По инициатива на БФС на 28.08.2012 г. се проведе работна среща с клубове на привърженици, на която присъстваха представители на "Левски", ЦСКА, "Локомотив" (София), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Берое" (Стара Загора), "Ботев" (Враца) и "Литекс" (Ловеч).

Представители на фен клубовете на "Славия", "Миньор" (Перник), "Спартак" (Плевен) и "Пирин" (Благоевград) не успяха да присъстват, но потвърдиха желанието си да се включат в следваща среща и да работят съвместно със свои колеги.

На срещата бяха осъдени възможности за подобряване на комуникацията между футболната централа и феновете по въпросите на сигурността и безопасността на футболните срещи, обръщане на повече внимание от страна на делегатите на БФС на условията за фенове по стадионите и на отношението към тях от органите на реда, частни охранителни фирми и клубове-домакини.

Присъстващите бяха запознати с новите разпоредби на Наредбата на БФС за сезон 2012/2013, които целят премахване на негативната практика феновете-гости да заплащат по-високи цени за билетите от феновете-домакини. Промените в нормативните документи, касаещи феновете, и увеличаващия се брой делегати на БФС, които търсят засилена комуникация и диалог с феновете, се оцениха като положителна стъпка.

Същевременно бяха обсъдени и организационни въпроси по повод квалификационната среща на националния отбор за Световното първенство по футбол в Бразилия 2014 България-Италия, която ще се състои на 07.09.2012 г.

Отговорникът по сигурността на БФС Илия Илиев и Координаторът за връзки с привърженици Елена Ваташка апелираха към ръководителите на фен клубове да съдействат за утвърждаване на цивилизовано поведение на стадиона, за единение на феновете в името на България и за хореография, която да носи патриотични и позитивни послания.

Проведе се и заседание на УС на Сдружението на българските футболни привърженици (в процес на регистрация), което утвърди дейностите си за септември и отправи покана за участие в сдружението към всички присъстващи представители на фен клубове.

Фенове на Пирин, които се интересуват от бъдещето на футболния отбор от Благоевград, инициират среща на ръководството на "орлетата" с президента на БФС Борислав Михайлов. Това заяви пред Novsport.com председателят на фенклуб "Пирин СС" Константин Капчин. Той разкри и още някои любопитни подробности около Пирин.

"От няколко месеца чрез Ели Ваташка, която е координатор връзки с футболните фенове, поддържаме връзки с БФС. Хората от футболната централа са поели някакъв ангажимент към Пирин. Интересните неща са, че когато клубът фалира през лятото на 2011 г. и отборът беше изхвърлен от "А" група, парите от солидарност за бившите футболисти на Пирин, които играят в чужбина или са пред трансфер, по наредба от УЕФА трябва постъпват в касата на БФС. Футболния съюз от своя страна е длъжен да спонсорира развитието на детския спорт в региона, от който е отборът. От БФС са поискали от председателя на Областния съвет- Благоевград Александър Кабзималски документ от съда, че клубът наистина не е в състоятелност. Някой обаче е заинтересован от тези пари да не отидат в БФС и обжалват несъстоятелността на клуба (б.а - визирайки някои от многото акционери на отбора)", коментира Константин Капчин, който също бе обвинен за изхвърлянето на Пирин от елита, тогава като председател на сдружение "Бъдеще за Пирин", което подари акциите на Емил Наков.

"От 1 година нашият фенклуб не посещава мачове на Пирин заради всички тези обвинения към нас. Е, видяхме другите, които се мислят за истински фенове, какво свършиха. С нас лошо, но без нас още по-лошо. Благоевград има нужда от хора, които обичат отбора. Трябва да се правят срещи с ръководството. Да се види дали ще развиваме футбол в нашия град или ще се насочим към други спортове. Лично Ели Ваташка е поела ангажимента да ни осигури среща с Борислав Михайлов, на която ще присъстват членове на нашия фенклуб. Ние ще поканим финансовия благодетел на Пирин Иван Чапов и спортните директори Петър Михтарски и Ивайло Андонов. Кметът Атанас Камбитов също да каже,  смята ли да помага на футболния отбор. Нали обеща в началото, когато стъпи в длъжност, че Пирин пак ще бъде този, от който се страхуваха Левски и ЦСКА. Оттогава не споменавал нищо по темата", каза още Капчин.

На 19 август фенклуб "Пирин СС" навършва 12 години от своето създаване. Тогава членовете на клуба ще решат дали ще посещават мачовете на Пирин през новия сезон, или ще продължат да не ходят на стадиона. Капчин пожела на Пирин да спечели промоция през новия сезон в "Б" група и много успехи на Иван Чапов в бизнеса, тъй като така ще има възможност да помага на отбора. Освен това той пожела на клубният шеф да направи от Пирин отбор, който сам да се издържа, и дори да носи печалби.

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Елена Ваташка е една от малкото дами, чието име се свързва с БФС и в частност с феновете у нас. Тя работи в "Отдел международна дейност и помощни програми", който е създаден отскоро. Ели Ваташка изпълнява и длъжността координатор за феновете, като с това се занимава още от самото й постъпване на работа в БФС през януари 2010г. Наскоро Ваташка претърпя катастрофа на връщане от панахидата в Катуница. Въпреки инцидента и шока, в който се намира още, тя даде специално интервю за FanFace.bg:

 

- Ели, няма начин да не започнем разговора ни с инцидента и катастрофата, която се случи на магистрала "Тракия" при завръщането ви от панахидата в Катуница. Кратък и ясен въпрос - какво точно се случи?

 

- Стана тежък пътен инцидент, но докато трае разследването нямам право да разгласявам подробности.

 

- На много хора ще им е интересно да разкажеш как се озова в БФС и по-точно да се занимаваш с феновете... Странното е, че си жена, а това е сериозна работа, която хората са свикнали да бъде изпълнявана от мъже.

 

- Преди това съм работила на различни длъжности в "ПФК Левски", най-разнородна административна и организационна работа. През 2009г., когато се случи абсолютно недопустимата история с четиримата футболисти ходили до Москва, вместо да играят в дербито Левски - ЦСКА, си позволих да изразя доста остро своето мнение. Затова длъжността ми към момента "Връзки с обществеността и клубни привърженици" беше закрита. Поканиха ме в БФС и веднага започнах работа. Знам, че много фенове на ЦСКА, или други отбори, ще кажат тя е от Левски, и ние не искаме да имаме нищо общо с нея. Тези, които ме познават, знаят, че съм човек, който може да бъде обективен и безпристрастен. Например, на мача България - Италия група фенове на сините предизвикаха сбиването с Берое.

 

 

Старозагорци по никакъв начин не са търсили този сблъсък, бяха си донесли българските трибагреници, едно познато на всички страхотно знаме - "Свобода или смърт"

 

 

подкрепяха отбора. Като ги нападнаха, те, естествено, се защитатиха, няма как да стоят така.

 

 

- Разкажи малко повече за Конгреса на феновете, който се проведе тази година в Истанбул - с каква цел се организира, кои представители бяха на него, какво се обсъжда на този конгрес, какви решения бяха взети?

