Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

Неделният следобед не бе спокоен за карабинерите в Италия и за полицията в Холандия.

В последните години в Италия двубоят между Интер и Рома като футболен блясък засенчи всяко едно друго дерби. С изключение на този сезон Милан бе доста несъстоятелен на вътрешната сцена 7-8 години, Ювентус пък още не може да се отърси от скандала Калчополи...

Така "нерадзурите" и "вълците" оформиха култово съперничество, което доведе до редица емоционални сблъсъци както в Серия "А", така и за Копа Италия, та дори и за Суперкупата на страната.

Корените на дербито Интер - Рома обаче са доста по-дълбоки. Кулминацията, може би, е точно преди 20 години, когато грандът от Милано печели Купата на УЕФА след успех в два мача именно над римляните.

През сезон 1990/91 "Джузепе Меаца" е непревземаема крепост и във втория по сила европейски турнир с наведени глави си тръгват последователно Рапид Виена, Астън Вила, Партизан, Аталанта, Спортинг Лисабон и накрая Рома.

В първия двубой Интер печели като домакин с 2:0 след попадения на Матеус от дузпа и Берти. В реванша "вълците" достигат до успех с 1:0 с късен гол на Рицители, но в крайна сметка трофеят отива в ръцете на интеристите.

И двете срещи са взривоопасни, като за безредиците в Милано се говори до ден-днешен. Над 15 хиляди тифози на Рома щурмуват "Джузепе Меаца" по всевъзможен начин - с влакови композиции, леки автомобили и автобуси. Въпреки че карабинерите правят солидна организация и целят компактното придвижване на ултрасите, те започват да громят всичко по пътя си още от гарата.

На стадиона е страшно! Цял мач към сектора на Рома и обратно хвърчат всевъзможни предмети - факли, запалки, монети, та дори и камъни. Римляните вадят уникален арсенал от пироефекти, чиято димна завеса дълго време се стеле над стадиона.

В ответния двубой на "Олимпико" се изсипват също толкова интеристи, но карабинерите успяват да предотвратят по-сериозни ексцесии. Тифозите на Рома отново се отчитат с невероятна хореография, транспаранти и хиляди факли.

Феновете на двата гранда се мразят и по още един пункт. Дълго време запалянковците на Интер бяха "партия" с Лацио, най-вече заради крайните десни убеждения на двете торсиди, като тази дружба направи Интер мръсна дума в римския "Курва Суд".

Съдбата си знае работата и двата тима и техните привърженици бяха замесени в редица интересни сблъсъци, особено в последните години.

Рома завърши на втора позиция при всички 5 титли на Интер между 2005-та и 2010-та година, освен една. Двата тима участваха в 5 финала за Копа Италия, както и в 4 за Суперкупата.

Сред най-известните групировки на Интер са Boys San, Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Освен градският съперник Милан, Ювентус и Рома, привържениците на Интер приемат като врагове още отборите на Болоня и Аталанта.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Една от ключовите фигури в разследването срещу собственика на Милан Силвио Берлускони е 26-годишната Никол Минети.

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Неделната вечер няма да е обикновена в Италия или поне за хората, които се интересуват от футбол. Едно от най-големите дербита ще се играе в Торино, а именно Ювентус - Интер.

Феновете на Ювентус са по-склонни да заложат на младите таланти, отколкото на опитни футболисти като Димитър Бербатов или Мирослав Клозе.

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Обичан ли е или не българският футбол? Наистина ли феновете на най-великата игра у нас губят интереса си спрямо родното първенство или напротив - продължават да го уважават и следят изкъсо? Предпочитат ли да гледат български мач пред английски или испански, ако се играят по едно и също време?

На всичките тези въпроси ще се опита да отговори сайтът за фенове FanFace.bg през следващите дни. Затова тази седмица Ви питаме: "Мач от кое първенство ще предпочетете, ако се играе с друг по едно и също време?"

Нека разберем дали българското футболно първенство отстъпва място на топ шампионатите на Европа или е водещо в съзнанието на родния фен!

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТАТА НА СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ВИЖТЕ ТУК!