Три са факторите, исторически доказали, че са в състояние да сработват в армейския отбор: финансиране, способно спортно-техническо ръководство и червена публика. Когато това в по-голяма или в по-малка степен го имаше в женския баскетбол и в мъжкия волейбол, тогава и ЦСКА убедително демонстрира, че е в състояние да постига успехи. Естествено успехите можеха да бъдат и по-големи, ако финансирането бе по-солидно и по-продължително. Без него обаче ЦСКА вече няма баскетболни отбори, а и мъжкият волейбол не е същият.
Родихме се в трудни времена и продължаваме да ги правим все по-трудни. Защото цял един народ работи за шепа хора и защото в управлението се влиза, не за да се даде, а за да се вземе. Защото незнайно как и защо магистралите станаха по-важни от хората, а приказките от делата.
Живеем в трудни времена и вече сме добутани до самия ръб на пропастта. Време е, крайно време е да започнем да се оглеждаме за здраво място, за опора, благодарение на която да устоим. Да не изчезнем в нищото. Да почнем бавно и полека да се изправяме и да воюваме за своя въздух и за своето слънце. Оскъдното слънце на ледената епоха, в която живеем.
През всичките тези години, в които съм разсъждавал за миналото, за настоящето и за бъдещото успях да се убедя в следното: Истината дори и тихо казана се чува надалеко. Истината има кой да е чуе. Посята на една място, тя, най-неочаквано, започва да израства и на други места. Защото в този свят има и добро, има и зло, но само доброто е благословено.
И това също може да бъде начало. Не само. Няма по-истинско и по-силно начало от него. От това да утвърдиш истината, да устоиш срещу репресията, да се бориш за доброто. Подобно на ЦСКА. Мачкан и преследван. Не ден, не месец и не година. Цяла една епоха. Ледената епоха, в която съществуваме.
"Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас." (Христос в Проповедта на планината, в Евангелие от Матея 5:3-12 )
Време е, крайно време е да осъзнаем къде сме и за какво се борим. Време е да се научим да бъдем благодарни. За всичко сторено в името на ЦСКА, в името на една кауза. Да, има и такива, които укоряват далия два лева, че не е дал пет. Чистосърдечният и умният обаче би направил друго. Би бил благодарен и би благодарил, защото измежду всички не се намери друг, който да извади тези пари и защото той заради това заслужава и уважение, и признание. И тогава далият своите пари, а не чуждите, ще прибави към двата лева още три и ще го направи с радост, защото вече ще знае защо го прави. Ще го направи с любов и с желание с тези пари да бъде постигнато нещо и защото това е неговата възможност да бъде част от голямото, от истинското.
Не знам дали сте забелязали, но щом в ЦСКА се появят пари, веднага се появяват определени "специалисти". Това са хората дошли не да дадат, а да вземат. Като парите свършат и те, "големите цесекари", си тръгват на мига. Някой от тях да е направил дори и един играч? Да е постигнал нещо значимо? Да е създал фундамент, върху който е възможно да се строи? Не мисля. По начина, по който и "големите" футболисти, заради които понастоящем възникнаха определени противоречия, не успяха да се докажат в евротурнирите, а и в първенството. Във времената, в които живеем, в условията, в които ЦСКА все още го има, Армията няма как да има звезди. Може и трябва да има бойци. Футболисти, които играят със сърце, които не се щадят, които са в състояние да надскачат ръста си и които не се примиряват. Това е, което също побеждава и заради което и еврограндове са прекланяли глава пред ЦСКА. Естествено, когато ЦСКА е имал и способни треньори, хора, които са се интересували повече какво постигат, а не какво взимат.