 

- На конгреса на Европейската федерация на феновете (Football Supporters Europe), която съществува от 2008г., и на която аз станах член в началото на 2012г., се обсъждаха много въпроси, които могат да бъдат обобщени в няколко теми:

 

1. Разбирането на феновете, че ограниченията в съвременния футбол вече станаха прекалено много и пречат на удоволствието и забавлението на самите тях. Затова те се обявяват за върщане на добрите стари правостоящи трибуни, за легализиране на пиротехника, за повече човечност, добронамереност, вежливост и уважение към феновете и срещу тежките репресивни мерки от всякакъв характер.

 

2. Силно противопоставяне срещу непрекъснато увеличаващата се комерсиализация във футбола -  високи цени на билетите, неудобни дни и часове на двубоите, които затрудняват живото гледане на мач, и фаворизирането на телевизиите и рекламодателите, са за сметка на зрителите, и особено за сметка на ултрасите.

 

3. Констатира се изчерпване на системата на ФИФА и УЕФА за сериозни финансови и дисциплинарни наказания, защото тази система разорява клубовете, но те имат доста ограничено влияние върху поведението на своите фенове, още по-малко влияние имат те върху процеси в обществото, които влияят върху това поведение.

 

4. Признава се огромната заплаха за футбола от уреждане на мачове, черно тото и други форми на корупция и измама.

 

- Тази година имаше доста проблеми с българските фенове. От къде идват те и кои са главните виновници - управници, полиция, агитки, държавата? 

 

- Не бих казала, че е имало чак толкова много проблеми. Някои инциденти доста преувеличено се представят в медийното пространство. В Европа има несравнимо по-големи проблеми в някои страни, включително в Англия, Германия, където все ни ги дават за пример. Като се има предвид колко много е спаднала посещаемостта, което е много тревожно, основните проблеми се създават от неуредеци по стадионите, нежеланието на много футболни клубове да обръщат внимание и да уважават повече своите привърженици и неподготвеността на полицията винаги да реагира по най-удачния начин.

 

- Разполагате ли със статистика със забраните на фенове (обща бройка, по отбори и т.н.)?

 

- Феновете със забрана са относително малко в България, постоянно има може би около 30 забрани за посещение на мачове за фенове от различни отбори, които постоянно изтичат. Най-точната справка може да даде МВР, което поддържа този регистър. Например в Германия постоянно със забрана са около 10 000 души при 80 милиона население.

 

- Какво е нивото на българската фенска култура, ако изобщо на този етап може да се говори за такава?

 

- Разбира се, че в България имаме своя самобитна фенкултура, която е в стила на Южна Европа. Балканите изобщо имат много емоционален и много темпераментен начин на изразяване на емоциите - много пиротехника и впечатляващо гръмогласен и внушителен начин на пеене и скандиране, силна патриотична и социална насоченост на хореографията, изобщо неща, с които българските фенове могат да се гордеят. В много европейски страни това вече го няма и тамошните

 

 

фенове ни завиждат, дори това да не се вярва на някои хора

 

 

- Би ли взела отношение по някои от последните наистина скандални случаи - Катуница, случката с феновете на ЦСКА в Разград последния кръг (ти беше казала, че можеш да предоставиш и подробна информация и копие от писмо, свързано с едно твоя молба за мач на червените!), случаят с агитката на Левски и публиката на ФК Сараево, както и последвалата глоба за сините от 30 000 евро от УЕФА...

 

- Убийството на Ангел Петров от с. Катуница отприщи един

 

 

справедлив гняв у много български граждани срещу неспособността на властите у нас

 

 

да се справят с циганската  престъпност. Материалните щети, причинени от разгневени хора, сред които е имало и доста футболни привърженици, бяха израз на гражданско неподчинение и те по никакъв начин не могат да бъдат по-серизни като противообществена проява от бруталното убийство на Ангел. Междувпрочем запалените, напълно незаконни къщи, бяха някакъв вид отмъщение не само заради Ангел, но и заради много други жертви на убийства, кражби, заплахи, причинени от цигани в цялата страна, които са останали през годините без гласност. Беше натрупана огромна вълна от недволство, която се отприщи.

 

По отношение на мача Лудогорец - ЦСКА от края на миналия сезон, считам, че имаше няколко сериозни проблема. Умерени зрители на ЦСКА не бяха допуснати до местата си в секторите А и В, а билетите бяха късани. Аз съм противник на идеята, че фенове на различни отбори изобщо не могат да гледат мача един до друг, а трябва да бъдат всички в така наречените "клетки". Някои от охранители си позволиха действия, които най-малкото будеха недоумение,

 

 

допусна се раняване на фенове на ЦСКА, използаваха се някакви манивели, железни прътове, все абсолютно неприемливи неразрешени неща

 

 

МВР извърши проверка по случая с дейстивята на съответната частна охранителна фирма, но за съжаление аз не разполагам с резултатите от тази проверка. От своя страна фенове на ЦСКА също са прекрачили определена граница, хвърляйки бомбички върху зрители на Лудогорец. Това е изключително опасно и тук е моментът да кажа на феновете, че ако искаме да легализираме пиротехиниката, трябва да има общо разбиране на пълно отрицание на бомбичките, хвърлени по пистата или по хора.

 

За нередностите в Разград миналата година аз направих всичко възможно тези неща да станат достояние и за първи път в БФС беше внесена много прецизно изготвена жалба от фенклуба на ЦСКА.

 

Наистина имам много приятели сред феновете на Левски, познавам много хора, винаги съм гледала да помогна, с каквото мога. Искам да кажа обаче на феновете, че докато те се карат и се бият за щяло и нещяло, се прилага принципът "разделяй и владей". През 2004г. е приет закона за футболното хулиганство, правени са и много поправки, през 2008г. се криминализира пиротехниката, но никой нито ги е питал, нито се е съобразявал с тяхното мнение по този закон. Често става някакъв скандал с полицията, или с разни организационни неродности от страна клуба-домакин, един път с фенове на Левски, друг път с фенове на ЦСКА, или Ботев Пд. Феновете правят декларация, вдигне се малко шум и нищо, всичко си върви постарому. Ако феновете обаче са солидарни помежду си, и не злорадстват, че някои техни колеги са били третиране по несправедлив начин, този проблем маже да намери разрешение. Днес едни са в неизгодна ситуация, утре същото ще се случи и с друг фен-клуб.

 

За мача Левски - Сараево се изписаха много неща. От една страна е важно да се каже, че издигането на точно този плакат, беше неуместно, защото в Босна го изтълкуваха като просръбски и оттук дойде голямата истерия. Феновете на Левски, ако са истински патриоти, трябва да се стремят да правят нещата така, че посланията им да са основно пробългарски и никакви други. Те имат опит със забраните на УЕФА и е трябвало да знаят, че ще донесат солена глоба. Ако именно това са целели, би било жалко, защото клубът полага много усилия да се разбира със своите фенове, да се съобразява с тяхното мнение. От друга страна - изобщо не приемам за нормално и цивилизовано заради един плакат в Босна да бъде обявена война на всеки българин, който стъпи на тяхна територия и да бъде заплашван със смърт. Ситуацията малко напомня абсолютната истерия и агресия, която в момента е обхванала мюсюлманския свят заради някакъв глупав филм и някакви карикатури.

