По инициатива на БФС на 28.08.2012 г. се проведе работна среща с клубове на привърженици, на която присъстваха представители на "Левски", ЦСКА, "Локомотив" (София), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Берое" (Стара Загора), "Ботев" (Враца) и "Литекс" (Ловеч).

Представители на фен клубовете на "Славия", "Миньор" (Перник), "Спартак" (Плевен) и "Пирин" (Благоевград) не успяха да присъстват, но потвърдиха желанието си да се включат в следваща среща и да работят съвместно със свои колеги.

На срещата бяха осъдени възможности за подобряване на комуникацията между футболната централа и феновете по въпросите на сигурността и безопасността на футболните срещи, обръщане на повече внимание от страна на делегатите на БФС на условията за фенове по стадионите и на отношението към тях от органите на реда, частни охранителни фирми и клубове-домакини.

Присъстващите бяха запознати с новите разпоредби на Наредбата на БФС за сезон 2012/2013, които целят премахване на негативната практика феновете-гости да заплащат по-високи цени за билетите от феновете-домакини. Промените в нормативните документи, касаещи феновете, и увеличаващия се брой делегати на БФС, които търсят засилена комуникация и диалог с феновете, се оцениха като положителна стъпка.

Същевременно бяха обсъдени и организационни въпроси по повод квалификационната среща на националния отбор за Световното първенство по футбол в Бразилия 2014 България-Италия, която ще се състои на 07.09.2012 г.

Отговорникът по сигурността на БФС Илия Илиев и Координаторът за връзки с привърженици Елена Ваташка апелираха към ръководителите на фен клубове да съдействат за утвърждаване на цивилизовано поведение на стадиона, за единение на феновете в името на България и за хореография, която да носи патриотични и позитивни послания.

Проведе се и заседание на УС на Сдружението на българските футболни привърженици (в процес на регистрация), което утвърди дейностите си за септември и отправи покана за участие в сдружението към всички присъстващи представители на фен клубове.

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че полицията трябва да се намесва само в краен случай в борбата с футболното хулиганство по стадионите. Той участва в широката дискусия по темата.

Според думите му министерството на спорта трябва да бъде най-активно в търсенето на решение на проблема. Цветанов посъветва министър Свилен Нейков и колегите му да бъдат в основата на предложенията за изменения в Закона за футболното хулиганство.

"Не искаме да се правим на новатори и да творим нещо, което не е необходимо, затова и се допитахме до хората, които действително посещават мачове", каза Цветанов.

На срещата бяха още спортният министър Свилен Нейков, председателят на парламентарната комисия за образованието, младежта и спорта Огнян Стоичков, президентът на БФС Борислав Михайлов, заместник-министърът на МВР Веселин Вучков, главният секретар на МВР Калин Георгиев, заместник-кметът по сигурността на Столична община Иван Сотиров, директорите на ГД "Криминална полиция" и "Охранителна полиция" - комисарите Ангел Антонов и Милчо Енев, началникът на група "Охрана на спортни мероприятия и превенция на спортното хулиганство" към СДВР гл. инспектор Антон Златанов кметът на София Йорданка Фандъкова, президентът на ПФЛ Стефан Капралов, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани, както и представители на клубовете и фенклубовете на Берое, Ботев (Пд), Левски, Локомотив (Пд), Миньор, Пирин, ЦСКА и Черно море.

Очаква се следващия месец да се проведе нова среща. Дотогава всички направени предложения трябва да бъдат събрани, разгледани и анализирани от работна група, която предстои да бъде създадена.

 

 

Една от идеите е непълнолетните запалянковци да бъдат настанявани в отделен сектор.

"Децата трябва да ходят на спортни събития, тъй като това ги мотивира и е напълно реално след това да решат да се занимават със спорт."

Други предложения са да се направи национален клуб на стюардите, както и да се създаде национална комисия по лицензирането, която да замени общинските, действащи в момента.

Представители на фенклубове поискали да се възстанови националният координационен център в МВР, какъвто имало по-рано. Цветанов се ангажира да поправи пропуска. Една от целите е да се постигне по-добро взаимодействие между фенклубовете и МВР.

Участниците в срещата се съгласили, че трябва да бъдат вложени повече средства за подобряване на видеонаблюдението на стадионите, тъй като това е един от начините да бъдат установявани нарушители. Материалите от камерите пък могат да се използват като доказателство в съда. При лицензирането на стадионите ще има изискване за минимален брой камери.

"Намесата на полицията да бъде крайна мярка и дори да не бъде с физическо присъствие на самата футболна среща, която се провежда. Анализът на ситуацията и българският манталитет показват, че за съжаление за момента полицията не може да стои извън периметъра", каза Цветанов.

Конкретният повод за срещата се превърнаха проблемите с хулиганите на мача "Левски" - ЦСКА (1:3) в края на февруари. Тогава фенове на "червените" вандалстваха по трибуните на стадион "Георги Аспарухов", а полицаите изгониха всички привърженици от сектора за гости.

 

 

Председателят на централния фенклуб на "армейците" Димитър Ангелов - Дучето и този на фракцията на Левски "София-Запад" Антон Калчев споделиха очакванията си и идеите относно бъдещите законопроекти свързани с футболното хулиганство.

"Ние искаме стюардите, които са вътре в стадиона да бъдат избирани от нас. Не може хора, които не са се събличали по физическо, да определят законите. Ние сме готови да съдействаме със стюарди, но само, ако бъдат написани правата и задълженията им в новия закон. Не може общината да иска глоби, а да няма нормални стадиони, на които хората да гледат футбол. Шествията ще изчезнат от самосебе си, когато новите стадиони бъдат готови. Не сме съгласни да се забраняват шествията, и двата отбора сме организирали и не мислим да се отказваме, не виждаме нищо лошо в това", заявиха Ангелов и Калчев.

"Никой не може да ти забрани да се събираш и да отиваш организирано на мач. Днес беше показана воля от всички институции. Проблемът с базите е огромен и трябва намесата на държавата. Имаме набелязани няколко точки, ще внесем предложенията. Не казвам, че трябва да се слуша само думата на софийските клубове, искаме и хората от провинцията да си кажат мнението. Трябва да се промени законът, защото и двата клуба са имали потърпевши фенове, които са били задържани неправомерно, а грешното в момента е, че нямат право да се жалват, това трябва да се промени. Невинни хора лежат по арестите, а после не могат да се оправдаят по законен път", смятат двамата лидери на най-големите български агитки.

"Според закона за закрила на детето най-малките фенове не могат да присъстват на тези мачове. Много от тях са от 21 часа и е дискриминация, ако запалянковците са лишени да ги наблюдават, защото нямат необходимата възраст. Може да се направи отделно място за тези фенове в самите сектори", предлагат от двата фенклуба.

В четвъртък следобед екипът на Спортно шоу "Гонг" по "Дарик" повдигна изключително важен въпрос, касаещ оставащите мачове до края на първенството. По програма и според наредбата на БФС срещите от последните три кръга от "А" група трябва да се изиграят по едно и също време. Тук обаче идва големият проблем!

Още за следващата седмица е насрочен междинен кръг, който крие опасни мини. На 18 май от 18:00 часа в София ще трябва да играят Левски и ЦСКА, съответно срещу Славия на "Герена" и Пирин на "Армията". Сами се досещате какво ще се случва по малките, а и големи улици на столицата в делничния ден, независимо от факта, че двата стадиона са на няколко километра един от друг.

За капак в същия кръг Локомотив (Пд) гостува на Академик на стадиона в "Овча купел", което значи, че по традиция ще има стабилна агитка от Пловдив, която меко казано не обича столичани (особено пък тези с червени шалчета).

Ужасът за жителите на София обаче тепърва предстои. В последния XXX кръг на 28 май на разстояние от няколкостотин метра ще играят двата ни гранда. ЦСКА приема Академик на "Българска армия", а Левски посреща Монтана на Националния стадион заради заетостта на "Георги Аспарухов" покрай концерта на Роксет на следващия ден.

Тук дори няма нужда от коментар, особено на фона на това, което се случи по време и след последното издание на "вечното дерби" преди три месеца. На всичкото отгоре ще има и столично дерби между Славия и Локомотив, чиито фенове не питаят топли чувства едни към други.

 

Искрено се надяваме това безумие, което е на път да се случи, да бъде предотвратено от когото трябва. Явно тук трябва да се нарушат всякакви подписани договори и наредби на телевизия и футболен съюз и да се вземе предвид сигнала от полицията, тъй като става въпрос за сигурността не само на феновете, но и на обикновените граждани.

Всички добре помним какво се случи в края на февруари. Не давайте повод това да се повтори, че дори и потрети в следващите две седмици!

От FanFace.bg ще си позволим да отправим конкретно предложение за разрешаване на проблема, което да бъде максимално безболезнено за всички страни.

Двубоите, които имат пряко отношение за титлата, да бъдат преместени, както следва:

XXVIII кръг

Във вторник (17.05.) или четвъртък (19.05.) от 18:00 или 20:00 часа (тъй като и двата стадиона разполагат с осветление)

Левски - Славия

Литекс - Монтана

* В краен случай двата мача може да се проведат в сряда, но задължително в 19:00 или 19:30 часа, за да има разминаване на агитките на Левски и ЦСКА

XXX кръг

В петък (27.05.) или неделя (29.05.) от 18:00 или 20:00 часа

Левски - Монтана

Литекс - Калиакра

* Тук изключваме възможността да са в събота поради опасната близост на стадионите "Васил Левски" и "Българска армия"

FanFace.bg като фенски и също така отговорен сайт се надява и разчита на добрия разум на хората, от които зависи осъществяването на тези промени. Накрая призоваваме само едно:

НЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ СОФИЯ В БОЙНО ПОЛЕ!

В момента из спортните сайтове акцентът е върху неблагополучията на футболен клуб Пирин и последвалите от това благополучия за централния футболен клуб на България. Щатните дописници дори, забравяйки, че са част от някаква национална спортна кауза, предимно величаят поредния голям "трансферен удар" на армейците, отколкото да се вайкат за отритнатия от елита най-футболен град. Дори веднага му намериха приемливи опрощаващ етикет – "ЦСКА-Благоевград". /Как ли не са спрягани тези инициали, че с джумаята ли/.

Като се прибави и сатанизирането на мутрата-сервитьор от Кюстендил, по една случайност колега по трибуквие с подобните му от Перник, нещата прилепват екстра – "говедата" са виновни за мачкането на орлетата!!! Върши работа. И добре, че го има централния клуб за да се спасят, за пореден път, 5-6 кандидати за славата на също така безплатния Бербатов.

За платените дописници, както и за зомбираната червена публика е нормално – след Ботев, Локо-Мз и Сливен / и особено след стотиците други таланти от провинцията, минали през годините по еничерския път/. Но какви са реакциите на уж ощетените, онеправдани и унижени любители на славния отбор от подножиевто на гордата Пирин планина?

Ето, това ми се видя интересна тема, след като обходих доста сайтове и форуми, в това число и местни...

Ами убедих се, няма проблеми за авторитета, морала и ценостната система на "най-харизматичния български футболен клуб" – още повече го заобичват хората!? След като за година време общо шест момчета от сегашния изхвърлен за лоши финанси Пирин са картотекирани на "Народна армия" и това не е могло да помогне на клуба да събере едно 200-300 хиляди лева за да се спаси, какво повече да разискваме? Освен че "говедото Наков" и агент Тара са се сдушили. Обаче да добавим съвсем не маловажния факт, че за двама от талантите "Левски" имаше кеш оферта. На цена, която на минутата покриваше най-важните задължения. В това число и парите за заплати, които щяха да спасят орлетата от адвокатска кражба.

/Ама защо да ги спасяват бе, за да плащат боклукчиите ли, да не са левскари, че ще плащат../

Но най-интересна е психологията на пиринските запалянковци от форумите. Те не могат да ме убедят, че си обичат отбора. Поне толкова, колкото се радват на онзи, който ги краде и мами от години. Във всички градове има цесекари и левскари, но в такава ситуация патриотизма и шовинизма трябва да вземат връх. Тук обаче не е така и за кой ли път се потвърждава, че в България всички сме левскари, само че половината са "анти".

Антагонизмът, разбира се, корени в припознаването на "Левски" като най- силният столичен отбор, когато ги биеш, натриваш носа на шопите. Така е от близо един век, но пиринските ултраси направо делят мегдан с пернишките орки. Дори съм сигурен, че "орките" няма да простят така лесно подобни нагли пладнешки обири...

Не знам защо се сещам за един хубав български роман – "Хайка за вълци" от Ивайло Петров. Там един селянин, Солен Калчо, боготвори своя бивш ротен фатмак, който по време на редовната войнишка служба го е попилявал от бой. Най-често във вещевия склад и с поясока. После старшината се пенсионира, връща се в родното си село, което не е далеч от това на някогашната му жертва. Солен Калчо редовно му ходи на гости, подарява му по нещо, черпи го с ракия и двамата си спомнят колко як бил старшината и колко издържлив на бой бил войника. А когато се случат и други хора, Калчо и на тях с възхищение разказва какъв класически мариз е ял в склада.

Ако приемем, че в нашия случай Фатмака е визираният централен футболен клуб, а в ролята на Калчо смазаните от бой пиринци /ботевци, сливенци/, става ясно, че през крив макарон още дълго ще гледаме не само голям европейски и световен футбол, но и самата Европа. Където отдавна няма нищо "централно", което да е съсредоточено в четири букви от кирилицата, макар и "свещени"...

Някакво обяснение може би се съдържа и в това, че по времето, когато се е създавал този централен футболен клуб,/1948 г./, в пиринския край са шествали интернационалистите. Те обявиха съществуването на "македонска нация", махаха от паспортите им "българин", а на такива, и да им връщаш идентичността след това, те или сърбеят, или гърчеят или просто им е все едно. Защото петолъчката не прощава, ако не си се сортачил с нещо "централно".

Вижте и състава на онази групировка Г-15, която се е заела да ръководи "нецентрален" футболен клуб Пирин – оз полковници, назначени бизнесмени, мутри като Наков... А тенденцията е още доста време нецентралните клубове /немутренските всъщност/ да духат супата, чорбата... И всичко онова, което е угодно на боби михайловци и централната им компания.

За да предваря всякакво громене за Тара, Мара, Гонзо, Монзо... ще обърна внимание, че нашият собственик е изпаднал от каруцата на правоимащите, а уж голямата опора на клуба в изпълкома Наско Сираков в момента е най-върлият враг на "Левски", чрез антилевскарския си сайт дон балон. Тъпотиите и помията за някакво "синьо бфс" си се плискат с пълна сила от централата на "гьобелсите", и нека някой под този текст ми посочи една "синя" медия, която поне малко да съперничи на "щабните писари" около централния клуб.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Фенове на Пирин, които се интересуват от бъдещето на футболния отбор от Благоевград, инициират среща на ръководството на "орлетата" с президента на БФС Борислав Михайлов. Това заяви пред Novsport.com председателят на фенклуб "Пирин СС" Константин Капчин. Той разкри и още някои любопитни подробности около Пирин.

"От няколко месеца чрез Ели Ваташка, която е координатор връзки с футболните фенове, поддържаме връзки с БФС. Хората от футболната централа са поели някакъв ангажимент към Пирин. Интересните неща са, че когато клубът фалира през лятото на 2011 г. и отборът беше изхвърлен от "А" група, парите от солидарност за бившите футболисти на Пирин, които играят в чужбина или са пред трансфер, по наредба от УЕФА трябва постъпват в касата на БФС. Футболния съюз от своя страна е длъжен да спонсорира развитието на детския спорт в региона, от който е отборът. От БФС са поискали от председателя на Областния съвет- Благоевград Александър Кабзималски документ от съда, че клубът наистина не е в състоятелност. Някой обаче е заинтересован от тези пари да не отидат в БФС и обжалват несъстоятелността на клуба (б.а - визирайки някои от многото акционери на отбора)", коментира Константин Капчин, който също бе обвинен за изхвърлянето на Пирин от елита, тогава като председател на сдружение "Бъдеще за Пирин", което подари акциите на Емил Наков.

"От 1 година нашият фенклуб не посещава мачове на Пирин заради всички тези обвинения към нас. Е, видяхме другите, които се мислят за истински фенове, какво свършиха. С нас лошо, но без нас още по-лошо. Благоевград има нужда от хора, които обичат отбора. Трябва да се правят срещи с ръководството. Да се види дали ще развиваме футбол в нашия град или ще се насочим към други спортове. Лично Ели Ваташка е поела ангажимента да ни осигури среща с Борислав Михайлов, на която ще присъстват членове на нашия фенклуб. Ние ще поканим финансовия благодетел на Пирин Иван Чапов и спортните директори Петър Михтарски и Ивайло Андонов. Кметът Атанас Камбитов също да каже,  смята ли да помага на футболния отбор. Нали обеща в началото, когато стъпи в длъжност, че Пирин пак ще бъде този, от който се страхуваха Левски и ЦСКА. Оттогава не споменавал нищо по темата", каза още Капчин.

