Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Рядко срещан огромен интерес има за последния мач на лидера в Първа Будеслига Борусия (Дортмунд) този сезон. От клуба съобщиха, че вече официално са регистрирани над 360 000 души, които искат да гледат на живо двубоя на тима на 14 май.

Именно по време на домакинството на Айнтрахт (Франкфурт) се очаква "жълто-черните" да вдигнат титлата на Германия след деветгодишна пауза.

51 200 от местата на "Сигнал-Идуна-Парк" ще бъдат заети от феновете, притежаващи сезонни карти, докато за привържениците на гостите ще бъдат отделени 8 000 седалки.

По-рано през сезона пък заради невиждания интерес от ръководството на тима заявиха, че останалите 21 000 билета ще бъдат разпределени чрез специална томбола, като регистрирани за нея до момента са точно 301 752. Очаква се броят им да нарасне още, като крайният срок за подаване на заявки е 10 април.

Никакви места няма и за предстоящия сблъсък на Борусия с Хановер 96 тази събота, както и за следващия домакински мач на тима на 17-ти април срещу Фрайбург. Все още билети за "Сигнал-Идуна-Парк" могат да бъдат намерени за двубоя от 32-ия кръг на Бундеслигата срещу Нюрнберг в последния ден на април.

Въпреки лошото време и дъжда, който се изсипа над Дортмунд по време на празненствата по случай седмата титла на Борусия, феновете на тима затвърдиха славата си на едни от най-лудите в Европа.

Около 400 000 "жълто-черни" привърженици се разположиха из целия град по маршрута на шампионския тур на отбора и в продължение на часове го съпровождаха.

Футболистите и треньорите се настаниха в произведения специално за повода камион с открита платформа и представиха Сребърната салатиера пред стотиците хиляди по пътя.

Сред най-активните беше халфът Кевин Гроскройтц, който само до преди две години е бил част от агитката на дортмундци и не спря да подгрява феновете с песни и скандирания, подкрепян от съотборниците си.

Някои от по-смелите като Роман Вайденфелер, Фелипе Сантана, Невен Суботич и Лукас Бариос пък седнаха в най-предната част на платформата, където беше сложена на специален подиум Сребърната салатиера.

В крайна сметка тимът стигна до разположената на пред залата "Вестфаленхале" сцена, където го чакаха около 100 000 фенове на Борусия. Хората започнаха да се събират там още от обяд, когато започна програмата, а само няколко часа по-късно входовете към площада бяха затворени, тъй като мястото беше претъпкано с хора.

"Всичко, което видяхме днес, беше уникално. Хората не се уплашиха от дъжда и просто се забавляваха. Изключително!", радваше се треньорът на Борусия Юрген Клоп.

Съперничеството между Борусия (Дортмунд) и Шалке 04, както и омразата между феновете на двата тима е неизменна част от футболния живот на Германия.

 

Рано тази сутрин стадионът на Борусия осъмна с две сини знамена на вечния съперник. Това изглежда е своеобразно отмъщение, след като през декември миналата година "Фелтинс Арена" бе закичена с няколко флага на дортмундци от работник, който извършваше ремонтни работи по покрива на стадиона в Гелзинкирхен.

 

Закачените сега артикули на Шалке 04 са над "Южната трибуна", където всеки мач се събират най-верните фенове на Борусия. Какъв ще бъде ответния отговор? Предстой да разберем.

- Представи се първо.

- Аз съм Feyenoord-Casuals и съм привърженик на Фейенорд (Ротердам) от Холандия.

- В коя фракция членуваш и как влезе в нея?

- Член съм на "Vak S", която е най-добрата ултрас групировка на Фейенорд от 1970 г.

- Колко души членуват в нея и привлича ли нови попълнения?

- Мисля, че около 1000 са членовете на фракцията, но има много такива, които пеят с нас от съседната групировка "Vak X".

- Разкажи ни историята на твоята група и как бе създадена тя.

- През 1970 г. всички фанатично настроени фенове на Фейенорд създадоха "Vak S" на северната трибуна на стадиона. Преди това съществуваше "Vak G" от другата страна на стадиона. Някъде през 1965 г. те имаха няколко боеве с привърженици на Твенте, но не бяха сериозни. През 1970 г. всички вече дойдоха при фанатичните момчета от "Vak S". Групировката ни стана знамените след едни побоища с ултрасите на Тотнъм. С тях се бихме два пъти, тъй като по принцип феновете на Фейенорд не обичаме тези на "шпорите". Направо ги мразим.

