­ските малцинства. Това са само част от т.нар. изпити за влизане в някои от фракциите на крайните запалянковци на българските футболни отбори. Те са описани в доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2016 г.

 

В България подобни организирани групи с фенове има много. Повечето от тях, или по-точно по-крайните от тях, са на столичните "Левски" и ЦСКА-София, както и на двата пловдивски "Ботев" и "Локомотив". По данни от доклада едно нещо обединява подобен тип фракции - всички те се занимават с различни криминални дейности.

 

Членовете на две от тези групи влязоха в заглавията на медиите по света след мача между България и Англия. Още през първото полувреме европейската квалификация беше прекратена на два пъти заради расистки прояви на част от българските запалянковци, които се изразяваха в издаване на маймунски звуци и правене на нацистки поздрав с изпъната напред дясна ръка.

 

Все още не се знае с какво България ще бъде наказана, но скандалът доведе до оставката на Борислав Михайлов, който от 14 години е президент на Българския футболен съюз. В периода, в който той беше начело на институцията, националният отбор не се класира за нито един голям форум.

 

Един момент от мача направи силно впечатление - в края на първото полувреме част от агитката в сектор "Б" (около 50 души) напусна стадиона, докато играта беше спряна за втори път заради расистките прояви. С показване на средни пръсти и със сложени качулки на главите си феновете демонстративно, под строй и спокойно си тръгнаха, което рядко може да се види сред най-запалените привърженици.

 

От разпространените снимки от мача ясно се очертаха и лицата на част от напусналите преждевременно. Сред тях личаха някои от водещите фигури във фракцията "София Запад", която има най-силно влияние сред феновете на "Левски". Повечето от тях се отличават и с нацистки татуировки, които останаха добре прикрити зад дрехите им.

 

Кога започва всичко
В доклада на Центъра за изследване на демокрацията се посочва, че футболното хулиганство в България започва да набира скорост в началото на 90-те години на миналия век. За единични случаи на хулигански прояви се споменава и през 70-те и 80-те години.

 

"Ключов по отношение на появата на насилие по стадионите в България е периодът между 1997 и 2001 г. Като най-често изтъкваната причина за довеждането до крайни убеждения и действия на футболните привърженици през този период са безработицата и липсата на доход, осигуряващ минимален жизнен стандарт. Фалитите и хаотичната ликвидация на предприятия след икономическия шок от 1997 г. водят до ситуация, в която малки населени места с по едно-две предприятия са оставени без никаква възможност за работа, а големи градове губят от една втора до две трети от работните си места. Именно фен клубовете на "Левски" и ЦСКА в тези гра­дове или фен клубовете в областните градове, които имат футболни отбори с традиции, най-често се оказват участниците в тежки инциденти", пише в доклада.

 

Друг важен момент от развитието на футболното хулиганство през този период се оказва доколко и как се вписват в обществото и какво е образованието на децата. "Въздействието на кризата през 1996 - 1997 г. и последвалата стагнация през 1999 - 2001 г. може да се проследи и в средното и висшето образование. В сравнение със страните в Източна Европа през 1996 - 2000 г. България има най-голям процент отпадащи ученици във възрастовата група 15-19 години - средно около 38-39 %", уточнява се още в доклада.

 

CV за футболен хулиган
По данни на Центъра за изследване на демокрацията крайните футболни фенове имат силни позиции в спортните училища и тези около клубните стадиони. Именно от там започва т.нар. вербуване на млади попълнения в крайните фракции. Повечето фен клубове от този тип обаче нямат формална процедура за прием на членове.

 

"Възрастовата група на младежите, които се присъединяват към хулиганските среди, е 15-23 години. Новите членове трябва да преминат през определени ритуали за прием, за да бъдат одобре­ни като част от фракцията, и се наблюдават от "комисии" от по-старшите членове. Това често се свързва с изписването на графити със спрей, чупене на прозорците на противниковия клуб, побой над съученик, който подкрепя съперника на стадиона, като може да ескалира и до побой над представител на етниче­ските малцинства", сочи проучването.

 

Интервюираните запалянковци посочват, че при влизането им във фен клуба изпитват усещане на принадлежност към група, която дори приемат като семейство. В нея се споделят ценности като мъжество, смелост, чест и чувство за справедливост.

 

Разбира се, в началото има изпитателен период, през който новият член трябва да докаже, че другите могат да разчитат на него в критични ситуации (сблъсъци с полицията и/или противници) и при организирането на поддържащи дейности. "Веднъж завоювал доверието на групата, новият член трябва да се стреми да не разочарова останалите".

 

Задължения
Включването в подобен тип фракция носи със себе си и определени задължения. Според доклада повечето членове са част от криминалния контингент, а попадането в тяхната компания означава, че и новото попълнение трябва да бъде като тях. Именно заради това се изисква препоръка от поне трима стари членове на фракцията.

 

"Съществуват ясни различия между извършителите на хулигански прояви и участниците в криминални престъпления като кражби и грабежи. От своя страна чисто криминалният контингент избягва да участва в улични хулигански прояви, за да не попада във вниманието на полицията. Същевременно тези, които участват често в сбивания и вандализъм, се рекрутират от "наказателните отряди" на ядрата на фракциите във футболните агитки", описват методологията от Центъра за изследване на демокрацията, като уточняват, че "лидерите на най-влиятелните фракции често са свързани с криминални мрежи и техният контрол върху групата се основава предимно на страха".

 

"От края на 90-те години в полицейски­те доклади се коментира, че освен консумацията на алкохол на стадионите, употребата на наркотици става все по-често явление. С това се обясняват все по-голямата употреба на насилие и тежките инциденти. По-сериозният проблем е, че освен като потребители на психоактивни вещества, членове на агитките участват и като дилъри в наркоразпространението", пише още в доклада.

 

В доклада се казва още:

 

"От началото на 1990-те години българските футболни клубове се формират под влиянието на две тенденции, които продължават да оказват влияние и до настоящия момент. Първата е използването им като чисто икономически инструмент за укриване на данъци и пране на пари. Втората е експлоатацията на клубовете и на техните привърженици за политическо влияние. Клубовете осигуряват различен вид социална мрежа между привържениците си, полити­ци, магистрати и бизнесмени. Освен това фен клубовете се превръщат в ядра на групи за оказване на уличен натиск. Малките и средно големите градове напълно ефективно могат да бъдат поставени под контрола на социалната мрежа на футболния отбор и на агитките му. В Пловдив и особено в София има възможност да се оказва натиск на национално ниво чрез двата най-го- леми клуба - "Левски" и ЦСКА."

 

"Срещу футболното хулиганство се приемат специални мер­ки чрез Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия от 2004 г. Но прилагането на закона се натъква на някои трудности, породени от по­следиците на икономическата криза през 2008 - 2011 г., която води до рязко намаляване на спонсорството за най-влиятелните футболни клубове в България. Политическата нестабилност през 2013 - 2014 г. бележи нов етап в развитието на футболните агитки. Все по-голямото значение на твърдите клубни ядра, породено от ниската посещаемост на мачовете, се признава в еднаква степен от политиците, от лобистките групи на бизнеса и от би­вшите служители на службите за сигурност. Ядрата вземат активно участие в разстановки по протести и контрапротести и се използват за "охрана" на политическите лидери."

 

"(...) собствениците и спонсорите на най-популярните клубове в страната постоянно се сменят. Част от тези лица са бизнесмени с лоша репутация, а в някои случаи това са хора от криминалния свят. (...) Тези проблематични собственици често търсят влияние върху лидерите на агитки­те и използват футболните привърженици за постигане на икономически и политически цели по места. (...) Използването на насилие на стадиона, около стадиона или в града се приема като естествен и нормален инструмент за победата. Държавата, полицията, а и останалите извън групата от привърженици се считат врагове, така както и противниковата агитка."

 

"Използването на нацистка символика по време на футболни мачове може да се прилага и като способ за постигането на съвсем различни цели, напр. клубът да бъде глобен, с което да се подкопае позицията на действащите собственици/ръководството в битките за власт."

 

"Припокриването на районите на наркоразпространението и териториите на фракциите в агитките има като последица поставянето на различни биз­неси, свързани с футболния клуб, под контрола на агитките. От интервютата става ясно, че лидерите на фракциите получават приходи от почти всичко. Това включва например приходи от транспорта при пътуване на привърже­ниците при гостувания на футболния отбор, храната и напитките, футболните артикули и т.н. От 2006 - 2007 и до момента влиятелните фракции успяват да получат "рента" от големите футболни отбори. Договорката е такава, че фракциите осигуряват провеждането на мачовете без инциденти, а в замяна получават определена сума. Например "договореността" с двата големи со­фийски футболни клуба - "Левски" и ЦСКА, е агитките да получават полови­ната от сумата, с която са били глобявани клубовете през предходната година при съответното гостуване."

 

"Спецификата, която използват криминалните структури, е анонимността в агитките. Участниците са огромен брой и знаят да крият лицата си. Поради големия брой участници при футболните сблъсъци, те могат лесно да бъдат ротирани от лидерите. Технологията на ротиране на извършителите прави престъпленията трудни за разкриване. Освен това се ползва модела на "жерт­ване" и "изпитание" на хората от периферията. Както се изрази един фен: "хваща се някой от дечицата, дето се мотат, и се хвърля на ченгета, ако не пропее значи може да влезе във фракцията". Жертването е много важен механизъм за "съжителството" с полицията. Срещу получаване на имената на "извършителите на престъпления", полицейските ръководства осигуряват "чадър" над лидерите в агитката. В резултат криминалните мрежи в агитките остават незасегнати, а полицията си осигурява контрол над агитките."

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото