Белите и червените кахъри на държавата
Сряда, 29 Август 2012 20:51Нацията ни навлиза в меката есен с два големи кахъра – единият бял, другият червен. Под „бял кахър” трябва да се разбират скъпотията и сиромашията ни, докато червеният заслужава по-голямо внимание. Не случайно той е с предимство пред управляващата партия, нейни лидери се занимаваха с червения футболен проблем и в лятната правителствена резиденция. Борисов дори лиши от почивка свои депутати, за да бъдат създадени структури и комитети, които „да върнат великия отбор на законното му място в европейската футболна история”.
Какво е дереджето към момента? Загърбил „белите кахъри”, ГЕРБ освободи доста от парламентарния си потенциал, който инак щеше да се прахосва по разни заменки и цигарени контрабанди.Лично под патронажа на носителя на „синята лампа” пък се подхвана акция „Възраждане”. Засега тя изважда на светло пет-шест фирми, които трудно плащат заплати на своите служители, но пък искат да ги споменават във вестниците заради доброто червено сърце на босовете-перачи.
Споменавам думата „добро червено сърце”, защото следващите редове ще посветя и на комитетския говорител с двете свещени букви. ГА лично е одобрил някои действия на правителството, които могат да доведат до рубинена светлина в края на подуенския тунел.Но той не пропуска и да предупреди – нека всички български институции и отделни партийни деятели да не се главозамайват от хода на приватизацията, защото съдбата на източноевропейската харизма все още е в ръцете на нейните пернишки собственици! Макар и законни...
В поредния си рапорт за хода на комитетските въпроси, отразен в „дневник на побъркания”,както го тълкуват някои форумци, харизматичният двубуквен колос на пасквила пак напомня на своите мръднали читатели - какво за България е съветското четирибуквено съкращение. Незаличима червена футболна гордост, звезда на генетичните врагове на тризвездните шампиони, предопределеност за национално и световно водачвсрво...Това не ни било е нито Ботев-Пд, нито Пирин /Бл/, нито дори Рейнджърс /Глазгоу/....
Вече се появи и кървавата тема – „убийството на ЦСКА от „Титан АС". За нас, левскарите, това води до някакво разведряване - кървавият седемкратен убиец от Сухата река е останал на по-заден план. Но защо свидетелят ГА чак сега проговаря за боклукчийското престъпление на века, след като през пролетта лично се застъпваше за престъпниците? И не е ли изреждането на всички криминални, финансови и морални нарушения на закони и правилници, директно признание, че футболен клуб ЦСКА АД цели четири години е нелигитимен участник в българския професионален футбол, а също и в европейските турнири?
Инак самото „побъркване” е диагноза и тя може да се проследи на какво е следствие. Правено е десетки пъти с имена и документи, вече е изтъркано да се позоваваме на двама бивши партизани от отряда Чавдар. Те са се престарали да създават днешната „червена харизма” от 13 нехаризматични, но все пак се е получило - както много от нещата след победата на съветизацията у нас. Обкичени с титли и купи часове след рожденния си ден, правоимащите нямат проблеми за „мръдването” на запалянковците си.
„Велики, недостижи, божествени обитатели на армейския храм на светлината...” доуточняват днес гаговците.
Унизените и оскърбени мигранти от крайстоличните общежития пък основаха „североизточният сектор”, пъврообраза на сегашния „Г-ей”. Там и днес са голяма част от наследниците на окохолзена България, с незатихнал антагонизъм към „лъскавите софийски копелета”...И най-неразбиращият от футбол ватман, заварчик, милиционер, боджия...стана заклет антилевскар и значи заклет цесекар...
/Не ме реплиликирайте, защото сегашните членове на „общността от червени мислители” като Гарелов, Патрашкова, Светла Петрова... са еманация на приспособленческия дух на по-късната номенклатура. За нея четирибуквието бе нещо като заслужена придобивка и надстройка за червената средна класа. Футболните им предпочитания са към участника в „невиждани полуфинали”, които в развита Европа са успехи от местническо значение. Пък и на „мислителите” и до ден днешен не им идва на ум какво е коствало привелигерованото отношение на гранда към градовете-безплатни донори за соцвитрината/.
И друг въпрос около „червения кахър” – дали най-после не е дошъл моментът да се включи в дългата върволица от имена и логото на царския клуб АС-23? Има ли тук други любители на футбола, родени около края на войната, за да помнят какво следваше, ако някой произнесе това име? Би било равностойно да издадеш възпоменание за почетния му председател генерал Лукаш, или за спонсора на „Левски” от онова време Иван Карадочев, също убит от държавна сигурност.
Но и с такова предложение излизат червените илитерати. Някой си журналист Васил Хаджиев от сайта на „играещото човече” Владо Зарков, направо се сърди, че преименуването на любимия му клуб на „атлетик слава” се бавело, при това фатално. Хаджиев не е Хаджийски, все пак, но би трябвало да знае, че и в „песимистината теория за нашия народ” чак такава безпаметност не съществува. Колкото на ДКМС му отиваше да си пришие името на фашистката младежка организация „Бранник”,/или Легионер/, толкова и за централния комунистически футболен клуб ще е прилично да се погаври с паметта на хилядите жертви на девети септември.
/Поне тук комитетският им човек Бойко може да постави точката, в името на своя дядо, погубен от червените главорези, както не веднъж споменава.../.
С Бойко започнах, с него ще свърша – ще съумее ли да се справи с „червения кахър”, че да остане мегдан и за „белите кахъри” на нацията? Нека ги купи Газпром тези пущини, да им дават пари и Гришата и Правешкия хайдутин, и всички с червени куфарчета...
Нека им нагласят бефесето по техен тертип, само къдрокоси, всички комисии да са избрани с конкурс на площад Възраждане. Кандидат адвокатът Градев да има картбланш да доставя /чрез Литва, Латвия и Естония/ всичко по читаво за нуждите на същия площад, а той пък да се преименува на „централний красний атлетик слава”...
Искаме тези несретници да позамълчат малко,да не прехвърлят червените си кахъри на цялата нация, да спрат със заканите за революции, евтините конспирации, реването, директивите, лъжите и обидите към противниците.
Не може всички левскари да бъдем виновни, понеже на някой си не му позволявали да се върне на отреденото му от историята историческо място.
То, това място, всеки го знае къде е – в музея на българския социализъм в квартал Изгрев. Там трябва да бъде „червеният кахър” на родината, за да дойде ред някой да решава и „белите кахъри”.
Но кога ще стане това? Някой Бойко, самият с футболна топка на раменете, надали ще може да ни каже....
dragoi2010.wordpress.com
Като ми плачеш, Цецке ле...
Петък, 16 Ноември 2012 11:02СТАР КОМУНИСТ НАСТОЯВА ДА ВЪРНАТ БЛЯСЪКА НА ВИТРИНАТА
ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ “ГОЛЕМИ ЦЕСЕКАРИ” СЕ ЦЕЛЯТ В БАЗИ НА “МАРКАТА”, ВЪВ ВЪРТЕНЕТО НА “ПЕРАЛНЯТА”, А НЕ В НОВО БЛЯСКАВО БЪДЕЩЕ НА СОЦ-ВИТРИНАТА
„България пропадна в олимпийската бездна точно 60 години назад и се свлече до острови и архипелази, непознати за днешните неграмотни поколения. Причините са много, но на никого ли не прави впечатление, че този срив тръгна откакто „сините боклуци” от С(Дс) разрушиха държавната спортна индустрия след 10 ноември 89-та? А първата цел на пъкленото им дело беше да ликвидират най-мощното дружество – ЦСКА (София)”.
Така пише един от неволните сътрудници на блога на Драгой – журналистът Георги Атанасов. Този път го четем в статия, , в която той настоява държавата да върне блясъкът на спортен клуб цска, който бе витрина на социалистическият възход в спорта. Признавам, че без размислите на този стар и уважаван комунист трудно попадам на интересни теми.А кое, всъщност, е инетересното в тези размисли…Първо, че боклуците от „червени”, са станали „сини”, и второ – че след 10 ноември не мастити котараци-номенклатурчици са се разпореждали със съдбата марката на военния клуб цска, а не някакви мишоци-маргинали от калибъра на Венци Коня, агент Николай, Бъки Валяка…
Но нека да видим някои факти – на 5 януари 1994 година в София бе разстрелян първият „демократичен” ръководител на спортен клуб у нас. Това е доцент полковник Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА. Доцентът по право бе убит заради интереси към спортната база на четвърти километър,част от която вече започнал да си присвоява.
Така се сложи началото на едни престрелки на мастити цесекари, сред които нито един „подуенски син боклук” – Илия Павлов, Димитър Джамов, Манол Велев…Все свързани с интереси към „витрината” и нейните бази. Нищо общо със загубения блясък на олимпийски медали и рекорди, за които страда в статията си ГА. Позорно, но какво да се прави – в основата на погазване на „ярките комунистически добродетели” стояха все червени баровци, но занемаряването на построеното от държавата сега се вменява във вина на “сините боклуци”.
Особено горко се реве за базата на четвърти километър. Но нека голобрадите читатели знаят, че тази база беше „цивилна собственост” на ДСО „Червено знаме” , и там се спортуваше по пет-шест дисциплини с масово участие на граждани от първи ленински район. Особено привлекателно тук стана, след като бе построен басейн – за тренировки на плувците и в определено време къпалня за гражданите. Кортовете за тенис и футболното игрище също се ползваха като достъпна придобивка.
На оформящият се хубав спортен комплекс, обаче, специално внимание обърнаха висши офицери от МНО, които населяваха жилищни блокове в района. Те си ползваха придобивките, но друго е да си някакъв по-вътрешен покрай министервството.
По него време живеех недалеч от зала Универсиада и често съм поритвал на „Червено знаме” / там тренираше и Тони Кръстев, считан по-късно за първия юноша на армейците, тук, според районирането, се водеше и “родното гнрздо” на Сашо Костов и Никола Цанев/. Наясно съм кога и защо стана превземането на териториалната спортна организация, за да се присъедини , без капка логика , към ЦДНА – ведомствени спортен клуб на МНО.
Лека-полека и кортовете и басейна на ЦСКА „Червено знаме” станаха трудно достъпни за гражданите, а офицерите спортуваха там благодарение на служебни карти. По него време за юношеска футболна школа на цска минаваше школата за високо спортно майсторство „Чавдар”, където привличаха донаборници от цялата страна. Не им трябваха други момчета. Доста по-късно върху сгурията започнаха да тренират и деца от школата.
Доцент покловник Цветанов, председател на спортен клуб цска, пак повтарям, е имал точно разработен план как след 10. 11. 1989 г. да приватизира апетитната база и да я превърне в нещо много печелившо. /Нещо като това, което се вижда на снимката от днешно време/.
Завистниците-конкуренти го застреляха, но не само заради тази площадка, /върху която сега е зала Армеец/, а и заради също тъй обсебеният от висшето офицерство обект в курорта Панчарево. Там, ако не бе дошъл 10 ноември, сега навярно щеше да има ефектна зона за спорт и развлечение за военния елит.
Мога да спомена имената и на още деятели от офицерския клуб, с принос за бързия упадък на някои спортове при раздържавяването на армейския клуб. Но между тях няма да са омразните на ГА подуенски агенти. Напротив – Бакърджиевци, Венцита, Николаевци и пр. дребни риби, с които гуруту днес си пълни пасквлите, изглеждаха като паднали от небето – освен да крещят по площадите „червени боклуци” и „За да има мир – БКП в Сибир”, с друго не можеха да се противопоставят на врелите и кипели червени кадри. Червените куфарчета отиваха при други, които са могли да запазят и силата на червения клуб, с неговите безброй шампиони, но защо не са пожелали, за това “Подуене” не е длъжно да отговаря.
Полковник Митьо Гестапото, началник на шесто управление, а после заместник на Мултигруп и в управата на цска, е гледал на тези сини несретници като бели опитни мишки. Само Стефан Софиянски успя да се нареди както трябва на богатата маса на прехода а на “Левскси” да помогне с един дългосрочен договор за ползване на Герена без наем. Срещу този кметски компромис на стадиона са вложени токлкова пари за подобрения, колкото в парка на свободата няма да вложат в близките десетина години.
Повтарям все заради ГА, за да смени малко плочата със „сините боклуци”. Ако пък много му се ще да я върти, нека се ограничи с Чорни и Батков, но те с какво са спрели олимписйкия принос на червените харизми.
Инак е неприятно за цялата нация, че спортната машина на НРБ - за каквато минаваше цска, толкова рязко се запъти към нафталина. Но то се случи по подобие на „страховитата машина ГДР”. Помните ли – след СССР, в класациите беше германската демократична република, а чак някъде след България и Куба идваше германската федерална република.
За по-образно ще кажа, че сред лекоатлетките на ГФР нямаше мустакати и брадати момичета, докато отсам берлинската стена съперничките им често изглеждаха странно.
И ние имахме много такива странно обрасли атлетки, някои от тежкоатлетите ни изглеждаха като фотороботи, но не това е основното. Просто нямаше как да не отпадне един изкуствен спортен модел, след като политическия строй той фалира и икономически. Как да продължиш да го поддържаш само в спорта?
Георги Атанасов ни припомня и с какви „червени ангели” се гордееше преди време армейският баскетбол. Добре, но цялата спортна продукция на този по съветски създаден клуб е с такива темели. Когато се появи някакъв мошеник на име Емил Коен – появи се и изкуствен отбор на „ангели и ангелки”. Убият ли го, или той се самоубие, „баскетболните ангели” излитат след неидефицирания му дух и крайно съмнителната му личност.
Най-много този окултизъм да заживе в някоя бъдеща червена библия…
Инак и аз съм се вълнувал – препълнена зала, химна на Данчето, плачат от радост червени сърца милиони, плачи с тях държавния глава, спортната министърка… Двамата се целуват, също целуват и афериста Емил Коен, благодарят му управниците за възродения военен баскетбол. За да почетат след година благодетеля с една малка импровизирана синегога в сектора на дучетата.
Добре, но след като приключи всичко, защо приключи и с армейския баскетбол като цяло, нали клубът бил велик, този спорт там бил на върховна почит...Ами позната работа, започват да се ослушват за някой друг. Да не вземат сами да се трудят и да мислят. Няма такова нещо в нещото, създадено да бъде кърлеж в снагата на спорта.
До следващият мераклия да ползва петолъчката, до следващия рев за помощ пред кабинета на властта.
Как да не сме доволни от по-перспективната работа в научения да се труди “клуб на народа”? И във волейбола и в баскетбола, /футболът отделно/, има широкобхватна школа из столичните училища. Баскетболният клуб обяви начално обучение от над 1000 деца, волейболният клуб само през 21 век е дал две трети от националите и националките ни. Преди да ревнеш за държавна помощ, трябва да се види твоя принос, ама наистина тук традицията на един клуб с дълбоки корени е най-важна.
Но това рядко може да се срещне като поука в размислите на който и да е стар комунист. Оттам се знае, че някой с нещо винаги им е длъжен, от тях се иска само да пеят за победа и само за победа.
Ами, както казва народът, като си плачеш, Цецке ле, кой ли те слуша…
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Ако Милер беше Брежнев...
Петък, 16 Ноември 2012 18:38Нямах намерение да коментирам предпочитанието на Газпром за спонсорство на „Левски”, но се натъкнах на дописника Явор Пиргов в Спортлайн. Оплакването му е озаглавено: „Почему таварищи?”. Стана ми кеф, но и ми домъчня малко – има правда в сълзите на този младеж, симпатизиращ на отбор, който носи името „централний спортивний клуб армии”. Някаква недомислица е да се унижава такъв задунайски маладец.
Заради друг, който носи българското „Левски”? При това поставено от българчета, а не по линия на Коминтерна… Как нестьйдна вам, таварищи!
Не ми се спори с пирговци, га говци, на новци, диковци…Техен проблем е да се вгледат в календара и да направят разликата във времената. Едниният пример е, когато бай Тошо отива при Леонид Илич с предложението да им станем 16-а република. И другият, половин век по-късно, когато пълноправната европейска държава влиза в икономически взаимоотношения като уважаван партньор.
Няма съмнение накъде щеше да завърти работата др. Брежнев – ну, сдавайте помогим етат ребята! .. /?!…/
Ами да, те са гордостта на социалистическия спорт. Те са верни и предани, те са рожба на българосъветската дружба…
Тук бих могъл повечко да се погавря с автора Пиргов, макар и руският ми толкова да куца. А той се е опитал да се гаври, доносничейки пред ръководството на Газпром за всички европейски футболни неудачи на тяхното несправедливо избрано протеже.
Само се питам – това дописниче толкова ли подценява хората от тази най-прочута световна фирма, считайки, че за „Левски” и цска те са хвърляли жребий в самолета, току снишавайки се над квартал Враждебна. Без да има с какво да се аргументират.
За нас е добре, че имаме противници и зложелатели от калибъра на Явор Пиргов. С писанията си те продължават да държат своите дучета далеч от истината за дереджето на остатъчната петолъчка, и надали “харизмата” им скоро ще се съвземе. Поне толкова, че хората, които правят мониторинг в полза на богаташи като Милер, да докладват: надеждни са, минали са в 21 век…
За тях докладът трябва да съдържа – великики са, най-великите за всички времена…
Това му трябва на Милер и подобни. Хич не ги интересува кой пирго подтичва след тях с лаптопа и подвиква: Андверпен, Беверен, Темпере, Търнава…
И, разбира се, и едно яко и мощно КЗЛ – за Милер, Бойко и всички, които не могат да схванат какво е да си най-великият, изваян в храма на на светлината…
Само дето Москва е вече доста различна, а Милер също не вярва на сълзи, за разлика от великодушньй медведь Льоня. А за да оглавява такова нещо като Газпром, със сигурност и на петолъчки не вярва…
Драгой, dragoi2010.wordpress.com
17 ноември 1968 г. – Отдушникът на един народ
Понеделник, 19 Ноември 2012 11:59Този велик мач не се помни само заради разгромния резултат – има и един с по-впечатляващи цифри. И само който е бил тогава на стадиона или е бил свидетел по улиците след мача, чак до сутринта, може да разбере какво искам да кажа. Важно е и да се знае нещо за политическата атмосфера към края на шейсетте години, когато в източния лагер се усещаше духът на антисъветизма, познат от будапещенските вълнения десетина години преди това.
В България бе немислимо да се очакват даже и имитации на ставащото в Унгария, Чехословакия, Полша…Дори напротив – нашият генерален секретар Т.Ж. бе най-усърден в съветските приготовления за нахлуване на армията ни в чужди граници. Народът само можеше да слухти от западните станции къде каква” пролет” се задава и какви нежни революции се задават. Задоволявахме се да държим ухо до някой „езоповски оратор” по сбирките с футболни запалянковци, преди да разтурят и тях.
Но дойде този мач между вечните съперници в нашето първенство, получи се доста неочакван резултат на терена, и това стана отдушникът за хиляди интересуващи се и неинтересуващи се от мачове софиянци.
В друго време и по друг повод българинът не би се осмелил така да се отпусне, забравил и футбола и резултата.
Среднощни хорА по улиците, предизвикателства към милиционерите, люти гонки из подлезите, забавляващи се фенове, крайно изнервени служители на реда. Прегръдките между хора, които не се познават, се случваха по кръстовеищата.
С моите по-романтични настроения от онова време, и доста ошашавен от ставащото около мен, за първи път вниквах в стиховете на Христо Смирненски:
„…В тълпите е скрита сила незнайна
Стопено е слънцето в тях…”.
Такива тръпки от среща с “тълпата” усетих и три години по-късно, когато половин милион хора бяха наизлезли по улиците за погребението на Гунди и Котков. А всъщност, и в нов опит да погребат домораслия си страх, оставил ни встрани от всякакви “европейски пролети”.
Инак, на 17 ноември вечерта не беше станало кой знае какво, но беше достатъчно, за прозорливите сталинисти /милкобалевисти/– вместо да се разиграва милицията и държавна сигурност, по-добре е тази тълпа да се радва на футболни победи, но спечелени от отбора на самата държавна сигурност…
На всички е известни каква бе съдбата на „Левски” и левскарите няколко месеца по-късно. Поставени на отбора бяха не просто милиционерски пагони, но за втори път след 9 септември 1944 г., направиха опит да зачеркнат най-истинските страници от историята на народния клуб…
Със сигурност за това ще се говори и пише още дълго, то е и морално задължение на още живите свидетели.
Драгой, dragoi2010.wordpress.com
Левски - великан на хартиени крака!
Вторник, 27 Ноември 2012 12:10СИНИТЕ НЯМАТ ЛИДЕРИ В РЪКОВОДСТВОТО, НЯМАТ ЛИДЕРИ НА ТРЕНЬОРСКАТА СКАМЕЙКА, А НЯМАТ ЛИДЕРИ И НА ТЕРЕНА
Читател на блога /fulfls/ ме помоли да напиша ‘НЕЩО ПИПЕРЛИВО за сегашното ръководство на “Левски”, защото нещата там не са добре, и не са достатъчно прозрачни. Аз нямам близък поглед и професионална подготовка за подобен анализ, но попаднах на тази статия от ХРИСТО ВАСИЛЕВ в Дон балон, в която има доста съвпадения с личните ми впечатления.
Макар да си давам сметка къде е публикувана статията и от кого се поръчват там някои, написаното е истина и тя трябва да се прочете от повече левскари.
————————————-
Отново важен мач и отново загуба за Левски. За пореден път отборът бе страхлив, безидеен и объркан. Не знам от колко още време се нуждае треньорът Илиан Илиев, но до момента “сините” не са много напред, в сравнение с миналата, че и по-миналата година.
Гледаме един и същ филм – колебливи, понякога късметлийски победи срещу по-слабите отбори (да си припомним мача с Ботев Враца преди десетина дни) и тотални издънки в големите битки.
До момента не е изминал и половината шампионат, а столичани вече имат на сметката си три големи, три непростими издънки. Първо дойде отрезвяването от ФК Сараево в Лига Европа, после ЦСКА бе реабилитиран след 0-1 на стадион “Васил Левски”, а снощи и Лудогорец надигна глава след 2-1 у дома.
И в трите случая Левски бе безобразен, играта бе истинска обида както за самият клуб, така и за неговите фенове.
Знаете ли какво представлява отборът в момента?
Нехаещи и неможещи играчи, много объркан треньор и ръководство, което е силно на думи, но не и на дела. Хората са измислили добър епитет за подобни случаи: “Великан, ама с хартиени крака”.
Но както се казва, рибата се вмирисва от главата, затова започвам именно от най-високите етажи на “Герена”.
Това ръководство кога най-сетне ще осъзнае, че селекция от застаряващи и недоказани чужденци не се прави? Кога ще разберат, че Левски няма никаква полза нито от Марсиньо, нито от Ромен Ели, нито от Кристовао Рамос, камо ли пък от Роман Прохазка. Тримата са просто едни наемници, на които не им пука и грам за клуба, те гледат само заплатите си. Лошото е, че на терена са пълни бездарници, но нали не е луд тоя дето яде баницата…
В Разград имаше няколко момчета, които се опитваха да направят нещо – Илиян Йорданов, Ивайло Василев…аз обаче предполагам, че през зимата Иво Тонев ще докара още един камион чужденци и отборът ще заприлича на някакъв безумен сбирщайн…
Селекция се прави от хора, разбиращи от футбол, а не от бизнесмени. С какво допринесоха Силва, Ели, Опоку (!!!) и Прохазка на Левски? Някой помни ли техен силен мач, някоя класна изява или решаващо отиграване? Единствено Базил де Карвальо започна силно, но напоследък и той дръпна ръчната…
Следващият виновник в списъка е треньорът. Страшно объркан и много страхлив, Илиан Илиев трябва час по-скоро да разбере, че работи в Левски, а не в Берое. Той трябва да стане и да тропне по масата, за да го видим, че гори за каузата, че има емоция и страст. Но не, Илиев предпочита да прави физиономии и да говори клише след клише на пресконференциите си. С такава тактика не става и ще видите, че няма да доведе до нищо добро.
Накрая на опашката слагам и самите футболисти, някоя част от които са истински позор за синята фланелка. Какъв лидер е Владимир Гаджев? Какъв Бижутер е Ицо Йовов в момента и дали Станислав Ангелов и същият капитан, както преди? На тези въпроси няма да отговарям, тъй като отговорите са очевадни.
Левски няма лидери в ръководството, няма лидери на треньорската скамейка, а няма лидери и на терена. Отборът си тъпче на едно място, а повечето от победите досега дойдоха след колеблива игра и в следствие на някои други обстоятелства.
Не може да говориш, че вървиш напред, а в същото време да падаш във всеки важен мач. Срещу Гоце Делчев и Разлог всеки може, а къде бяхте срещу Сараево, ЦСКА и Лудогорец? Големите мъже изпъкват именно в истинските битки, а не в останалите комедии от първенството.
Като заключение бих казал, че на “Герена” няма развитие, няма професионална работа. Ако някой не е съгласен с мен, да се сети за трите различни екипа, с които игра тимът срещу Ботев Враца преди две седмици. А както работят с екипите, така го правят и със селекциите, с играчите и цялостната стратегия.
То може би точно това му е проблемът на Левски – няма стратегия за развитие. О, Боже, ако имаше, кой щеше да вземе Карвальо и Марсиньо, които вече са свършили за големия футбол….
Нека изчакаме зимата да видим какво ще се случи на “Герена”. Няма да коментирам “Газпром”, докато сделката не стане факт, искам да обърна внимание само на спортно-техническия аспект. Тонев & Илиев ще докарат поне петима нови играчи, повечето чужденци. Може би ще разкарат подобен брой състезатели…а само преди няколко месеца ни убеждаваха как Левски е почти завършен отбор…Е, да ни е честито, ако този отбор е завършен…
Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com
Моите свински коледи
Събота, 15 Декември 2012 21:37Спомен от ликвидацията на последнияот династията „Спасовци”
Чорбари се лакомиха над тленните му останки
Репортражи, писани с Явор Колев на шията
Прасето е част от „харизмата”, която одухотворява големия християнски празник. Закачките пък на „сините” градски момчета из интернет, че всеки фен, обитаващ сектор Г бил потенциален „коладник”, са далеч от истината. Едно е да си някакво обикновено прасе по душа, което знае само да скандира КЗЛ, друго е да са те нарочили и специално отглеждали за празничната трапеза.
От седем години все си купувам пролетес двумесечно прасе, и целенасочено го угоявам коладник.. Правя всичко възможно то да е щастливо според стандартите на европейския съюз, надъхвам го със шампионски амбиции да бъде най-голямото и най-желаното в махалата. Защото забелязах, че от това много зависи после доколко ще му бъде крехко и вкусно месото.
А защо името му е „Спас” и каква връзка има с доскорошния червен любимец от село Ключ с номер 7 на гърба?
Никаква. Преди много години си харесах това име за коладник, от разказ на писателя хуморист Васил Цонев. Но в градски условия, как да удохотвориш купения от месаря свински бут с човешкото име „Спас”? Когато съществото е живо, можеш и с абривиатура да го назовеш, може и петолъчка да му татуираш.
В момента, обаче, хич не ми е до петолъчки и абривиатури. „ Спас Седми”, така да се каже, вече е с прекратен договор, безмислен лиценз, лежи разпарчален в дълбоко дървено корито. Вътрешностите му са прочистени и накиснати от известните селски касапи Дуко и Марин Стоянов. Нямат моите терзания от загубата на любимеца, доти на против – твърде весело отпиват от кабернето ми. И замезват с пресния кебап, който жена ми пържи върху печаката и им сервира със все по-видимо неудоволствие.
Исината е, че тези касапски обичаи вече са лишени от предишното душевно вълнение, останало е само вълнението на стомаха и глътката. Свинската коледа е в спомените на всяко селско дете, доживяло до моята трета възраст. Сега е по-добре някой надничар да ти свърши касаплъка, да платиш за услугата, да почерпиш на крак каничка вино и в затоплената кухня да си останете най-близките. Дето после цяла седмица ще се белосват с дебели и тънки черва, с бахури и сланина, с осоляване и тъпкане в буркани.А сега какво е? Пият и те подяждат чужди хора, с които си нямаш обща приказка.
След малко ще текне и темата за футбола, пък при двамата стари цеденевисти тя е само ретро – нито имат интернет, нито четат вестници, за да направим лаф, спомените им са от черно-белите телевизори.Следя как печеният мохабетчия Марин Стоянов, уж стана да пикае, и се върна, пребарал коритото. Подава на жена ми две нй-хубави мръвки от рибиците, пак за тигана. Тя го изгледа така, сякаш от нейните „рибици” бяха отрязани.. Ами че това е месо, заради което дъщеря ни специално може да реши да си дойде.
-Ей, голям си чорбар, похвали го Дуко, като в двусмислицата влагаше и лакомията, и фенските пристрастия. Според мен и двете си им вървят едно до друго.
Следва изразително поглеждане към изпразнената кана, така че, нямаше какво да се правя на ударен .
Пред бурето първо капвам за себе си и глътвам солидно. И леко опиянен, философски наблюдавам струйката. Скоро тази канелка ще пресъхне, ще забравя и сладостта от вкусния СпасVII, какъв е смисълът и от труда ми в лозенцето, и от грижите по угояването на „махленската звезда”, за каквато се сочеше моя коладник. Животът му бе прекъснат от двама селски джелати, които с нищо не го превъзхождат. И на всичкото отгоре ще си го изядат, или най-малкото ще го презполовят.Винцето, руйно и дъхаво, проблясва под слабата крушка, увиснала на дебелите мешови греди. Размечтах се тези двамата вече да ги няма, пък аз, Твирем, Докич, Джани….Също и безследно изчезналият форумец VE… С тях да сивдигам наздравица на наша си, левскарска приказка. Е, може също и форумката Зайко да се присъедини, макар да е с чорбарски симпатии. Но сравнена с Дуко и Марин Стоянов, що да не я предпочетеш…
От кухнята чувам подвикване – нямат търпение за каната. Дали вече не са започнали спомените – как са ходили до София на мач с мисквича, май че срещу Аякс било. После ще вземат да одумват как ги е прекарал Жеко Стоев, който взел от пътниците в москвича си пари за бензин, колкото да отидат до холандската столица.
