Черногорецът Милан Миятович дойде това лято в Левски, но бързо успя да измести Ники Михайлов от вратата на "сините" и да се превърне в неизменен титуляр. Миятович демонстрира сериозна класа до тук през сезона и това помогна на Левски да е само на точка от Лудогорец и първото място.Спортният репортер на Bulgaria ON AIR Десислава Францова взе интервю от Милан, в което той сподели интересни неща за живота си, Джиджи Буфон, Ники Михайлов и събитията на "Герена".

 

Началото

Здравейте! Аз съм Милан Миятович, на 32 години съм и съм част от Левски. Първият път, в който стъпих на терена беше, когато бях на 6 години. Тогава бях полеви играч, а не вратар. След като навърших 10 застанах под рамката и оттогава досега играя на тази позиция. В началото стартирах като нападател, но след време смених ролите. Не знам защо. Винаги съм искал да бъда вратар. Определено това ми доставя повече удоволствие.. И преди да започна с професионалния футбол, когато играехме на улицата в Черна Гора, мечтаех за тази позиция. Започнах да играя футбол в моя роден град – Плевля. Изкарах 6 години в местния Рудар и там постигнах най-големите си успехи – 5 трофея – 2 титли и 3 купи. Играл съм и в други черногорски тимове, излизал съм и в Европа. Последно бях част от Будучност, а преди това пазих за БОкел. Там също изкарах добри години – настроението беше по-различно. Имах много приятели там, градът беше голям. Атмосферата за игра, както и за живот беше перфектна. 

 

Югославия 

Роден съм през 1987-а година. Бях малък, когато започна разпадането на Югославия и не си спомням много от това време. Живеехме в Черна гора и не сме имали толкова тежки моменти, като другите страни – Босна, Хърватия. Моите родители ми разказваха, когато пораснах, че за тях е било тежко да се живее по това време. Независимо къде – самата обстановка е била напрегната. Знам, че инфлацията е била голяма – например взимаш заплата в петък, купуваш си кола, а в понеделник с тези пари може да вземете само мляко и хляб. Било е трудно. За мен обаче няма разделение, всички ние сме един народ. Няма значение от вярвания, религия. Всички сме едно, няма разлика между нас. Просто съществува някаква условна граница, но в крайна сметка сме един народ.

 

Футбол 

Много е важно да обичаш това, което правиш. А аз определено съм така. Самата мисъл да играя, да пазя и да се раздавам за отбора си, ми носи достатъчно удоволствие. Живея за футбола, така че единствено ми трябва да съм здрав и да се усъвършенствам със всеки изминал ден. 

 

Буфон

Моят идол на вратата е Буфон. Когато започнах да пазя, дори и преди това, той ме впечатли. Беше изключително добър на младини, а уникалното е, че и досега показва висока класа. Определено той е типът страж, на когото искам да приличам. Безспорно е една жива легенда.

 

 

Неблагодарна професия

Да си вратар има и своите негативи. Хората са странни и когато отборът ти пада, винаги първият виновен е този под рамката. Гледа се голът – кой го вкарва и кой допуска. Така е в спорта, трябва да свикнеш с това. Вътре в отбора обаче ние сме един екип, всички носим отговорност както при победи, така  и при загуби и никога не се нападаме един друг за грешките.

 

 

Левски

Левски е велик клуб. Знаех това още преди да дойда. Чувал съм за титлите на тима, за мачовете им в Европа. Когато получих възможността да играя за отбора, нямаше как да откажа. Разбира се, разпитах доста хора преди да дойда и всеки ме убеждаваше да го направя и потвърждаваше, че клубът е много голям.

 

 

Фенове

Тук феновете са страхотни. В Черна гора не е чак така. Разбира се, играл съм пред доста публика и за националния отбор. Тук обаче е различно. Хората живеят за отбора и това определено дава допълнителна мотивация. Ако трябва да съм честен не очаквах толкова бързо да се адаптирам в отбора. Действително дойдох лятото и бързо станах важна част от колектива. Смятам, че близките език и нрави също ми помогнаха за това.

 

 

Ники Михайлов

Ники Михайлов е голям професионалист. Той също много ми помогна много в адаптацията. Важно е да имам конкуренция в негово лице, за да се развивам. Ние сме приятели. В такъв велик клуб очакванията и към двата са големи. Аз се трудя много, той също. И двамата се стараем да заслужим мястото си. Професионалисти сме и всеки ще приеме като нещо нормално ротациите. Нямам никакви притеснения. Борим се и по-добрият ще пази. 
Действително от началото на сезона неизменно съм под рамката на вратата. Така се случи и съм много благодарен за доверието, което ми гласуваха. Затова работя в крайна сметка – да покажа уменията си и да защитя своето име и името на отбора. Трябва да оправдая очакванията към себе си и се старая да го направя напълно. Имах един треньор в клуба, в който започнах. Той казваше, че вратарят се учи, докато е жив. Старая се да се уча и до ден-днешен. Изпълнявам всичко, което г-н Хубчев и щабът му искат от мен. Радвам се, че ми се доверяват, а аз се отблагодарявам за това с много работа.

 

Купа и титла

Левски е велик тим и на такъв един отбор му отиват само победи и трофеи. Знам, че нямаме такъв трофеи от доста години – около 10, което определено прави желанието за такива още по-настървено. Всички ние се целим към дубъл – титла и Купа. Надявам се да го постигнем. Очаквам по-добро представяне и в Европа. Защо този път да не стигнем и до трети кръг например. Най-важното, което си пожелавам обаче е здраве. Всичко друго ще дойде само.