 

- Как би коментирала случая с феновете на Лудогорец в Разград (забраната за внасяне на знамена и гаврата с родния трибагреник) и конфликта им с тамошния полицейски комисар?

 

- Считам, че в Разград имат намерение да приложат критериите на УЕФА за мач от евротурнири за мачове от нашето първенство, вероятно това е съвместна политика на органите на реда и ръководството на "ПФК Лудогорец". Това значи никаква пиротехника, никакви социални и патриотични послания върху плакатите на феновете и други подобни. Тази политика може да се прилага само в клубове, които от много скоро са в професионалния футбол и фенската им общност е, така да се каже, още млада и приема тези ограничения относително кротко. Ако този тип организация се приложи върху феновете на Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Берое, Локомотив Сф, Миньор и др. ще бъде все едно да се обяви война, защото тези фенове от десетилетия имат свой облик и начин на поведение на стадиона, който не се вписва в тези ограничения. Считам, че състезанията от УЕФА имат друг вид стил на организация, който няма как да се впише в родното първенство и това е нормално, така е и в другите държави. Така, както много от българските стадиони не отговарят на най-високите УЕФА-критерии за инфраструктура, по същата логика няма причина именно ограниченията и цензурата на УЕФА състезанията да ги прилагаме в България. Бих го казала и по друг начин - нека построим първо стадионите, нека първо завишим критериите за лицензиране, нека накараме клубовете да се управляват наистина професионално, пък тогава да налагаме ограничения за зрителите, ако изобщо има нужда.

 

- Самата ти оприличаваш ли се като футболна фенка? Била ли си някога в агитките и на кой отбор симпатизираш? Във фенските среди се говори, че си от Левски и мнозина те обвиняват, че защитаваш предимно техните интереси...

 

- Аз вече казах, че съм един обикновен фен и на стадиона обичам да стоя права, нямам нерви да седя, дразнят ме излишно многото проверки, дразни ме полицейщината, недоволствам. Фен съм на Левски, но ми се струва, че

 

 

би било много смешно и нелепо да работиш с фенове, да работиш във футболна федерация и да твърдиш, че си неутрален. Не може да си неутрален, ако не си от никой отбор

 

 

значи просто не се интересуваш от футбол и си там заради някаква длъжност и заплата. Същевременно обаче аз уважавам феновете като една много особена група в обществото, която много хора и много медии изобщо не познават, и имам респект и симаптия към всички тях, без значение от кой отбор са. Уважавам тяхното

 

 

свободомислие, бунтарският им дух, смелостта, с която казват каквото мислят, дори пред висшестоящи

 

 

дори когато това може да им причини проблеми. Освен това всички те се интересуват от история, политика, вълнува ги всичко, което става около тях. Тези неща не са много типични за нашето общество, тъкмо обратното - повечето хора за затънали в еснафлък, бездушие и безразличие.

 

- В България наскоро, през лятото, бе основан нов синдикат, или по-точно сдружение. Какви са неговите цели? То не е първото, или пък последното, защото и преди имаше такива, но се стигаше дотам, че започваха с пресконференции, а след това нищо не се случваше. УЕФА дава пари за такива проекти, а някои запознати твърдят, че тези пари потъват по нечии джобове, най-вече сред определени фенове. 

 

- Това сдружение го основахме седем човека като физически лица. Двама от членовете бяха председатели на фенклубове към момента на учредяване, сега вече не са, но това за нас няма значение. Аз също съм член на сдружението, не защото работя в БФС, а защото вярвам в определени каузи, които сме изразили в нашия устав. И да не работих в БФС, пак бих се занимавала с това, защото виждам смисъл. Вече имаме и няколко нови членове. Такива сдружения, асоциации на фенове, има в много европейски страни. Има, както вече казах и общоевропейска организация на феновете. Дълго време футболът като организация и управление зачиташе интересите на най-различни страни: федерации, футболисти, треньори, рекламодатели, телевизионни компании. Нямаше го обаче най-важния партньор - зрителите, феновете, които се измориха да им налагат всякакви ограничения и правила, да им повишават цените на билетите и от тях да се очаква само позитивно отношение и одобрение. Затова самата централа на УЕФА преди няколко години започна да инициира този диалог с феновете, да налага взаимоотношенията с феновете като един от приоритетите на управлението на един клуб. За съжаление много футболни клубове в България, и в други страни в Европа, не осъзнават колко важни са тези неща.
За нашето сдружение в момента има няколко основни задачи:

 

- приемане на нашите предложения за изменения и допълнения на т. нар. „Закон за футболното хулиганство”. Искаме този закон да стане един приложим и справедлив закон, който отчита особеностите на средата в България, а не копира механично чужди модели. Мога по-подробно да разкажа за тези неща, но може трябва отделно място само за тази тема;

 

- искаме феновете за започнат да имат повече уважение един към друг, ако искат и обществото и медиите да ги уважават повече и да постигнат някои неща, които ще са от полза за всички, без значение кой отбор подкрепят;

 

- искаме нашата дума на обикновени фенове и граждани да се чува в обществото по най-различни въпроси, касаещи спорт, футбол, изгражане на спортна инфраструктура, възпитание на деца, реализация на млади хора. Затова изпратихме и много остро писмо до различни държавни институции по повод опити на разни експерти да редактират Ботев и Левски, и да преправят българската история;

 

- искаме и да работим за връщане на публиката по стадионите, защото стадионът е мястото да кажеш каквото имаш да споделиш, ако те боли за клуба ти, а не само по форумите в интернет.

 

- Коя е най-активната публика в България до момента, на кои агитки симпатизираш чисто като отношение към играта, хореографии, подкрепа и пример за подражание?

 

Не искам на такава база да изказвам мнение, не искам никого да деля на по-малки или по-големи агитки.  Мога да кажа, че

 

се възхищавам на всеотдайността към клуба, дори и в най-трудните моменти, на феновете на Ботев Пд, Локо Пд, Берое

 

 

Там няма тези спорове и сръдни, които понякога докарват не повече от 1500 човека на мач на Левски или ЦСКА, което е просто необяснимо, при положение, че София е с население над милион и половина.

 

Одобряваш ли ръководствата на клубовете да дават пари на агитките, а те в последствие да ги използват за своите нужди - хореографиите, екскурзиите и т.н.? Не стават ли обаче така, че феновете са зависими и до голяма степен платени, както е модерно да се изразяват хората в последно време?

 

Аз съм от хората, които считат, че клубовете трябва да гледат на взаимоотношенията си с феновете като една инвестиция, която винаги ще се възвърне, за разлика от много рисковата инвестиция в някоя висока заплата на футболист, който се оказва голямо разочарование, или инвестицията в много скъпа кола за старши-треньора, който ще реши да си тръгне един месец, след като е започнал работа. Заради неразумно управление клубовете правят големи разходи, затъват в сериозни задължения, на фона на което парите, дадени за фенове са незначителни. Щом клубът е постигал успехи, щом е имало голяма подкрепа за отбора, значи парите, дадени за екскурзии, хореография са си стрували до стотинка. Ако някой от феновете е злоупотребявал, то е ставало възможно и заради незаитересоваността на самите клубни ръководства, за които е по-лесно да дадат на някого някакви пари и оттам да не се занимават с нищо.

 

- Как би коментирала смяната на Димитър Ангелов - Дучето, от поста председател на фенклуба на ЦСКА?

 

- Уважавам самостоятелността и независимостта на фенклубовете на всички отбори да вземат своите решения, да правят промени. Не бих си позволила да коментирам, дори да имам мнение, защото това си е работа на феновете на ЦСКА.

 

- Как ти се струва новата организация на ЦСКА - "Офанзива", и работите ли съвместно с хора от фракцията?

 

- Запознах се с едно момче от "Офанзива". Разказах му за това, което правим в сдружението.

 

 

Във фенклубовете идват нови поколения хора, с нови идеи, с нови представи

 

 

Това е една динамична среда, в която непрекъснато се случват нови неща, раждат се нови лидери и това е част от живота.

 

- От полиция или от стюарди имат нужда нашите стадиони? 

 

- Има клубове, където имат вече готовност да се охраняват и само със стюарди, някъде още нямат разбиране за това. Ще ви кажа съвсем откровено, че на много места би могло да се работи и само стюарди, имайки предвид колко малко хора има по българските стадиони. Тези стюарди трябва да са добре обучени, да са подходящо подбрани, клубовете трябва много да се срещат с фенове, да разясняват разни неща, а имат утвърдена система на постоянен контакт с хората. Това обаче изисква време и носене на голяма отговорност като обществена дейност. Охрана с полиция им е по-скъпият, но и по-простият вариант - не правиш нищо със своите фенове, просто наемаш полицаи да ги респектират. Считам този подход за неефективен, защото полицията не може да свърши тази работа, която ти не си свършил като ръководител. И оттук идват част от недоразуменията, инцидентите.

 

- Всеки ли става за стюард? Не е ли странно хора от агитката да пазят своите фенове? Да, те имат респект безспорно, но не трябва ли да са преминали през някакви курсове за футболни стюарди (така се прави в Англия и Германия) и кога ще има такава школа и у нас?

 

- Няма нищо толкова странно в това стюардът да е твой приятел, фен от агитката. От него по-лесно ще приемеш някои неща, вместо от полицай, а и той ще те разбира по-добре, защото познава психиката на фена. За съжаление това обучение, което съвместно трябваше да реализираме БФС, МВР и Министерство на спорта се забави с цяла една година. Надяваме се, че ще започне да се реализира от януари 2013 като европейски порект. И за това мога да разкажа по-подробно, но по друг повод, когато имаме повече време.

 

- Наближават две от големите дербита у нас - пловдивското Локомотив - Ботев и ЦСКА - Левски. Не мислиш ли, че доста преди това напрежението се нагнетява и от самите фенове по Интернет, и от медиите, и от полицията, та ексцесиите започват доста преди самите двубои?

 

- Медиите често използват един и същи клишета "кърваво дерби, кръв ще се лее", които разбира се, трупат агресия. Самите фенове

 

 

имат доволно много антагонизъм помежду си, особено в големите противопоставяния Левски - ЦСКА, Локо Пд - Ботев Пд, че е напълно излишно да се помпат

 

 

с допълинтелно медийно напрежение. Известно спокойствие могат да внесат самите футболни клубове, ако имат класата да поддържат коректни взаимотношения по организационни въпроси като брой и цени на билети, коректно посрещане на феновете-гости на стадиона, колкото и да е голям залогът на даден мач. Прекомерното присъствие на полицаи също понякога вместо възспиращо има дразнещо въздействие, ако някои мерки по охраната не са прецени добре.

 

- Кога най-сетне ще се продава бира на родните стадиони? На Запад това е нещо нормално, както и на съседни нам страни, но тук всичко се забранява. Повечето фенове предпочитат да се напият рано преди мача, а след това стават проблемите.

 

- Забраната за продажба на алкохол е много от отдавна и тя вече не е в съзвучие с модерното разбиране за стадиона като място, на което клубовете се стремят да предолжат повече удобстава и забавления. Исината е, че в момента в много други страни алкохолът също е забранен, продава се само безалкохолна бира. Има места обаче, където си се продава качествена бира и това са много обичани стадиони. Нашето сдружение си е казало мнението, че е много по-добре нещо да се предлага в умерено количество, отколкото да караш хората да изпиват набързо бутилка литър бира. Дали сме и предложение да се завишат промилите за проверка на алкохол на стадиона, защото хората все пак не сядат да карат кола, а отиват да се забавляват.

 

- Смяташ ли, че след като загина в катастрофа фенът на ЦСКА Младен Кънев - Байо, е възможно потулване на случая? Това вече е често случвано явление в България - да се прикрият виновниците.

 

- Не познавам човека, Бог да го прости, и не знам нищо за обстоятелствата, при които е починал, извън това, което пише по медиите. Нямам право да коментирам каквото и да било. А дали като граждани вярваме в компетентността и честността на следствието, съда, прокуратурата. Отговорът ми е "НЕ", отдавна не вярваме!

 

- Доста е оскъдна информацията за задържаните момчета (а и фенове според информациите) в Сандански. Имаше кампании в тяхна подкрепа, че са невинни, от Пирин СС застанаха зад тях, както и националисти от София...

 

- За четиримата задържани в Сандански нашето сдружение ще излезе с позиция, че предвид чистото съдебно минало, крехката възраст, скромните материални възможности на момчетата и техните семейства, прави впечатление, изключителното строгото и дори безчовечно отношение към тях - те са задържани вече три месеца, едно от момчетата има астма. Ние знаем добре в България, че хора, извършили сериозни престъпления ги задържат максимум 72 часа. Считаме, че

 

 

върху тях се упражнява натиск да признаят за престъпление, което не са извършили

 

 

Това, че са участвали миналата година в протестите в Благоевград срещу убийството в Катуница, и сега са обвинени за убийството на човек от цигански произход, е много опасно подвеждане на следствието по грешна следа, за да се правят ПР-акции.

 

- Колко са проблемните елементи в агитките у нас? Следиш ли развитието на нещата със задържаните фенове на някои от водещите клубове у нас - Иван от Локо Пд, Росен Животното от ЦСКА, Любо Младежа от Левски и т.н. 

 

- Следя максимално, доколкото времето ми позволява, новини за фенове и фенклубове. И с времето излизат някои интересни и парадоксални неща, които си струва да бъдат коментирани и анализирани, но медиите често не могат да ги уловят, защото доста клиширано и доста повърхностно пишат за фенове. Например в България почти никой не коментира зашеметяващата новина, че една от най-големите трагедии в футбола, смъртта на 96-те фена на Ливърпул, която е използвана за драстични промени в организацията на стадионите и охраната, се базира на една лъжа и чудовщна политическа манипулация на обществото. Трябва сериозно да се замислим дали и сега определени кръгове не поддържат разни страхове и заблуди поради някакъв свой интерес, политически, икономически.

 

- Поутихна и случаят с лидера на една от групиворките на Левски "София - Запад" - Антон Калчев. Знаеш ли какво е развитието по този случай? Какво знаеш по случая с друг от лидерите на синята агитка - Любо Младежа?

 

- Не искам да коментирам неща от частния живот на Антон Калчев и Любомир Костадинов, защото това няма нищо общо с футбола. Познавам ги лично и мога да кажа, че са големи левскари и са помагали много на клуба, който обичат.

 

 

Едни от най-добрите идеи за организацията на стадиона са именно на "София Запад"

 

 

Който работи с фенове, се интересува най-вече с какво те могат да допринесат за подкрепата на отбора, не можем да се месим в живота на хората и с лека ръка да ги съдим. Специално за Любо, мисля че той сам казва достатъчно в интервюто, което публикувахте. Близо три години той беше следствен без присъда, но както разбирам

 

 

не се е пречупил и е отказал да бъде поръчков свидетел

 

 

А това значи много, за който разбира за какъв натиск става въпрос. Уверявам ви, че и да влезе в затвора, той няма да загуби уважението на своите приятели и те ще го подкрепят.

 

- Доколко е вярно твърдението, че в родните агитки наркотиците са доста разпространени и хора с влияние в подземния свят диктуват нещата и пазара на забранени стимуланти и съставки?

 

- Твърденията, че сред агитките наркотиците са разпространени особено много, е именно от тези популярни мнения, които очернят напълно незаслужено цялата общност на феновете. Аз

 

 

за толкова години не чух за някой бар, дискотека, училище, махала или квартал да се говори, че е бъкано с наркотици и наркоразпространители

 

въпреки че знаем всички за какви ужасяващи места става въпрос. За тези места не се пише по разни причини. Сред феновете със сигурност има и наркозависими, и наркоразпространители, както има и хора с неплатени данъци, пътни нарушения, криминални прояви, по простата причина, че на стадиона се събират много хора, абсолютно всякакви хора. Да се обобщава и да се преувеличава не е коректно, но редовно се прави срещу феновете.  Най-вече ми се иска обществото да разбере, че

 

във фен-средите има невороятно интелигентни, будни и способни момчета и момичета, мъже и жени, които ако имат общи позиции по някои важни въпроси, представляват сериозна обществена сила

 

 

Ако феновете само осъзнаят това, биха постигнали много неща в полза на спорта, футбола, възпитанието на децата. Аз, като гражданин, се изморих да гледам как българсикте политици се интересуват от мнението на обществото само преди избори, цели градове и региони в страната са със западнала напълно спортна база, срив в образование и възможности за работа и спорт, деградация на моралните ценности, затова младите хора бягат панически в София или в чужбина. Това ме тревожи, мен и моите колеги, членовете на сдружението на българсикте футболни привърженици, искаме с нещо да променин нещата към по-добро.

 

 

Мисля, че дойде времето да спрем с безкрайното деление в България, и да осъзнаем, че на тези, на които ни се работи и които желаем да променинм нещата, и които сме избрали да живеем в България, и я обичаме безкрайно

 

 

въпреки че е бедна и много неподредена, ни трябва единение на всички читави хора, за да постигнем промяна. Ето, затова ние се събрахме съмишленици от средите на феновете, в името на спорта, футбола и бъдещето на нашите деца.

 

ИВО ТОНКОВ, специално за FanFace.bg

Елена Ваташка е координатор "Връзки с привърженици" и ръководител проекти към Българския футболен съюз, председател е на Сдружението на българските футболни привърженици, работила е в ПФК "Левски" София. Поддържа връзки с всички големи фенклубове в страната и е един от хората, които са в ядрото на събитията във футболна България. Пред Dnes.bg г-жа Ваташка даде обширно интервю за проблемите на българския футбол и за целите и дейността на Сдружението на българските футболни привърженици.

 

- Защо ги няма хората по стадионите?

 

Счита се, че футболът, който се играе в България, сравнен с футбола, който зрителите могат да гледат по телевизионните канали, не е на същото ниво.

 

Друга причина са вечните слухове, вечните подозрения за уреждане на мачове, за поръчково съдийство. Това е тема, която много болезнено се очертава като причина хората да не ходят по стадионите.

 

Третата причина е лошото състояние на стадионите. Не само е лошо състоянието на стадионите, лоша е и организацията, лошо е и отношението към зрителите, в смисъл липса на добра организация, липса на коректно отношение, да се почувстват добре дошли зрителите.

 

Четвърта причина е комерсиализацията на футбола, алчността, липсата на лоялност на състезателите. Подкопава се това, в което години наред феновете са вярвали - че има клубна кауза, идентичност, че футболистите трябва с цялото си сърце да играят за един клуб.

 

Друга причина е разочарованието на феновете от клубните ръководства, огромната отчужденост и дистанция, неодобрението на политиката. Може да се каже, че при ЦСКА това в момента е по-силно. Преди години го имаше при "Ботев".

 

- Често чувам познати, приятели да казват “Как да отида на стадиона, като някой лумпен ще хвърли я камък, я бомбичка, я димка върху главата ми или върху главата на детето ми?“. Това не е ли една от причните?

 

Да, действително го има и този аргумент. До голяма степен такива проблеми могат да се случат по стадионите, но от друга страна, истината е, че инцидентите с хвърлени бомби и камъни намаляват. Намалели са в пъти спрямо последните 4-5 години, а за преди 10 дори не ми се сравнява - какви батални сцени имаше тогава. До голяма степен за хора, които веднъж са спрели да ходят на мачове, поддържането на този образ на стадиона като много опасно място е някаква манипулация. Не биха казала, че стадионът е по-опасно място от улицата, ние сме една от страните със страшно много ПТП-та. България има например много висок ръст на битовата престъпност. Стадионът в никакъв случай не е това страшно място, за което се говори.

 

- Има ли светлина в тунела? Как според вас хората ще се върнат по стадионите, а футболът ще тръгне отново нагоре?

 

Това, което може да върне хората по стадионите, е чувството, че техният клуб се управлява добре, в духа на ценностите на този клуб. Ако се излезе от този затворен кръг с вечното безпаричие и отбори с една трета наемници от чужбина и футболните клубове се върнат към собствените кадри и школи. Това е всъщност и голямата политика на УЕФА за финансовия феърплей – клубът да се съсредоточи в създаването на стабилно, лишено от драми и резки спадове, съществуване в рамките на собствения ресурс, който има.

 

- Сред голяма част от българските фенове битува мнението, че младите български таланти, оставайки в родината, ще го кажа директно, се пропиват, тръгват по чалготеките и провалят бъдещето си. Вярно ли е това?

 

Това е много голям проблем и за съжаление много футболисти станаха жертва на тези изкушения на лесния живот. България се оказа и нещо друго – много чужденци, които дойдоха с добро реноме, с чудесно CV, тръгнаха по този начин на живот – буквално ги развалихме. Което значи, че трябва да се замислим, че в живота в България, особено ако си млад и разполагаш с пари, изкушенията са твърде много. И ако в самите клубове няма много голяма дисциплина, изграждана от деца, професионализъм и отговорно отношение, тези момчета стават наистина лесна жертва.

 

Тук трябва да се помисли и за парите, дали са реални парите, които се получават от българските футболисти, особено по-младите? Представете си един 18-19 годишен човек с 8-10 хиляди лева всеки месец. Като се замислим – колко от младите хора могат да устоят на това?

 

Ние казваме, че в Англия са много високи заплатите, обаче там са и големи професионалисти. Там обаче самото общество, самите хора и от другите професии дават пример за трудолюбие и постоянство. Ние го нямаме това още като общество. Не само футболистите, но и много други, млади, стари, като припечелят пари и започват да харчат показно, да вършат неразумни неща, да купуват нереално скъпи коли и вещи. Колко от футболистите при тези пари, които имат, се записаха да учат нещо или да карат треньорските курсове? Има и такива, но колко от тях са такива?

 

- Защо, питам ви като представител на БФС, голяма част от привържениците ненавиждат структурата на БФС и я обвиняват за състоянието на българския футбол.

 

Има нещо, което обаче трябва да се разбере. Всеки един клуб е напълно самостоятелен и сам решава каква политика да избере. За по-големите клубове ще кажа – по никакъв начин не може да се счита, че политиката на един клуб по отношение на управление на самия клуб е зависима от някого, най-малкото от БФС.

 

Има и нещо друго – при всяка една кризисна ситуация, особено при по-големите клубове, някакъв гаф, проблем, слаб мач, да сте чули някой треньор или президент да каже: „Ние направихме грешки. Ние имахме сбъркана политика, тя доведе до тези резултати“? Такова нещо няма да чуете. При всяка една кризисна ситуация проблемът се изхвърля навън и се търси външен враг. Това е най-лесно, да хвърлиш проблема навън, да насочиш вниманието срещу другия клуб или БФС. Дали обаче това е справедливо и почтено? Имаме по футболните клубове несменяеми хора. Те няма ли да поемат някаква отговорност?

 

- Какво представлява Сдружението на футболните привърженици в България?

 

В същността си представлява група хора, изявени лидери от 10-11 фенклуба към момента, които се събрахме и решихме, че е крайно време позицията на феновете да има представителност, да може да бъде чута на повече места. Да може да се изразява позиция и по проблемите на футбола, на спорта, както и по широк кръг обществени въпроси.

 

Аз съм председател на сдружението, имаме управителен съвет, имаме и отделни членове. Членуват представители на "Левски", "ЦСКА", "Ботев" Пловдив, "Локомотив" Пловдив, "Берое", "Пирин" Благоевград, "Славия", "Локомотив" София и "Нефтохимик". Ще имаме и нови членове, има интерес към сдружението.

 

- А позиция означава ли провеждане на протестни действия от футболните фенове, обединени?

 

Фактически имахме такава акция. През есента агитките на много отбори, поне 6-7, издигнаха плакати с едно съвсем интелигентно съдържание срещу някои предвидени промени в Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия или, популярно казано, закона за футболното хулиганство. Това беше координирана акция, целяща да покаже, че феновете може да имат противоречия, конфликти, но вече се забелязва едно узряване за общи неща ,които касаят всички в еднаква степен.

 

- Възможно ли е фенове на по принцип враждуващи отбори като "Ботев" и "Локомотив" Пловдив, "Левски" и "ЦСКА" да се обединят заедно в някаква кауза?

 

Ние се опитваме да направим това. Идеята ни е, че феновете, за да можем да учим хората да се въздържат от действия, които биха били вредни за здравето или имуществото на някого, ако искаме да работим за ненасилие по стадионите, ние трябва да можем да седнем заедно и да разговаряме по проблемите. Самото събиране на тези различни хора би дало пример на другите, че може да са в противоположни лагери, може традиционно да не се харесват, да не кажа по-силна дума, но когато става дума за разумни неща, за общи интереси на всички фенове, да могат тези хора да направят нещо заедно.

Това е вид протест от страна на феновете, заяви координаторът на феновете

 

Координаторът "Връзки с привърженици" в БФС Ели Ваташка заяви, че борбата с расизъм по трибуните може да бъде преборена по изключително труден начин.

 

"Нямам как феновете да се контролират какво да пеят и скандират, когато са на трибуните. Жалко, че един отбор с перспектива, който спечели уважение благодарение на Любослав Пенев, ще остане без публиката си. От ФИФА и УЕФА не правят разлика колко хора са издавали така наречените "маймунски звуци". Нямам как да се предотвратят скандиранията", заяви специално за SPORTLINE.BG Ели Ваташка.

 

Запитана на въпрос, тогава какви са начините расизма да бъде спрян, тя отговори: "Единственото нещо, което може да се направи са кампании против това извън стадиона. Но за националния отбор е много сложно, защото феновете са разнородни - има на Левски, ЦСКА, на много тимове. Тези скандирания са вид протест срещу БФС, Трудно може да се направи нещо. Трябва да се работи по позитивен начин, защото националният отбор на България заслужава подкрепа", каза още Ели Ваташка.

Към феновете
Да се биеш е вълнуващо, но опасно занимание, и не е за всеки. Трябва да можеш да се биеш, да знаеш да се пазиш и да си даваш сметка за какво го правиш. Мъжете, и особено младите мъже, се бият доста навсякъде по света, по бойните полета, по боксовите рингове, по улиците и кръчмите, по убеждение, за пари, за слава, за себедоказване. Вие сте свободни хора, само вие можете да решите за какво си струва да се биете. Жалкото е, че вие дори не сте били войници и не знаете какво е война, учебна или истинска. Дали ако бъде заплашен домът ви, животът ви, достойството ви, близките ви, вярата ви, ще можете да се биете и да се защитите? Дали ако ви нападне тълпа с брадви, ножове, прътове, камъни, която е гладна, отчаяна и е готова да се бие и убива, било за дървен материал, било за кабели, керемиди, кокошки или зимнина, няма значение, ще можете да й отвърнете? Дълбоко се съмнявам...

 

Разбрахме, че паднали момчета са били ритани от десетина. Така направиха пияните изроди, които убиха преди години Стоян Балтов в Студенски град, така правят престъпниците, циганските банди и вече...делегатите на ДПС. Решете вие на кого искате да приличате, но трябва да знаете, че за онези граждани, които се разхождаха в парка, вие за пореден път доказахте, че футболният фен е нещо страшно, грозно и опасно, нищо че сте малцинство във всяка една от агитките. Искам да ви кажа, ако не сте чули и разбрали, че МВР готви за всички футболни фенове силно рестриктивен закон позовавайки се именно на подобни случаи. Предлагат се многохилядни глоби, петгодишни забрани за мачове, пълно инкриминиране на факли, знамена, плакати, още по-масирани проверки по входовете. Това ли искаме да се случи? Фенове на различни отбори се събрахме преди година и решихме да работим заедно за каузата на футболните привърженици, за повече свобода на феновете на стадиона, за повече уважение към тях в обществото. Всеки един подобен случай обаче затруднява усилията ни и дава нови аргументи на МВР за по-голям бюджет за справяне с футболното хулиганство, за въвеждане на нови ограничения на спортни мероприятия, от които страдат всички останали фенове. С вашите действия вие сами наливате вода в мелницата на все по-голямата полицейщина и неприемливи ограничения заливащи футболните стадиони в Европа. Там, където се въведат един път крайни рестрикции, нещата трудно се променят, много по-разумно е да избегнеш въвеждането на ограниченията, какъвто шанс все още имаме в България.