Марин Стоянов по се ядва. Туй, че е работил като готвач и колач в ловното стопанство, където е обслужвал гости като бай Пенчо Кубадински, го прави по-широко скроен от бившия милиционерски старшина. Дуко пък, като по-млад милицонер, често е бил охрана на такива скъпи гости, и оттам имат бая общи приказки.
-Айде, бре Шопе! – проплакват с пресъхнали гърла от кухнята.
Видът на потната стъклария в ръцете ми бързо им връща настроението.Дуко едва изчаква да я оставя на покривката и вече пълни./Трябваше да послучам жената и да донеса чаши, на половината на тези…/
-Ха наздраве, левскарино! Както се провиква моя внук – Ка-Зе-Лееее!
Марин Стоянов също вдига чашата за наздравица и се провиква „казелееее”, без да разбира какво точно означава. Важното да им е весело, пък какво ни е на нас с жената, пука им.
А инак, май съм единственият левскар в затихващото село.То не останаха и свестни хора, а е било над две хиляди човека.
-Шопе, наздраве бе, кво се омърлуши – обърна ми специално внимание Дуко.. С избелелите миши очи, под сивите вежди, погледът му ми напомни за последните мигове на Спас Седми от преди два-три часа.
Ръгнаха го майсторски, но все пак порита още две-три минути. Влезе да поиграе в продълженията, както някоя дълбока резерва.
В такова настроение хич не ставам за маса, пък и не ме бива да се преструвам. Ще ми се да разгоня тази компания, ама как се гонят такива гьонсурати ? Ако имаше как Спас да възкръсне, никога повече не бих го заклал! Или поне точно такива да го заколят, а после да се гаврят тленните му останки в коритото.
-Шопите, аз много ги мразя, нямам предив присъстващите- все пак ме заяжда Марин Стоянов. Макар да знае, че аз само съм живял дълги години в София, инак съм раждан в друг град.
И Пенчо Кубадински много бил мразел шопите. Когато се случело да попрехвърлят в ловния дом с уискито и да играят на „къскумбер, кускумбер, как се чука чер пипер”, бай Пенчо особено силно налагал с поясока си софиянците…
-Може всички софиянци да не са левскари, ама всички левскари са софиянци- подкрепя го с цитат бившият старшината. И вече се побарва за кобура, на там го избива него.
Ще има „пуцане”, винаги е имало…
Офф, че не се чува този козар! Като изляза да прибирам козичката и те ще трябва да станат да подберат своите. Не виждам иначе как ще ги изгоня…
Дуко сякаш четеше мислите ми, но не се одума за тръгване, а ме натовари допълнително: като съм излезел да посрещам моята коза, да не казвам на Алиша, че е тук – имал да му плаща за пърчо. Щял да я обжалва той тази такса, не можело едно опърчване на една коза да струвало по пет лева…
- И мен няма да ме издаваш – потупа ме по рамото Марин Стоянов. Той пък не си бил плащал за трите кози от август…
Оххх, защо ми е да влизам чак в интернет, за да научавам какви борчове има любимият футболен клуб на тези двамата. Ами те са същите – единият е научен да минава между капките покрай висши началства като бай Пенчо, на другия самочувствието са му давали пагона и патлака. Чорбарска работа!
Да съм напълнел аз каната, пък те щели да си правят компания и без мен…
Под сайванта жена ми трескаво спасяваше из различни съдове онова, което още не беше нападнато от касапите. Стрелна ме с такъв поглед, сякаш аз, с мой генетичен материал, съм създал двамата гадняри, а после съм поръчал да убият венецът на целогодишбата ни надежда за тиха нощ, свята нощ…
Прибрах си козичката, не казах нищо на пастира, за да не ме обявят за доносник. После тихомълком се качих в ателиенцето при компютъра, откъдето взех да уведомявам форума – какво се е случило със „Спас- 2011”, и защо няма да има „Спас-2012…”
А Чорбарите са още в кухнята, минаха на патриотични песни. Велик бил нашият войник… А от Босфора шум се вдигал…
Я да си заключа аз буренцето с двата катинара, да изключа кухненския бушон, пък те да си пеят и да си гърмят… И месото долу-горе прибрано, жена ми няма начин да не схване конспирацията.
Тъкмо излизох на чардака да изключа тока и един куршум профуча недалеч от главата ми .
Чух Дуко да предлага и на Марин Стоянов да гръмнел за кеф, но онзи изглежда нямаше мерак. Беше подхванал „кон до коня, мила майно льо”, а Дуко гръмна още два пъти вместо него.
От другата страна на уличката предпазливо се разтвори прозореца на бай Върби и черепът му като тиган лъсна под уличната ламба. Беше грейнала заедно с изстрела.
-Какво става бе, комшу, още ли не сте го улучите тоя Спас?
-Спас го гръмнахме, викам. Сега се целят в чорбажията му.
-Що ти трябваше на баир лозе – изрече патилият от такива касапи старец и побърза да затвори прозореца. Че то пиян човек като се разгърми…
Ха, де! Що ми трябвало…
За другия декември, ако съм жив и здрав, никакви чорбари на свинската коледа!————————Колко непридвим е животът и колко е неуправляема съдбата, ще разберете в следващия репортаж от цикъла „Моите свински коледи”. От него ще научите, как в кочината на „Коладник-2012” са двама мюсюлмани, а жертвата вече не се именува „Спас”, а „Директивата”.
/Разначето за кончината на Спас Седми повтарям по молба на мои ценители, някои и от “другия лагер”/
Драго Драгоев - Драгой
"Кочината" срещу "Обора" - нервите не издържат
Вторник, 18 Декември 2012 18:39Поводът да се отклоня от по-кротките си предколедни занимавки, е предколедният пасквил на „армейския Дед Мароз” . Озаглавил го е „О/т/бора на затвора”, и в него, доколкото схванах от рутинния „диагонал”, се преразказва по-важното от онова, което го има във във всичките му статии.
Тлантливо написани, трябва да признаем, но талантът му е лишен от най-елементарни професионални добродетели. За човешки не споменавам, не ми е работа, но те си вървят заедно…Оттукм- оттам по нещо вярно, насам-натам по маршрута „великите червени” – „вредните сини”. И пълно безсилие да се датира едно такова четиво, че носи духа и истината на 21 век. Затова и форумци все по-често пишат под статии на ГА, че неговото присъствие в спортната журналистика е най-ярко доказателство, че живеем в посткомунизма.
Именно „пост”, защото инак този мишок пак щеше да злобее срещу най-нормално създадения футболен клуб, но открито щеше да се мазни на такива като Батков, Георги Марков, Цола Драгойчева, Борис Велчев…От мантрите, за които ц ъфти и върже антилевскарският му бизнес.
Пък и най-видимото – кажете ми името на поне един негов колега, който да е търкал канапето пред кабинета на министър председателя, да се е сдружавал с негови партийци в спасителни комитети? И в същото време да клейми наляво и надясно „всички власти”, които денонощно се грижели за „държавния отбор”. Ами грижат се, те и в Кралството са благосклонни към онези, които сами умеят да се грижат за себе си.
