Тази тройка е неговата футболна страст, но този път разговорът ще е само за предстоящото мърсисайдско дерби между Ливърпул и карамелите в неделя. FanFace.bg продължава да ви среща с привърженици и да ви представя тяхното мнение за мачове на техните любими отбори.

 

- Веско, от кога си фен на Евертън?

 

- Беше доста отдавна, честно да си призная, едва ли ще се сетя за точната дата, но беше някъде в края на 90-те години - 1988 или 89-та. Доста време мина от тогава, но любовта ми към Евертън не се промени.

 

- Като стана дума за любов, как се разпали тя към карамелите?

 

- Еми, както при повечето фенове, когато не става дума за наследственост или някаква приемственост, любовта се зароди в детските години. Всичко стана от една детска игра на капачки (б.а. - в самите капачки има залепени предварително нарисувани екипите на отборите и емената на играчите) - играеше се навремето доста, а в България се зарибихме с приятели по нея, след като гледахме една от сериите на "Синьо лято". Малко по-късно един приятел се върна от Испания и така да се каже, я наложи. Та, оттам започна моята страст към Евертън, с който обичах да побеждавам. В последствие започнах да събирам всичко на отбора - плакати, снимки на карамелите, видеокесати с мачове, фланелки, шалове, а всичко това се превърна в една страст.

 

- Бил ли си до този момент на мач на Евертън?

 

- За съжаление не, въпреки че съм ходил доста в Европа на други мачове. Но съм бил иначе на стадиона на Евертън "Гудисън Парк", обаче само като като част от туристическа обиколка. Тръпки те побиват, когато си на него, представям си какво е, когато има мач на живо. Това обаче ми е една от мечтите, да присъствам на мач на "Гудисън" на Евертън и ще я осъществя някой ден. Рано или късно...

 

- Кой е паметният мач, който никога няма да забравиш?

 

- Той не е един, колкото и клиширано да звучи, но има един, който едва ли някой фен на Евертън може да забрави. Това е в края на първенството през 1994 година, когато карамелите се спасиха от изпадане в последния кръг. Евертън се нуждаеше от задължителна победа при домакинството си на Уимбълдън, за да остане във Висшата лига. Помня, че тогавашният президент на Лудата банда Сам Хамам бе обещал на своите играчи посещение и купон в Лас Вегас, ако тимът завърши кампанията без загуба. Тогава те бяха в серия, мисля, от седем мача без поражание. Нещата не вървяха добре за Евертън, след като някъде до 20-та минута изоставахме с 0:2. Помня, че мача го слушах по радиото, по ВВС, а дни след това го намерих и на видеокасета, за да го гледам. Още си я пазя! Евертън обаче успя да направи невероятен обрат и победи с 3:2, и се спаси от изпадане.

 

- Всеки има своите любими футболисти от детството и настоящето. Кои са твоите?

 

- От сегашния състав любимец ми е Тим Кейхил, а иначе от преди това - Тони Коти. Беше невероятен футболист, раздаваше се, вкарваше важни голове. За мен лично Коти беше сърцето и душата на Евертън.

 

- Този уикенд предстои голямото мърсисайдско дерби Ливърпул - Евертън. Какво е чувството, когато наближи такъв голям мач?

 

- Честно казано, нямам омраза към Ливърпул, както мнозина биха казали. Приятелски съм настроен към тях, дори имам доста приятели и познати, които им симпатизират. Фен съм на английския футбол и ценя това, което е постигнал всеки един отбор от Острова. Разбира се, Ливърпул са най-големият съперник на Евертън, но всичко трябва да е на терена. Далеч съм от омразата, от дивашките изпълнения на феновете и нещата, които в последните дни се случват в България преди вечното дерби Левски - ЦСКА. Край Мърси често сме виждали по телевизията как привърженици на двата отбора сядат един до друг на стадиона (колкото и рядко да е това), ходят по един път за мача, но не се бият, не се изтребват! Когато наближи мач между Ливърпул и Евертън не мога да съм спокоен, винаги има напрежение от началото до края. Тръпка си е.

 

- Какви са твоите очаквания, притеснения... Все пак Ливърпул са домакини, Кени Далглиш пое отбора наскоро, а вече регистрира две загуби.

 

- Притеснение има единствено от факта, че Тим Кейхил е с националния отбор на Австралия в турнира за Купата на Азия. Той няма да играе, но вярвам, че останалите ще се справят и без него. Очаквам от Ливърпул да бъдат много нахъсани, тъй като ще играят пред своите фенове, ще играят за Далглиш, ще играят за своята чест. Със сигурност за тях мачът е на живот и смърт, както се казва. Разчитам иначе на младока Сиймъс Коулмън, Стивън Пиенар и останалите по-опитни. Допада ми политиката на отбора, че се разчита на доста млади играчи, на повече юноши, което е добре за развитието на Евертън.

 

- И като за финал прогноза за мача.

 

- Логиката според мен е Евертън да победи, не че съм фен на отбора. Просто играят по-добре в момента, разполагат с по-добра халфова линия, а и напрежението в лагера на червените е по-голямо, което според мен ще окаже своето влияние.