В дните на Страстната седмица на българския футбол, когато един срещу друг се изправят вечните съперници ЦСКА и Левски, FanFace.bg ще ви представи интервюта с фенове на двата най-титулувани български клуба. Първият участник е Станимир Василев, известен в червените среди като Цвичката. Отявлен привърженик на ЦСКА и Байерн Мюнхен...
Би ли се представил с няколко думи?
На 34 години съм. Въпреки, че съм роден в Габрово, винаги съм бил фен само на ЦСКА и на „Байерн”. Занимавал съм се активно със спорт 12 години, в момента спортните ми изяви се свеждат до футбол с приятели веднъж седмично и няколко дни разбор на мача на бира в заведение.
От кога симпатизираш на ЦСКА? Как стана привърженик на червените?
Не помня от кога съм фен на ЦСКА, нито как се е получило. Първите ми спомени са по-скоро от отделни футболисти, отколкото от конкретни мачове – Спаз Джевизов, Георги Димитров, Георги Славков. Имал съм късмета да започна да се интересувам от футбол в може би най-силните години на отбора и просто няма начин да съм тръгнал по грешния път.
Имаш ли други любими отбори, освен ЦСКА? Какво те впечатлява и привлича в тях?
Не знам защо, но при споменаване на думата футбол, няма как да не се сетя за немски футбол. Имаше някакво натрапено с години мнение, че немският футбол е силов, с блъскане на топката и много тичане. Не мога да се съглася. Немският футбол е сила, воля и красота. Привърженик съм на Байерн Мюнхен и националния отбор на Германия също така.
Как намираш информация за тях, ровиш ли се постоянно в нета, събирал ли си неща като малък - фланелки, флагчета, шапки, шалове?
След 10-ти ноември имах възможност да си набавям всякави фенски артикули на Байерн – и от приятели, и от мои пътувания до Германия. Освен това събирах снимки с автографи на играчите от отбора и сега имам над 600 такива!
Следиш ли редовно мачовете им по ТВ и остава ли ти време? Ходил ли си на техни мачове на живо в чужбина или у нас? На колко техни мача си бил?
Редовно следя мачовете на ЦСКА и Байерн. За съжаление сега някои здравословни проблеми ми пречат да наблюдавам на живо срещите, но съм обиколил не малко стадиони – почти 100 в България и Европа, за да ги наблюдавам.
Какво е за теб идеята ЦСКА?
Може да е изтъркано, но ЦСКА е начин на живот. И то не само заради това, което правя, а и заради хората около мен – почти всички живеят с такава идея, а дори да има новодошли външни, рано или късно и те я прихващат.
Как намираш собствениците на ЦСКА, селекцията, Дуци Симонович, случилото се с Милен Радуканов?
Силно се надявам тази година да сме шампиони, защото имаме отбор. Само не знам дали собствениците ще разрешат това. Тези хора са в отбора
не за да печелят титли, а за да печелят залози!
За мен това е причината да бъде освободен и Радуканов. Да, наистина има какво да учи, не е перфектен, но е човек със сърце. Та ние нямаме школа, нямаме юноши и е цяло щастие да имаш човек, който да носи отбора в сърцето си. Е, вече го няма...
Кои са ти любимите играч от настоящия отбор или от предишни години и защо?
За толкова години е нормално през ЦСКА да са минали множество велики играчи, но за мен
един е с класи над всички останали – Любо Пенев
Ненадминат голмайстор, човек с невероятна воля и талант. И с червено сърце. Мечтая си един ден да се появи новият Любо, но скоро няма как да се получи при условие, че в школата изпъкват децата на по–богатите бащи и по–дашните майки!
Мачът на ЦСКА или Байерн, който никога няма да забравиш.
Със сигурност мачът на ЦСКА, който никога няма да забравя, е реваншът с Рода през 90-та – няколко пъти ми се променя настроението от 0:2, през гола на Стоичков, изпусната дузпа от Любо и след това невероятния Илия Вълов.
