В последните седмици в интернет пространството една снимка събра усмивките и възхищението на хората и най-вече на футболните фенове. Една снимка, една хореография на феновете на немския ФК Магдебург, на която те показваха на своите любимци къде се намира вратата.
Кой обаче знае кои са ФК Магдебург?
В момента синьо-белите се състезават в Регионална лига Север в Германия или по-точно казано - в четвърта дивизия. Отборът се намира на незавидното 16-то място и е разтърсван от проблеми в последната година. Феновете от своя страна искат незабавни оставки на цялото ръководство, както и промени в поведението на терена на всички играчи. Искрицата надежда за привържениците беше евентуалното спечелване на Купата на Саксония-Анхалт, която дава право на спечелилия да играе за Купата на Германия. Разтърсвани от много проблеми синьо-белите се отдалечават все повече от славното си минало, минало на немски шампион, минало на едно славно име в историята на европейския футбол.
Магдебург има богата футболна история още от края на ХІХ век. Днешният клуб има много предшественици, но официално е основан на 22 декември 1965 година. Така започват и славните години на отбора от Източна Германия. За пръв път през 1968г. отборът играе на европейска сцена в турнира Интертото. Златните години идват през 70-те, когато Магдебург става три пъти шампион на Източна Германия.
Основна фигура за успехите е бившият национален треньор на ГДР Хайнц Крюгел, който успява да „произведе” за периода 1969-1974 година девет национални състезатели. Началото започва със спечелването на шампионската титла през 1972г., когато се поставят няколко рекорда: първо това е най-младият шампион в немското първенство до сега със средна възраст от 22,5 години, второ - успяват да спечелят всичките си тринадесет домакински срещи и трето - поставят абсолютен рекорд по посещаемост за тези години, като например срещата срещу Карл Цайс Йена се наблюдава от 58 000 зрители. През следващата година отборът от Харц бива елиминиран от Ювентус на осминафинал за КНК след две загуби с по 0:1, но думите на треньора Крюгел говорят недвусмислено: ”В следващите години ще изградим отбор, достоен за международната сцена”.
Несъмнено тези думи са били по-верни от всякога. След победи над директните си конкуренти за титлата и с още по-млад състав от шампионския през 1972г. Магдебург влиза с пълна сила в борбата за Купата на носителите на купи. След победи над НАК Бреда, Баник Острава, Берое Стара Загора (загуба на българския представител с 0:2 в Германия и героично 1:1 в България) и победа на полуфинала над Спортинг Лисабон, съдбата изправя синьо-белите срещу защитаващия трофея от 1973г. Милан. Финалът в Ротердам се играе само пред 5000 души - холандците не са заинтересовани от тази среща, а феновете от Източна Германия нямат право да пътуват до Холандия. Звездите на Милан срещу юношите от Магдебург. Повечето от синьо-белите футболисти са на по двадесет години, работят в местния завод за тежко машиностроене, тренират предимно вечер, карат колело и могат само да мечтаят за един нов трабант. Вярата и приятелството между всички в отбора обаче водят до отчетливо 2:0 и Магдебург става първият и единствен източногермански клуб, спечелил престижен европейски турнир.
Интересно е също, че Магдебург и Селтик Глазгоу са единствените носители на този трофей, които го печелят само и единствено с играчи от собствения си град. През сезон 1974/1975 синьо-белите печелят третата и последна титла. Отборът не успява да защити трофея за КНК, като бива елиминиран от Малмьо, а година по-късно достига до четвърт финал за Купата на УЕФА, където отново се среща с Ювентус и бива елиминиран от торинския отбор, който по-късно печели турнира. През следващия сезон Магдебург пак са доминиращ отбор в немското първенство, но не успяват да спечели титлата и стига само до сребърните медали.
Спадът във формата на немския гранд започва в началото на 80-те години. От неизменен лидер в предишното десетилетие сега Магдебург едвам успява да се добере до място, което да осигури участие на отбора в европейските турнири.
Синьо-белите са неизменни лидери и в турнира за Купата на ГДР. Между 1963-1983 година отборът е достигал седем пъти до финала и е спечелил всяка една от тези срещи и заедно с Динамо Дрезден е абсолютен рекордьор в този турнир. Спечелването на Купата през 1983 години отново напомни на Европа къде е Магдебург и дава възможност за ново участие в европейските клубни турнири. Седемдесет хиляди зрители изкупуват всички билети за срещата срещу Барселона. За жалост в тази среща феновете виждат, че любимият отбор вече не може да се мери с европейските футболни сили. За немците това е най-голямата загуба на европейска сцена - 1:5.
Златното поколение на 70-те години бива заменено от нови, млади момчета, които обаче нямат шампионските качества, които са нужни на отбора. През сезон 1987/1988 Магдебург достига до седмо място в класирането, което е най-лошото представяне от 1970г. След обединението на Източна и Западна Германия синьо-белите не могат да се мерят със западногерманските отбори и рулират във Втора или Трета Бундеслига.
През 2000г. отборът печели купата на Саксония-Анхалт и бива наречен от медиите „Страшилището”. Като четвъртодивизионният клуб побеждава Карлсруе, Кьолн и Байерн Мюнхен за Купата на Германия. Шалке обаче спира победния им ход. Така в поледните години клубът не може да открие себе си и да възвърне старата си слава.
Въпреки всички несгоди Магдебург остава един футболен град. Може трибуните да не са винаги пълни, но феновете са винаги верни на отбора - винаги изобретателни и колоритни те чакат „Страшилището” отново да се събуди и един ден Европа пак да потърси на картата къде се намира синьо-белият град Магдебург.
Виктория Танева, специално за FanFace.bg