Главният акционер в ЦСКА Гриша Ганчев заяви в прав текст, че първенството в Първа професионална лига не се играе съвсем честно. Бизнесменът заяви, че в него има много „подизпълнители“, срещу които дадени отбори просто трябва да „разходят фланелката“, за да вземат трите точки.


Ганчев отказа да назове конкретен тим, който използва подобни схеми, но беше категоричен, че нито „червените“, нито Левски действат по такъв нечестен начин.


„Не знам премиерът Бойко Борисов защо честити титлата на Лудогорец. Първенството не е свършило, трябва да се изиграят всички мачове. Защо да няма интрига? Изиграли са се 16 кръга, по мои сметки трябва да са 36 или 38 кръга. Значи още не сме преполовили сезона. Всичко става, топка е“, коментира Ганчев пред камерата на DIEMA SPORT.


„ЦСКА е призван по природа да се бори за титла. Аз не съм от вчера във футбола. Първо ние, за да имаме претенции за титлата, трябва да имаме отбор. Отбор с равностойно смени, с класни играчи и в същото време да можем да отговорим на предизвикателствата. Както виждате, ние не играем като някои отбори с подизпълнители, ние играем честно.“


„Подизпълнители“ значи, че преди да почне шампионата, си имаш едни 30 точки примерно... По мои сметки между 24 и 30 точки, за които излизаш да разходиш фланелката. Дали визирам Лудогорец? Не, никого, просто така си говоря.“


„За нас във всеки мач може да стане белята. Виждате в Испания какво се случи – тим от третата дивизия направи равен с Барселона. Това е футболът, заради това е интересен и хиляди ходят да го гледат.“


„Тук могат да се случват такива неща, ако всичко е окей и е феърплей. За нашия отбор всичко е феърплей, това мога да го гарантирам на 200 процента. От това, което виждам, двата гранда (Левски и ЦСКА – б.р.) играят по правилата“, отсече босът на ЦСКА.

Босът на Левски Спас Русев даде интервю пред Блиц, в което засегна всички важни теми около "сините". Бизнесменът разкри подробности и за срещата с ветераните, която се състоя снощи.


- Г-н Русев, каква е истината за вчерашната ви среща с ветераните на клуба?


- Планирах тази среща още през август м.г., непосредствено след като приключи Общото събрание на Левски. Още тогава отправих покана за вечеря към легендите на клуба. За съжаления срещата на няколко пъти се отлагаше заради моите ангажименти. В понеделник се върнах от чужбина и във вторник вечерята се състоя.


- Вярно ли е, че по време на вечерята сте обсъждали бъдещето на Левски?

- Не. Идеята на срещата бе да изкажа моето уважение и респект към легендите на клуба, които години наред са радвали поколения фенове. Вечерята премина отлично.


- След вечерята Наско Сираков заяви, че е очарован от срещата си с Вас. Означава ли това, че помежду Ви е имало различия?


- Ние различия с Наско Сираков не сме имали.


- Ще поканите ли Наско Сираков в ръководството на клуба?


- Не. Такива разговори с Наско не сме водили. Със своите познания и опит, Наско винаги е добре дошъл да подпомогне съществуваващия управленски екип. "Герена" е неговият втори дом!


- Къде гледахте дербито Левски - ЦСКА?


- Гледах го на Френските алпи, където бях на ски. Имах голямо желание да гледам тази футболна среща. Домакините ми инсталираха специален сателит, на който успях да проследя двубоя.


- Какви са впечатленията Ви от мача?


- В такива мачове изключително важна е победата! Тя е важна за всички, които обичат Левски. Победата е важна и за бъдещето на клуба. В тази връзка мога да Ви кажа, че споделям мнението на Наско Сираков, който казва, че във футбола няма вчера, а само утре!


- Как се отрази треньорската рокада на Топузаков с Митов?


- Положително. Убеден съм, че Левски ще побеждава с новия треньор.


- Оставате ли собственик на Левски?


- Акциите на клуба продължават да са в касата на Левски. Поне до този момент не съм чул да се е появил сериозен инвеститор, който да пожелае да придобие акциите.


- При какви условия ще предостъпите акциите си?


- Само при условие, че се появи солиден инвеститор, който има подкрепата на всички фенски организации. Всичко останало са спекулации.

ИНТЕР - БОЛОНЯ 1 ИЛИ ГОЛ/ГОЛ

В последните сезони Интер играе трудно срещу Болоня и доказателство за това е, че от януари 2011 година нерадзурите са спечелили само един домакински мач срещу червено-сините във всички турнири. От общо 9 мача във всички турнири, тимът на Франк Де Бур е победил в три - един у дома миналия сезон (2:1) и още два като гост. От януари 2011 година до последния успех на Интер на "Сан Сиро" гостът неизменно взима своето в Серия "А", а два мача са завършили наравно. През 2013 година синьо-черните печелят с 3:2 след продължения двубоя за Купата. През този сезон Болоня играе разочароващо далеч от дома, като загуби с 1:5 визитата си на Торино и с 1:3 от Наполи. Като нищо гостите ще вкарат гол в Милано, но формата ан Мауро Икарди ще бъде разликата.

 

ЛЕГАНЕС – ВАЛЕНСИЯ ГОЛ/ГОЛ ИЛИ 2 

Валенсия записа първата си победа през сезона, след като в четвъртък вечер надигра трудно у дома Алавес с 2:1. Прилепите са вече с нов треньор - чистър Воро, който ще трябва да вади кестените от огъня. Първи успех през сезона записа и новакът Леганес също в междинния кръг, след като взе визитата си на Депортиво Ла Коруня с 2:1. Тимът рядко пропуска да отбележи попадение и ще направи това и пред своята публика, но Валенсия е по-класният отбор и би трябвало да си тръгне с пълния комплект точки.

 

ЦСКА - БЕРОЕ ПОД 2,5 ГОЛА

Един от най-интересните двубои от кръга в Първа професионална лига. Двата тима отпаднаха през седмицата за Купата на България и мнозина чакат сътресения при тях, които на този етап едва ли ще се осъществят. През миналия сезон ЦСКА спечели националния трофей, след като по пътя си преодоля именно Берое на полуфиналите в два мача. Статистиката показва, че столичани и заралии рядко правят резултатни двубои помежду си, като се очаква и този път това да бъде потвърдено и да стане факт. В предишния кръг Берое завърши 0:0 у дома с един от лидерите Дунав, а ЦСКА спечели с гол в добавеното време срещу Черно море с 1:0. От началото на сезона старозагорци са отбелязали едва пет гола в 6 мача, но имат една от най-коравите защити - два дапуснати гола (лидер по този показател е Дунав с едно инкасирано попадение). Двата отбора делят третото място с шампиона Лудогорец, като трите отбора имат актив от 13 точки - четири по-малко от водачите Левски и Дунав. Победата е еднакво важна и за двата тима, които ще хвърлят много сили на терена, а това ще се отрази и на крайния резултат.

БОТЕВ ПД - ЦСКА 2

След срамното отпадане за купата от Локомотив София, ЦСКА се събуди и разби Берое с 4:0 у дома. Навън обаче нещата за червените не вървят и те все още нямат победа, като гост. Сега армейците гостуват на Ботев Пд, който пък е в серия от три поредни успеха и няма загуба у дома. ЦСКА ще продължи своя възход, а и коефициентът си заслужава. Отделно, армейците все още не са побеждавали Ботев, от както канарчетата се завърнаха в елита през 2012 година, така, че май дошъл момента за край на серията.

 

 

СЛАВИЯ - ВЕРЕЯ 1

Славия се подсили в движение с Валери Домовчийски и Николай Димитров-Хичо и е време да покаже истинското си лице. След отпадането за купата от Литекс белите измъкнаха равен при гостуването си на Черно море, като при малко повече късмет можеше и да спечелят. В последното домакинство столичани обърнаха Локомотив Пд за 5:2 у дома, а загубите не Верея с 1:5 от Лудогорец и 0:4 от Левски показаха, че тимът на Томаш все още не е узрял за големи мачове. Славия рядко пропуска подобно домакински 3 точки.

 

 

ХЕРТА - ХАМБУРГЕР 1

Херта е отбор, който разчита изключително много на домакинствата си. Започна чудесно с 3 успеха от толкова срещи. Хамбургер уволни треньора си, но новият такъв ще се нуждае от време, за да възвърне самочуствието на тима. Защитата на тима е в ужасна форма.

 

 

УЕСТ ХЕМ - МИДЪЛЗБРО ГОЛ/ГОЛ

И двата отбора са в поредица от загуби - Уест Хем е с 4 поредни, а Мидълзбро - с три. Славен Билич е притиснат до стената и е сред основните кандидати за първа треньорска рокада в Премиършип. "Чуковете" сякаш не са тима от миналия сезон, но не трябва да се пренебрегва факторът "нов стадион". Дойде време обаче лондончани да се окопитят и новакът Мидълзбро е удобен шанс да се излезе от дупката. Тимът на Айтор Каранка притежава добри единици, а шансът двата отбора да вкарат гол, е голям.

Левски ще има нов собственик. Звучи като мед и масло за душата на феновете, изтърпяли тягостни последни 18 месеца с неяснота кой е истинският благодетел на клуба. Още по-добре звучи, че той ще е Спас Русев - един българин, който седи далеч от българските разбирания за футбол и личностите в него.


Плюс информациите за нова стратегия и мениджърски екип, който да ръководи клуба по английски модел, а и сигурността, която ще осигури споменаваното обвързване с "Виваком" в дългосрочен план.


За "сините" фенове се задават добри новини. Те вече видяха нова трибуна на "Герена", а при новото ръководство вероятно тя ще бъде довършена с козирка. За момента всичко е само в графа "неофициални информации", но футболни хора говорят за сериозните планове на тези, които смятат да превърнат Левски в нормално функциониращ клуб. Какъвто той бе тръгнал да става в първата половина на миналото десетилетие.

Петима бивши играчи на ЦСКА може да се изправят срещу тима днес на „Армията”. Екипа на Нефтохимик през този сезон ще облeкат вратарят Стоян Колев, бранителят Ангел Грънчов, опорният халф Николай Дюлгеров, крилото Александър Александров и нападателят Костадин Хазуров. Всички те, с изключение на Дюлгеров, бяха част от червените през изминалия сезон в трета дивизия и са добре запознати със съперника. Грънчов дори започна подготовка с ЦСКА, беше капитан в първата контрола със Спартак Пл, но после си тръгна изненадващо и подписа с Нефтохимик.


Николай Дюлгеров пък игра на „Армията” през пролетта на 2012 г. и есента на 2013 г. Халфът записа 21 мача в А група, а след това имаше два престоя в чужбина – казахстанския Спартак Семей и италианския Акрагас, а през пролетта игра за Септември Сф в трета дивизия.
Много е възможно и петимата бивши армейци да излязат срещу ЦСКА днес. Почти сигурно титулярно място е гарантирано на Стоян Колев, Грънчов, Дюлгеров и Хазуров, докато за Александров ще се преценява в последния момент дали да започне като титуляр, или да остане резерва.


Сакалиев: ЦСКА
ще победи с 3:0


Бившият нападател Стойко Сакалиев е сред любимците на феновете и на ЦСКА, и на Нефтохимик. Той държи рекорда за най-много голове в Първа лига за бургазлии (53), а на „Армията” записа 47 мача и 23 попадения. Първото му от тях бе със задна ножица срещу Славия. „Тема Спорт” потърси Сакалиев за коментар преди двубоя между ЦСКА и Нефтохимик.
„Пред „Тема Спорт” точно прогнозирах, че ЦСКА ще победи Славия с 2:0, сега казвам, че пак ще спечели, но този път с 3:0. Класата ще си каже думата, а и ЦСКА има нужда от успех след мача с Верея. Сигурен съм, че отборът няма да допусне нова изненадваща грешка и ще влезе в шампионски ритъм. Разбира се, трудно ще е да се пребори с Лудогорец, но смятам, че ще е в битката до последно”, каза Сакалиев.

„Що се отнася до Нефтохимик – не виждам солидно бъдеще на клуба в Първа лига. Гледах мача с Дунав (1:2)... Това е максимумът на настоящия състав. Просто не можем да очакваме чудеса от тези играчи. Нефтохимик е далеч от славния ни отбор през 90-те. Но тогава се наливаха много пари, а сега ситуацията е по-различна”, добави Сакалиев.

„В момента поддържам форма основно с колоездене. От време на време ще играя и за Черноморец 1919, с който влязохме в А регионална. Сега ни предстои мач с Русокастро, но сигурно няма да играя, защото ритат лошо, а аз си пазя здравето”, каза през смях Сакалиев.


Италиански клуб
стартира преговори за
червени нападатели


Третодивизионният италиански тим Касертана е влязъл в контакт с ръководството на ЦСКА, тъй като се интересува от двама нападатели на червените. Отборът, който през новия сезон има много големи амбиции за промоция в Серия Б, е набелязал Георги Минчев и Милчо Ангелов, които ще бъдат използвани основно в дубъла на червените през този сезон. Според неаполитанската медия ottopagine.it Касертана вече е започнал разговори с армейците и не е изключено да привлече един от двамата нападатели. Минчев (21 г.) и Ангелов (21 г.) имат добри перспективи пред себе си, а и натрупаха по над 40 мача в Първа лига, което е основната причина за интереса на италианския тим.
През изминалия сезон Касертана завърши 4-ти в южната дивизия на Лега Про (третото ниво на италианския футбол), като впоследствие отпадна в плейофите за Серия Б. Тимът обаче прави сериозна селекция и се е прицелил в нова битка за влизане във втора дивизия.
Припомняме още, че десният бек на ЦСКА Стойчо Атанасов ще бъде следен от чуждестранни мениджъри, след като привлече внимание със силните си изяви в контролите и първите два официални мача.


