Ако Лудогорец не съществуваше, за Левски всичко щеше да е ОК. Или ако клубът от Разград премине към по-пестелив и непретенциозен вариант на съществуване. Никой дума нямаше да каже на Петър Хубчев, нито пък на младите и неопитни директори.
Но ситуацията е такава, че цялата тази група има за цел не просто да е първи подгласник на обичайните напоследък шампиони, а да застане на върха. Окей, бързо няма да стане, това е истина.
Но също така е истина, че Левски се развива като отбор нито така, нито иначе. Някакво средно положение, което е поставено всяка седмица на страхотно обществено обсъждане в синята общност. Чакайте, ние чистим дългове, доскоро бяхме пустиня - това са така наречените реалисти. Ама без пари и с тази политика няма как да стане работата - това са песимистите. Има и трета и четвърта категория. Оптимистите са най-малко, особено след последното гостуване в Разград. А отчаяните са най-много, те не ходят на стадиона отдавна и чакат някаква революция на "Герена", за да се върнат отново там.
Че с трици маймуни не се ловят, е поговорка, която ни кара да прогнозираме, че в Левски трябва да имат не просто банани, а кашони, дори камиони с банани, ако искат да имат високо ниво. Само един пример - 5 хиляди евровият като заплата Станислав Иванов направи обратен завой, когато можеше да пробие по десния фланг, но срещу него се бе изпречил 35 хиляди евровият (може и да са повече) Антон Недялков. Стаси все едно видя срещу себе си Роберто Карлуш. При тази гледка Петър Хубчев на секундата се обърна към пейката и прати Насиру Мохамед да загрява. А въпросният е част от разочароващата досега като цяло лятна селекция. Купеният за 250 хиляди евро флангови играч на този етап е абонат за скамейката. В същото време Лудогорец може да извади половин дузина опции за външен халф. Както и за всеки друг пост.
И още едно, последно сравнение. Вижте така наречените средни хора. За сините - Тиам нямаше ден, а Мартин Райнов няма година. А зелените там бяха разположили Анисе и Горалски. Как да стане работата, как да му се получат на Хубчев нещата?
Ако тръгнем да ги сравняваме играч по играч или линия по линия, трудно бихме натиснали синия бутон на състезателната маса. А като отбор да не говорим. Левски още в 7-ата секунда върна топката на вратаря си и вече стана ясно, че сините са прекалено респектирани от съперника си. И нямаше как да е иначе, то е хубаво да имаш самочувствие, но не само на база синята фланелка.
Трябва си класа и манталитет.
Лудогорец в последните години придоби по много и от двете и стъпка по стъпка се движи, образно казано, между 4-и етаж на сградата, а Левски през това време само прави нови и нови основи, стига най-много до 1-ви етаж и после... Няма база за сравнение, както каза познаващият и двете кухни Гошо Дерменджиев, едно име и емблема са останали от Левски.
В началото имаше бъг в системата. 70 секунди след като сините върнаха топката на вратаря си, се озоваха на голова ситуация. Любезните домакини явно още бяха в съблекалнята, но това ги върна на терена. Лудогорец започна и проведе мача прагматично, дори сковано, на сигурно, без импровизации и фойерверки.
Хубчев видял нещо хубаво. Не може да се отрече, че въпреки огромната разлика в потенциала - и като футболисти, и като отбор, Левски не допусна да бъде надиграван тотално, да бъде мачкан, както се е случвало не един път в мачове с Лудогорец. Сините си играха това, което могат, и това, което всички очакваха от тях. Минали години Левски се огъваше, а сега даде отпор, явно това е положителното, което е видял треньорът. Хубчев най-добре знае, че откакто той пое сините, е успял да надгради до степен такава, че от разпилян отбор в момента Левски е подреден отбор. Обаче това е едва втори етап на развитие. И ако трябва да съпоставим с Лудогорец по 6-степенна скала, тимът от Разград е на 4-5 етап на развитие.
А знаете ли кое е най-лошото за сините? Че напролет Левски да е най-много на трети етап на развитие, ако дотогава няма обичайните катаклизми, а Лудогорец ще е на 5-6 етап. Тоест, надеждите на сините за шампионска титла и този сезон клонят към нула. Е, сега развитието е, че никой не говори за бараж. Което все пак е нещо положително. Тоест, оптимизъм има.