И от тази статия, ако вземем да вади едно по едно и да поставяме на безцветния кантар, ще се види как „таварищ 10 процента правда” не е надскочил себе си като правдолюбец. ГА нима не знае в кой район на София е създаден „Левски”, къде са му били първите игрища, как са ограждани и поддържани, как хората са носили тухлички и дъски за пейки и съблекални…Също както прилича на „отбор на всички власти”. Прочели ли сте от него някога как е отнето последното игрище, за да се определи сегашният отдалечен квартал…
Или да се одума, че сегашният стадион в парка на свободата е плод на една от последните мандражийски акции на отряда „Чавдар” – този номер с наследството на АС-23 заслужава да бъде разгледан от трубунал, подобен на Нюренбергския. Заграбването става, когато ръководството на офицерския царски клуб е в затвора, а почетният председател вече е екзекутиран…
И защо до ден-днешен тази собственост на стадиона не е узаконена, дори от социалистически съд? Защото не може, пояснява му и форумец под статията в Спорт1:
„ГА, я спомени кой е построил стадионът в Борисовата градина. И не – ЦСКА не е наследник на “АС-23″, защото въпросното дружество е закрито от Софийския съд през 1954 г. “поради липса на дейност”. Също така спомени и от кого и защо е построен комплексът “Червено знаме”, също харизан ей така на Харизмата. И не Жорка – това, че са го строили войници (и по точно цигани и турци, на които ти редовно се подиграваш от позицията на ломски ариец в потури), не означава че Чурбата има право да го получи безплатно. Нещо много едностранно подхождаш и много фриволно определяш чии дом е “исторически”, и чии не е. То и апартамента на баща ми е построен от Строителни войски, ама това не значи че чурбарите имате право на него, щото е даден като “компенсация” за отчуждена къща с двор в центъра на София (е не толкова в центъра като твоя експроприиран от “врагове на народа” апартамент на “Мария Луиза”, ама поне е строена от прадядо ми, а не е крадена от комунисти)./Написано от sdrse /
Бих цитирал още форумни мнения под същата статия, поне за да се подчертае за пореден път голямата разлика между момчетата от Сектора откъм квартал Лозенец, и Сектора откъм комбината Кремиковци. Но няна смисъл – който има навика да наднича в тези фенски сборища, знае за какво става въпрос. Все пак, още едно мнение си заслужава. Така, както самият Георги Атанасов си заслужава едно ще по-специално внимание от някои институции:
Dudu:“Ами със сигурност Съвет за Електронни медии ще бъде заинтересован от статиите на г-н Атанасов. Все пак сме в 21век, а той сипе само обиди и злоба към един популярен отбор. Не мисля, че в днешни времена изливане и проповядването на злоба само защото си фен на даден отбор е нещо нормално. Все пак това е спорт, а не война или там каквото си мисли г-н Атанасов……. А по принцип щом твърдиш някои неща трябва и да ги докажеш, иначе е клевета….”
/Тук е уместно да прибавя, че ГА насочва своята злонамерена към една част от читателите си журналистика, от своята трибуна, която нарича “Спортният сайт на България”. Има ли право? Едно е да си списваш Блога на Драгой, с “предупреждение” в логото “Само “Левски”, обичаме те”, друго е да сипеш отрова, злъч и лъжи срещу заплащане, но само срещу единия отбор…/
И понеже в заглавието, освен „О/т/бора” се споменава и за затвора, ще се възползвам от случая да припомня на ГА, че „Левски” е имал своите затворници и лагеристи измежду футболисти, ръководители и спонсори, но по времето на червените величия Мирчо Спасов и Григор Шопов.Пише го в истинската ни история.
За сметка на това, „харизматичния клуб” в най-ново време е излъчил, първият футболен президент, с направление към затвора с присъда от 9 години. Наглостта да свързваш футболен клуб „Левски” с Кремиковци и кремиковския затвор ни подсеща не само за Сашо Апашо, но и за други „най-титулувани”. Например - първият застрелян футболен благодетел е също бивш президент на „четирибуквието”. А колко още от калибъра на Илия Павлов и в момента са известни тъкмо с „червените” си сърца, а не със „синята кръв”….
Но в момента шокираният от поведението на Москва Дед Мароз не може да се примири с „фаталната грешка на Газпром”.
Грешка има, но тя е на Волтер, както пееше на барикадата Гаврош. Другото е в „милениума”. И когато това не се схваща, получават се нервни изблици и „кочините” обявяват война на „оборите”…
Драго Драгоев - Драгой
Сравнявайте коментарите
Вторник, 25 Декември 2012 15:12Така, както упорстват червените „историци” да ни набеждават, че „Левски” е „злото на България”, отбор на всички власти и, най-важното – отборът, създаден от държавна сигурност, така и ние ще упорсттваме да ги оборваме – но не с „ГА-говски мантри”, а с факти и документи.
Като продължение на статията „Първите седем години” от миналия брой, и в предпразнично левскарско настроение, днес поместваме кратки биографични данни за още трима от основателите и деятелите на нашия футболен клуб. Ползваме справката на авторския колектив под редакцията на Светлозар Живков – Свет.
Борис Василев-Боркиша 25.09.1898-10.03.1983 г.
Един от десетината младежи-ученици във ІІ прогимназия в София, между които още през 1911 г. се заражда идеята да основат футболен клуб в квартала около софийските улици “Витошка”, “Патриарх Евтимий”, “Парчевич” и “Цар Асен”. На 24 май 1914 г. замисленото се осъществява. Група от тридесетина младежи, вече гимназисти от ІІ мъжка гимназия, се събират в местността “Могилката” (днес градинката пред 22-ро училище до НДК) и официално основават “Шести софийски спортен футболен клуб”. В големия спор за името 16-годишният Борис Василев казва: “Левски ще го кръстим”. “Предложението слага край на спора и е прието единодушно, а Борис Василев получава прозвището “кръстник” на клуба. Но това не е единственото дело на Боркиша в близо 20-годишната му дейност за клуба. От 1914 до 1929 г. Борис Василев е неизменен ляв полузащитник на “Левски”. Същевременно е касиер и секретар в ръководството му. След 1921 г., когато завършва право и прекратява състезателната си дейност, е избран за първия “завеждащ спорта” в клуба. Длъжност, която днес отговаря едновременно на технически директор и треньор. На този пост остава до 1927 г. През есента на 1922 г.той пъви създава и юношески тим към клуба, който е наречен “Сините лъвчета”. С този далновиден ход той подготвя следващата „синя” генерация. Оттам излизат дългогодишните асове на “Левски” и българския национален отбор Ас. Панчев, Ас. Пешев, К. Ефремов, Н. Димитров, Вл. Ватев, Ас. Димитров, Н. Петрунов и др. От 1928 до 1934 година Борис Василев е неизменен член на ръководството на “Левски”, като заема длъжността подпредседател и член на Контролния съвет.
Георги Василев Попов 17.12.1897-17.03.1978 г.
Завършва І мъжка гимназия. Един от основателите на ФК Левски. По време на Първата световна война изпълнява войнския си дълг в Беломорска Тракия. След войната следва право в Германия. След завръщането си в България работи като юрист.
Цветан Генев-Цеко Генерала 13.11.1898-04.03.1945 г.