Рафа Перес се връща
след месец и половина


Бранителят на ЦСКА Рафаел Перес ще е готов за игра след месец и половина, разбра „Тема Спорт”. В момента колумбиецът е на лечение в Щутгарт. Там той претърпя операция, тъй като скъса вътрешна връзка на коляното няколко дни преди мача с Верея (0:1). Перес ще остане още седмица в Германия, след което ще продължи възстановяването си у нас. Централният защитник се е разминал с по-сериозна травма, като периодът, в който ще отсъства, е минималният при подобна контузия. Така Перес ще започне пълноценни тренировки в средата на септември и към края на месеца или най-късно в началото на октомври ще може отново да играе като титуляр. Идеята на Христо Янев бе да използва Перес и Чорбаджийски в центъра на защитата, но травмата на колумбиеца промени плановете. В негово отсъствие за партньор на Чорбаджийски опции са Пламен Гълъбов, Антон Недялков и Александър Дюлгеров.

Лудогорец ни свързва с големия футбол - за втори път ще играе в Шампионската лига след 2014-2015 г. За пет години проектът на Разград преуспя, като записва трето участие в евротурнирите до Коледа, а веднъж превали и оттатък Нова година.
Нечувано за моментното състояние на футбола ни. Другите ни представители в турнирите за последен път са правили нещо като пробив преди около 5-6 сезона.


Реакциите около мачовете на този отбор в Европа, а и на родна сцена, са абсолютно задължителни за всеки учебник по психология, лекции по народопсихология, както и ще имат нужда от сериозно обяснение на специалисти по минаващи като метеори социални явления.
Лудогорец промени българския запалянко из корен. В социални мрежи и на улицата, разговорите около мачовете на отбора с Виктория Пилзен си бяха за записване.
Удивително подобни на онези отпреди две години, когато Разград елиминира Стяуа и пак влезе в групите... От открити настроения "анти", до привързване към тази нова "кауза", която е печеливша. Ново усещане за запалянкото, особено ако не е от някой от грандовете. Те все пак помнят славни години, и то не чак в далечното минало.


Вероятно половин България открито вика против отбора на братя Домусчиеви, възприела, че:
- с многото си чужденци в състава това не е български проект
- с лобизма си в родния футбол той убива конкуренцията и съответно - мачка останалите
- с арогантното си поведение на ръководители и играчи е възмутителен и погазва традициите, където големите отбори са Левски и ЦСКА
- просто не е нормално да е водещ отбор, след като е от Разград
- съдиите винаги му помагат


Така. В горепосочените опорни точки има и немалка доза истина, но като цяло са спорни, меко казано. Но когато си настроен "анти", ти се струват бетонни аргументи, а всъщност далеч не са толкова безспорни.
В такси минути след края на мача в Чехия, завършил 2:2 и подпечатал мястото в груповата фаза, шофьорът сам отвори темата.
"Слушах мача по радиото. ТЕЗИ явно са много силни", са думите му. И той, човекът - отявлен славист от онези, които не ходят вече по мачове разочаровани, ги оценява ОНЕЗИ като много силни, но те си остават някакъв далечен елемент. Не са НАШ отбор, някак чуждо тяло са. Народопсихология. Запалянковска логика.

Можете да се обзаложите обаче, че гладни за голям футбол хора от София и страната ще изкупят за часове билетите за мачовете на Лудогорец в груповата фаза.
Защото, колкото и да ни разделя (особено заради природата ни, че няма как някой да е по-успял, не е честно) на родна почва, всъщност този отбор ни е останал контакт с нормалния европейски футбол.
Мнозина дори отказват да гледат мачовете му в турнирите, той "не е български", според тях.
Това е типично за световния запалянко, защото в Англия никой фен на Ливърпул няма да подкрепи (а мнозинството няма и да гледат) мача на Юнайтед в Шампионската лига във вторник вечер, да кажем. А евентуална загуба на големия враг ще роди хиляди закачки, откровено груби шеги и подигравки. Нищо ново под слънцето.


Левскарите и цесекарите никога няма да се пречупят да подкрепят този отбор. Нито пък феновете на Локо (Пд) или Ботев. Нито хард ядрата на слависти и локомотивци от София, колкото и да не са многобройни.
Той няма и нужда от това, ще си намери запалянковци от т.нар. в Англия "търсачи на славата" - хора, които по-скоро отиват да гледат футбол и се радват на успехи, отколкото да носят в сърцето си някоя емблема и да са закърмени с цветовете на любимия клуб.
Нито ще е първият в света, нито последният. Модерният футбол ражда печеливши бизнес проекти, които изместват традиционните знакови клубове в играта, особено в Източна Европа. Примерите са ясни - един от тях е Виктория, победен от Разград.


Проектът работи, отборът играе силно, резултатите са позитивни и след 10 години никой няма да се пита "колко чужденци имаше в състава на мача в Пилзен" или "колко е била заплатата на Моци".
Защото това са злободневия, които сме свикнали да нищим. И, загубени в тях, май изпускаме по-голямата картинка.
А тя е, че картата на родния футбол продължава да се променя от експанзията на Лудогорец в него. Драстично.

