Вчера в църквата „Св. Седмочисленици” беше погребението на легендата Крум Янев. Оказа се, че заедно с него погребахме и митовете за великата червена общност. Срам и позор за всички армейци беше вчерашния ден! Една шепа хора изпратиха бате Крум в последния му път. Само толкова ли намериха малко свободно време от изключително изпълнения с ангажименти неделен ден, за да покажат уважението и любовта си към една от най-големите легенди на клуба?!? Ветерани, отбор, журналисти и фенове лепнаха такова срамно петно по името на ЦСКА, че отпадането от Мура бледнее!

Къде бяха ветераните и другите легенди? С какво точно беше зает Димитър Пенев, за да не дойде вчера? Ако не друго, той е председател на Клуба на ветераните и трябваше поне като представител да дойде. Дори един венец не успяха да изпратят същите тези хора, които от десетилетия се познаваха с бате Крум! Къде беше алкохолизирания и тотално изкуфял вече Сашо Манов – отговорника за музея на спортната слава на ЦСКА? Тяхната липса може би беше най-голямата трагедия...

 

Да продължим с представителния отбор. От кумова срама бяха изпратени като представители треньорите и капитанът. Стойчо с най-голямото отегчение на света и с ръце в джобовете побърза да мине сред първите и да си тръгне рано-рано. Директивата на синьото БФС ли му попречи да доведе целия отбор с картотекирани и некартотекирани играчи да отдадат почит пред едно светило?  Капитанът Тошко, затова ли е капитан – с вечно драматичната си физиономия не можа да тропне на съотборниците си и всички да присъстват! От пернишката интелигенция никой не е очаквал присъствие, никой не ги е и желал. Пресаташето успя да напише с целия патос на света официално съобщение на сайта за шапката и кока колата на бате Крум, но не успя да го види за последно.

 

Къде беше и журналистическата гилдия вчера по обяд? Ники Александров не надуши далаверата, както при лагерите на отбора в чужбина и затова ли липсваше? Да попитаме и къде беше големият революционер Георги Атанасов? В суматохата около „възраждането” на ЦСКА, сякаш на заден план остана почитането на една личност, за която самият той е писал многократно как трябва да пазим и уважаваме. Явно Крум Янев и имена като него служат само за запълване на празните полета в статиите, придаване на повече героизъм и драматичност в набързо скалъпена драсканица.

 

Накрая, но не на последно място, стигаме и до „най-големият ресурс на ЦСКА” – неговите фенове! Всеобщата апатия, вманиаченото лутане в изграждане на ултра манталитет и разцепленията, доведоха до това, вчера да има една нищожна бройка фенове. Достойно ни отсрами по-старото поколение привърженици. Срамно и болно беше да се гледат сълзите в техните очи, породени именно от тоталния непукизъм, проявен от всички съставни части на червената общност!

 

Къде бяха всички столични фракции? Не можаха ли поне да излъчат един-двама представители, които да поднесат венец  от името на групата си? За кого друг, ако не за Крум Янев трябваше да се изпълни с привърженици градинката пред църквата? Единственият човек, който всеки ден беше неизменно на Армията, пътуваше с нас по гостувания в страната и чужбина, посещаващ с нас мачове на други спортове! На кой друг ще имаме възможността да засвидетелстваме обичта и уважението си, че беше всеки ден с феновете и не стъпваше в Борисовата градина само, като раздават ръководни постове в клуба?  Изключителен позор, който не може да бъде измит по никакъв начин! В стремежа да се изгражда ултра култура, сякаш се забравят основни нейни черти. Ултрата не е само надпревара с врага за по-хубави хореографии, артикули и стикери. Там някъде стоят и качества като човечност, доблест, морал, приятелство, познаване на историята и почитане на легендите. Качества, с които претендирахме ,че сме закърмени като армейци! Именно човечност трябваше да проявим вчера – нищо повече. Да се проявим като доблестни хора, да запалим по една свещ и сведем  глава пред бате Крум!

 

Винаги обичаме да се сравняваме с врага и да претендираме за надмощие. Нека всеки един от нас се замисли колко народ щеше да има вчера, ако се погребваше някоя синя легенда. Дали отборът нямаше да бъде доведен под строй с клубния автобус, дали нямаше пак под строй да присъстват в големи цифри основните им фракции. Така, както виждаме, че се случва на 19 февруари или при годишнини на Гунди.Даже вчера имаше сини представители от журналистите, с които малко да запълним смешната си бройка.

 

Отсъствието на представители на БФС и БОК така или иначе не е нещо учудващо за нас. В крайна сметка това беше едно погребение, а не танци под съпровод на Преслава. Фактът, че Крум Янев освен клубна, беше и национална легенда, олимпийски медалист...явно не е от особено значение.

 

В крайна сметка вчерашния ден беше огледало на цялата ситуация в червените среди. Крахът и разрухата достигнаха своята връхна точка. Видя се как на всички нива ние като клуб загиваме! Фенове, ръководство, отбор, журналисти и ветерани най-накрая се обединиха в едно цяло! Събраха силите си в най-лесното начинание – да опропастят и опозорят ЦСКА.

 

Народът е казал – каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи! Казал е и как, ако не познаваш и уважаваш историята си, не можеш да имаш бъдеще.

 

ПРОЩАВАЙ, БАТЕ КРУМЕ!

 

Материалът е изпратен на пощата на Fanface.bg