От кога симпатизираш на Сити? Как се запали по тях?

 

Не помня точно кога се запалих по Манчестър Сити, но беше преди около 10-ина години. Това, което ме впечатли в отбора, беше техният дух и атрактивната игра, въпреки че по онова време Сити беше нещо като "асансьор", който маршируваше между Висшата лига и Втора дивизия (сега Чемпиъншип).

 

Имаш ли други любими отбори, освен Сити? Какво те впечатлява и привлича в тях?

 

Да, харесва ми играта на Челси с изключение на периода на Моуриньо... И разбира се Левски в България.

 

Как следиш изявите на Сити? Когато стартира любовта ти към този английски отбор, започна ли да събираш разни неща, свързани с клуба, или не си от този тип фенове, които колекционират всичко, свързано с отбора?

 

Разбира се, че следя изявите на тима. За случващото се в клуба основно се информирам от интернет. Иначе събирам фенски сувенири дори и в момента... Имам две шапки, официален екип, значки, и тениска от колекцията им за свободното време. По отношение на сувенирите съм консервативен и се старая всички да са оригинални, от официалната им колекция. Вярвам, че по този начин помагам на отбора, въпреки че средствата които отделям са по-малки от дневната заплата на Карлос Тевес. Но това са важни неща и всеки истински фен трябва да помага на отбора си. Дори и в България, въпреки че у нас по стадионите се ходи масово с фланелки от "Илиянци", а не от официалните магазини. Последният сувенир, който си купих е многолистов календар за 2011 година, но него го взех от България.

 

Следиш ли редовно мачовете им по ТВ, ако ти остава време?

Старая се да не пропускам техен мач по телевизията, до колкото е възможно.

 

Ходил ли си на техни мачове на живо в чужбина?

В момента най-голямата ми болка е, че няма да мога да отида до Солун, за да ги гледам на живо, но се надявам до края на сезона да посетя техен мач в Манчестър.

 

Какво е за теб идеята Сити?

 

Идеята Сити е приятната болка. Лесно е да си фен на голям отбор, който ежегодно играе финал в евротурнирите. Аз обаче се запалих по Сити заради това, че отборът беше пълен със сравнително посредствени футболисти, но с голям дух. Сега се напълни с добри играчи, които ако усетят този дух, могат да направят чудеса на терена.

 

Как намираш новите собственици и хвърлянето на много пари за селекция? Дали това ще даде резултат за спечелване на някакъв трофей, независимо дали става въпрос за титла, ФА Къп, Карлинг Къп, Лига Европа и в последствие Шампионска лига?

 

Прекрасно е когато даден отбор се съживява и повишава класата и целите си, но не съм сигурен тези свръхамбиции дали не влияят негативно на клуба. Според мен големият проблем идва от големите очаквания. Изляха се много пари, афишираха се цели и всички трябва да ги гонят. А нещата не стават така. Това не е България, където Литекс влиза от „Б” в „А” група и става шампион. В нормалните държави всичко става с визия за няколко години напред. В Сити обаче не се работи така. Там се сменят треньори, взимат се нови играчи и това определено тежи. Има напрежение между самите футболисти, между тях и мениджърът им, между тях и ръководството. В подобна ситуация са и Реал (М), където също се хвърлят много пари, но дори и Моуриньо не може да се справи. Според мен тази година е трудно да се говори за трофей.

 

Какво не достига до момента на тима, че да няма толкова години трофеи?

 

Липсва спокойствието. Големите амбиции много тежат върху играчите. Освен това съставът постоянно се подменя и новите футболисти, колкото и големи професионалисти да са, имат нужда от период на адаптация. А собствениците като че ли нямат тъпрението и желанието да осъзнаят това.

 

Мнението ти за мениджъра Манчини.

 

Определено е силна фигура. Той е в крайно деликатна ситуация, но според мен работи с визия, има свои виждания за отбора и се опитва да ги наложи. Справя се с работата въпреки вътрешните конфликти в тима. Освен това той е с класи над други треньорски недоразумения, като Свен-Йоран Ериксон и Кевин Кигън, и резултатите се виждат.

 

Как оценяваш привличането на Балотели, Джеко, Тевес и още нови покупки? Има ли полза клубът от толкова много играчи, не вреди ли това на обстановката в отбора и атмосферата?

 

Тевес безспорно е изключително полезен играч за Сити. Той е един от малкото съвременни футболисти с огромна жажда за победа. Той гори в играта и дърпа отбора напред. Големите заплати, които се раздават обаче създават напрежение, особено поради факта, че се събраха много равностойни играчи и никой от тях не иска да е резерва. Но Манчини налучква верния ход и с някой изключения успява да балансира между интересите на всички звезди от селекцията.

 

В следващите няколко дни предстоят доста важни срещи - гостувания на Юнайтед и Арис. Какво очакваш от тях?

 

Две победи.

 

Дорасъл ли е вече Сити да разбие монопола на Голямата четворка в Англия?

 

Според мен да, макар да е рано да се говори за шампионска титла съм сигурен, че догодина клубът ще играе в Шампионската лига. А мачът с Юнайтед ще покаже до каква степен амбициите имат покритие. Това е шансът на Сити да заличи част от точковия си пасив спрямо градския съперник и вярвам, че отборът ще победи. При това очаквам драматичен мач с много голове...

 

Кои са ти любимите играч(и) от настоящия отбор или от предишни години и защо? Какви са техните качества, какво толкова те е впечатлило в тях, че са те пленили?

 

Шон-Райт Филипс. Следя изявите му още от първите мачове за Сити, когато играеше заедно с друг мой голям любимец – Шон Гоутър. Филипс е изключително талантлив футболист, с добър поглед върху играта, отличен контрол над топката и изключителна бързина. Относно Шон Гоутър той беше истинска голова машина. Той беше играчът, който преди десетилетие водеше Сити напред. Сега тази роля играе Карлос Тевес, който според мен пасна на мястото си в Сити.

 

Мачът на Сити, който никога няма да забравиш.

 

Два са мачовете. Единият е от 1999 година. Плейофът за влизане във Висшата лига срещу Джилингам. Сити падаше с 0:2, но в последните минути изравни до 2:2. Второто попадение падна в последната възможна секунда. След изравнителния гол на Пол Диков бях сигурен че сити ще спечелят и го направиха с дузпи. Три години по-късно отборът записа серия от успешни мачове срещу Юнайтед. След победата с 3:1 през 2002 година Юнайтед за определено време ни станаха като абонати...

 

Наистина ли Юнайтед е най-големият съперник на Сити за теб и защо? Ако не е така, тогава кой е най-големият дразнител за теб като отбор?

 

Определено това са мачовете на сезона. Дори и когато Сити нямаха амбиции за нещо сериозно, беше въпрос на чест да победят Юнайтед и го правиха доста често. А сега този мач има много по-голям заряд защото може да предреши крайния изход на шампионата.

 

Изпревари следващия въпрос. Решава ли много неща дербито Юнайтед - Сити в събота?

 

Сити ще намери място в първата четворка независимо от резултата, но една победа може да ги върне в борбата за титлата. Макар, че според мен Сити ще спечелят, но въпреки това няма да станат шампиони. Определено загуба за Юнайтед ще направи шампионата много по-драматичен и непредвидим.

 

Мразиш ли Юнайтед? Повечето хора таят към някой някаква омраза, така ли трябва да бъде, въпреки че не живеем на Острова или някъде в чужбина?

 

Не, нямам причина. Не ги харесвам, но не ги и мразя. Омразата не е градивно чувство и смятам, че е по-добре да подкрепяш собствения си отбор вместо да мразиш другия.