В наши дни не е учудващо в българската Първа лига да играят руски футболисти. Само в състава на Славия играят Сердер Сердеров, Никита Сергеев и Евгений Тюкалов, а треньор им е Александър Тарханов. В поредица от няколко части, която ще излиза паралелно на български и на руски език, ще проследим изявите на руснаци по родните терени. В тази първа част ще се върнем повече от 90 години назад, когато трима руски емигранти допринасят за развитието на футбола у нас.


Един от тях е и първият чужденец, играл за българския национален отбор - Фридрих Клюд. Руснакът от немски произход работи като директор на банка, докато не идва Октомврийската революция. В началото на 20-те години Клюд играе за емигрантския тим на Галиполи, който изиграва няколко приятелски мача с български отбори. Впоследствие Фридрих, който играе като десен инсайд, остава в България в състава на Футбол клуб (по-известен като ФК '13). През 1924 г. е повикан в първия състав на българския национален отбор, но впоследствие е изключен. Фридрих дебютира за "трикольорите" три години по-късно, в контрола срещу Турция, но получава контузия и е заменен през първото полувреме. Освен футболист, Клюд е и футболен съдия. От 1926 г. той е част от съдийската комисия към БФФ. След 9 септември 1944 г. Клюд емигрира в Хамбург, където и остава до края на живота си.

Руснак е и първият треньор на Левски - Михаил Борисов. Играе в Галиполи, също като Клюд, а по-късно става част от още един отбор, съставен от белогвардейски емигранти - СК Рус (Прага). През 1922 г. Рус играе приятелски мач с Левски, в който губи с 2:3. С играта си за Рус се отличават крилото Ян Ваник и централният защитник Борисов. Михаил впечатлява завеждащия спорта (тогава длъжността "треньор" още не е въведена и завеждащият спорта определя състава) на Левски Борис Василев и получава покана да премине в тима на "сините'. Борисов изиграва 2 мача в столичното първенство, преди през 1923 г. да стане треньор на тима. Той е и първият официално назначен на тази длъжност в българския футбол. Благодарение на футболните му познания тимът печели първенството на София, а в юношеския тим Михаил развива играчи като Асен Пешев, Асен Панчев, Константин Ефремов, Никола Петрунов. През 1924 г. Борисов е сред кандидатите за национален селекционер, но впоследствие е избран австриецът Леополд Нич. След като Михаил напуска Левски през 1924 г., следите му се губят.

Най-успешният белоемигрант в българското първенство обаче е полузащитникът Иван Булгаков. Братът на писателя Михаил Булгаков пристига в България през 1921 г., след като е бил част от армията на генерал Бредов в Крим. В продължение на 8 години Ваня, както е наричан от съотборниците си, защитава цветовете на Владислав (Варна). Силен физически, издръжлив и твърд в единоборствата, Булгаков веднага става основен футболист в състава на варненци. Той е двукратен шампион на България (1925, 1926) и има 104 мача и 26 отбелязани гола в първенството. През 1930 г. по покана на брат си Николай емигрира в Париж. Футболистът Булгаков е човек на изкуството - пише стихове и свири на балалайка. Интересен е фактът, че неговото стихотворение "Страшният съд" повлиява на Михаил Булгаков да изгради образа на Воланд в "Майстора и Маргарита". Двамата братя си кореспондират чрез писма до средата на 30-те години, след което няма сведения за комуникацията между тях. Иван остава до края на живота си в Париж, където работи като музикант в различни френски ресторанти.

 

СКОРО: Част 2: Съветските треньори в България и футболистите от края на 80-те/началото на 90-те

Текстът е оригинално публикуван на руски език тук.

Автор: Денис Олегов

Когато в онзи ранен следобед на 20 февруари футболистът Лъчезар Балтанов вкара гола за победата на Ботев над Локомотив с 1:0 в дербито на Пловдив, едва ли някой е предполагал каква нелепа футболна година се е задала. С въпросния първи официален мач за годината у нас се откри пролетният сезон в „А” група. Само ден по-късно Лудогорец победи Левски с 2:1, дръпна с осем точки в класирането и си осигури петата поредна шампионска титла. Така още през първия футболен уикенд на годината интригата в първенството беше убита окончателно, ако не броим боричкането за третото място.


А и самото първенство се оказа осиротяло, с едва девет отбора след изваждането на Литекс. И само с по четири мача на кръг. Които пък никой не искаше да гледа, понеже не беше интересно. Всъщност, ако хората искаха да гледат нещо, това беше ЦСКА. По онова време „червените” на треньора Христо Янев играеха във „В” група заради изгубения си професионален лиценз. Това не им попречи да елиминират Берое (2:0, 2:0) в полуфинала за Купата на България, и да вдигнат трофея след финалния двубой с Монтана (1:0).


Този мач се игра пред повече от 35 000 зрители на „Васил Левски” и беше най-посетеният у нас за годината. Заговори се, че хубав футбол можело да се прави и само с български футболисти, какъвто беше случаят с ЦСКА на Янев. Отчаяни, че „А” групата им отива по дяволите, така наречените „футболни хора” от БФС и клубовете решиха да се правят на реформатори. И разтръбиха, че предстои голям и сериозен рестарт със сформиране на нова елитна Първа лига.


Това всъщност е трети рестарт на футбола в България за последните 45 години. Първите два бяха статията на Тодор Живков „Докога ще търпим недъзите в българския футбол?” (1970) и решението на неговите хора от Секретариата на ЦК на БКП за разпускането на ЦСКА и Левски (1985). Сегашният трети рестарт за изкореняване на недъзите тръгна не и без благословията на премиера Бойко Борисов. Твърди се (без да го има черно на бяло), че по негово нареждане стадион „Българска армия” беше даден на ЦСКА през лятото.


Но не на онзи ЦСКА с купата. Той междувременно беше фалиран заради 20-30 милиона лева борчове. Във финалния мач от трета дивизия с Миньор (Перник) младият Марио Йорданов вкара историческия последен гол за автентичния отбор на войската. „Армията” я дадоха на новия ЦСКА-София. Това всъщност се явяваше пребоядисаният в червено и преместен да играе в столицата под друго име фирмен отбор на Гриша Ганчев – Литекс. Считаше се, че връщането на „армейците” в елитната ни футболна дивизия, макар и през комина, ще засили интереса към шампионата.


А и се възстановяваше вечното дерби ЦСКА – Левски. При това с нов треньор на „сините” – Люпко Петрович, който смени в края на пролетния дял Стойчо Стоев. Уж за да бъде по-голямо зрелището, в новата Първа лига през комина, също като ЦСКА–София, влязоха още третият в „Б” група Локомотив (Горна Оряховица), осмият Верея от старозагорския квартал „Кольо Ганчево”, че дори и спасилият се в последния момент от изпадане при аматьорите Нефтохимик (Бургас).


Нищо, че ред отбори дори нямаха стадиони с осветление според изискванията на новосъздадената Първа лига. Това прати Черно море от Варна да играе като домакин в Каварна, а тези от Горна да приемат за свой терена на стадион „Лаута” в Пловдив. Русенци заминаха да ритат в изгнание в Разград, на Монтана се наложи да се разхожда до Ловеч. Но главният въпрос беше да има достатъчен брой мачове за излъчване по телевизията, за да остане сигурният приход от 5 милиона лева от тв-права за сезона. Иначе всичко отиваше на боклука.


Разбира се, и всичките планове за сериозен рестарт във футбола ни заминаха в коша само за няколко месеца. Макар и да победи Лудогорец (1:0) на „Герена”, Левски по-често играеше Ганкиното. Заради вътрешни интриги треньорът Люпко Петрович избяга без предупреждение.


И то точно в деня на един от мачовете. Новият бос на „сините” Спас Русев заяви, че е „шокиран” от първите си сблъсъци с футболната действителност.


А в ЦСКА–София Гриша Ганчев и хората му побързаха да изгонят Христо Янев и повечето от момчетата от предния сезон, станали любимци на публиката. И да докарат на тяхно място групата от Ловеч, начело с новия треньор от Румъния Едуард Йорданеску. И така уж новият ЦСКА съвсем заприлича на добрия стар Литекс.


Безсилни да покажат някакъв състоятелен футбол, „сини” и „червени” извъртяха 1:1 в безсолното дерби помежду си в края на октомври, което съвсем отчая запалянковците. Затова в края на сезона публиката на двата най-популярни отбора в България падна до 1000 души на мач, че и по-малко.


Както и в останалите тимове от Първа лига – под 1000 и в Пловдив, под 500 в Стара Загора. А на мача Монтана – Верея в Ловеч имаше едва 14 продадени билета, плюс още толкова зрители, влезли гратис… И за да е пълно отчаянието, Лудогорец още в края на ноември победи Левски (2:1) в Разград и според всички вече си е подсигурил шестата поредна титла.


Толкова с рестарта и реформите в елитната футболна класа на България през 2016 г. Недъзите се оказаха много трудни за изкореняване. Оказа се още, че освен Лудогорец, никой друг български отбор не може да си подаде носа западно от Калотина. В турнирите на УЕФА Левски по традиция отпадна още преди летните отпуски, като отстъпи пред словенския Марибор (0:0, 1:1).


И бронзовите медалисти от Берое приключиха курса по това време срещу финландците от ХИК (1:1, 0:1), но в предишния кръг поне бяха елиминирали представителя на Босна в Лига Европа – Радник (0:0, 2:0). Две десетилетия след последния си гастрол в Европа, Славия поне смогна да победи геройски полския Заглембе с 1:0, преди да отпадне след 0:3 в реванша.