- Какви са политическите пристрастия на групировката?

- Нямаме такива.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Реални приятелства нямаме, но имаме разни контакти. Старите момчета от SCF имат връзки с тези от Антверпен (Белгия). По-младото поколение сред нас пък осъществи такива с Милуол (Англия), но нищо повече. Новата фракция на Фейенорд - FRL, която се появи през 2009 г., се сприятели с агитката на Хамарби (Швеция). И до ден-днешен има някои персонални контакти между наши фенове и чужди. Знам такива, които идват на нашия стадион с фланелки на Селтик и Ливърпул. Освен това при нас могат да се видят транспаранти на Борусия (Дортмунд) и Съндърланд. Нашите най-големи врагове са от Аякс, а след тях се нареждат Твенте и НАК (Бреда). Тези клубове са ни най-омразните в цяла Холандия. Вече стана дума, че не харесваме Тотнъм, а освен това и Шалке 04. След тях бих поставил още Андерлехт, Жерминал, Портсмут и Глазгоу Рейнджърс. Когато се засечем с техни фенове, се бием с тях. Накратко - бием се с всяка една фен-групировка, освен ако не изпитваме някакво уважение към нея.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата държава? Какви закони има срещу ултрасите в Холандия?

- Мразим ги! Те ни следят за всичко, което правим - подслушват ни телефоните, четат сайтовете... Когато се опитаме да организираме бой с вражески фенове, те стоят в основата на другата страна. Често се случва полицаите да упражняват насилие срещу нормални привърженици без никаква причина. Не е лесно, тъй като навсякъде има камери, които следят за всичко това, което правиш. Няма закони против ултрасите, но пиротехниката например е вече забранена на стадионите. Освен това често при гостуванията, когато трябва да пътуваш с влак или автобус, го правиш в компанията на полицаи. Не е приятелска обстановката между нас и тях, но се опитваме да игнорираме правилата и да внасяме пиротехника на мачовете. Това обаче е трудно.

- Какъв тип хореография правите обикновено и можеш ли да ни покажеш няколко снимки?

- По принцип не сме най-добрите в хореографиите. В повечето случаи за тях се грижи специално създадената за тази цел групировка "TIFO Rotterdam". С факлите обаче сме най-добрите в Холандия. Когато има важен мач, винаги внасяме факли на стадиона.

- Как организирате всичко? Песни, пътувания при гостуванията, хореографии, маркетинг и т.н.

- Във "Vak S" винаги един започва да пее, след което всички останали се присъединяват. Нямаме лидер или нещо от сорта. За хореографията вече споменах, че се прави от "TIFO Rotterdam".

- Често ли вашата групировка се бие с противниците? Ако да, с кого?

- "Vak S" е по-скоро трибуна, не толкова групировка. Групировки са SCF, FIIIR или DeF, които винаги имат желание да се бият, тъй като те защитават клуба и града. Други такива са "Rotterdam Hooligans" и "Vatos Locos". Трудно е обаче да се организират боеве заради сериозното присъствие на полицията, която дебне във всеки един момент какво правиш.

- Какво би казал за ултрас движението в Холандия?

- Смятам, че през последните години доста напредна. Но пак казвам, сега е трудно заради забраната за пиротехника на стадионите и други подобни правила.

- Градът може да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Ротердам е пристанищен град и мисля, че е много красив. Самото пристанище пък е най-голямото в Европа. Ротердам не е най-големият град в Холандия, какъвто е Амстердам, но по мое мнение е по-добър от гледна точка на сгради и големи събития. Всички са чували за Амстердам, тъй като това е столицата, но не смятам, че е по-добър град от нашия. Затова си мисля, че е по-добре да се посети Ротердам пред Амстердам.

- Какво е мнението ти за ултрас движенията в Европа и света? Коя ултрас сцена е най-добрата и коя се развива добре?

- Харесва ми да гледам действията на ултрасите по Европа. Смятам, че тези в Сърбия, Хърватия, Гърция и Полша са най-добрите. Но мисля, че развитието на ултрас движението в Холандия е номер 1.

- Накрая какво послание би отправил на ултрасите по света?

- Продължавайте да се борите за това, което обичате и срещу враговете, полицията и модерния футбол. Това е начин на живот!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg