ПРЕД БАНЯТА БЕШЕ СВОБОДОЛЮБИВО МЯСТО ТАМ НАТЯГАНЕТО ПРЕД УПРАВНИЦИ БЕ НЕМИСЛИМО

 

Празнувахме една година от премиерата на ТВ7 "Пред банята". В студиото присъства лично министър председателят на републиката Бойко Борисов, който се оказа и кръстникът. Още на втората минута студиото взе да ни се привижда на предизборен щаб на ГЕРБ. Както,впрочем, и всички други студиа в тази банкерска телевизия. Тримата водещи – един левскар и двама цесекари изглеждаха предани и смутени,  докато  а гостът им плуваше в свои води - заразказва за свършеното от неговото правителство не само в спорта, но и в целия спектър на общество-икономическия живот.

 

Позната атмосфера. А ако можеха да се раждат бойковчета по безполов път, то със сигурност от това студио биха могли да се пръкнат някакви тризнаци. Погледите на тримата журналисти сякаш издаваха готовност да забременеят – вижте от записа, специално, миловидният Иво Райчев. Ники Александров накрая все пак набра кураж и за въпрос, разбира се, касаещ живота и здравето на любимия цска – Газпром ще стане ли спонсор или не?

 

Отговорът на премиера беше такъв, че отложи "забременяването" за неопределено време... А може да е предизвикал и помятане – газовият гигант не обичал друг цвят, освен синия...

 

Аз пък за втори път набирам хъс да напиша нещо за заглавието "Пред банята". Ревнив съм към всякакво пародране на футболната история на моя любим клуб, а в случая точно това се получава. В градинката пред централната софийска минерална баня се събираха запалянковците на "Левски" и още много привърженици на футбола – от столицата и провинцията. Нашите привърженици домакинстваха със самочувствието на столичен клуб с най-дълга и богата история, защото славистката публика вече "сдаваше багажа", а и те си имаха свое сборище на пл. "Македония". Другите, които също бяха по-многобройни от сегашните "номер 2", бяха привържениците на "Локомотив", особено след като през 1964 година станаха републикански първенци – след досадната хегемония на военизирания футбол.

 

По този повод ми мина през ума, че водещият Ники Александров - НА, не би оцелял повече от пет минути, ако тогава бе сред спорещите. Поначало хора от тази "боя" избягваха да се разконспирирахт, но един провинциалист,  в района на Халите, нямаше как да се прикрие. Някои цеденевисти се издаваха и от високите подстрижки и зле стоящите им цивилни дрехи – доста дълго време това им бе основната маса от подръжници.

 

/Знам как ще ми реагират сега "наследниците", но ако някой от тях знае друго, нека ме опровергава със свои спомени и тълкувания. Аз не мога да бъда обективен, колкото и да се старая. Логото на сайтчето ми го доказва.../

 

Недоволството ми от споменатото предаване не идва от идеята или професионалната му реализация, а защото най-първосигнално се  омаловажава едно явление, свързано с разчупването на ледовете от култа на личността. Не просто за по-голяма свобода на запалянковските коментари, но беше признак и на нещо по-духовно и свободно след стагнацията  от кървавите унгарски събития.

 

До скоро беше немислимо по улиците и площадите да се събират групи от по 4-5 човека – ставаше подозрително, приближаваше се милиционер. А пред банята скоро се  бе заформил  един доста приличен нашенски Хайд парк, в който взеха да се изявяват непознати оратори със завидни качества. Трябваше само да не се споменава за цената на салама или заключените граници, и бърборенето можеше да продължи до късни часове.

 

Площадчето пред банята си остана символ на някаква опозиционност. Може да не е имало откровени протести срещу нещо или някого, но пък немислимо би било там да се провежда среща с някакъв управник, да се спре да общува партиен секретар или костюмиран  директор. За сметка на това с бай Илия Огняра или Сандо Щуката от Банишора често разговаряха писателят Банчо Банов, режисьорът Рихард Езра, киникритикът Атанас Свиленов...

 

Ние нямахме някакви комитети от мислители и възрожденци по подобие на днешните "червени сърца" и червени мозъци, но пък клубът се радваше на солидна гражданска подкрепа, част от която беше и общността пред банята.

 

Гъсто наредените пейки  пред централна баня за някои пък бяха лентяйска находка, убиване на времето в градската самота на индивида. Имаше и ориенталски тръпки, когато от централния вход излизаха прясно изкъпани булки. Овации и пезевенгски подмятания, освежваха темите около съдбата на поредния "футболен курбан" на наши момчета по поска на казармата.

 

Бих нарекъл това ново за действителността ни явлениеприближаване към някаква българска мечта за "софийска пролет", защото дъхът на на пражката силно се долавяше в целия източен лагер.

 

Запалянковските сборища бяха най-легалната проява за солидарност и съпричастност,но това се е следяло и преценявало от които трябва. С наближцаването на световния младежки фестивал групичките пред банята ставаха все по-рехави, докато накрая се получи едно неуловимо прочистване. Как са го постигнаха службите , сигурно не им е било чак толкова трудно. Просто са им казали, че това вече е наложително.

 

А скандиранията "Левски" – Дубчек – Свобода" едва ли са някакъв дисиденствки актив на сини привърженици – на фестивала имаше голяма група чехословашки младежи, а към тяхната делегация са гравитирали и няколко български смелчаци. Колкото да засилят светлината на лампичката, която засвети с пълна сила след историческия мач на 17 ноември 1968 година. След неочаквания резултат 7:2 в София се случи една неволна репетиция за някакви политически безредици, след което не дните пред банята са били преброени, но и дните на единственият необвързан с властта футболен клуб с най-много привърженици...

 

——————————

 

Заглавието на телевизионното предаване очевидно е замислено като пародийно, по-скоро да се подиграе на едновремешните запалянковци от висотата на днешните “вируални технологии". Както и от гледна точка на " цивилизованата фенщина" половин век по-късно. Но то по-скоро е предаване "ала Сашо Диков", само дето не е натурално, а сценарно, с опити за доста изкуствен баланс между двете "враждуващи" общности.

 

"Двуполюсният модел" тук се официализира под формата на гротеска. Другото са поканени гости, които наакрая също се въвличат в лумпениадата, в която безспорен лидер е НА.

 

Но моята тема е за наложителното разделение на част от левскарската история – до 1969 година и след това. За противниците ни е голям дюшеш обединението с МВР, да ни броят от "Левски-Спартак" нататък, да бъдем властовия отбор, даже по-властови от техния.

 

Загърбва се не просто най-романтичната част от "синята" история, но се губи и характерът на едно народно движение, защото ние нямахме дисидентство. Вкусът от едва сдържани, по български, пориви за някаква улична роля в народната съдба, изчезна заедно с публиката пред банята, която отказа да приеме Левски-Спартак и престана да ходи на мачове и на запалянковски форуми.

 

А левскарят Бойко Борисов несъмнено се е забавлявал"пред банята", когато мястото вече се бе превърнало в казионно. Където можеха да ораторстват и Дучето и НА и който се сетите. Също както сега в студиото на този претенциозен фалшификат, щедро финансиран от най-щедрата към правителствто банка. Нямам нищо против да има всякакви предавания за спорта, замисълът и на това предаване си заслужава, но има традиции, които трябва да се опазят от днескашното чалгаджийството. Пък че по ТВ7 в понеделник вечер тече чалгаджийство, личи и по насилвания  хумор,с който Иво Райчев и Ники Александров се опитват да ни впечатлят.

 

Аз най-заядливо предлагам предаването да се прекръсти на "ПРЕД БАНКАТА", и без това всичко се върти около дейностите на банки, на свързани не само с телевизии, футболни клубове и политика. Традициите ние не ги признаваме, сякаш сме македонци.

 

Но и македонците добре ни налагат с нашите камъни по нашите глави. Докато ние говорим и пишем за футболната си история само от 1948 година нататък, те манипулират света с лъжи и полуистини от клубния ни футбол и футболната история.

 

Това пак се дължи на "интернационала" – онзи, който в една и съща година призна македонците за отделна нация, също и наложи тоталната съветизация у нас. Тогава стана и отричането на всичко българско и в спорта, случвало се през "фашистко време".

 

Но това няма как и защо да се смесва с жизнерадостни предавания и други подбни фалшификати.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com