На 19 август фенклуб "Пирин СС" навършва 12 години от своето създаване. Тогава членовете на клуба ще решат дали ще посещават мачовете на Пирин през новия сезон, или ще продължат да не ходят на стадиона. Капчин пожела на Пирин да спечели промоция през новия сезон в "Б" група и много успехи на Иван Чапов в бизнеса, тъй като така ще има възможност да помага на отбора. Освен това той пожела на клубният шеф да направи от Пирин отбор, който сам да се издържа, и дори да носи печалби.

Преди около две седмици пред офис на Евророма в Сандански беше взривена бомба, която нанесе тежки поражения на един от членовете и симпатизантите на партията, който работи в офиса, оказал се още заведение и кафене.

 

Човекът продължава да се бори за живота си, а две седмици по-късно беше създаден национален комитет за защита на арестуваните за бомбата в Сандански – Николай Йовев, Александър Ангов, Стоян Ставрев и Васил Георгиев. Срещу тях вече има повдигнати и обвинения за залагането на взрива.

 

"Невинни" – това е тезата на комитета, в който членуват Аделина, сестра на арестувания Николай, Константин Капчин, приятел на задържаните и лидер на фенклуб "Пирин СС", и Людмила Манова от Граждански съюз "Сила".

 

"Това в което са набедени – това е едно безумно обвинение, едно набеждаване, клеймо върху техните имена", каза в студиото на предаването "Тази сутрин" по bTV Константин Капчин. "То е с една цел, да могат да се смачкат такива хора като нас, които изказваме свободно позициите си, своите виждания по належащите проблеми в България." Според Капчин, председател на фенклуба на Пирин, в който членува и Николай, "мачкането" идвало от "апаратите, изградени от сега действащото правителство в република България".

 

Николай и останалите момчета нямат особено отношение към ромите, каза в хода на разговора неговата сестра Аделина. Преди месец Николай Йовев дори работел с представители на малцинството по програма за временна заетост към общината в Струмяни. По думите й къщата им била "буквално на метри" от циганската махала. "Никога не сме имали проблеми с тях, отношението му към тях е напълно нормално... като към всеки останал човек."

 

Според Капчин има редица несъответствия около задържането на младежите. По думите му свидетели на експлозията е имало. Бомбата е избухнала минути преди 6 сутринта, а по неясни причини сигналът към 112 е подаден половин час по-късно. В 7:45 часа Николай Йовев, който живее в село Микрево, на 15 км от Сандански, вече е арестуван и се намира в РУП-Сандански, каза още приятелят на набеденият футболен фен.

 

Константин Капчин добави, че Николай е поискал и разпечатка на разговорите от неговия мобилен телефон, от която щяло да стане ясно, че е разговарял със своя приятелка от 4:30 до към 6 часа. "Защо полицаите не представят тази експертиза – това е най-лесно да се изиска", попита Капчин. Тезата на полицията обаче е точно обратната – именно по клетките на мобилната мрежа те установили къде се намират момчетата.

 

Според участниците в националния комитет за защита на арестуваните за взрива в Сандански, става въпрос за криминален случай, каквато теза изказал часове след инцидента и вътрешният министър Цветан Цветанов.

 

ВИДЕО С УЧАСТИЕТО НА КАПЧИН, АДЕЛИНА И ЛЮДМИЛА МАНОВА - ТУК!

FanFace.bg продължава своята обиколка по агитките из цяла България. Този път от сайта решихме да "слезем" там, където мнозина твърдят, че футболът е най-истински - в аматьорските групи. Това "слизане" обаче е само на книга, защото става въпрос за представител на агитката на емблематичния за българския футбол Пирин (Благоевград). 28-годишният Иван Милев, по-известен сред приятелите си като Ванко, е сред основателите на групировката "Пирин Реален", която наскоро се преименува на "Green Eagles". Той развива собствен бизнес в любимия си роден град, който обаче със сигурност не пречи на верността към любимия му клуб.

 

- Защо Пирин? Кой те запали по футбола и отбора? Спомняш ли си кога се случи това?

 

- На първо място, защото съм от Благоевград. За мен Пирин е една религия. По отбора ме запали моят дядо в далечната 1989 г. Тогава ми беше първият мач. Спомням си, че бихме Етър с 4:1.

 

- Какви чувства предизвика у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

 

- Това име ми е постоянно в сърцето. Като чуя "Пирин", направо настръхвам.

 

За мен клубът е моят живот. Едвам-едвам чакам да дойде събота или неделя, за да отида на мач.

 

- От кой мач на "орлетата" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да си спомняш?

 

- Най-хубавият спомен ще ми остане финалът за Купата на България с Литекс преди години.

 

Почувствах, че Пирин наистина е един голям клуб с много фенове. Като чух как 6000 души скандират името, се разплаках.

 

Най-лошият момент беше, когато на стадион "Локомотив" в София играхме бараж с Беласица. Бяхме около 2000 души. Просто очаквахме лесна победа, но уви, паднахме с 1:4. Тогава почувствах, че вече светът е свършил. Спомням си, че се увих в едно знаме и започнах да плача все едно е починал някой.

 

 

- Защо Пирин е при аматьорите?

 

- Пирин е там благодарение на хора, които искат само да се облагодетелстват от отбора, а не да помагат.

 

Визирам г-н Калъмбов, който направи измама с фалшив документ, както и фенклуб "Пирин СС", защото оттам подариха акциите на гробокопача Наков.

 

Просто това са хора, които искат само да взимат без да дават.

 

- Кой в момента е собственик на Пирин?

 

- В момента ПФК Пирин съществува само на книга със собственик г-н Наков. Лятото се създаде нов клуб - ОФК Пирин, благодарение на легендите Ивайло Андонов и Петър Михтарски. Официален собственик на този клуб в момента е г-н Иван Чапов, собственик на хидроенергийна компания. Той също така стопанисва и стадион "Христо Ботев".

 

- Като спомена за стадиона, преди време и там имаше неразбории. Всичко оправи ли се вече и там ли играе отборът своите домакински срещи?

 

- Да, Пирин играе на може би един от най-добрите терени в България.

 

- В момента се намирате на второ място в Югозападната "В" група, на само три точки от съименника от Разлог. В неделя, ако не се лъжа ви предстои и дерби с него в Благоевград. В тази връзка къде виждаш Пирин през месец май?

 

- Всеки един фен иска отбора да е колкото се може по-напред в класирането.

 

Мисля, че през месец май вече ще празнуваме влизането си в професионалния футбол.

 

Относно мача с Разлог - няма да имаме проблем.

 

 

- Подкрепяте ли отбора и ръководството на клуба? Единни ли сте в "зелената" агитка по отношение на шефове, треньори, играчи...?

 

- За момента да, подкрепяме ги всички. Ако обаче се случаят някои аномалии, няма да останем безпристрастни към ситуацията.

 

- В коя фракция на "орлетата" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Аз съм един от основателите на "Пирин Реален", който вече се казва "Green Eagles". Преди време всички бяхме едно цяло.

 

Бяхме част от "Пирин СС", в това число и аз, но се получиха някои разногласия и около 80 % от хората се преместиха в новоучредения "Пирин Реален".

 

Започнахме самостоятелно да ходим на мачове и да подкрепяме отбора. Сами си финансираме екскурзиите, намирахме коли, автобуси... Същото важи и за пиротехниката. По едно време бяхме спрели да продаваме фен артикули, но отскоро подновихме и изработихме нови шалове, суичъри и шапки. Имаме и фен магазин, от който може да се закупят тези наши артикули.

 

- Каква е причината да възникне напрежение между вас и т.нар. "есесовци" от "Пирин СС"?

 

- Когато се получи това напрежение, аз бях в казармата и научих по телефона. Т.е. някъде преди 8 години.

 

Всичко е било за това кой да вземе парите от клуба и кой да се облагодетелства.

 

- Каква е ситуацията между вас и тях към днешна дата? Има ли затопляне на отношенията?

 

- Положението е все същото. Нямаме никакво отношение с тях и не искаме да имаме. Даже миналата година станаха ексцесии.

 

Може би сте разбрали, че на мача в Сливен бяхме две агитки и стигнахме до бой помежду си.

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпаднат?

 

- Никакви. При нас политиката не влияе и не ни интересува. Интересува ни само името Пирин.

 

- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?

 

- Финалът за Купата с Литекс го оставям настрана - това се знае. Мисля, че на едно гостуване в Сандански създадохме доста добра атмосфера. Бяхме около 600 души.

 

Тогава шефът на Вихрен, който е сегашният собственик на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, беше казал: "Е такива фенове, ако имам, ще съм шампион".

 

Друг мач, който ми е в главата, е на нашия стадион "Христо Ботев". Играхме с Марек и бихме 1:0. На трибуните имаше 17 000 души. Помня, че бях с един тъпан и цял мач не спрях. На този двубой с Марек имахме 32 знамена и едно голямо, което обхващаше целия сектор, и на което пишеше: "Само Пирин". Бяхме донесли и много кашони с ленти, имаше и квадратни хартийки, като карахме по-малките да ги режат вкъщи. Аз също съм рязал, като бях още прохождащ в агитката.

 

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени с фенове на Пирин.

 

- Сещам се за два. Първият е с Панатинайкос за Купата на УЕФА, а другият с Ботев (Пловдив).

 

И на двете срещи стадион "Христо Ботев" бе препълнен. При капацитет от 17 хил. седящи места имаше 21-22 хил.

 

За гостуването на "Герена" стана въпрос. Друго масово беше в Петрич срещу Беласица - 800 души.

 

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Пирин спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

 

- Едно време я поставях може би на второ място след Ботев (Пловдив), но сега не е така. Доста неща се промениха, пък и да не забравяме финансовата обстановка в България. Хората вече нямат възможност да ходят като едно време на мачове.

 

Иначе като колорит сме може би едни от първите, като изключим пловдивските отбори.

 

За момента се моля да стигнем нивото на Берое и Миньор. Мисля, че някой ден пак ще стане това, което беше.

 

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Добри отношения имахме и имаме с момчетата от Добруджа. С Локо (Пловдив) също. А за най-омразни на първо място са от Беласица - нашият кръвен враг. Както и Миньор. Просто тези са ни много селски. Относно феновете на Добруджа - имахме преди време мач в Добрич и отидохме по-рано. Имаше техни привърженици в центъра, които седнаха при нас и така се получи приятелството помежду ни.

 

Даже тогава от центъра на Добрич ходихме пеша заедно с тяхната агитка. Едните викаха за Пирин, другите за Добруджа.

 

Беше доста интересно. Даже полицаите се чудеха какво става.

 

- Прави впечатление, че дотук не си споменал нито дума за някоя от софийските агитки. Умишлено ли не искаш да говориш за тях или просто са ти безразлични?

 

- Да, безразлични са ми.

 

Моят девиз е следният - лесно е да си фен на голям отбор, визирам Левски и ЦСКА, но трудно е да си фен на отбор като Пирин.

 

Просто софийските отбори не ме вълнуват.

 

- Участвал ли си в бой с фенове? Ако да, срещу кои си се бил?

 

- Участвал съм няколко пъти. Веднъж на нашия стадион имаше такъв с фенове на Беласица. Познавах един техен фен и отидох до сектора за гости и те ми се нахвърлиха. Случи им се обаче най-тежкото за един хулиган - арест. Помня, че на един му забих един в зъбите и някой ме дръпна. После полицията се намеси. Помня един друг мач като дете. Чичковци и батковци се биха с агитката на Левски. Това беше по една от главните улици на Благоевград. Няма да го забравя никога.

 

Бях може би на 12 години, но и аз почнах да ритам по говедата.

 

Последният бой, който се случи, беше в Мурсалево на контрола с Миньор. Те бяха 10 души, ние 8 и почнаха да мятат камъни по нас. Аз извадих една бухалка от колата и тъкмо да ударя един с нея и някакъв полицаи ми я взе от ръката.

 

 

- Как гледаш на уговорените боеве, тип "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша? Имат ли те място в България?

 

- На мен ми е винаги интересно, като разбера, че има клипчета с боеве. Искам веднага да ги изгледам. Мисля обаче, че България още не е дорасла нивото на държави като Русия, Полша, Англия и други за такива схватки.

 

Ние тук, така да се каже, сме диваци. Кой ще вземе кол, кой ще изкара брадва или лопата.

 

В тези случаи може да пострада и някой невинен.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Мисля, че сме доста назад, но не сме от последните. Като погледнеш страните, които са ни съседки, са много по-напред от нас. Една Сърбия, една Румъния... да не говорим за Турция и Гърция, които може би са от водещите страни.

 

- Те ли според теб са с най-развито ултрас движение и от които можем да черпим идеи и опит?

 

- Може би да. Гърция, Турция, а напоследък гледам и една Полша.

 

Иначе на първо място като фенове и ултраси поставям тези от Латинска Америка.

 

Тях няма все още кой да ги стигне.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Имат, този спорт е за всички. В нашата има няколко момичета. Едно от тях например работи като касиерка към фенклуба и събира пари за направата на знамена и други артикули.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Пълни селяни! Превишават си правата, мислят, че като си някакъв фен или ултрас, си някой мухъл и боклук.

 

Преди време ме арестуваха и се държаха доста арогантно. Беше през 2005 г., последен кръг. ЦСКА - Пирин, 20 000 на "Армията". Ние бяхме 40 души от Благоевград и ги надвикахме в началото на второто полувреме, като тогава запалихме и факли. Тогава без да искам насочих една фойерверка към резервния вратар на ЦСКА и го ударих. Тогава мен и още един приятел ме арестуваха и закараха в Първо районно в София. Една жена полицай се държа арогантно с нас и започна да ни заплашва и обижда. Заключиха ни за 24 часа и на другия ден бяхме на съд. Много бях благодарен на редовите полицаи, които дойдоха на делото и ни защитиха. В крайна сметка ни изкараха невинни. В Смолян също бях арестуван, защото пребих един циганин и изгледах мача в районното. После ме освободиха.

 

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- За мен е по-добре да са стюарди. Мисля си обаче, че полицаите си вършат по-добре работата. Ако ги няма, може да пострада някой невинен или малко дете.

 

- Какво мислиш за българските журналисти?

 

- Искат да изкарат под вола теле.

 

Спортните журналисти са много смешни.

 

Някои неща така изопачават, че да се смееш ли, да плачеш ли.

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

 

- Националният ни отбор е трагичен в момента.

 

Две неща обаче ме радват - че половината играчи в момента са продукт на школата на Пирин, и че народен човек като Любо Пенев е треньор на тима. Вярвам в него.

 

Нивото на българския футбол е пълна нула. За БФС какво да кажа - докато има шуробаджанащина, няма да има оправия. Казваха, че по времето на Славков футболът ни е бил зле. Да, ама не! Сега сме под нулата дори. Мисля, че футболът ще се оправи, когато такива като Боби Михайлов ги няма. Трябва някой млад човек да сложи ръка на футболната ни карта.

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Ако да, ходил ли си на негови мачове?

 

- Да, фен съм на Лийдс от времето, когато играха успешно в Шампионската лига. До момента не съм посещавал мач на отбора, но ми се ходи. Дано да доживея този ден.

 

 

- Връщаме се към Пирин. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- За момента мечтата ми е да се върнем там, където ни е мястото - а то е в елита на България. Относно агитката - да бъдем това, което бяхме през 90-те години.

 

Иначе най-голямата ми мечта е Пирин да има стабилен собственик и да станем шампиони.

 

- По традиция накрая изброяваме на нашите събеседници три емблематични за тях места. Искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Христо Ботев"?

 

- Моят втори дом.

 

- Благоевград?

 

- Най-красивият и мой роден град.

 

- България?

 

- България над всичко!

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Пирин, както и на всеки запален фен в България?

 

- Хора, обичайте си отбора и бъдете навсякъде с него, че по-хубаво нещо от това да си фен на някой отбор няма!

Рубриката на FanFace.bg „Интервю” продължава с поредният гост, който този път отново е дама. Стиляна Божидарова се занимава с журналистика, както и с ПР. Родена е в Добрич. Определя се като гражданин на света. Неомъжена все още, фенка на ЦСКА, но по обективни причини има симпатии и към Пирин и Калиакра. Запалена е по фотографията. Обожава да пътува (задължително въоръжена с фотоапарат) и да снима всичко, което я впечатли. Участва в различни фотоконкурси... Най-голямата й страст обаче, си остава ходенто по стадионите. Дали играят Малеш Микрево, Велбъжд Кюстендил или Струмска слава (Радомир) – няма значение.