 

Към медийните зомбита, сини и червени
Свободата на словото е свещенно право, това е свободата на всички други свободи. Разбираемо е желанието ви да търсите популярност и да си заслужите хонорара, ако имате такъв, но все пак дайте си сметка, че хората действително понякога четат това, което пишете, особено по-младите, които не винаги са укрепнали морално и интелектуално. То не са присъди, то не са заклинания, то не са ужасии, които някои млади хора ги приемат абсолютно буквално, защото не са научени, че едно нещо е факт, ако има потвърждение от няколко независими източника, че истината се търси като се запознаеш и сравниш различни гледни точки. Откровени лъжи, манипулация на данни, брутални пристрастия стигащи до сляп фанатизъм...Не забравяйте обаче, че зомбирайки и настройвайки хората един срещу друг, един ден могат да строшат и вашата глава, така между другото в някое меле по парковете.

 

Към полицията
Не може да се отрече невероятната способност на българската полиция да прави точно обратното на обществените очаквания, да проявява пасивност, страх, нерешителност, когато хората очакват твърда намеса, и да действа брутално, когато по общо мнение това не е необходимо. Значителен човешки и материален ресурс на МВР се губи в напълно безсмислени охранителни мероприятия на мачове, а България продължава да бъде първа в Европейския съюз, може би и в цяла Европа, по тотално разбити и оплячкосани села и крайни квартали на градовете, по брой на изнасилени баби над 80г. и по брой на убити дядовци за 5 лв.

 

-Не е нужно в сряда в 18.00 часа зимата на мач Левски-Етър да има 60-70 полицаи и сериозен брой полицейски коли, при положение, че зрителите има-няма са 1000 души, феновете на Левски и Етър нямат конфликти и от Търново бяха дошли точно 4/четири/ момчета, които разпънаха плакат „Свободен Етър”. 

 

-Не е оправдано около 80 фена на Берое решили да се разходят до Мездра за мач от купата насред зимата, при 3-0 у дома в Стара Загора, да бъдат ескортирани и охранявани от десетки полицаи като някакви много опасни лица, при положение, че фен-клубът на Берое в момента има страхотна организация и много отговорно поведение.

 

-Буди неудомение защо на мач-реванш за купата ЦСКА-Лудогорец с няколко стотин зрители на Националния стадион имаше поне 150 полицаи и страшно много полицейски автомобили, с лампи, за арестанти. Какво очаквахте да се случи? Най-много да имаше подигравателни скандирания срещу министър-председателя. Не е работа на МВР да му пази авторитета, той самият трябва да си го пази като внимава какво говори и какви обещания поема.

 

-Същевременно можеше да се предвиди, че беше разумно в парка около стадион „Българска армия” на 20.01.2013г. да има видимо присъствие на полиция предвид очакваното с интерес събитие в баскетболната зала и някои опасни „закачки”, които в последно време си размениха феновете на Левски и ЦСКА, левскарите влязоха необезпокоявани и се снимаха до входа на „Армията”, а цесекари изпотрошиха с камъни витрината на кафето на бул.”Тодор Александров”. Не казвам, че е лесно да се оценява риска, но нали имате информатори сред агитките, нали им подслушвате телефоните, поне по подслушване също сме в най-предните места в Европа.

 

Накрая искам да ви помоля при оценяване на риска при организиране на бъдещи партийни събития на ДПС да прилагате тази твърда и безкомпромисна ръка, която наблюдаваме на футболни мачове - и там очевидно имат нагласи да се избиват помежду си, и като почнат да бият не знаят кога да спрат, за да не се излага повече България пред света.

 

Елена Ваташка

Миналата година бяха арестувани доста хора около протестите, породени от убийството на Ангел от с. Катуница - вероятно няколко десетки души, предимно в София, Пловдив, Варна, Благоевград, Стара Загора.

 

В протестите участваха основно млади хора, също и много футболни фенове, но морална подкрепа за същността на протестите изказаха хора от всички възрасти и слоеве на обществото.

 

Присъдата на убиеца на Ангел е вече произнесена от съда в Асеновград, но всички знаем, че ако не беше всенародното възмущение и недоволство, едва ли щеше да има задържани, камо ли за по-малко от половин година да има даже и присъда.

 

Обезпокоително е това, че поради етническия произход на ранения от бомбата в Сандански полицията моментално свързва инцидента с футболни привърженици. Значи ли това, че и други хора, които са били арестувани заради събитията в Катуница, ще бъдат привличани за обвиняеми, когато цигани са жертва на някакво тежко престъпление?

 

Футболните фенове по принцип са много открити и директни, и много по-вероятно е да влязат в открит бой с някого, отколкото да действат подмолно и с такива зловещи средства, като това да поставят бомба. Никак не ми се връзват нещата.

 

По новините се каза, че това място в Сандански е някаква борса за наемане на хора в строителството. Много по-логично това да е бил някакъв спор за възлагане на поръчки за строително-монтажни работи.

 

В момента има такава криза и безработица, и част от хората така са озверели, че и за отнета поръчка за 500-1000 лева като нищо ще те гръмнат. Арестуваните момчета имат нужда преди всичко от добри адвокати, пък нека независимият и безпристрастен съд реши.

 

Елена Ваташка, координатор "Връзки с привърженици" към БФС

 

Заб. Мнението е взето назаем от стената на профила на FanFace.bg във Фейсбук и е поместено под статията с позицията на фен групировката на Пирин (Благоевград) - "Пирин СС" за бомбения взрив в Сандански и последвалите арести на четирите момчета.

Остава само ден до голямото дерби ЦСКА - Левски и всички тръпнем от нетърпение, как само го чакаме този мач, той сякаш осмисля една цяла година!

 

Много злорадство се изля от левскарите заради неблагополучията в противниковия лагер породени от забавени плащания, управленски сътресения, заплаха за отнемане на евро лиценза. Фенове на Левски, за съжаление всеки футболен клуб, който е частно акционерно дружество, какъвто е и "ПФК Левски", може да попадне в един момент в случайни или неподходящи хора, които го придобиват в резултат на тайни бизнес и политически сделки, и които могат да съсипят бързо това, което е градено в продължение на десетилетия. Колко български футболни клубове преминаха или преминават през тази агония? Живеем в алчен и циничен свят, в който всичко се търгува, включително и с това, което е любовта и живота на феновете. Тъй като тези сметки на "тъмно" се правят без одобрението на хората, които обичат едни клуб, често излизат криви за този, който е посегнал като търговец в храма на клубния идеал.

 

Фенове на ЦСКА, знам ,че много обичате едно скандиране за вашите опоненти, което озверява левскарите. Всъщност вие носите в сърцето си Апостола на свободата не по-малко от всеки друг българин. Наскоро феновете на различни отбори в България скочиха срещу опитите на разни експерти да "чистят" учебниците на децата от Ботев, Левски и техните идеи. Същите експерти, произлизащи от същите неправителствени организации с ляво-либерални политически корени, вече петнадесет години "чистят" футбола от символи, образи и имена на световното културно-историческо наследство, които са достигнали до нас от десетки, стотици и хиляди години. Ако не реагирате и в бъдеще като колеги и патриоти, скоро за Ботев и Левски ще може да се пее само на футболни мачове. Нека имената на тези светини да не се свързват със сквернословия, така както показа великата публика на Ботев Пловдив при гостуването си на "Герена" тази есен.

