Живков: Феновете получиха фиеста срещу Левски
Вторник, 29 Март 2011 14:01
Изпълнителният директор на ЦСКА Венцислав Живков говори за лиценза на стадион „Българска армия", дълговете на отбора и близкото бъдеще на червените.
- Г-н Живков, да започнем с най-актуалния въпрос - ще получи ли стадион „Българска армия" лиценз за мача със Сливен?
- Искам за пореден път да успокоя нашите фенове, че това ще стане. Ремонтите на стадиона продължават и днес, никога не са спирали. На 22 март на „Армията" дойде общинска комисия, която заедно с мен, Димитър Димитров и Емил Костадинов направи обиколка на стадиона и се запозна с промените, които направихме. Предоставихме нужните документи и получихме отговор, че „Българска армия" ще бъде лицензиран за мачовете до края на настоящия сезон. Сега остава това решение да бъде потвърдено от БФС и Министерството на спорта. Няма никакви проблеми. ЦСКА ще посрещне в петък Сливен на този стадион. Сложихме 6000 нови седалки, поставихме ограда пред секторите, измазахме ги, има и два нови входа. Доволни сме от свършената работа.
- Колко струва на клуба ремонтът до момента?
- Сумата не е тайна, но нека ви я съобщя, когато ремонтът завърши напълно. До мача със Сливен, а и след него, продължава да се работи с пълна сила. Промените не са козметични, а основни. Ще подменим още от седалките, ще направим по-големи и по-модерни ВИП ложи. Ще има и no-голям кетъринг.
- Кога ще бъдат изградени нови терени за юношите, за да не се налага да се подготвят на сгурия?
- Това наистина е много неприятно, но работим и в тази насока. Преди малко в моя кабинет бяха хора, които предложиха план за изграждане на въпросните терени. Много скоро децата от школата ще тренират на хубави игрища с изкуствена и естествена трева. Ще оправим и балона на „Армията". Работи се и на базата в Панчарево. Там остава малко да се оправи новият терен. Знаете, че чакаме разрешение за строежи на нови съблекални. Чакаме и министерството на спорта да ни даде базите на концесия за 20+10 години. Щом това стане, ще ускорим ремонтите още повече.
- Продължава ли ЦСКА да чисти задълженията си към клубове, мениджъри и бивши футболисти?
- Да, всеки ден. Имаме срок до 31 март да изчистим дълговете и смятам, че ще го спазим. Превеждаме парите. Разбрали сме се и с Владимир Манчев. В това отношение също няма поводи за притеснение. Нека феновете бъдат спокойни.
- Към днешна дата футболистите от първия отбор получили ли са си всички пари от заплати и премии?
- Абсолютно всички премии са им изплатени. Остава да вземат една заплата, но не мисля, че това е голям проблем. Разбрали сме се с тях и те ни влизат в положението.
- Вчера Георги Илиев, който преговаря за ръководен пост в ЦСКА, каза, че шефовете в клуба са прекалено много. Вие споделяте ли това негово мнение и смятате ли, че може да работите в екип с него?
- На този етап няма нищо сигурно за неговото назначаване. Да, Георги преговаря със собствениците, но само това. Аз проблем с него нямам и никога не съм имал. Ако се разбере и започне работа в ЦСКА, ще се радвам. Всеки, който мисли доброто на клуба и иска да помага, е добре дошъл. Но не споделям това мнение, че шефовете в ЦСКА са много. Тези неща ги решават г-н Димитър Борисов и г-н Иво Иванов. Тук е моментът да благодаря на всички за подготвянето на документите за стадиона и свършената работа. В ЦСКА всички сме един добър екип и даваме всичко, за да се развива отборът, да върви напред. Директорите в клуба не са много. Георги Илиев ще бъде по-добре запознат с нещата, ако започне работа при нас. Атаките към нас са силни и идват от много страни, но се справяме. Работи се грамотно и с идеи, колкото и да е трудно.
- Доволен ли сте от представянето на отбора през пролетния полусезон до момента?
- Аз не съм специалист по спортно-техническите въпроси, но мое лично мнение е, че ЦСКА играе добре. Имаме екип от млади треньори, които горят в работата си. Вече футболистите разбраха какво искат от тях собствениците, треньорите и феновете и показват истинските си възможности. В ЦСКА има настроение, хъс и емоция. Тези неща липсваха в някои моменти през есента. Много съм доволен от отбора до момента и не съжалявам за загубата от Черно море във Варна.
- Всеобщо мнение е, че тази промяна се дължи най-вече на Милен Радуканов. Ще му бъде ли предложен нов, дългосрочен договор?
- Той наистина направи много за ЦСКА и продължава да го прави. С него се виждаме често, разговаряме и се разбираме. Мисля, че собствениците ще му предложат нов договор. Когато нещата вървят, няма как това да не стане.
- Ръководството вложи доста пари и в новите технологии, които промениха в положителна насока тренировките на отбора. Сигурно сте доволен, защото се вижда, че те дават резултати?
- Няма как да не сме щастливи и от това. Гледаме да развиваме клуба във всяка насока. Доверихме се на кондиционния треньор Иван Йовановски, който предложи да закупим системата за следене на пулса на играчите и всичко останало. Този човек също заслужава похвали за работата, която върши. Медиите му обръщат малко внимание, но той е много важен за отбора. Внесе промяна в тренировките и ЦСКА днес е много по-добре физически.