Защо една красива дама като теб се вълнува и интересува от футбол?

Футболът за мен е преди всичко емоция. Колкото и тривиално да звучи, обичам го от малка, още преди да науча правилата и да знам, какво изобщо се случва на терена. С футбола са свързани едни от първите ми детски спомени - как тичахме след топката с момчетата от квартала, как гледах мачовете по телевизията и с категоричност казвах, че един ден ще обикалям стадионите по света и ще взимам интервюта от големите футболисти. Такъв например е Габриел Батистута - един от любимите ми футболисти от съвсем мъничка...

 

Футболът е страст, емоция, той е като живота

 

има правила, стратегии, тактики. Всяко нещо от живота може да се интерпретира с футбола - трябва страст, за да победиш.

 

 

Може би трябваше да започнем с това, че се занимаваш с журналистика... Но кой е любимият ти отбор и защо?

 

ЦСКА то е ясно! И Калиакра, защото този отбор е от моя край. Като цяло съм фен на БГ футбола. Колкото и нелогично да звучи, подкрепям доста български отбори, но Калиакра и ЦСКА са двата ми любими. В световен мащаб харесвам Барселона, но не защото са това, което са сега. Като цяло харесвам испанската култура и испанския футбол.

 

А в родния Добрич как са нещата, следиш ли ги?

 

В Добрич Добруджа се бори да запази мястото си в Б група и като цяло за едно достойно представяне. Съвсем не ги следя нещата. Дори преди няколко години, когато играха Добруджа и Калиакра в Б група, аз подкрепях каварненци. Винаги съм си била за Калиакра. Не знам защо, но не мога да ги почувствам като мой отбор Добруджа, затова и не мога да кажа много по темата. Няма смисъл да разказвам за славното им минало, нито пък за това как Величко Найденов съсипа клуба...

 

Кой те запали по футбола?

 

Честно казано детството, което имах. Никой в семейството ми не споделя страстта ми. Баща ми беше луд фен на Формула 1, а аз и сестра ми бяхме тези, които

 

се намествахме с бира в ръка пред телевизора

 

когато започнеше някой интересен мач. В квартала ни имаше предимно момчета и съответно игрите бяха в тази насока - футбол и димки. Големите емоции след 94-та, после и паметната 2002-ра и Световното в Япония и Южна Корея. Тогава окончателно реших, че искам да се занимавам с това и с нищо друго. А с годините, колкото и да съм пораснала, и до днес не отказвам да поритам с приятели. 

 

 

Имаш ли спомени от първия си мач на живо?

 

Да. Не беше толкова отдавна. Както споменах, като дете никой не споделяше страстта ми и се задоволявах само с мачовете по тв или по полянките... Първият ми мач, слуайно или не, беше именно на Калиакра. Беше на един 8-и април и бяхме отишли в Каварна цяла група приятели, тъй като имаше съпътстващите мероприятия по повод ромския празник. Тогава не бях много запозната с отбора на Калиакра, но емоцията от мача, а и от целия ден, някак си останаха в съзнанието ми. Беше 2006-та. И оттогава станах такъв фен на Калиакра.

 

Кое е най-вълнуващото нещо в един футболен мач - играта, агитките, атмосферата?

 

Атмосферата и агитките определено допринасят за тази емоция, но истинската емоция е вътре, на терена. Да виждаш как някой се раздава до последно, как с разбита глава продължава да се хвърля в битката и да преследва победата. Как треньорите викат и си скубят косите край тъч линията - това е безценно. Някои не разбират защо толкова хора по цял свят се вживяват дотам, че да си метнат телевизора през прозореца, или защо

 

футболистите плачат като малки деца на тревата след някоя катастрофална загуба

 

Но футболът е начин на живот. За кратко и аз съм била от тази, другата страна и знам, какво е всичко да е заложено на една карта, на един мач.

 

Предпочиташ по-нестандартните пътувания за гостувания (освен, когато не си служебно), но автостопът не е ли вече отживелица? Разкажи ни някакви интересни случки за самите пътувания или пък такива, свързани със самия футболен мач.

 

 

В никакъв случай не е отживелица! Щом е начин на придвижване, при това най-надеждният, удобен и бърз... Да не забравя и емоционален начин. Да, от години си пътувам така по мачове и историите са станали безброй. Пътувала съм с музиканти, ножари, свещеници, срещнах съм много приятели по този начин. Последното лято например, се налагаше през няколко дни да пътувам до Дряново, където отборите бяха на лагер. Така се запознах с едно чудесно семейство – Дармонски. Автентични балканджии, които дори ме поканиха на барбекю в планината. Веднъж пък бързах да се прибера от София, закъснявах за работа. А денят беше... меко казано напрегнат. Някъде след Шумен, когато отчаянието осезаемо ме стисна за шията и бях готова да се разплача, един много мил човечец отложи срещата си, да ме закара по най-бързия начин до Варна. И още една история, така да се каже "топла". Тръгвам от София да се прибирам наскоро, а навън вали и фучи. Спирам едно младо семейство от Плевен, което ходило до София, за да кандидатства за интервю. Големи сладури и двамата. Решиха да си ме откарат до Добрич, като ме оставиха буквално пред нас. Най-забавното беше, че

 

бяха левскари, тормозеха ме с техните песни и се бъзикаха, че ще ме изхвърлят в движение от колата

 

Но, както стана ясно - дори врагът има свестни представители! Случките са много, но за повечето от тях си спомням с усмивка.

 

Някои хора се наричат гражданин на света, но ти със сигурност си на България! Родена си в Добрич, харесваш Благоевград, живяла си в София, била си на работа в Каварна... Къде се чувстваш най-добре и кой е най-футболният град в България?

 

Нали знаеш, какво казват хората? Човек се чувства най-добре там, където е сърцето му.

 

Моето сърце понеже е огромно, е разпръснато в различни точки на България

 

В София например се чувствам прекрасно, там са повечето ми приятели. Липсва ми лудницата, липсват ми футболните емоции и затова може би я слагам на първо място. Благоевград освен, че ми е в Топ 3, честичко ми се налага да го посещавам, тъй като наскоро записах ПР там. Каварна си ми беше слабост, много преди дори да си представя, че някога ще работя там, а последното ми бижу е Свиленград. Уникално топъл град и в прекия, и преносния смисъл, с невероятно топли хора. Отбивам се всеки път, когато имам възможност и всеки път откривам нова и нова причина. Но, като цяло най-добре ми е да съм в движение. Не се виждам много-много да се заседявам на едно място.

 

 

След като си била в кухнята на професионален клуб (Калиакра), можеш ли да кажеш, че си чувала, знаеш или пък убедена, че и в България има уговорени мачове, т. нар. "черно тото"?

 

Чувала съм много истории - не само покрай работата ми, ами и покрай тъй наречените ми странствания на стоп, защото съм попадала на какви ли не хора, а в повечето случаи темата на разговор основно е била футболът... Както и от приятели, които са в тези среди. Но с категоричност нищо не мога да кажа. Как да кажа... не мисля, че съм в правото си да ги коментирам тези неща. Всички знаем, в какво положение е футболът ни - всеки ден се говори за уредени мачове, черно тото, допинг-скандали... Футболни специалисти, медии, фенове – все се изказват. Няма нужда от още негативни коментари.

 

Кои са най-емблематичните фигури в родните агитки?

 

Мога да кажа за две емблематични фигури в каварненската агитка - Румяна Щерева и Васил Харизанов. Дучето и Гугутката няма какво да ги споменавам. В Благоевград доста атрактивна фигура е Косьо Капчин. Много колоритни песни научих от тяхната агитка.

 

Коя агитка е най-впечатляващата у нас и защо?

 

На ЦСКА, разбира се! Най-впечатяваща не само у нас, но и навън. Това е така, защото е най-голяма, най-атрактивна, най-предана. Защото

 

отстоява това, в което вярва

 

Защото понякога е строга, но винаги е с отбора, когато е нужна помощта на феновете. Няма да забравя еуфорията след паметната победа в Москва, август 2009-та. Беше посреднощ, когато отидохме на летището да посрещаме героите от руската столица. То не бяха огньове, факли, то не бяха шалчета... Килимчето на триумфа с жертвите на ЦСКА и прочие. Просто ние сме си НАЙ!

