Левски е на същото място, което обитаваше по това време през миналата година. „Сините“ имат сходни резултати. Сега след 12 кръга играчите на Петър Хубчев са спечелили 8 срещи, направиха 2 хикса и допуснаха две поражения. Преди 12 месеца тимът от стадион „Георги Аспарухов“ имаше в актива си 9 победи, 1 реми и 2 загуби. Едното поражение и тогава, както и в момента беше дошло от Лудогорец в Разград. Стадионът пак беше препълнен с ентусиазирани „сини“ фенове. Левски беше по-равностоен, но Лудогорец тогава нямаше лицето, което доби в последните седмици.
Миналият сезон на Левски се провали горе-долу в тази част от годината. Отборът на Славиша Стоянович отпадна от турнира за Купата на България. Съперникът и сега е Черно море, но разликата е, че мачът този път ще е на „Герена“. За първенството загубиха пак от „моряците“ и допуснаха шумното фиаско срещу Ботев Враца. Сезонът на практика беше изгубен, но това беше най-малкият проблем на Левски в онзи момент.
Приликите са много, но за радост на „сините“ има още повече разлики. Тогава Левски имаше финансови проблеми. Собственикът вече се колебаеше дали това е неговото място. Тази криза се отрази и на Славиша Стоянович, който нямаше идея клубът ще бъде ли стабилен. Заплатите започнаха да се бавят, а преговорите с ключови футболисти бяха водени в най-неподходящите моменти. Някой път часове преди началото на даден мач.
В интерес на истината сега ситуацията е много по-спокойна. Поне на този етап. Темата със заплатите е неприятен спомен. Бюджетът е съкратен, но треньорското ръководство има значително повече доводи да бъде спокойно и да работи. Хубчев изглежда като човек, който е тръгнал на дълго пътуване, а не просто на поредния, който ще се опари на „Герена“. Знам, че това изречение няма да му хареса, но тази е добра новина. Треньорът на Левски трябва да бъде спокоен колкото и невъзможно да е това.
Преди година „сините“ имаха повече звезди в отбора, но сега сякаш тимът е по-млад и перспективен. Стоянович беше по-склонен да експериментира с младите от школата, а Хубчев не бърза, защото има солидна управа зад гърба си. Сега Левски е по-структуриран. Дори има и спортен директор, какъвто искаха и треньорите преди Хубчев.
Резултатите изглеждат еднакви, но перспективите са различни. Едва ли в навечерието на коледните празници ще ни срещне новината, че Левски няма да играе в Европа, защото дължи пари. Той и сега дължи, но ги изплаща, което е най-хубавото, което прави актуалната власт на „Герена“.
Следващите седмици ще бъдат изключително важни за Петър Хубчев и неговите футболисти. Левски просто не трябва да повтаря грешките от преди една година. Клубът трябва да покаже, че е израснал и да подходи по-разумно от тогава. Дори опитът от онзи срив трябва да е от полза. Някои от положенията са сходни. Със сигурност и сега има футболисти, с които ще трябва да се преговаря за нови договори. Сто процента и този път се мисли за селекцията, която трябва да бъде направена през зимата.
Публична тайнa е, че на „Герена“ им трябва един краен бранител, защото си имат само двама, които играят до „лекарска забрана“. Треньорският щаб разполага само с трима централни защитници, а в модерния футбол са ти нужни четирима, за да си конкурентен в дългия маратон. Левски доброволно се отказа от конкуренцията на някои позиции. Най-вече на вратарския пост, което едва ли е здравословно... „Сините“ търсят и солиден полузащитник, който да бъде определящ за облика на Левски. Както винаги се издирва един „Седрик Бардон“, което не означава обезателно бял французин с добри обноски, интелигентност и отлична футболна школовка. Ако Алар не се събуди може да се помисли и за реална конкуренция на Робърта. „Сините“ вече трябва да адаптират и Насиру Мохамед, който просто фигурира в списъка с резервите.
Едно от позитивните неща е, че Левски прескочи няколко „черни котки“ по време на първото завъртане през сезона. Черно море, Славия и Локомотив Пловдив бяха надвити. Лошата е, че програмата беше много „домакинска“ до този момент, а и продължава да е такава. Левски очевидно трябва да е готов за по-трудното, когато ще трябва да гостува по-редовно.
Сложихме заглавие „Къде е Левски“? Трудно е да се каже, но скоро ще разберем. Добра серия до паузата ще означава, че „сините“ са поели във вярната посока нищо, че разликата с Лудогорец все още е чувствителна.