- Какво е положението с чужденците, които не попадат в плановете на Милен Радуканов? Ще се раздели ли ЦСКА през лятото с Килиън Шеридън, Фабрицио Грило и Джузепе Акуаро?
- Те имат договори с клуба и си ги изпълняват. Ще видим след края на сезона какво ще стане с тях. Ако треньорът дойде и ни каже, че няма да разчита на тях, може да се разделим и с тримата. Стига да има интерес към тях и да дойдат оферти, които устройват всички страни. За момента те са футболисти на ЦСКА и тренират за мача със Сливен.
- Съжалявате ли, че не успяхте да продадете Mapкиньос през зимната пауза на първенството? Формата му не е същата, като тази от миналия полусезон. Доволни сме, че той остана в ЦСКА?
- Той е изграден футболист, дал е много на отбора и ще дава. Просто през есента Маркиньос бележеше често, а сега още не го е правил. Но не мисля, че е в по-лоша форма и се представя слабо.
- Защо пропадна трансферът на бразилеца Макелеле?
- Имаше някои проблеми от административна гледа точка. Просто нещата не се получиха и той се върна в своята родина. Няма да подписва договор с ЦСКА.
- Това ръководство управлява ЦСКА вече две години. Вие също сте в клуба през това време като изпълнителен директор. Каква оценка си давате? Кое е положителното, къде сбъркахте?
- Няма как всичко да бъде идеално. Нормално е да има минуси, да има грешки. Нека другите ни оценяват. Ние се стараем, даваме всичко от себе си. Знаете какво тежко наследство получихме. И в момента не всичко е наред, но остава много малко време и нещата ще тръгнат.
- И за финал, обещавате ли фиести и спектакли на феновете, така както направихте през лятото?
- Вие често си правите майтапи на мой гръб, но аз ги приемам. Няма проблем, фиестата беше срещу Левски. Не я ли видяхте. На „Герена" изиграхме мач и постигнахме резултат, за който ще се говори още дълго време. Това не беше ли спектакъл... Когато казах тази реплика, очаквах ЦСКА де печели всеки мач, това беше нашето желание като ръководство - да бием всички и да радваме феновете. Вярно, през есента не се получи, но сега пред ЦСКА предстоят добри дни.
"Тема Спорт"
Венци Стефанов: Не искам хората да обичат мен, а Славия!
Петък, 01 Април 2011 14:26
В последните години почти всички са ставали шампиони по втория начин, твърди босът на Славия
Няма ли начин да запазите добрия тон и томахавката да бъде заровена?
Аз често се срещам с фенове на Славия, но истински - такива, които милеят и обичат отбора, а не една шайка. С нормалните фенове контактуваме по нормален начин - виждаме се, говорим за грешките в отбора, в играта, дискутираме и гледаме да помагаме с каквото можем. Дядо ми е бил славист, баща ми - също, аз също съм славист, а и след мен поколенията ще бъдат такива. Да дойде обаче някакъв и да ми вика "Вън!", няма как да стане! Когато някой е естински фен, то той обича отбора си и го подкрепя с цялото си сърце. Ако имат повод - ок, но те нямат. Не съм им бил симпатичен!? За такива само дърво и бой! Истинските фенове говорят човешки, държат се по такъв начин, възпитани са... Но тези, които се тупат в гърдите, че са слависти, са едно малко стадо мърша, което държи да подражава на наркоманите от Левски и на наркоманите и лумпените от ЦСКА!
Не е тайна, че много от отборите, или по-точно техните собственици и президенти, дават пари на агитките, за да си осигурят комфорт. Да не би конфликтът между вас и тези фенове да е заради такъв проблем, т.е. че не им плащате?
Срещал съм се с почти всички фенове, говорим за екскурзии, когато имат нужда от автобуси и т.н. Не е имало проблеми. Но някакви да ме псуват на стадиона, когато съм с децата си или с внуците... Тая няма да стане! Съмнявам се на някой нормален човек да му е приятно да се държат по този начин с него. Кръстили се Бойс-мойс и не знам си още какво. Такива нищо друго не ги оправя освен тояга. Скоро може и бой да видят, че и Бойка! Аз съм си дал живота за Славия, а те един пирон да са забили на стадиона? Псуват треньорите, искат да се махат...
Така беше и преди, когато наставник беше Вили Вуцов, а сега същите неща се повториха, и когато наставник е Емил Велев - Кокала. Дали просто феновете са недоволни от резултатите и че отборът не може да играе отново в евротурнирите?
Те все се недоволни. Искат тоя и оня. Кой треньор да им доведа? Хубаво, ще кажат кой искат и готово, но ако и тогава не станат нещата, какво правим? Кой ще е виновен, кой ще опере пешкира? Не са дали нито стотинка, нито нищо и при евентуален провал какво правим, питам аз? Пробвах и с Миронов, с Качаманов, Джамбазки - все слависти. Исках по този начин, но не се получи. Именно затова прибягнах и до варианта с Вили Вуцов, защото умее да мотивира. Сега е същото и с Кокала. Той не обича да губи. Бях и по време на подготовката с отбора и видях как изглеждат срещу сърепници като Амкар и Партизан. Срещу такива отбори няма това-онова. Явно може, но представяте ли си как се чувствам, когато дойдат срещите с Миньор и Берое и виждам една разпасана команда?