 

 

След като не криеш червените си пристрастия, какво е мнието ти за "Титан", управлението на клуба и какво трябва да се промени в бъдеще?

 

Каквото и да кажа, ще е зле интерпретирано. Предпочитам да запазя мнението си за себе си и да не ги коментирам.

 

Ти си хубава девойка. Имала ли си предложения от футболисти и имала ли си връзка с такива?

 

Предложения - съвсем нормално... Всяка спортна репортерка е имала предложения - и прилични, и неприлични. Но връзка с футболист не съм допускала нито тогава, нито пък бих допуснала сега. Особено сега, когато...Как да се изразя без да ги обидя? Нагледала съм се на магариите им. Разбира се, редно е да подчертая, че си има и изключения, но като цяло предпочитам нещо по-стабилно и надеждно.

 

Всяка репортерка? Това означава, че знаеш тайни и за други твои колежки...

 

Охооооооооо, знам много! Прекалено много, но няма да тръгна да компрометирам никого. Това е съвсем в реда на нещата. Чувала съм даже, но не знам доколко е вярно, че играчите си водели такива класации

 

кой колко репортерки е успял да вкара в леглото

 

Но, разбира се, докато има момичета, при които това е основното, което търсят, и които са спечелили такава слава не само за себе си, но и за цялата гилдия, ще има и такива, които ще ни слагат под общ знаменател. И, разбира се, ще си пробват късмета...

 

Пристрастията в спорта и в частност във футбола, не пречат ли на професионалните задължения на хората от този бранш (не става дума само за теб в случая)?

 

Пречат, пречат! Не съм била толкова години в професията, за да си позволя да коментирам колегите, но има случаи, в които пристрастията им се усещат и това дразни. Дразни особено много, когато работиш за голяма, уважавана и водеща медия и гласът ти се чува. В тези случаи е просто задължително да си преглътнеш пристрастията и да бъдеш обективен. Аз лично, когато започнах, много

 

позволявах на пристрастията да ми пречат, показвах емоция

 

което от своя страна срещаше остро неодобрение сред началството, за което всъщност съм благодарна! На няколко пъти бях строго санкционирана (на младини) при проява на подобен род пристрастия в работата си, пък било и само повечко ентусиазъм или от факта, че отиваш на Армията (примерно). И се отучих.

 

 

Подражаваш ли на някой от спортните журналисти, независимо дали е от България или чубнина? Имаш ли идоли и еталони в професията?

 

За мен най-добрата сред колежките си е Петя Петрова. Да подражавам чак – не, но се възхищавам на упоритостта й и на това, че не се отказва. Иначе важните неща смея да твърдя, че съм си ги научила сама. Сама съм стигнала до повечето заключения, житейски уроци и прочие. С практика и на принципа проба-грешка.

 

Почти всички мразят журналистите, има ли защо? Това дразни ли те всъщност?

 

Не, напротив, сами сме си извоювали тази слава. Хората се дразнят именно на това, че някои колеги влагат прекалено много пристрастия. Наричат ги "продажни", обвиняват ги, че обслужват определени интереси. Разбира се, че има и такива, но е глупаво да се слагат всички под общ знаменател. А ние българите сме ненадминати в това.

 

Ти как се определяш - повече като фен, или повече като журналист?

 

Честно казано, не мога да се причисля към нито една от графите. Определено не се определям като журналист, но не съм и класически представител на агитките. Фен съм. Не, няма друг такъв като мен!

 

Как ти се струва идеята жена да коментира футболен мач и ти лично би ли се нагърбила с такава задача? Вече има съдии от нежния пол, така че...

 

Съвсем нормално ми се струва... Даже не е нужно и да се коментира. Има жени, които са много по-компетентни от някои мъже. Аз лично съм коментирала няколко пъти, но не мисля, че съм особено добра в това, трябва ми усъвършенстване. Помня първия мач, който ми се наложи да коментирам - последният на Ботев Пд преди да изпадне от елита. Канарчетата гостуваха на „Осогово”, където Пирин си играеше домакинските мачове. Било е 2009-та. Ей тогава за последен път проявих тази т.нар. пристрастност, за която си говорим. Не е тайна, че аз съм си и отявлен фен на "орлетата", които до самия край на мача водеха с 2:1. В последните минути Ботев изравни, при което аз буквално извиках "Нееееееееееее!" Доста неприятности ми костваше това „Не”... Но оттогава съм абсолютно безпристрастна, когато се налага да върша работа. Що се отнася до жените, ние така ударно сме навлезли в т.нар. "мъжки" професии, че в днешно време не е съвсем ясно, кой носи и кой меси. Като коментатори край тъч линията или дори на терена - жените по нищо не отстъпват на мъжете!

 

 

Най-футболният град в България?

 

На прима виста ми идва в съзнанието Благоевград. Жалко, че отборът им е в това положение. Дано по-бързо се върне там, където му е мястото. Благоевградската школа е дала много на футбола, а и ще продължава да дава. Другият такъв град е Пловдив.

 

Като жена едва ли си участвала в сбивания, продиктувани от най-великата игра. Какво е мнението ти за футболното хулиганство и действията на българката полиция спрямо родните агитки?

 

До известна степен страня от агитките, защото съм се нагледала на много гадости и предпочитам да се насладя на футболната магия. Футболното хулиганство е отражение на всичко, което се случва в държавата ни.

 

Българинът е недоволен от живота си и отива на стадиона да си излее негативните емоции

 

Да удави нещастието в алкохола, да повика наволя, да псува - я съдията, я противниковия отбор, я човека до себе си. Затова нерядко се стига до ексцесии. Лошото е, че в такива случаи заради 5-10 човека могат да пострадат много повече. Колкото до полицията - понякога е твърде крайнаи действията й са леко неадекватни. Сигурна съм, че може да се измисли и по-удачно решение на проблема, но пак казвам - когато всичко друго в държавата ни е неразбории, проблеми и глупости, няма как по стадионите да цари мир и любов.

 

Имаш ли любим футболист от детството или пък от сегашните? Кое те впечатлява(ло) в него?

 

Дааааааааааа, от детството Габриел Батистута! Емблематична фигура! Много го харесвах, може би именно заради този хъс и тази отдаденост към играта. Като малка дори си слагах като неговата лента на главата. Спомням си последния му мач за националния – 12 юни 2002 срещу Швеция. 1:1, след което Аржентина отпадна и той беше съкрушен! Един такъв, с насълзени очи, проснат на тревата,като в древногръцка трагедия. Мечтата ми е именно един ден да направя интервю с него. Другият ми любимец е Рафаел Маркес. Да си призная, той ме привлича повече като мъж, затова вероятно не се брои. Тук, в България, се възхищавам основно на

 

по-големи и директни в отношението си фигури като Христо Стоичков и Любо Пенев

 

Кое е най-готиното интервю, което си правила? Някакъв куриоз около твоята журналистическа кариера. 

 

Интервюто определено стана голям куриоз... Още в началото на журналистическата ми практика, когато смятах, че най-важно е да направиш голяма сензация. Събеседник ми беше бивш футболист на ЦСКА, който в момента играе в чужбина – Павел Виданов. В интервюто изтръгнах признанието, че мечтата му е да прави секс в самолет. Голяма сензация стана тогава, а старши-треньорът, който по онова време отново беше Димитър Пенев, дори го изгони от лагера. И като се почна едно отричане, едни опровержения във вестниците... Разбира се, всичко приключи благополучно, а поуката, която ми остана е, че в някои случаи е по-добре да си запазиш приятелските отношения с даден човек, вместо да търсиш бързи сензации, които отшумяват за ден-два..

 

Държавата май не обръща много внимание на спорта, няма го за приоритет. Дразниш ли се от това нещо и къде виждаш светлината в тунела?

 

И да се дразня, и да не се дразня - още дълго време май ще е така. Ние, българите, просто

 

свикнахме да се примиряваме с всички абсурди

 

и да казваме: „Ами, такава ни е държавата”. Светлина разбира се, има, но все още е много мъничка, като светулка. Надеждата е в децата, в школите, в това, което се прави за тях. Хубавото е, че лека полека все повече хора си дават сметка за това и рано или късно ще започне да се инвестира в тази насока.

 

Какво е нещото, за което не би се замислила и би направила за любимия си отбор?

 

Интересен въпрос... Бих направила много, стига да ми е по силите. Такива дреболии, като да прекосиш страната на стоп, за да гледаш някой мач, не се броят.

 

 

А друго?

 

Имаше един период в София, когато работех като крупие в едно казино. Тогава тръгнах заради един мач на ЦСКА в Стара Загора и не успях да се върна на време за смяната си. Като по чудо не ми показаха вратата. Като по-малка си казвах, че един ден

 

ще завещая всичко на отбора на Калиакра

 

Сега ми звучи малко крайно, но доказва, че много съм обичала отбора. Какво друго да кажа? Ако живеехме в онези древни времена, можеше и да принеса агне или друго животно като жертвоприношение, та отборът да бие, но

 

в наши дни е достатъчно да обичаш и подкрепяш любимия тим

 

да си готов да се сбиеш за него! Ако един ден имам достатъчно пари, бих ги инвестирала (с ясното съзнание, че това е все едно да струпаш всички пари в една купчина и да ги запалиш), в школата на ЦСКА!

 

Какво е нивото на българския футбол според теб - организация, агитки, трансфери, инвестиции? Къде ни поставяш сред другите държави във всяка една от горепосочените категории?

 

Както вече отбелязах, футболът ни е отражение на случващото се в цялата ни държава... хаос и анархия. Организацията на моменти липсва, тъй като в повечето случаи се работи на парче. Да, има хора, които се опитват да свършат нещо, да правят нещата както трябва... Но, за да се получи, трябва усилията да са насочени в една посока. За трансферната политика - по същия начин. Да вземем за пример ЦСКА - думи нямам. В повечето случаи изглежда, че въобще не се мисли... Гледа се да се продадат едни футболисти, да се налеят едни пари, а какво ще се случи с отбора - ами много важно. Други пък се опитват да правят нещо, но средствата не го позволяват. Къде сме сред другите държави ли? Назад, много назад - дори не искам да си помислям колко. Всеки ден четем как Уганда ни задминала... Буркина Фасо ни задминала... Ако не беше толкова тъжно, щеше да е комично.

 

 

Националният отбор?

 

Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Колкото и да обвиняваме футболисти и треньори, според мен основният проблем е в управлението. Всъщност, толкова се дискутира трагичното състояние на националния, че да седна и аз да анализирам къде се крият проблемите, е излишно. Както казах, трябва да се обърне внимание на младите. Стоим и се молим Бербатов да се върне в националния, а всъщност не може да очакваме, че един човек ще ни реши проблемите. Проблемът е, че няма кой да замести тези футболисти, да наследи това поколение.

 

Младите футболисти се вълнуват повече от колите си, прическите си и силиконовите мадами до себе си, отколкото от футбол

 

А без дисциплина не става. В това отношение мисля, че Любо Пенев е най-добрият вариант за националния, тъй като умее да налага дисциплина и да мотивира младите играчи.

 

Легендите на БГ футбол няма да бъдат забравени, независимо от състоянието му. Кои са твоите легенди?

 

Първият, за който се сещам е Димитър Пенев. Великан! Въпреки това, в което го въвлякоха, той е дал много на футбола и заслужава уважение и възхищение. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков... Все хора, с които са свързани първите ми футболни спомени.

 

 

Мачът, който е оставил най-голяма следа в съзнанието ти и двубоят, за който не искаш да се сещаш никога?

 

Ох, не искам да се сещам никога, ама никога, за морското дерби между Калиакра и Черно море от 9-ия кръг този сезон. Проливни дъждове, потопи, драми... позорно 0:5 и много мъка след това. След този мач дори си отрязах косата съвсем късо. Мачовете, които са оставили положителна следа у мен са доста повече. Онази паметна победа на ЦСКА над Динамо Москва, която ми се наложи да изгледам в един микробус, защото по същото време отразявах друг мач, влизането на Калиакра в елита след невзрачно, но много напрегнато нулево равенство с Миньор Раднево, първият исторически успех в А група на „Овча купел”. Та дори и победата над Берое през есента - единствената за този сезон досега...

 

Изпитвала ли си страх на стадион по време на мач? 

 

Да, на един мач между Берое и ЦСКА в Стара загора. Действително се уплаших, че феновете на домакините ще ме набият.

 

Какво е усещането да си на мач на живо, на трибуните, а не пред телевизора?

Естествено, усещането е неописуемо, много повече се усеща емоцията! Когато си на стадиона, ставаш част от спектакъла, без значение, дали е 10 градуса под нулата и дали трябва да се блъскаш в тълпата. На мен лично любимото ми място за гледане на мач е на пистата, въоръжена с фотоапарат, на една крачка от случващото се на терена.

 

Посещавала ли си мач в чужбина? 

 

Не, в чужбина не съм била на мач... ВСЕ ОЩЕ!

 

 

Какво е най-откаченото нещо, което си правила, свързано със спорта и в частност с футбола?

 

Чак откачено не бих казала... Но съм правила много щуротии. Спомням си към края на 2010-та, бях с Калиакра на мач в Пловдив, след което решавам, че ще отида до София да гледам ЦСКА - Монтана. Всичко точно. Стигнах навреме, отборът ми победи, след което обаче се оказа, че няма къде да нощувам. По случайност повечето ми приятели бяха извън града, нямах пари за хотел и се наложи да прекарам цялата нощ на една трамвайна спирка.

 

Случвало ми се е да плача след мач повече отколкото на любовен филм или да бягам от училище да следя световното

 

през 2002-ра. Но пак казвам - всичко в рамките на нормалното.

 

Привлича ли те сексът на стадион и би ли праивила на такова място, ако все още не си?

 

Да, определено ме привлича адреналинът и цялата идея, но бих предпочела да е вечерта, когато няма излишни наблюдатели. Преди време даже имах едно гадже, което навивах (къде на шега, къде наистина), но си останахме с приказките. Не изключвам възможността един ден наистина да се случи.

 

Какво е мнението ти за fanface.bg и какво би споделила и пожелала на читателите му?

 

Харесвам fanface.bg защото дава трибуна на феновете, на обикновения човек, защото показва един най-обикновен мач по нов, по-различен начин и представя различна гледна точка. На читателите пожелавам да умеят да се наслаждават на магията на футбола в най-чистата й форма, отборите им да им носят повече радостни мигове и дай Боже, в скоро време мачовете по българските терени да се превърнат в истински спектакъл!

 

"След като завърших се водя безработен, но се занимавам с онлайн покер, от където си докарвам по някой лев, доколкто е възможно. Откакто се помня съм фен на Пирин, за мен друг отбор не съществува", казва Капчин

 

Константин Капчин е един от големите фенове на Пирин. Всъщност, такива има много из цяла България. Роден е на 24 май 1988 в Благоевград. Висшист - завършил образованието си миналата година в ЮЗУ - "Неофит Рилски". Той е човек, който не се "смазва" от живота.  Единственият фенклуб, на който е член, е Пирин СС и това ще е така, докато е жив.

 

Здрасти, Косьо! Да започнем първо с убийството на председателя на Green Eagles - Димитър Сукалински. Какво е твоето мнение, твоята версия. Що за човек беше той, познаваше ли го?

 

Моите съболезнования на близките на Банскалията. Нямам идея какво се е случило и не е коректно да коменитрам. 

 

Защо стана разцеплението на фенклуба на Пирин и се образуваха Пирин СС и Green Eagles?

 

Разцеплението на фенклуба има дълга предистория и ще е доста объркващо за другите фенове да обяснявам с подробности. Най-общо - Пирин СС е с 12-годишна история, фенклубът е основан през 2000 г. като крайно радикална мярка срещу тогавашното ръководство на Иван Кочев-Чомбе. През годините членската маса на фенклуба ни се увеличаваше непрекъснато. Когато през 2010 година отборът ни беше заплашен от фалит, ние, от Пирин СС, както и други редови фенове на отбора, създадохме сдружението "Бъдеще за Пирин" с цел да придобие контролния пакет от акции, които след това да бъдат прехвърлени на община Благоевград, която в лицето на бившия кмет Паскалев, беше изявила готовността да ги поеме. Окей, направихме всичко това и чакахме общината да влезе в ролята на спасител на Пирин, защото на всички им е ясно, че ние няма как да издържаме отбора. След като не се случи това нещо,

хората в града почнаха да ни оплюват и някои леки елементи, гравитиращи около Пирин СС, най-тактично решиха да се изнижат като тънки коремни газове

 

и да направят нов фенклуб.

 

 

Феновете се делят, а Пирин продължава да страда. Кой е виновен за всичко това?

 

Аз не съм се делил от никого, а и е смешно агитка от 50 души да се дели. Но пак казвам - не ние отидохме в друг сектор. Това е все едно "Офанзива" на ЦСКА да загърби сектор "Г" и да отиде под козирката в "А" сектор.

 

Кажи с няколко изречения - кои са всъщност Green Eagles и Пирин СС. Разкажи повече неща от кухнята на фенклубовете.

 

Аз не знам кои са първите, а дори и да се досещам, нека те да си се коментират с изключение на Банскалията, Бог да го прости! Всички други от този фенклуб по един или друг начин са били на хранилката на Пирин СС, сами се сещате какви са.

 

В ултрас средите един от най-големите  грехове е да предадеш фракцията си

 

Повечето от тях ми викаха допреди 2-3 години "батко Косьо". Аз съм този, който е закарал голяма част от тях на първото им гостуване, но в един момент от батко Косьо, аз станах най-омразният човек за тях. А за Пирин СС няма какво да коментирам - това е най-великото формирование в галактиката.

 

Ти как стана привърженик на Пирин, кой те запали по идеята? Кой е първият мач на живо, който си гледал на Пирин и този, който е бил въобще първият ти спомен?

 

Това е все едно да ме питаш защо обичам майка си и баща си. Това чувство е неописуемо! Естествено, че помня първия си мач - беше на рождения ден на баща ми, който ме заведе тогава на 28.02.1998 г., тоест бил съм на 9 годинки. Мачът беше срещу Черноморец Бс в "Б" група и завърши с победа за Пирин с 2:0. Много добре си спомням, че ние бяхме водачи в групата, а Черноморец - втори. Интересното е, че мачът беше с вход свободен и стадионът беще пълен. Помня как хората се радваха като луди на първия гол и баща ми ми направи забележка защо не се радвам и аз. От тогава на всеки гол на Пирин се радвам, както хората на този мач.

 

 

Най-ярките ти спомени и моменти с орлетата? Мачът, който няма да забравиш и този, за който не искаш да се сещаш?

 

Всички мачове на Пирин, на които съм присъствал, ги помня до най-малкия детайл. Няма да забравя мачовете във "В" група след първото ни изхвърляне през сезон 2005/2006. Няма да забравя двубоя с Черноморец от септември 2007 г. - 1:4 в Бургас. Няма да забравя финалът за купата с Литекс, не мога да забравя дори и контролите на подготвителните лагери. Дори помня и някои двустранни игри на отбора. Мога да разказвам и за мачове на най-малките орлета на базата в с. Рилци. Общо взето,

 

уникално преживяване е да съм фен на най-великия отбор на света - Пирин Благоевград!

 

Отборът, дал най-добрите футболисти на България през последните 30 години, отборът, който е

 

мачкан и сриван до неузнаваемост безброй пъти, но винаги възкръсва

 

и продължава своята мисия да радва сърцата на такива като мен.

 

Как виждаш бъдещето на Пирин?

 

За съжаление не виждам нищо добро за напред. Футболът се комерсиализира тотално. Ако искам да имаме голям отбор, ще трябват и големи пари, а не виждам Кирил Домусчиев или Гриша Ганчев в Благоевград.

 

 

Кой е виновен за състоянието на Пирин, след като доста хора се извъртяха през клуба - люпилня на много таланти, играли в последствие в най-големите отбори у нас?

 

Всички сме виновни. Най-лесно е да се хвърлят камъни по някого. Ако искаме Пирин да възкръсне, трябва да бъдем обединени. И без туй сме малко болните на тази тема.

 

Много се дискутира все още в Благоевград пребиваването на Емил Наков в Пирин. Какво направи той за своя престой, какво не направи и каква е неговата вина за съсипването на клуба?

 

Няма да крия, че

 

53 процента от акциите на Пирин бяха прехвърлени на Емил Наков

 

от сдружението "Бъдеще за Пирин", чийто председател бях аз. Но държа да подчертая "Бъдеще за Пирин" не е еквивалент на "Пирин СС". Във въпросното сдружение членуваха фенове от различните сектори на стадиона, включително и от другия фенклуб, а защо те не дойдоха на събранието, на което се решаваше дали да се дадат акциите на Наков, питайте тях. Преди Емил Наков да стане собственик на Пирин, той беше изп. директор на клуба, назначен с подписите на членовете на надзорния съвет тогава - Николай Галчев и Петър Байкушев, и мисля, че тук трябва да се спре със спекулациите кой го докара в Пирин. Наков спаси отбора от изпадане, а защо не прехвърли акциите на общината, мисля, че бившите кмет и председател на ОБС - Благоевград най-добре знаят. След като обещаваш нещо, трябва да го изпълниш.

 

 

За последно Пирин игра на финал за Купата на България с Литекс. Това бе един от последните успехи на зелено-белите. Скоро може ли да се повтори?

 

Не искам да се повтарям, но Пирин ще възкръсне рано или късно. Не съм гадател да знам кога ще стане.

 

Имахте здрава агитка на стадион "Георги Аспарухов" - хореография, факли, песни... Разкажи нещо повече около атмосферата на този двубой, за организацията от страна на феновете.

 

Да, уникално преживяване. Бяхме поне 5000 фена на Пирин.

 

Хореографията някои хора искат да си я припишат като тяхно дело, но всички знаят как аз тичах като луд един месец да прося пари

 

за нея, как слагах 840 знамена за веене на прътовете, как говорих с всяка една транспортна фирма за автобусите. Дучето ще каже и кой купи от него факлите за този мач. Питайте и Тони Златанов от МВР - София на кого се обади на следващия ден да благодари за перфектната организация и за европейското поведение на агитката на Пирин. С две думи - благодарение на Пирин СС агитката ни изглеждаше по този красив начин.

 

 

Коя агитка ти се струва най-мощна и най-здрава в България?

 

Много се кефя на

 

Миньор Перник - най-големите мъжкари и откаченяци

 

Другите не искам да коментирам, защото имам много приятели и може да ми се разсърдят.

 

 

Твоето лично мнение и отношение към организираните боеве между агитките.

 

Нека си се бият хората, щом им доставя удоволствие. Това обаче не бива да се пренася на стадиона, където може да пострада някой, който няма отношение към това.

Че футболът ни е корумпиран и мръсен е ясно, но не е оправдание за свинята. Венци е най-най-най-гадният и лошият от всички мутри, които са начело на БГ отборите.

Двете животни и микренското джудже няма дори да ги споменаваме и да се сравняваме, я да видим другите в последните 7-8 години, уж от нашата черга:

- Локо (Сф) на Гигов - 4 участия в УЕФА, победа над Рен и 2 хикса с Фейенорд, 8 мача без загуба в Европа, дори този сезон не загубиха, колкото и да бяха слаби; 5 поредни победи над "Левски", 3-4 хикса с ЦСКА

- Локо (Пд) - шампиони 2004 г., на следващата година отново участваха в евротурнири, редица победа над "Левски" и ЦСКА

- Черно море на ТИМ - 2 участия в евротурнирите, повече от прилично представяне срещу Щутгарт, ПСВ Айндховен и Сампдория за Интертото; на Тича не помня някой да ги e бил с повече от гол разлика, редовно удрят животните

- Берое - спечелена купа на България и участие в евротурнири, здрави мачове с "Левски" и ЦСКА, победа на Герена, елиминираха чорбата за Купата няколко пъти

- Пирин - 2 загубени финала за Купата, немалко победи над "Левски" и ЦСКА, като се завърнат пак ще ги бият

Ние какво имаме - загубен финал за Купата и 1 победа над ЦСКА при Кокала, е това е ... Загубен финал за Купата има и Черноморец Поморие също.

Кой от гореизброените отбори има супер школа и база (изключвам Пирин и тяхната школа)? Е как така всички други могат да играят в евротурнири и да бият книжните грандове, дори смешните Локо (Сф), които нямат дори стадион, а юношите им се преобличат във фургони?

Как все на свинята някой друг му е виновен? За какво е тая школа, като вземаме изританите от "Левски" и всякаква друга сган? Какво ме грее, че малките чорбари тренират на сгурия, а нашите малки на изкуствен терен, след като имахме доскоро 16 поредни загуби от тях при мъжете? Еми смърт бе!

Viktor4o_Rs, slaviasofia.com/forum