Такова падение дори и Тодор Батков нямаше да допусне
След „новини“ като вчерашната от „Подуяне“ човек разбира значението на кавичките в българския език. Някак абсолютно кощунствено е да се появи думата Левски без кавички в едно с „издига Боби“. Поне като е с кавички, ще се разбере, че го издига някакъв си Левски, но не великият, вековен син клуб, подкрепян от вече седем или осем поколения фенове.
Как може футболен клуб Левски, безспорна национална институция и за свои, и за чужди, да се отъждествява
със Спас Русев
Един временно попаднал човек на „Герена“. Кой допреди 18 месеца свързваше Спас Русев с Левски, за да може той сега единствен, самолично да предлага услугите на приятеля си или обикновен познат Борислав Михайлов. Това, че някога са се запознали и общували в Лондон, трябва ли да обвързва един футболен клуб с милиони привърженици с такова нелепо решение? Защото не футболен клуб Левски, а само и единствено Спас Русев издига кандидатурата на Борислав Михайлов. Няма как привържениците на Левски да издигнат тази кандидатура, просто защото бившият син кадър работи усилено против родния си клуб поне в последните 10 години.
Клубът, който има най-голямо право да издигне Боби Михайлов, е Лудогорец Разград. Това е неговият личен проект, неговият апотеоз като футболен стратег и само те имат неотменимото право да го издигнат и подкрепят безрезервно за ръководител на БФС. В Разград се намира единственият футболен стадион в България, на който никога не са се скандирали цинични и обидни възгласи по адрес на БФС и неговия президент.
Но европейците от Разград са достатъчно умни, за да не правят напълно излишни движения с някакви кандидатури. На „Герена“ обаче не им стига дотам сивото вещество, за да разберат, че това напълно условно дело с внасянето на някакви документи е запазено за по-малките и незначителни клубове. Левски, ЦСКА, Лудогорец не издигат президенти, те чакат да бъдат обслужени от президента по време на неговото управление. Защото имат високи цели и президентът на БФС трябва да се съобразява с тях. Затова в Разград и на „Армията“ си гледат подготовката и само с едно око пренебрежително наблюдават вакханалията около конгреса. Левски понеже явно няма цели и както напълно
правилно отбеляза
независимият италианец
Делио Роси - само взима участие в първенството, се вълнува силно кой ще бъде избран за президент на БФС. И понеже най-големият син футболен защитник за всички времена Николай Илиев саркастично подхвърли нещо в публичното пространство, те след два дни се хвърлиха на амбразурата в защита на Боби. Който въобще не се нуждае нито от подкрепата им, нито от кирливите им три гласа на конгреса. Сегашното и предишните ръководства се постараха до такава степен да обезличат вековната институция, че вече на никого не му пука каква позиция ще заеме синият клуб. Преди 13 години беше различно, защото тогава всеки се съобразяваше откъде духа синият вятър.
Отново най-показателна е реакцията на сините фенове. Те много лесно могат да оценят досегашната дейност на своя някогашен вратар и да преценят какво очаква Левски при следващ негов мандат. Най-малкото помнят думите му, че баща му и брат му са много по-големи левскари от него, той не бил толкова емоционално обвързан. И че в тези 12 години Борислав Михайлов само се разграничаваше от клуба, който го създаде, и поне от 10 години не е присъствал на мач на Левски. Защото хич няма да му е приятно да чуе оценката на сините фенове, дори от тази година се въведе глоба от хиляда лева за цинични възгласи. Познайте кой пълни касата на БФС – Левски и ЦСКА! Ето затова го издигат за президент! Мазохистите плащат глоби и пак го издигат!
Феновете на Левски са напълно наясно, че нелепото управление на клуба в последните 10 години бе в тандем с „бащинското отношение“ на БФС. Няколкото съдийски аванти в последните 2 месеца не могат да прикрият далеч по кардинални и решителни намеси на БФС против синия клуб. На практика, ако има клуб, който бе в постоянна, перманентна опозиция, това бе точно Левски. И при Тодор Батков, който така и никога не бе допуснат до свещено място в Изпълкома, и при Иво Тонев. Какво пък, може Спас Русев да иска да седне на масата до Домусчиев, Ганчев, Стефанов, Фурнаджиев и другите от ложата. Ако е така, личният интерес е за сметка на Левски. Оставането на Михайлов като президент на БФС пресича всякаква възможности за възраждане на Левски. Титлата ще остане мираж поне още 4 години, не че някой на „Герена“ вече сериозно мисли за първото място.
„Левски издига Боби за кандидат“ обаче идва
в един много
интересен момент
Отборът е на подготовка, странно защо в Малта. Очакваните суперпопълнения, които трябваше да подсилят отбора поне на четири позиции, не се задават. Последната придобивка Станислав Костов е върхът на айсберга – футболист, който бе резерва и в ЦСКА, и в Ботев, и в Берое. Момче, което е родено да носи зелената фланелка на Пирин и да вкарва по три-четири гола на година. Той ли ще възражда шампионските амбиции на Левски? