Лудогорец ни свързва с големия футбол - за втори път ще играе в Шампионската лига след 2014-2015 г. За пет години проектът на Разград преуспя, като записва трето участие в евротурнирите до Коледа, а веднъж превали и оттатък Нова година.
Нечувано за моментното състояние на футбола ни. Другите ни представители в турнирите за последен път са правили нещо като пробив преди около 5-6 сезона.
Реакциите около мачовете на този отбор в Европа, а и на родна сцена, са абсолютно задължителни за всеки учебник по психология, лекции по народопсихология, както и ще имат нужда от сериозно обяснение на специалисти по минаващи като метеори социални явления.
Лудогорец промени българския запалянко из корен. В социални мрежи и на улицата, разговорите около мачовете на отбора с Виктория Пилзен си бяха за записване.
Удивително подобни на онези отпреди две години, когато Разград елиминира Стяуа и пак влезе в групите... От открити настроения "анти", до привързване към тази нова "кауза", която е печеливша. Ново усещане за запалянкото, особено ако не е от някой от грандовете. Те все пак помнят славни години, и то не чак в далечното минало.
Вероятно половин България открито вика против отбора на братя Домусчиеви, възприела, че:
- с многото си чужденци в състава това не е български проект
- с лобизма си в родния футбол той убива конкуренцията и съответно - мачка останалите
- с арогантното си поведение на ръководители и играчи е възмутителен и погазва традициите, където големите отбори са Левски и ЦСКА
- просто не е нормално да е водещ отбор, след като е от Разград
- съдиите винаги му помагат
Така. В горепосочените опорни точки има и немалка доза истина, но като цяло са спорни, меко казано. Но когато си настроен "анти", ти се струват бетонни аргументи, а всъщност далеч не са толкова безспорни.
В такси минути след края на мача в Чехия, завършил 2:2 и подпечатал мястото в груповата фаза, шофьорът сам отвори темата.
"Слушах мача по радиото. ТЕЗИ явно са много силни", са думите му. И той, човекът - отявлен славист от онези, които не ходят вече по мачове разочаровани, ги оценява ОНЕЗИ като много силни, но те си остават някакъв далечен елемент. Не са НАШ отбор, някак чуждо тяло са. Народопсихология. Запалянковска логика.
Можете да се обзаложите обаче, че гладни за голям футбол хора от София и страната ще изкупят за часове билетите за мачовете на Лудогорец в груповата фаза.
Защото, колкото и да ни разделя (особено заради природата ни, че няма как някой да е по-успял, не е честно) на родна почва, всъщност този отбор ни е останал контакт с нормалния европейски футбол.
Мнозина дори отказват да гледат мачовете му в турнирите, той "не е български", според тях.
Това е типично за световния запалянко, защото в Англия никой фен на Ливърпул няма да подкрепи (а мнозинството няма и да гледат) мача на Юнайтед в Шампионската лига във вторник вечер, да кажем. А евентуална загуба на големия враг ще роди хиляди закачки, откровено груби шеги и подигравки. Нищо ново под слънцето.
Левскарите и цесекарите никога няма да се пречупят да подкрепят този отбор. Нито пък феновете на Локо (Пд) или Ботев. Нито хард ядрата на слависти и локомотивци от София, колкото и да не са многобройни.
Той няма и нужда от това, ще си намери запалянковци от т.нар. в Англия "търсачи на славата" - хора, които по-скоро отиват да гледат футбол и се радват на успехи, отколкото да носят в сърцето си някоя емблема и да са закърмени с цветовете на любимия клуб.
Нито ще е първият в света, нито последният. Модерният футбол ражда печеливши бизнес проекти, които изместват традиционните знакови клубове в играта, особено в Източна Европа. Примерите са ясни - един от тях е Виктория, победен от Разград.
Проектът работи, отборът играе силно, резултатите са позитивни и след 10 години никой няма да се пита "колко чужденци имаше в състава на мача в Пилзен" или "колко е била заплатата на Моци".
Защото това са злободневия, които сме свикнали да нищим. И, загубени в тях, май изпускаме по-голямата картинка.
А тя е, че картата на родния футбол продължава да се променя от експанзията на Лудогорец в него. Драстично.