Остана само Лудогорец, който се класира в групите на Шампионската лига, а след фурора 2:2 на „Парк де пренс” в Париж ще играе напролет във втория по сила турнир на УЕФА – Лига Европа. Хората на треньора Георги Дерменджиев не се изложиха пред чужденците и бяха едно от малкото хубави неща във футбола ни през последните 12 месеца. Другото хубаво беше първият мач на националния отбор на България за годината.


На 25 март в Лейрия всички очакваха, че предвожданият от Кристиано Роналдо състав на Португалия ще ни „разнася като пръскачка из лозе”, ако приложим жаргона на футболната съблекалня. Вместо това обаче нашите спечелиха с 1:0 след гол на натурализирания бразилец Марселиньо. Вратарят ни Владо Стоянов за втори път в живота си улови дузпа на Роналдо, който три месеца по-късно триумфира с Португалия като шампион на Евро-2016.


Впрочем, поне исторически погледнато, българската победа в Лейрия не е чак толкова изненадваща. Поколенията на Георги Аспарухов-Гунди и Христо Бонев са побеждавали още четири пъти португалците, водени от не по-малко славния от Роналдо „черен диамант” от Мозамбик Еузебио.


Но сега, за да не си помисли народът, че сме станали голяма сила във футбола като при Гунди и Бонев, националите ни побързаха да паднат позорно от Япония (2:7) и Дания (0:4) на турнира „Кирин къп”. А след като и Люксембург ни вкара три гола в София, селекционерът Ивайло Петев хвърли кърпата и замина като треньор в хърватския Динамо (Загреб). Заместилият го Петър Хубчев почна с две катастрофи срещу Франция (4:1) и Швеция (3:0), преди да дойде измъченият успех с Беларус (1:0).


Странната година ще се запомни и с необичайно високия интерес към някои събития в аматьорския футбол. Вече стана въпрос за автентичния ЦСКА, който завърши сезона в Югозападната „В” група с 31 победи, само един равен срещу отбора на Сливница и голова разлика от 146:10.


Едно ниво по-долу, в градското първенство на София, гастролира друг отбор със славно минало. Това беше столичният Локомотив, който почна на чисто от най-ниското ниво след оттеглянето на дългогодишния си собственик Николай Гигов. Новият жепейски тим завърши като шампион на дивизия „София – Север”, а след това спечели баражите за влизане в елитната аматьорска „В” група. Феновете вече предвкусваха големи дербита с Миньор (Перник), Беласица, Радомир и Гоце Делчев. Само че и Локомотив (Сф) го хвана рестартът във футбола ни. БФС му позволи да почне през лятото направо в „Б” група. Там обаче жепейците са назад в класирането, а привържениците вече съжаляват, че избързаха с връщането в професионалния футбол.


Но за поклонниците на селската група изкушението тепърва предстоеше. В дивизия „София – юг” се появи отборът на име ЦСКА 1948, създаден от военни и фенове, които не припознаха за свой хибрида на Гриша Ганчев ЦСКА-София. Новият отбор много прилича на този на Христо Янев от пролетта, само с български момчета. Печели не само точки, но и симпатиите на около 200-300 души публика.


Това беше футболната 2016 г., а най-добрият футболист на годината ще бъде обявен на 7 януари. Рестартът на първенството е предвиден за 12 февруари с отложения мач между Монтана и Лудогорец. Дотогава може да гледате по телевизията футбол от Западна Европа на корем.

Мартин Камбуров не беше избран за най-добър футболист на 2016 г. в България. Най-резултатният български голмайстор дори не влезе в тройката, където местата бяха заети от новия №1 Ивелин Попов от Спартак (Москва), от капитана на Лудогорец Светослав Дяков и вратаря на разградския тим Владислав Стоянов.


За 36-годишния Камбуров, забил цели 24 гола през календарната година и петкратен най-добър реализатор на „А“ група, остана утехата, че поне го посочиха като най-добър нападател в елитната футболна дивизия на България. Но това е доста постно за футболист, който вече стана пети във вечната раглиста на голмайсторите у нас. И един от тези, които са солта и пипера на днешния ни футбол.


Впрочем това не е нещо ново. Най-малко десет големи български футболисти също не са били обявявани за най-добър на годината. Дали поради прекалено голямата конкуренция, дали във връзка с пристрастия на спортните журналисти, или заради нещо друго. Ето кои 10 наши големи играчи  така и не заслужиха почетното звание „Футболист на годината“.

 

1. Наско Сираков (Левски)

Един от най-големите български голмайстори за всички времена така и не стига до признанието. Дори и в най-резултатните си 1987 и 1988 г., когато завършва шампионата на „А“ група като голмайстор. През първия сезон вкарва 36 гола за Левски, а във втория – 28, преди да отиде в испанския Сарагоса и да получи тежка контузия. Но и в двата случая гласуването не е в негова полза – първо завършва трети след съотборника си Николай Илиев и Лъчезар Танев от ЦСКА, а година след това дори не попада в тройката, където победител е Любо Пенев.