Постоянно се нападат президентите и собствениците на клубове у нас, но от това май никаква полза. Нещата си продължават постарому, циклим на едно място. Всъщност, обаче май не останаха много хора с пари, които искат ад се забъркат в кашата "Български футбол"?
Да, така е. Кой обаче да дойде и да инвестира средства след нас, както ние сме го правили? Задавали ли сте си въпроса какво щеше да е състоянието на родния ни футбол, ако не бяха хора като моя милост, като Гриша Ганчев, Васил и Георги Илиеви, Титаните, Гигов, Грашнов, лека му пръст, Илия Павлов, също лека му пръст? Какво щеше да се случи, дали щеше да има още български футбол? Цар Симеон ли щеше да го оправи? За 50 години в Славия никой не е забил един пирон, не е сложил една пейка на стадиона, а ние само искаме. Нещата не стават толкова лесно. Получава се така, че наливаме от пусто в празно. Трябва във всеки клуб да се налеят оп 5-6 милиона, за да може нещо да се направи, да са спокойни хората след това за 10 години напред. Ние в Славия ежегодно даваме между 400 и 700 хиляди лева за ремонт. Все нещо се ремонтира, става поетапно. Оправим един сектор, след това инсталиции и парно, козирката, оправяме терена, грижим се за отсаналите ни игрища... Няма иначе друг начин.
Мястото на държавата?
Държавата и тя трябва да помогне. Никой няма да си носи стадиона в къщи, или пък да си построи къща в центъра на терена! Трябва да се дадат 20-30 милиона за само стадионите в София, за да могат да изглеждат добре. В Пловдив построиха пързалка, а аз се чудя колко хора могат да се пързалят в тоя хубав град?! Нека парите да не се дават на президентите, за да няма съмнения, че се злоупотребява с тях. Нека общински фирми да работят и да се плаща за свършена работа.
Години наред обаче всички говорят само за тези проблеми, но нищо не се случва...
Ние си чешем само езиците и сме големи на приказки. Аз се надявам на премиера Бойко Борисов да свърши работа, защото е спортен човек. Ще направи новата зала - ок, но там ще има събития рядко. А какво правим със стадионите? Нали са на всички - на вас, на нас, на хората, нали ние ходим да гледаме мачове? В Падерборн направиха стадион за 15 хиляди зрители срещу 15 милона евро. Перфектен е. На нас, в София, не ни трябват стадиона за повече от този капацитет, а така и охраната ще е по-добра, ще има хубави тоалетни, ще са приветливи, ще имат вид. Говорил съм и с Батков, и с Митко Борисов, надявам се, че и Гигов ще ни подкрепи в исканията ни държавата да помогне. Всички ходят по стадионите, а искат друг да свърши работата. Нападат "Титан", че били купили евтини седалки за "Армията". Важното е да вършат рабоа, а не каква им е цената. Ние, българите, все гледаме да изтъкваме лошото, да хулим и нападаме, а не виждаме доброто и положителното. Когато правихме ремонта на стадион "Славия" поканихме и привърженици да помогнат и се отзова една малка част. Решихме и да им платим надница, за да имат стимул да работят. За 4-5 дена свършиха работа за около 1 000 лева и нещата вървят бавно, но добре. На работниците платя сутринта преди работа, а те на другия ден ми идват с по 10 бири?! За какво говорим? Не искам хората да обичат мен, а Славия! Правя каквото мога и давам сърцето и душата си за клуба. Много е лесно да хвана съдии и да влезем в тройката. Вместо да давам пари на играчите, ще ги давам на съдии, но после в Европа?
Ако плащате на съдиите, къде ще остане удовлетворението на самите футболисти от работата, от победите?
Нали публиката я интересуват евротурнирите, но от друга страна всички говорим за школите, терените и т.н. Трябва да се почне от някъде, защото години наред само циклим и говорим. В последните години почти всички са ставали шампиони по втория начин! Ами Левски? Птиченцето каца на рамото веднъж. Те влязоха в групите на Шампионската лига, а след това 1:17. Е, затова ли се борим? Трябва бюджет на отбор между 8 и 15 милиона, за да можем да мислим за нещо повече. Кой от нашите отбори има такъв бюджет? С тези пари могат да се купят играчи. Обаче наистина футболисти, не преотстъпени, под наем и със свободни трансфери. Да има 5-6 опитни и още няколко млади покрай тях, за да може да влезе даден отбор в турнира на Лига Европа, не ШЛ, и да се мисли за нещо реалистично като осминафинал или четвъртфинал. Не най-достойните стават шампиони, втори и трети!
Литекс тази година изглежда с най-стойностният отбор, водят в подреждането. Те ли ще станат шампиони и има ли кой да ги спре?
Мисля, че Литекс е сугерен шампион. Имат наистина добър отбор.
Кой мач на Славия до този момент през сезона ви хареса, кой ви напълни душата, както се казва, като наблюдавахте белите?
Харесаха ми мачовете с Левски и ЦСКА. Играхме стабилно, добре.
Да, но само тези два мача не стигат да задоволят глада на футболния фен?
Да, така е. Но преди падахме от тези отбори, а сега ги побеждаваме, но пък се дъним срещу останалите. Явно всичко е въпрос на манталитет. Знам Велев какво им говори в съблекалнята, аз какво им говоря, но трябва и малко шанс. Срещу Миньор при 1:1 не ни дават дузпа, от която може да поведем и резултатът до края да стане 5:1 за нас. А то какво стана? Реферът после не даде две дузпи за Миньор (едната спорна), за да компенсира. Второто полувреме знаете ли колко чисто се игра футбол? Гледахме го след мача на запис - 18 минути! 18 минути от 45!? За какво говорим? Срещу Берое изравнихме за 1:1 и продължаваме да играем, не лежим по терена, не печелим време и паднахме в края. Срещу Левски при 2:1 Тодор Колев отигвара с петича, след това Петков се опитва да спъне няколко пъти играч на сините, та Генов даде дузпа. Не го е направил нарочно това нарушение Данчо Петков, но ако имахме шанс и самочувствие, резултатът щеше да е друг. Яд ме е! Очаквам Мартин Кушев да поведе отбора както трябва и това ще стане до два-три кръга.
И нещо оптимистично за финал?
Славия я чакат добри дни! Тези момчета, които само хулят, не могат да разберат едно - че Славия има собствен дом, а Левски, ЦСКА и Локо Сф - не! Всичко това е на Славия. И хората могат да са спокойни, че след мен пак някой ще се намери да даде пари да клуба, защото той има собственост. Славия има минало, има история, а другите? Някои само се опитват да говорят, да търсят нещо... Направил съм това, че Славия да има собственост и затова ме боли за клуба. В скоро време обаче очаквайте изненади и неща, които ще покажа пред медиите!
ИВО ТОНКОВ, sport1.bg
Интервю с Иван Богданов
Вторник, 05 Април 2011 11:43
Обикновеният италиански адвокат Марко Русо паркира своя "Фиат" до градския затвор в малкия град Марас.
Интервю с Джон от Lyon 1950 (Олимпик Лион)
Понеделник, 23 Май 2011 00:56
Интервюто по-долу е взето от човек на име Джон, който е член на една от най-хулиганските и крайни фракции във Франция. Тази на Лион - Lyon 1950.
- Здравей, представи се първо.
- Здрасти! Казвам се Джон и съм на 27 години. Живея в Лион, моят клуб е Олимпик (Лион).
- Вие сред кой тип фенове сте - хулигани, ултраси или обикновени привърженици?
- Хм, свирепи сме като хулигани и активни като ултраси.
- Колко ултра групи има в Лион и можете ли да кажете нещо за всяка? Ти към коя група принадлежиш?
- На стадиона имаме две трибуни - Virage Nord и Virage Sud. На Virage Nord основната и най-голяма група е Bad Gones, която наброява около 2500 души. На Virage Sud са Lyon 1950 (около 250 души) и Cosa Nostra Lyon (100 души). Винаги тези групи са съпроводени от около 300 души, които са активни, но не отговарят на изискванията за всички групи. Числата са приблизителни. Аз принадлежа към групата Lyon 1950, но също така съм активен и в хулиганските групи, които нямат имена.
- Имате ли приятелски взаимоотношения с някого?
- Във Франция не, а що се отнася до Европа Bad Gones са в добри отношения с Ultras Sur от Мадрид, момчета от RWD (Брюксел), групата Granata (Торино) и Brigadas Blanquiazules (Еспаньол). Групировките от Virage Sud поддържат добри отношения с Mauves (Андерлехт) и ултрасите на ЛКС (Лодз).
- Забелязах, че няколко души в Лион носят тениски на Super 3 на гърците от Арис (Солун). Какви са отношенията помежду ви?
- Няма нищо официално. По-скоро това са отделни хора, но напоследък започват да стават все повече от двете страни, така че ще видим.
- С кого се мразите най-много?
- Със Сент-Етиен, Ница и Олимпик (Марсилия).
- Колко са хулиганите от вашата група? Каква е средната възраст?
- Лион има около 250 хулигани, но тъй като не всички могат да бъдат активни през цялото време, числото варира. Средната възраст е около 22 години.
- Каква е политическата ви насоченост? Леви или десни сте?
- Нашата група е с фашистки убеждения!
- По отношение на френската сцена, можеш ли да определиш кои са Топ 5 хулигански лагера?
- Първи е Пари Сен-Жермен, втори - Лион, трети - Лил, четвърти - Ница, пети.. има ли повече клубове?
- А Топ 5 що се отнася за ултрас сцената?
- Първи са в Марсилия, втори - Сент-Етиен, трети - Пари Сен-Жермен, четвърти - Лион, пети - Ница
- С каква политическа ориентация са групите във Франция?
- Дясно ориентираните групи са в Париж, Лион и Ница. Ляво ориентираните групи са в Марсилия, Бордо, Монпелие и Сент-Етиен.
- Кой френски мач определено трябва да се види?
- Пари Сен-Жермен - Олимпик (Марсилия), Лион - Сент-Етиен, Лион - Пари Сен-Жермен, Ница - Олимпик (Марсилия), Олимпик (Марсилия) - Сент-Етиен...
- Добре, благодаря ти за това интервю!
- Благодаря, няма защо.
Източник: Ultras.bg
Ваня Пенева: Аз съм от ЦСКА!
Неделя, 28 Август 2011 18:35
Тази година с най-престижната титла за красота в България се окичи 23-годишната Ваня Пенева. Тя е от Казанлък, висока е 174 см, а мерките й са впечатляващи: 86-66-93. Красавицата е носителка на редица титли от конкурси за красота, като през 2007 г. печели конкурса „Царица на Долината на розите". Ваня вече се подготвя за големия финал Мис Свят 2011, който ще се проведе през октомври в Лондон.
Най-красивата българка признава пред “7 дни спорт”, че ще даде всичко от себе си, за да се представи по най-добрия начин на конкурса.
- Ваня, разсей веднъж завинаги съмненията - очакваше ли да се окичиш с титлата Мис България, или наистина бе изненадана на финала на най-престижния конкурс?
- Както всяко едно от момичетата, които участваха, и аз тайно се надявах, че мога да спечеля. Естествено, след финала бях много изненадана – всички претендентки бяха много красиви и която и да бе спечелила, нямаше да бъде несправедливо.
- Тежи ли ти вече короната, или ангажиментите около нея те правят истински щастлива?
- Да носиш короната на най-красивата българка не е лесно – поне аз я възприемем като голяма отговорност към всички, които ме подкрепиха. Като цяло обаче не се оплаквам – всички усилия си заслужават.
- Приятелите ти увеличиха ли се, или намаляха след спечелването на титлата?
- Покрай участието си в Мис България се сприятелих с останалите момичета и с всички, които по един или друг начин бяха свързани с организацията на конкурса. За мен обаче най-близки си остават старите ми приятели независимо от това дали съм Мис България, или не.
- Какво най-ценно според теб ще ти донесе това отличие?
- Короната ми позволи да се запозная с много нови и интересни хора. Предполагам, че в близките години титлата Мис България ще ми носи позитиви, но аз все още не мога да кажа какви.
- Спортуваш ли, въобще спортна натура ли си?
- Тренирала съм лека атлетика. Бях силна на висок и дълъг скок. Участвала съм в училищни първенства. В момента поддържам форма с тичане и фитнес.
- Кой е любимият ти спорт и следиш ли успехите на родните спортисти?
- Харесвам тениса. Фен съм на Рафаел Надал. Не следя ежедневно изявите на българските спортисти, но съм запозната с успехите им. Стискам им палци и искрено се радвам на победите им, защото знам колко е трудно да тренираш при нашите условия а да се мериш със световните сили в спорта.
- Бербатов ли е най-успешният ни футболист?
- Бербатов е един от най-добрите български спортисти. Искрено се възхищавам от таланта, волята и постоянството, благодарение на които той реализира мечтата си да играе в един от най-силните отбори в света, какъвто безспорно е Манчестър Юнайтед. Дано в бъдеще повече наши спортисти успеят да постигнат неговите успехи.
- Футбол гледаш ли и имаш ли любим отбор?
- Сядам пред телевизора само за най-важните мачове. Иначе симпатизирам на ЦСКА.
- Привлича ли те родният шоубизнес, или той е доста измислен и посредствен?
- Привлича ме, най-малкото аз самата се явих на конкурс за красота. Дали ще продължа да се занимавам с шоубизнес все още не зная. Много залагам на образованието си - в момента следвам филология в Софийския университет, иска ми се да се занимавам с телевизионна журналистика.
- Някой дава ли ти съвети за външния вид и затова как да се обличаш?
- Разбира се. Вслушвам се в съветите на професионалните гримьори, фризьори и стилисти, с които работя.
- Къде прекара лятото и какво ти предстои тази есен?
- През лятото успях да отида за няколко дни до нашето Черноморие. Иначе наесен ми предстои да участвам на финалите на конкурса Мис Свят, който тази година ще се проведе в Лондон.
- Пожеланието ти към читателите на вестник "7 дни спорт"?
- Пожелавам им да бъдат здрави и да преследват докрай мечтите си. Дано спортистите и отборите, на които симпатизират, им донесат много радост през следващите месеци.
Мартин Пенков, 7 дни спорт
Владо Стоянов: Важни са само петте букви - Милан!
Събота, 17 Септември 2011 13:20
Като за начало ще е интересно да разкажете от кога сте фен на Милан и защо избрахте точно този отбор?
- От лятото на 1988 година. По време на Евро 88 се влюбих във Ван Бастен и Рууд Гулит. През септември те пристигнаха с Милан в София, за да играят срещу Витоша (тогавашното име на Левски) мач от първия кръг на Купата на европейските шампиони. Спомням си, че на стадион “Георги Аспарухов” мачът свърши 2:0 за италианците, головете отбелязаха Вирдис и Гулит влезнал, като резерва. Реваншът на “Сан Сиро” пък мина изцяло под знака на Ван Бастен реализирал цели четири гола във вратата на Боби Михайлов при успаха с 5:2.
Кой Ви е любимият играч от Милан?
- Сложен въпрос. Имах специално отношение към Андрий Шевченко, но той вече не е част от тима. Паоло Малдини и Били Костакутра, защото са иконите на този клуб. Но обичам непримиримостта на Рино Гатузо, класата на Кака и да виждам как Пипо Индзаги се радва след поредният си гол.
Има ли незаменим играч в сегашния отбор на “росонерите”?
- Няма незаменими футболисти. Нито в настоящият, нито в който и да е било друг отбор на Милан. Има велики, добри, средни и слаби играчи, които идват и си отиват.Но единственото вечно нещо си остава Милан. Тифозите на клуба знаят, че важни са само петте букви - М.И.Л.А.Н
Кои мачове на Милан са оставили най-трайна емоционална следа в съзнанието Ви?
- Много са. Полуфиналите за КЕШ с Реал (Мадрид) през 1989 година.Особено реваншът на “Сан Сиро” завършил 5:0 за “росонерите”. Триумфалният финал със Стяуа (4:0) същата година на “Камп Ноу”, където присъстват 90 000 тифози на Милан, абсолютен рекорд по посещаемост на фенове на един от отборите финалист. И цялата 2002/2003 година в Шампионската лига. От мачовете с Байерн (М), Реал (М) в групите, Аякс на 1/4-финала, двата 1/2-финала с Интер и финалът с Ювентус.
Кои са най-незабравимите мачове, на които сте присъствал?
- Първото ми дерби през ноември 2002 година при победата с 1:0, гол на Сержниньо. Четирите дербита от Шампионската лига – 1/2-финалите през 2003 и 1/4-финалите през 2005 година. Победите с по 1:0 над Реал (М) и Барса след голове на Шавченко. Но мисля, че никога няма да забравя 1/4-финала реванш Милан – Аякс 3:2 през април 2003 година. Това са положителните ми спомени, но финалът в Истанбул с Ливърпул е най-негативният със сигурност.
На колко дербита с Интер сте присъствали?
- От 2002 ноември до сега съм изпуснал само двубоя през 2006-та, когато спечелихме с гол на Каха Каладзе. Като съм имал удоволствието да присъствам и на четирите мача от Шампионската лига. Мисля, че са 12.
Най-паметен гол на Милан?
- Дузпата на Шевченко срещу Ювентус донесла 6-та Шампионска лига на клуба през 28 май 2003 година.
Кой футболист имаш желание да видиш в червено-черната фланелка?
- Искам ръководството да намери новия Джани Ривера, Франко Барези или Паоло Малдини. Футболист, който да прекара 20 години в клуба ставайки легенда.
Мислите ли, че празнотата, която ще се образува в отбора след напускането на Паоло Малдини ще може да бъде запълнена?
- Да. Рано или късно на всички е ясно, че капитанът ще прекрати славната си кариера.
Как виждате бъдещето на отбора?
- Винаги положително. Докато Силвио Берлускони, Адриано Галиани и Ариедо Брайда ръководят клуба той винаги ще е сред най-добрите в света. Това са хора, които се събуждат и си лягат с идеята Милан да върви нагоре. Значи всичко е наред.
Каква е атмосферата на “Сан Сиро”?
- Зависи от дадената среща. По принцип мачовете с Интер, както и тези от Шампионската лига са най-чакани от “червено-черните” тифозите в Милано.
Коя е най-незаслужената победа, на която сте присъствали?
- Може би срещу Интер с 1:0 на 27 февруари 2005 година с гол на Кака.
А най-драматичната?
- С Аякс 3:2 след победен гол в даденото от съдията продължение през април 2003 от Шампионската лига.
Как успявате да сте толкова безпристрастен в репоратажите, които пишете за “Sportal.bg”? Очевидно е, че във Вашите статии не проличава клубно предпочитание за разлика от други журналисти.
- ХАХА. Благодаря, но това не мога да го коментирам аз. Старая се да бъда обективен, но трябва да благодаря на всичките ми колеги в Sportal.bg, които ми помагат непрекъснато, от както почнах работа там. Гарантирам ви, че имаме един страхотен колектив от млади хора, които се забавляват и стараят да дават максимално бързо и добре информация на читателите ни от светат на спорта у нас и чужбина.
Вие сте член на “Brigate Rossonere”. Как един българин може да попадне в бригадите?
- Много е просто. Трябва да си купиш годишният абонамент от “Курва Суд” преди мачовете на Милан. С тази карта имаш предимството да получаваш намаления за артикули на групировката, както и за билети за гостуванията на тима. Няма никакъв проблем да станеш член.
Какво е усещането да си част от една такава голяма стриктура от тифизи на любимия отбор?
- Нормално, аз съм вече пет години. Но пак ви казвам не е трудно да си член. Просто си купуваш абонамент. Предимството ти идва, ако следваш отбора си навсякъде с групировката. Много по-трудно бе да си член на разпадналата се вече легендарна група “Fossa dei Leoni”.
Може ли да ни разкажете нещо повече за създаването на хореографиите. Кой дава идеите, каква е организацията преди мача, за да се направи това бижу?
- Идеите могат да дават всички членовете на основните групите, но само шефовете решават какво ще бъде. Организацията е на много високо ниво. След като се реши каква ще бъде хореографията тя се прави първо на компютър от специалисти. Следва продължителна работа понякога тя трае между 3-4 месеци специално за тези с Интер. Прави се само от определен брой хора, за да не може никой да разбере какво ще бъде. Дори в денят на мача, когато Милан е домакин хореографията в дербито обикновено е разположена на трите етажа. Много от хората, които помагат при подреждането не знаят за какво става въпрос, докато не дойде часът на мача.
Какво мислите за футболното хулиганство?
