Британският сайт "The football ramble" публикува любопитен очерк на футболен запалянко, който е посетил два мача от българската "А" група. Шотландецът Йън Пиърс е бил в София за срещите Локомотив (София) - Левски и ЦСКА - Етър на 29 и 30 септември. И двата двубоя се играха на стадион "Славия", тъй като и "железничарите", и "армейците" не могат да домакинстват на собствените си терени. Авторът на материала изразява възмущението си от група фенове на ЦСКА, които се държат като фашисти.

 

Ето и целия очерк, озаглавен "СКАНДАЛ В СОФИЯ":

 

Ако не беше временно спряната битка в Шотландия между Селтик и Рейнджърс, нямаше как да мисля за мачовете на Левски и ЦСКА. Така потеглих на юг към българската столица, за да се запозная с двата доминиращи клуба в местното първенство.

 

От посетените от мен досега места никъде другаде феновете не са били толкова безразлично настроени към родния си шампионат, каквито се оказаха българите. Заради редица проблеми тазгодишното издание на "А" група (елитната дивизия в България) дори не се излъчва по телевизията. Специално запалянковците на ЦСКА харесват Манчестър Юнайтед, без съмнение заради бившия си герой Димитър Бербатов. За съжаление обаче все още не се виждат фланелки на Фулъм. Но тъй като Берба е почти на всички страници в пресата, това е въпрос на време.

 

Откакто започнах да пътувам по футболни срещи, свикнах да виждам тиранични полицейски части, които здраво контролират мачовете. В София обаче господстваше една по-висока сила -  слънцето.    

 

Първи беше Левски, който в съботния следобед гостуваше на Локомотив (София) в западната част на града. Стадион "Славия", който беше арена на срещата, не разполага с осветление. Затова двубоят започна в 17,00 часа, за да се спести на футболистите излагане на кошмарното слънце. На хартия това трябваше да е дерби, но в действителност се оказа, че това е поредният домакински мач на Левски, просто на различен терен. "Славия" е типичен представител на стадионите в Източна Европа, представляващ голяма дупка в средата и бетонирани склонове с пейки. Само малка трибуна със седалки идва да покаже, че все още не сме в 70-те години. Покрай спортното съоръжение се виждаха множество разпръснати фенове в сини фланелки. Освен това единствените билети в продажба бяха за привържениците на Левски, които бяха 2/3 от целия стадион.

 

Но независимо големия брой "сини" запалянковци, слънцето беше факторът, който имаше доминираща роля. То беше избелило униформите на апатичните полицаи, които се движеха бавно и чоплеха слънчогледови семки, без дори да се опитват да се преструват, че правят нещо друго. Убийственият пек също оказа влияние върху това, че едва след началния съдийски сигнал на мача проехтяха първите скандирания на гостуващите ултраси.

 

Нямаше никакъв проблем при влизането на стадиона през входа за феновете на домакините, защото почти нямаше такива. След известно съзерцаване забелязах групичка от около 10 от тях, които бяха на централната трибуна. Но дори и те бяха засенчени от "синята" инвазия. Така или иначе стадионът разполагаше с повече седалки отколкото задници, които да ги заемат.

 

Левски доминираше още от началото и след половин час стигна до неизбежния гол. Футболистите на домакините, повечето от които изглеждаха стари и изчерпани като стадиона, не демонстрираха голямо желание да атакуват за нещастие на шепата си привърженици. 

 

Но футболната среща не винаги протича така, както се очаква. С наближаване на почивката двама играчи се сблъскаха. Този на Левски изрита съперника си, за което получи червен картон. Ето че все пак щеше да стане мач. 

 

В началото на второто полувреме Локомотив стигна до греда, но скоро след това отборът забрави, че негово беше задължението да атакува. Вместо това играчите в "червено-черно" се върнаха към практиката си от първата част да възпират съперника. Постигаха го без много усилия. 

 

Едва в продължението на редовното време стана интересно. Стражът на Локо реши да се включи напред за изпълнение на корнер и в полето на Левски стана напечено. Четирима от защитниците на "сините" се заеха да пазят вратаря, но независимо от това нашият герой с ръкавиците успя да закачи леко топката с глава. След това той не можа да я уцели с крак, но в крайна сметка кълбото беше отклонено към двама по-благословени футболисти на Локомотив, който бяха оставени непокрити на задната греда и вкараха изравнителния гол. За първи път привържениците на домакинския отбор можеха да бъдат чути, но на фона на недоволните фенове на гостите, които напускаха стадиона, изгубили 2 точки. 

 

По същото време, но в неделя, се завръщаме на стадион "Славия", но този път за мач на ЦСКА, чийто дом търпи реконструкция. Агитката на Левски от предишния ден беше далеч по-многобройна и доста по-възпитана в сравнение с тази на големия си съперник. Колкото и да е жалко, невероятно голяма бройка от тях бяха татуирани със свастики, бойни лозунги и носеха тениски със "SS" лого върху тях. Не съм склонен да опетнявам даден клуб заради проява на фашизъм, но мнозината фенове, облечени по този начин, ме шокираха. Често се говори за ултраси от Източна Европа с десни виждания, но сега за първи път виждах това на живо. Депресирах се, като дори скандирания на запалянковците на ЦСКА на фона на мелодията на песента "Karma Chameleon" не ме накараха да се разсмея, както би било нормално да го направя.   

 

Самият мач изгуби значението си за мен след вида тези ултраси, с които гледах срещата. Все пак гостите от Етър изненадващо поведоха през първото полувреме, но грешка на вратаря им позволи на ЦСКА да изравни още преди почивката. След това "червените" с лекота стигнаха до успеха с 3:1.

 

Останах с неприятен привкус след единствения ми футболен уикенд в България. Надявам се, че съм бил свидетел по-скоро на случайно стечение на обстоятелствата, а не на истинската същност.

 

ЙЪН ПИЪРС, материалът е преведен и публикуван в Sportal.bg