Бащата на Цеко е един от най-известните български офицери – генерал-майор Никола Генев – участник в националноосвободителното движение, опълченец в руско-турската освободителна война, герой от Сръбско-българската и Балканските войни, началник на легендарното Македоно-Одринско опълчение. Може би затова синът му Цветан наследява прозвището „Генерала”. Той е един от основателите на “Левски” и участник в първия клубен отбор. Рафиниран, разнообразен централен нападател с около 54 шампионатни мача и 52 гола в течение на 13 сезона. Има три междудържавни срещи, включително и първата срещу Австрия във Виена през 1924 г. Когато следва икономически науки в Париж от 1928 до 1931 г., облича състезателната фланелка, а по-късно е и треньор на “Серкъл де Спорт Франс”. През 1933 г. под негово ръководство “Левски” за първи път става държавен първенец. През 1934 г. е ръководител на националния тим в турнира за Балканската купа в Атина.
——————
Продължаваме да запознаваме читателите и с първите председатели на СК ЦСКА – по реда, по който са упоменати в клубния сайт и както са представени в Укипендия
Генерал лейтенант Иван Кинов
е роден на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва във войните за национално обединение (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия.
През 1924 г. се завръща в България и работи като нелегален функционер на комунистическата партия. През м. ноември 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ (1929) и Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия (1938). Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт.
Взема участие във войната срещу Германия (1944 – 1945) като началник-щаб на Главното командване на Българската армия. Началник на Генералния щаб на Българската народна армия (1944-1949). В периода 1949-1951 г. е председател на ДОСО. Началник на Военна академия „Георги Раковски“ (1951-1954). Първи заместник-министър на народната отбрана е (1954-1960). От м. май 1960 до м.октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния.
Награден е с Орден „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964).
армейски генерал Добри Джуров
е роден на 5 януари 1916 г. в село Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията (изключен за комсомолска дейност). През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к).
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. е интерниран от правителството на Богдан Филов в лагера Кръсто поле. Избягва оттам и е партизанин. Приема партизанско име Лазар. Командир на партизанска бригада “Чавдар”.
След 9 септември 1944 г. известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а след това става офицер в БНА. Заема различни командни длъжности. Завършва военната академия “Фрунзе” в СССР. От 1962 г. до 1990 г. е министър на народната отбрана. Повишен във военно звание армейски генерал.
Кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1990). Народен представител в VI- о, VII- о, VIII- о,IX- о НС и VII- о ВНС. Удостоен със званието „Герой на Народна република България“ и Орден „Георги Димитров“.
Автор на мемоарна книга озаглавена „Мургаш“. Умира през 2002 г.
Генерал полковник Георги Моменков
е петият по реда в списъка на управниците – председатели на СК ЦСКА след 1948 година. Изглежда прекалено скромна личност, щом не е намерил място дори в Уикипедия. Затова пък в някой следващ брой ще ви предоставим обширно четиво за най-дългогодишния червен футболен началник – генерал полковник Зрдавко Георгиев – Милиционера, който преди да оглави армейския клуб, е бил продължително време началник на милиционерския „Спартак”. Ще ви предложим много интересното четиво на АПОСТОЛ АНТИЛЕВ
“Нищо общо със СССР, БКП, комунизма”
в което главен герой е тъкмо генерал Здравко Георгиев.
А защо от досега споменатите началници на ЦДНВ половината са все бивши основатели и на министерството на вътрешните работи, можем да започнем отзад напред – последните двама министри на МВР – Румен Петков и Цветан Цветанов – върли привърженици на “сърца червени”…
Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com
"Харизмапром" ще мачка подуенския "Газпром"
Сряда, 26 Декември 2012 09:04Пълнят пикочопровода Перник - Сектор Г - Панчарево
Всяка армейска капка - удар срещу премиера
Един анализ на „газовите” медийни дописки от последния месец е оплодил „мислителите в червено” за доста интересен проект – пълненето на собствена тръба с наименованието „Северен поток” – според нахождението на Сектор Г. Той трябва да започва да се реализира веднага след като влезе в сила спонсорството, застрашаващо националната сигурност на отечеството. Бързо проучване дава много обнадеждаващи резултати на директора-публицист Георги Илиев – Майкъла- пикаещите харизматична газ срещу бездарното спонсорство са напълно достатъчни да пълнят „северен поток”. До тогава, докато най-великият български футболен отбор не бъдел върнат на историческото му място..
/По пъргавите в мисълта сини градски момчета вече са доловили майтапа, но е по-добре да си замълчат и да се даде повечко шанс за мечтите на пикаещите природно гориво…/.
За първи път от шейсет и няколко години съществуване, родените от трибуквената витрина ще имат възможност сами да направят нещо за себе си. А “пикането на газ”, даже в преносен смисъл, не се отдава всеки му. Освен да можеш силно да мразиш /”Левски”/ и още по-силно да мразиш /лефски/, е нужно и да се самоконтролираш.
Пък и само да пикаеш газ срещу показалите ти кукиш газпромци не е достъчно – важното е горивото, което сам си произвел по “злъчен път”, по -бързо и сигурно да стигне до червената тръба. Според проектантите, това ще може да става по два начина – чрез директно насочване с помощта на „колектори” като Sport1.bg, Sportlain.bg, Prosport.bg и още няколко не толкова строго специализизрани пунктове за природна урина.
Особено внимание заслужава информацията, че под строга секретност, най-после, се подготвя строителството на вътрешни тоалетни на харизматичния армейски стадион,а те директно ще бъдат свързани с колектора на „Северен поток”.
Приятна изненада ще има и за облекчаващите се от „кремиковския сектор” – там комсомолците от двата враждуващи отряда /дуче и офанзива/но едно и също пикаещи, докато скандират „КЗЛ”, ще могат да разчитат на писоари, а не само на шубраците. Те ще са по проекти, откраднати от „говеждия стадион” преди две десетилетия, но забутани някъде около алеята на славата…
„Северен поток”, който от Перник ще пристигне до Сектор Г, и ще опаше Панчарево, на по-късен етап ще минава през кремиковските общежития. След гара Яна, по посока Правец тръгва пък ново трасе, а пикочопровода ще носи името „По стъпките на чавдарци”.
Софийските тръби ще се срещнат с тръбите в „Етрополските заменки”, след което ще се проведе поредното тържествено заседание на спасителния комитет „Възраждане”. „Възрожденци” първи ще имат възможност да си изпикаят газта в чисто новите тръби, а говорителят на комитета ГА ще раздаде на половин цена по две от своите червени библии.
Нашите източници уверяват, че в перспектива е помислено и за „армейците”, пикаещи газ в по-дълбоката провинция. Националният фенклуб вече събирал пари за хореография по откриването на пикочопроводите във Враца, Пловдив, Видин, Бургас… Из цялата страна. Ще бъдат организирани и конкурси за най-много изпикана газ, за най-мощно скандиране КЗЛ и ББПП и други екстри.
А нима ще пропуснем великолепната инициатива на търговския директор на четирибуквието? Лекоатлет Павлов е замислил да заложи на „простамол УНО” в полза на по-трудно пикаещите „армейци”. Неговата идея е те просто да бъдат мъже и да подпомогнат максимално любимия отбор, когато простата ги алармира. Лекарствата ще бъдат фактурирани като капки за нос, а великият мълчаливец д-р Крайнов ще бъде опростен и доведен в багажник от Цимбика.
Фирменият правен екип „Радо и юристите” вече е готов да се съди с фармацевти, здравно министерство, нестандарни лечители…И с всеки, готов да оспори нещо, свързано със забраната за разделно облекчаване в армейската, вместо в държавната газова тръба.
Това, което добровлно и с хъс е изпикано в тези трудни времена от всеки „армеец”, да бъде вложено в школата, в базите, в бъдещето на емблемата, призовава директорът-публицист от своята трибуна в „7 дни майкъла”.
От своя страна екзекуторът на всички ливерпули по света призовава: всеки ден да се пикае газ, но да сме сигурни, че тя ще се превърне в удар срещу онези, които късат живо месо от снагата ни. Онези, които забравят, кой през 21 век е най-достойно представящият се български футболен отбор на Арабския полуостров…
Дааа, мобилизацията в сектор Г-аз е на високо пехотинско ниво. Дано този, който насади “Левски” на пачи газпромски яйца, по-скоро насади и враговете ни на нещо толкова предизборно!
Инак, очаква се, родината ни буквално да бъде опасана от “предизборни пикочопроводи”. А като знаем всеки от нас по колко “газ “може да изпикае срещу всеки, ”харизматичната” армейска завист може да ни се стори само разплискване от бебешки гърнета…
Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com
Ах, ревете ескадрони!
Четвъртък, 27 Декември 2012 10:02Централният петолъчков клуб се изживява като паметника на съветската армия
Всички трябва да помнят полуфиналите и титлите му, да му поднасят цветя и държавна помощ
Дали няма да се намерят млади дизайнери, които да го освежат и преобразят
Изчетох най-новото из фатмашките сайтове и се сетих да перефразирам Смиренски – и да е имало някога „летене”, днес е останало само едно реване по миналото. Този понеделник обаче се озадачих – червените медийни ескадрони леко минават край „свалените бели гащи на „Овча купел”, и доста по-настървено влизат в схватка с необичаен поглед в собствената си кочина.
Вземете само това изречение на директора-публицист Майкъл / по прякор Георги Илиев/:
„…Всичките обичат ЦСКА и мразят “Титан”, обаче само се навъртат около техните пари. Малко морал да имат тези хора, малко честност… и ЦСКА ще се оправи..”
Малко морал, ама откъде, бе Майк? Ти не знаеш ли, че думата „морал” звучи подигравателно из вашите медийни щабове, а правистите от екипа на „Радо и юристите” направо завеждат съдебни дела срещу който я употребява? Справка – темите за неморалния подход във взаимоотношенията с 4-5 български клуба, с 40-50 наши и чужди играчи, на които дължат тъкмо “морал”.
Затова пък с колко „морал” е заредена новата сатира на велосипедиста Кольо, който служи при „мистър 10 процента Истина” в Спорт1:
/ Всъщност, понякога не само процентите, но и имената на авторите съвпадат…/
„…. случващото се в „Борисовата градина” има всякакъв, но не и спортно-технически генезис? За удоволствие на приятелите си от Подуяне нека разгледаме въпроса от марксическа гледна точка – ЦСКА пада в жертва на класовата борба. Борбата между класата на Майкълите и класата на Стойчовците, класата на Гърнетата и класата на Катерините, класата на Цоцорковците и на Газпрпомовците…”.
По реда на изреждането на „класовите врагове”, най-недолюбвани, разбира се, са „газпромците”, тях никога няма да ги пуснат в музея на славата. Ами другите? Освен ако дописникът говори за война между представители на средната класа в самата червена общност.
Или ако одумва професионалното им ниво, което, тъй или иначе, си е клубно. Няма как да си някаква класа в обществото, щом години наред си се мъкнал с някакъв червен анцунг, докато синият футболен елит е обличал елегантни костюми, ходил е на опера, посещавал е галерията „Райко Алексиев”…
Инак се знае, че „класовата борба” е щъркелът, пренасял през Дунава организации като цска „Червено знаме”. А в демократични условия „съкращението” е българската носталгия към „стабилната държавност” на живковизма, стремежът да не се забравят постиженията на партийния елит „с човешко лице”, реализация на децата на номенклатурата, поизучени, ползващи езици и ползващи бащините връзки и телефони…
Та какъв е рискът с „подуенските приятели и марксическата гледна точка за класовата борба”? Имат си вътрешен проблем в един „социалистически субект”, който трудно може да се преобразува в икономически, по нормалните обществени и пазарни изисквания. Нищо, създадено без замисъл да произвежда, не може да се пригоди към природни и икономически закони.
Който пее само за победа, трябва да хваща пътя за Северна Корея или Куба. Толкоз. Вижда се, че и Москва, този „вулкан от пламнали души”, вече не пее само за победа, инак щеше да ви предпочете, независимо от „Боко Тиквата”.
А на червените момчета им се пее за победа, че седем не виждат. И отвреме – навреме им се случват победи, както разбираме и от долния цитат. Той е от млад комсомолски ревльо, служещ в медията на „нерадикалния цекист” Зарков. Играли мач по волейбол, цесекато било „Левски” 3:2, и ей ти повод да напишеш ей такива скудоумия:
„Какво ти остава, когато държавата е срещу теб, федерацията е срещу теб, собствениците ти са срещу теб, клошарите и кремиковските бачкатори от Подуяне също са срещу теб? Остава ти само да пердашиш милионерите в ченгеджиски рубли където ги хванеш, на футбол, волейбол, хокей и да спиш спокойно, че си дал всичко от себе си. Какво по-голямо щастие от това? Стига да не си ВТБ, защото тогава колкото и да даваш от себе си, първият кръг за Лига Европа никога няма да бъде преминат…”
Не че и аз не мога да вляза в ролята на „вдовица” и да ревна нещо подобно, но този Пиргов бил професионален журналист, взема заплата, за да бъде обективен, да не настройва толкова първосигнално едни читатели срещу други. Които после да се млатят из моловете, ако цвета на шалчетата им не съвпада…
Гладни, боси, бедни… били армейците. Нямали си това, нямали си онова. Но имали привилегията да бъдат от ЦСКА…”, гласи подзаглавието на статията „Левски Спартак на ЦСКА абонат”.
Ами представете си, че това момче има висше образование, макар и вифаджийско? Къде отиваме, за къде пътуваме, кой ще ни посрещне…
Изобщо – не всички в европейския лагер са настроени за „класовата борба”, каквато предусеща /и препоръчва/ Кольо Колелото. Или който и да е фантом, ползващ това омаскарено име. Но реването откъм парка вече е досадно и нездравословно, даже и за мнозина от „червената общност”…
А, да, нещо и за паметника на съветската армия. Той още дълго ще ни боде очите – с напомнянето от кого сме освободени, кого и как са сразили победителите, колко сме задълъжени на освободителите.
Ако сте осведомени като мен, този паметник, все още в най-хубавата градска част, в ранни зори находчиво се преиначава от млади художници и дизайнери, а мотото под шаржовете е „В крак с времето”.
Колко пожелателно и за нашия най-титулуван „обелиск”, белязан с четирите безмислени букви!
Нормално е „вдовицата” от Парка да се премести да реве на паметника на съветската армия – „бузлуджанци”, отвреме на време, опитват да преборват младите художници със своите печални хризантеми. „Вдовицата от армията” само може да бъде щастлива, ако получи цвете и тя. Дизайнерите могат и нея да поосвежават с творческите си инвенции, да смекчат тъгата й по онзи нейн трибуквен маладец, със седемте килограма ордени и медали върху ревера на армейския музей.
—————
Разбира се, всичко това е игра на думи, а реално, още в следващия обзор може да коментираме нов спонсорски удар на „Атаман Бойко”. Той няма да си остави процентите в калта и след Етрополския провал на възродителите,за който пръст имат и „позитанци”, кремиковският Сектор Г може да спре да реве, като онази „вдовица”. Такива са законите на популизма и посткомунизма – поръчваш „класова борба”, получаваш „Ах, летете, есдкадрони!”
Ако всичко това се случи преди Драгой да екзекутира коладника, ще има време и за нов „спонсорски обзор”.
Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com