2. Димитър Якимов (ЦСКА)

Виртуозен футболист с изумителна техника, Якимов така и не става най-добър футболист на годината. Не го избират дори втори! Завършва четири пъти на трето място (1961, 1968, 1969 и 1970 г.). Като причина се сочи фактът, че е недолюбван от спортните журналисти и партийната върхушка. През 60-те години пишещите за футбол основно са привърженици на Левски и Славия, тъй като запалянковските им пристрастия са формирани в предвоенните години, когато ЦСКА още не е създаден. А и Якимов има славата на комарджия от компанията за покер на прочутия в София Боби Френския. А през 1971 г., когато става голмайстор на „А“ група, дори не попада в тройката.

3. Пламен Гетов (Спартак Плевен)
През 1985 г. маестро Гетов, както го наричат ценителите на футбола, се намира в невероятна форма. Голмайстор на „А“ група с 26 точни изстрела, техничарят забива двете попадения за България срещу Югославия (2:1), класирали нашите на световното в Мексико `86. Изнася страхотни мачове за отбора от дълбоката провинция – Спартак (Пл), който разчита само на неговите перфектни качества. Но в крайна сметка завършва втори в класацията за „Футболист на годината“, зад капитана на ЦСКА и националния отбор Георги Димитров-Джеки.

4. Петър Жеков (ЦСКА)
Славният бомбардировач е вкарал най-много голове в „А“ група за всички времена, но това не е повод да заслужи отличието поне веднъж. Жеков е бил голмайстор №1 на сезона за рекордните шест пъти, но само веднъж заема второ място в анкетата за най-добър футболист на годината. Това става през 1969 г., когато знаменитият артилерист печели наградата „Златната обувка“ за най-добър голмайстор в Европа. Повече гласове от него набира капитанът на националния отбор Христо Бонев, който извежда България до класиране на световното първенство в Мексико`70.


5. Чавдар Цветков (Славия)
Едно от най-големите крила на България, техничният футболист от Своге успява да се дореди само до второ място през 1979 г. Измества го от върха „локомотивецът” Начко Михайлов с великолепните си изпълнения в турнира за Купата на УЕФА и четирите гола във вратата на френския Монако. На следващия сезон „белите” са най-силният тим в „А“ група, въпреки че завършват втори след ЦСКА при скандален завършек на сезона. Спортните журналисти обаче отдават предпочитанията си на капитана на Славия Андрей Желязков, макар че Цветков не му отстъпва по класа и заслуги.


6. Георги Славков (Ботев Пловдив)
Носител на „Златната обувка“ за 1981 г., през същата година Славков печели с пловдивския тим Купата на Съветската армия. Вкарва и гола за победата над Барселона с 1:0 в турнирите на УЕФА. Лидер на една от най-силните формации за Ботев (Пд) през вековната история на клуба, Славков завършва втори (1980 г.) и трети (1981 г.) в анкетата. Дори „Златната обувка“ очевидно не е достатъчно голямо основание за гласуващите, за да го посочат на първо място.

7. Димитър Миланов-Пижо (ЦСКА)
Знаменитият голмайстор на „армейците” вкарва във времена, когато анкетата най-често не се провежда. Най-добър реализатор за 1949 и 1951 г., Миланов остава в история с прочутия си гол за победата над Унгария (1:0, 1948 г.) с великия Ференц Пушкаш в състава, определена от пресата като най-големия успех дотогава на футбола ни. Но през същата година Пижо дори не попада в тройката, където победител е Васил Спасов-Валяка от Левски.

8. Тодор Диев (Спартак Пловдив)
Лидер на шампионския тим на Спартак (Пд) от 1963 г. и голмайстор на „А“ група за същия сезон, здравенякът от пловдивския квартал „Кючук Париж“ се слави като един от най-силните български футболисти в началото на 60-те години. Истинска планина от мускули, Диев е способен да бележи голове от всяко положение. Но дори през триумфалната за него 1963 г. спортните журналисти избират вместо него Александър Шаламанов от Славия.


9. Руси Гочев (Левски)
В края на 70-те години мустакатият №7 от „синия” отбор е най-атрактивният играч в „А“ група. През 1979 г. с неговите голове Левски печели исторически дубъл – шампионската титла и Купата на Съветската армия. А самият Гочев става голмайстор на сезона с 19 попадения. Но в края на годината не попада дори и в челната тройка.


10. Динко Дерменджиев-Чико (Ботев Пловдив)
Капитан на шампионския отбор на Ботев от 1967 г., в края на 60-те години Чико е и несменяем национал на България. Притежава изящна техника и всичко необходимо, за да претендира за №1. Само че поради липса на лоби не влиза нито веднъж дори сред тримата най-добри за годината, за разлика от съгражданина си и ас на Локомотив (Пд) и националния тим Христо Бонев, печелил приза цели три пъти.