- Хубав въпрос. Не искам да има побоища по стадионите. Въпреки това желая да виждам мачовете на българските клубове пред пълни стадиони с красива и изобретателна хореография от феновете, които не спират да подкрепят отбора си. Нямам нищо против факлите даже напротив, колкото повече толкова по-добре! За бомбите вече е излишно, след като през последните години пострадаха доста невинни хора в България.
Как се контролират проявите на агресия в “Бригадите”?
- Еми те по-принцип не са пример за подражание. Мисля, че е групировката от всички италианските клубове с най-много висящи дела. Поради различни причини, много от които за наръгване с нож.
А мнението Ви за расизма по футболните стадиони.
- Не го подкрепям, но не искам и каквито и да е чужденци да носят националната фланелка на България.
Понякога някои фенове са неконтролируеми (конкретизирам мача на Левски, когато самият ръководител-говорител на фен-клуба се разграничи и призна че не могат да се спрат с хвърлянето на бомбички,... има множество подобни примери)
Има ли и такива прояви и в Brigate Rossonere или италианците са с по-висока футболна култура а може би законово и правно нещата са решени, така че да не позволяват това?
- Това е по цял свят. Специално в Милано всички, които отиват в “Курва Суд” знаят кои са шефовете. Групировките са прекалено много, ако някой се опита да направи някаква глупост веднага си отнася заслуженото и повече не стъпва на стадиона. За пример ще ви дам факта, че нито един от бившите 15 шефове на “Fossa dei Leoni” не влиза на “Сан Сиро”, ако ли не бива пребит. Просто има правила и ти се подчиняваш, ако искаш да си част от тези групи. Всичко, което се вижда по стадионите на нашите мачовете – визирам публиката го има и в Италия при това в по-големи мащаби и с много по-тежки последствия.
Нека завършим с нещо, което би било любопитно за феновете у нас. Бихте ли написали текста на любимата Ви песен от репертуара на южната трибуна в Милано?
- Много са! Примерно:
“Ти си целият мой живот,
пея за теб, викам FORZA MILAN!
Целият свят ще обиколя,
но винаги до теб ще бъда,
Ти си целия тмой живот...”
Любопитно:
Любим отбор в чужбина: МИЛАН
Хоби: Пътешествия с любимия човек
Любим спорт: Харесвам всички спортове, но футболът е №1.
Автомобили: Порше
Домашен любимец: Вече нямам
Любим футболист: Всички, които играят в Милан
Последна прочетена книга: Алхимикът
Актьор, актриса: Мел Гибсън
Какви жени предпочитате: Моята приятелка
Любимо ястие: Пиле с ориз
Предпочитано място за почивка: Море, планина зависи от сезона. Най-важното е приятелката ми да е с мен.
Кътче по света, което искате да посетите: Много са: Бразилия, Япония, Индия, Австралия и др.
Интервюто е поместено в acmilan-bg.com
Шокиращата изповед на червен фен: Плащаме, за да играем в ЦСКА!
Петък, 07 Октомври 2011 14:01
Джони Велинов забрави времето, когато цяла България събираше пари за него, казва бившият вратар в школата на армейците
”Джони си доведе човек. Трябва него да пускам”
”Боклук, нищо не става от теб!"
ЦСКА вече не е ЦСКА. Там играят само парите и връзките
дали е забравил времето, когато цяла България събираше пари за него, че сега се подиграва с децата?
Един масажист, един доктор, един кондиционен специалист за цялата школа. Възстановяване – вкъщи. Трагедия!
аз на всеки мач съм на Северната трибуна. Аз съм част от сектор "Г"
Бойко Кръстанов: Болен левскар съм, ЦСКА не ме интересува!
Вторник, 11 Октомври 2011 13:39
Бойко Кръстанов, когото всички знаят като Дани от хитовия български сериал "Стъклен дом" се съгласи да даде изчерпателно интервю пред Кирил Евтимов, в което сподели мнението за любимия си Левски, както и за другия тим, на който симпатизира от дете - Манчестър Юнайтед. Бойко разказа как се е запалил по великата игра, но съжали, че поради сгъстения си график вече трудно намира време да я практикува.
Бойко, ти за разлика от твоя колега Калин Врачански, който може би не знае с каква топка се играе футбол, си доста навътре с тази игра. Как проходи във футбола и кой те направи фен на тази толкова популярна игра?
Със сигурност дядо ми ме запали. Първият ми футболен спомен е мачът с Франция през ‘93-а година. Помня как си играех в моята стая и погледнах към мача по телевизора, а малко след това дядо ми изрева след гола на Костадинов. Тогава вече настана жестона еуфория и сигурно това ми е първия спомен. След това световното в САЩ и оттам нататък вече за жалост се привързваш към тази ужасна игра, която ти скъсява живота.
Спомена Костадинов и националния отбор, затова нека да поговорим и на тази тема. Сега като че ли нямаш много поводи за радост, свързани с националния отбор. Защо така?
Никога не сме били жестока футболна сила. Това през 94-а година си е голям успех, но не трябва да си мислим, че сме толкова добри, че да го повторим. Това е положението, в момента нямаме играчи, нямаме на какво толкова да се надяваме. Това, което се е случило е малко инцидентно. Не сме отбор за последно място, разбира се, но пък не сме и жестока футболна сила.
Според теб, какъв национален селекционер ни трябва сега?
Вече не знам… То не бяха чужденци, не бяха наши треньори. Наистина нямам идея как може да се изтласкаме от там, където сме.