Иде ред и на червената публика. Тя е, която е в състояние да предаде вдъхновението и да направи невъзможното възможно. На ЦСКА никой не урежда могъщи спонсори, не подготвя сателити с държавни пари. 20 години ЦСКА е мачкан и преследван и няма престъпление, което да не е извършено срещу него. Взеха му много, но не спират. Искат да му вземат всичко. На тази земя има и по-успели отбори от ЦСКА. Отбори с огромни бюджети и милиони фенове. И въпреки това няма по-велик отбор от отбора на българската армия. Защото всичко, което той е постигнал, е било постигано с оскъдни средства, било е постигано със себеотрицание, дух и непримиримост, в обкръжението на формацията на репресивния апарат и система, олицетворяваща и осъществяваща цялото зло. Злото да бъде единственият в света, опитващ се да побеждава не като става по-добър, а като прави другите по-слаби.
Но ЦСКА все пак го има. Въпреки всичко. От ЦСКА отново ги е страх и точно защото ги е страх, за това се върти старата, до болка позната плоча. Целият до болка познат репертоар. И БФС-то на четвъртите, и опитите да бъдат предизвикани междуособици в червения стан и мобилизацията на силите в ЦСКА, които в трудните, критични моменти винаги са били рамо до рамо със сините медийни и агентурни работници, за да бъдат част от неудачите и репресиите срещу ЦСКА.
Време е на това да бъде сложен край. Време е да бъде осъзнато, че живеем във вълчи времена, в ледената епоха на отсъстващия морал, на потъпканата национална идея, на тържествуващото зло. Време е в ЦСКА да се знае кой кой е, кой на какво е способен и кой за какво се бори. За какво е в ЦСКА – за да даде или за да вземе, за да съгради или за да разруши.
И в този момент, когато от Подуяне се опитват да предизвикат раздори по старото правило "Разделяй и владей", ЦСКА е длъжен да бъде по-сплотен и по-целеустремен отвсякога. Защото който е тук и сега, който е зад своя отбор, който е преследван и който устоява на репресията, е герой. И хората от официалната ложа са герои, защото само те сред всички големи и богати цесекари се намериха да извадят своите два лева, за да може ЦСКА да го има. И младите юристи на ЦСКА са герои, защото олицетворяват интелекта, благодарение на който ЦСКА бе "убиецът на гитанти" от миналото и защото побеждават. Непрекъснато побеждават опитващите да ръфат от червената снага. И футболистите на ЦСКА са герои, когато не обръщат джобовете, а когато дават всичко от себе си през всичките 90 минути независимо срещу кого играят. Когато заменят класата с дух, непримиримост и себеотрицание. И всеки един от червената публика е герой. Защото не заради "звездите" на ЦСКА, а точно заради публиката ЦСКА все още го има. Защото феновете не предават. Защото за да бъдат на Армията или по стадионите на страната в трудните времена, в които живеем, всеки един от тях се е отказал от нещо. Не и от ЦСКА, не и от величието да устоиш на репресията, на злонамерената държава, на тържествуващото зло.
И точно това е най-важното. Не точките, не измислените дузпи, не съдийските подаръци, не сателитите, не федерацията и не държавата, застанали зад своя отбор. Важен е духът. Наближава часът, в който червените като кръвта на нашите герои фланелки отново ще се строят мълчаливо и страховито срещу своя противник. И тогава някой от армейската публика ще запее:
– Даже и на край светааа...
И ще настъпи тишина. Само миг, кратък миг, в който всеки един от червените фенове ще успее да осъзнае защо е тук и срещу какво стои. И ще успее да извика цялата мощ и вдъхновение на своя дух, в едно с величавото минало и с пурпурните знамена, веещи се гордо над него. И тогава целият сектор ще запее:
– И в сърцето на врагаа...
И ще дойде вълната. Огромната, всепобеждаваща вълна на излязлата от бреговете си сила. На абсолютната увереност, че нищо не е в състояние да те спре, защото ти си тук и твоят брат е до теб, и всички червени сърца на този стадион са братя. И това не може да бъде победено, това никога не е било побеждавано. В този миг, в тази вечност, когато цял един стадион се слее с песента:
– Твойто име ще се пей,
Твойто знаме ще се вей!
Петко Суровянски, специално за FanFace.bg