На Байерн има един мач, който никога няма да забравя. Бих желал да го забравя, но не мога. Много боли.
Най-голямата ти емоция, свързана с ЦСКА?
Емоция... Емоция беше за първи път, когато ме набиха на стълбите пред стадион „Ивайло” във Велико Търново. Емоция беше първия път, когато попаднах под бомбен залп на „Лаута”, емоция беше, когато с Димчев и с Перов объркахме сектора на новооткрития стадион Лазур в Бургас при безплатен вход и влязохме с цял сак знамена в ядрото на агитката на Нафтата през 97-а или 98-а. Емоция беше правенето на транспаранта „Христос воскресе – Гунди не!” до 3 часа сутринта преди мача на „Герена”. Емоция беше създаването на един от първите фенклубове „Червена гордост” в едно кафе близо до НДК преди 12 години.
Наистина ли Левски е най-големият съперник на ЦСКА?
Не мога да определя отбора от Подуене като дразнител за ЦСКА. По–скоро определям феновете му като дразнещи. Отборът винаги ще си остане за местна консумация, играчите му също, така че не виждам защо трябва да ги мразя.
Мразя Манчестър Юнайтед, мразя Ювентус, мразя ги защото са велики!
А истински големите са истински мразени. Подуенци са жалки, дребни и не могат да бъдат мразени!
Изпитваш ли носталгия по старите времена?
Да, изпитвам някаква носталгия по старите времена. Въпреки, че сега ходят по 2-3 хиляди души на гостувания на отбора, няма я онази сплотеност, онзи ентусиазъм от преди 15-20 години, когато за мач се тръгваше ден по-рано, когато пътувахме до Шумен или до Петрич, за да гледаме по 50-60 мин. от мача и трябваше да си тръгваме, за да не изпуснем влака за връщане. Тогава наистина при гостувания агитката беше 100% агитка – сега е пълно със случайно попаднали типове – един дошъл заради приятел, друг за да се напие, трети да направи не знам си какво още... А едно време пиеш бира, гледаш мач, сбиеш си се истински, с голи ръце без ножове и миниумки... А какво беше преди години и в студентски град – 200 човека преди мач на Дървеното, супер силни групи от Видин, Ямбол, Плевен, Враца. Песни и бира от рано сутринта. Сега – на мач като на театър.
Добре, че си имаме Перов и компания
та да приличаме и ние на истинска публика. Наистина това, което правят тия хора е похвално, специално неговия ентусиазъм познавам от много години и наистина е уникален. Браво!
Всички се оплакват от феновете – хулигани, простаци, не знам какви още. А никой не се замисля защо се стига до такова поведение –
отиваш да подкрепяш отбора си – мачът продаден, защото футболът вече е бизнес
а не удоволствие; пробваш да си по-емоционален на стадиона – проблем с полицията, която не може да те разбере, защото у нас, който не може да се реализра в живота става полицай!
Сподели нещо за съперниците на Байерн и Германия, които не обичаш...
Един е съперникът на Германия и той се казва Англия. Ако ЦСКА е начин на живот, то по време на мачовете Германия – Англия, особено в директна елиминация на голям форум, животът просто спира. За щастие от както съм роден винаги продължава щастливо. И колкото и да се е променил футболът от удоволствие към бизнес, при несмките победи в такива мачове футболът е истински жив. Дано да оживе някога и при нас.
Прогноза за петък?
ЦСКА ще победи!
коментари
бутонка да умреш у кофите!!!Такива Мангалски отрепки като теб не заслужават да живеят нито секунда.Баща ти старият циганин когато те е правил не е искал да се появи такова долно същество и се е изпразнил на чаршафа но дъртата циганка на която казваш "мамо"е събрала с лъжичка това което мангала (баща ти) е изхвърлил на мръсния чаршаф и така си се появил ти.
RSS на коментарите по тази тема