На клубно ниво също не вървим добре. Тук е момента да кажеш на кой отбор България симпатизираш и как виждаш неговото представяне през този сезон?
Аз съм болен левскар, от много отдавна, което пак се дължи на дядо ми и на брат ми. Трудно е да се гледа Левски в момента. Особено мачът с Търнава ми вгорчи морето.
Гонзо ли е човекът, който ще успее да съживи Левски или трябва друг треньор да заеме поста му? И тук мненията са разнопосочни.
Аз уважам Гонзо сташно много. Това, което е направил като футболист за Левски няма да го забравя никога. Мъжкар е, левскар е, играч беше, но не знам, защо не върви отбора.
Лично ти, като фен, би ли му дал още кредит на доверие или вече е време за промяна?
Въпросът е малко сантиментален. Гонзо си е Гонзо. Но от другата страна отборът не върви, не играе добре наистина. Вече никой не се притеснява от Левски. Това име не вдъхва жесток респект у противниците, което е много тъжно.
Тъй като си болен левскар е нормално да те попитам какво мислиш за ЦСКА.
ЦСКА не ме интересува. Не ги следя. Не ме интересуват изобщо.
Също така си голям фен и на Манчестър Юнайтед, където все още играе българската деветка Димитър Бербатов. Споредели още повече за тази твоя любов. Знам, че си ходил няколко пъти на „Олд Трафорд”. Разкажи ни за магията Манчестър Юнайтед!
Брат ми ме запали по Ман Юнайтед. Първите ми спомени с „Червените дяволи” са феноменалния гол на Бекъм от центъра срещу Уимбълдън през 1996 година и мачовете с Борусия Дортмунд на полуфинала на шампионската лига през сезон 1996-97. Гледахме мачовете по Скай Спортс и оттогава се запалих по Бекъм и Юнайтед.
Знаем, че си много ангажирам покрай снимките на Стъклен дом и други театрални постановки, в които участваш. Остава ли ти време да следиш любимата игра и да я практикуваш? Сега в София е доста модерно да се играе футбол на малки вратички.
Да, играем с приятели. Когато имам време винаги ходя, но за жалост не ми остава много. По принцип приятелите ми ритат всяка
седмица, но от време на време се налага да пропускам. Много ми се играе, но няма кога.
Кога за последно беше на стадион да гледаш мач на Левски или на националите?
Не помня от кога не съм ходил на мач на националния отбор, иначе бях на мача на Левски с Литекс. Когато намеря време ходя по мачове.
Какво да очакваме от теб в творчески план? Излиза новият сезон на Стъклен дом. Разкажи ни нещо повече по този въпрос, както и за някои заглавия в културния афиш на София.
Започвам в младежкия театър една пиеса. Иначе продължаваме да снимаме сериала. Ще съм доста заето, което е хубаво естествено. В следващата година ще съм ангажиран или поне в следващите три месеца.
А какво можем да очакваме от новия сезон на Стъклен дом?
За това не мога да говоря за съжаление. Наистина не знам какво да ви кажа, защото ни е забранено да споделяме.
Знаем, че Стефан Данаилов, който играе твой баща в сериала, е отявлен привърженик на „армейския” тим, а също така е и кандидат за вицепрезидент. Имате ли с него закачки на тема Левски – ЦСКА и какво ти е мнението за политиката?
Той наскоро разбра, че съм левскар. Той си мислеше, че всички са от неговите. (смее се). Известно време не ми вярваше, че симпатизирам на „сините”, но в крайна сметка се убеди. Иначе Явор (б.р. Явор Бахаров) е цесекар и от време на време си пускаме бъзици, когато един от двата отбора се провали, а това става доста често напоследък. Аз след Търнава си изключих телефона.
На 15 октомври предстои мегадербито Ливърпул – Манчестър Юнайтед на „Анфийлд”. Каква е твоята прогноза?
За мен това е най-големият мач на сезона. Много искам да ги бием хубаво, но в последно време не стават така нещата. Ще бъде много труден мач. Дано да спечелим.
И последен въпрос, Бербатов трябва ли да бъде продаден през зимата или трябва да продължава да търка пейката, в очакване на своя шанс?
Много е сложно. Реално Бербатов е световна класа. Това не подлежи на никакъв спор. Юнайтед този сезон тръгна по друг начин, с млади играчи. В момента Бербатов е заместник на Рууни. Според мен ролята на Митко през този сезон ще бъде да играе зад нападателя. Ако Уейн си изкара пак някой червен картон или се контузи, тогава ще дойде шанса на Бербатов. Като фен на Юнайтед, отношението на Бербатов към цялата ситуация е просто феноменално. Той наистина иска да играе в този отбор и показва жестоко професионално отношение. За сравнение вижте как реагира Тевес, когато е на пейката. За разлика от аржентинеца, Бербатов показва страхотен професионализъм. Не съм сигурен дали достатъчно фенове оценяват тази жестока привързаност, която показва българинът към клуба. Все пак през миналата година беше голмайстор на Премиършип и е нормално да има претенции, а след това което му се случи на финала на Шампионската лига, много малко футболисти в днешно време ще направят това, което той прави. Бербатов продължава да чака своя шанс, което аз като фен на Юнайтед уважавам жестоко.
Интервю на Новспорт
Последни статии
0 
0
1
0
0
3
0
0
2
1