 

Полицията е на крак за дербито, както винаги. Фенове на Левски и ЦСКА, всяка преместена или обърната кофа за боклук, или счупено стъкло в някой автобус, или сбиване между вас, ще бъде утре на първа страница и водеща новина във всички медии. Поне една седмица медиите ще предъвкват така наречените инциденти от мача и много важни новини като ниските доходи и високите цени, поредното убийство и изнасилване на възрастна жена в някое село, кражбата на метал от Видин-мост, радикалното ислямизиране на циганската махала в Пазарджик, ще минат на втори план. Не влизайте в тази схема, защото тя е много удобна за отвличане на общественото внимание.

 

Фенове на Левски и ЦСКА, вашата сила е вашата младост, непокорство, бунтарство, стихията, с която действате. Това обаче не пречи да бъдете вежливи и да не плашите пътниците в метрото и автобусите, защото те са обикновени хора като вас и не са ви виновни за нищо. Не бива израз на вашето недоволство да стават постъпки, с които рушите собствеността на гражданите или общината, защото това само настройва обществеността срещу вас. Вие имате интерес да покажете на всички колко градивна сила можете да бъдете, само ако поискате.

 

Сбиванията между вас винаги ме плашат, защото съм жена и майка и не искам никой от вас да пострада, да се тревожат родителите и близките му. Помислете си, че само преди 100 години България е мобилизирала 714,000-хилядна армия за Балканската и Междусъюзническата война. Загинали са 14,000 мъже в разцвета на своите сили от всички прослойки и етнически групи на тогавашното българско общество, 50,000 са ранените, 19,000 са починали от болести, 3,000 са безследно изчезнали по бойните полета. Били са се за освобождението на все още поробените от Османската империя техни братя по кръв и за националното обединение на всички българи. Само преди сто години вашите прадядовци са изумили Европа и света със своя героизъм, храброст и целеустременост на един древен и велик народ, оцелял и възродил се след вековно робство. За какво се бие днешната българска младеж – основно се избива до смърт в пиянски скандали по кръчми, барове и дискотеки. А и колко знаят изобщо да се бият и защитават, като дори не са служили войници. До къде стигнахме, да не знаем като народ за какво си струва да се биеш и да умреш, и за какво да живееш...Знам, че битките между феновете имат свой дълбок символичен смисъл и порядък, който е чужд на чалгарщината и простащината завладяла България, но трябва да се знае кога да се спре и здравият разум да надделее, защото животът и здравето на всеки от вас е безценен!

 

Фенове на Левски и ЦСКА, дербито ще мине на един дъх, ще дойде скоро пролетта с мача-реванш, а догодина всичко пак наново, и така в един безкраен порядък във вечното противопоставяне на двата най-големи футболни клуба в България. Чака ни обаче дълга, тежка, безработна и тревожна зима. Много от вас може да се озоват от една и съща страна на барикадата на безработицата и липсата на перспектива. Не си ли струва да сте заедно в разни социални битки за повече работа, справедливост и морал в обществото, а не да се разпилявате по целия свят и да гледате мачовете на любимите си клубове само по интернет? Не ви ли се иска да видим нашата България по-богата, по-подредена, по-истинска и по-близка до тази представа, за която са се борили и умирали нашите предци?

 

Елена Ваташка (мнението е публикувано от автора на своята стена във Фейсбук)

За първи път феновете на противникови футболни отбори се обединиха - причината са новите промени в Закона за опазване на обществения ред, които имат за цел да се справят с футболното хулиганство.

 

Глоби от 1 000 до 5 000 лева ще получи всеки хванат с пиратки и ножове. Най-спорен е текстът, който касае децата. Например, ако мачът се играе след 10 вечерта, деца на стадионите няма да бъдат допускани. Освен това родителите трябва да си носят попълнена декларация, ако са с непълнолетно дете, а един възрастен може да доведе на стадиона не повече от три деца.

 

Мнението си по тези въпроси споделиха пред bTV председателят на парламентарната комисия по младежта и спорта Огнян Стоичков, Антон Калчев, председател на фенклуба на "Левски София-Запад" и Елена Ваташка от Българския футболен съюз, която отговаря за връзките с привържениците.

 

Повече саморегулация, по-малко полицаиПромените в закона имат за цел да постигнат по-висока степен на саморегулация от страна на фенклубовете и да ограничат присъствието на полицията по стадионите. Според Огнян Стоичков обаче, в стремежа си да е строг и справедлив, законодателят се е престарал.

 

Измененията не позволяват малолетен запалянко да присъства сам на спортно мероприятие. Това означава също, че 13-годишно момиче не може да посети състезание по спортна гимнастика без свой родител.

 

Придружител се изисква както за малолетните, така и за непълнолетните, но за малолетните в тази роля не може да бъде друг освен родителя или настойника.„Този закон решава, но и обърква проблемите,” смята председателят на комисията по младежта и спорта в НС, който ще предложи някои текстове да отпаднат, по-специално тези, които засягат малолетните. По думите му друг проблем е изискването за видеонаблюдение по стадионите, което ще затрудни някои клубове.

 

„В закона има и добри неща,” отбеляза все пак Стоичков и посочи, че феновете вече ще имат възможност да обжалват мерките срещу тях.В България няма футболно хулиганствосмята Антон Калчев, председател на фенклуба на "Левски София-Запад". По думите му става въпрос за единични прояви, които не се толерират от фенклубовете. „Вече пета година практикуваме това и имаме своите успехи,” каза Калчев.

 

В последните пет години фенклубът на „Левски” не допуснал нито един проблем, според Калчев. С промените в закона „искат да закрият футболните агитки”, които са „средище на свободомислещи хора” с „патриотичен дух”, смята той.

 

Според председателя на фенклуба на "Левски София-Запад" законът няма да е действащ, защото не отразявал европейската тенденция.

 

Саморегулацията, самодисциплината – положителна тенденция

 

Проблемът с футболното хулиганство не е решен нито в Англия, нито в която и да е друга страна. Такова мнение изказва представителят на БФС Елена Ваташка.

 

Според нея в тези държави съществуват значителни проблеми със сигурността. Има и цензура в медийното отразяване на инцидентите, за което натиск оказват футболните организации.

 

България не е страна с висок ръст на инцидентите или с инциденти, застрашаващи живота и здравето, каза още Ваташка, която отговаря за връзките с привържениците във футболния съюз.

 

Пиротехниката е проблем, посочи обаче тя. „Ако тя бъде легализирана, като в Австрия и Норвегия, ще отпадне един много тежък пропускателен режим”.През последните две-три години има положителна тенденция – развитие на саморегулацията, самодисциплината и вътрешно разбиране у феновете, отчитат в БФС.

 

„Вместо да се окуражат тези фенклубове, те ще бъдат притиснати” от новия закон, смята Елена Ваташка. 

 

Текст: btvnews.bg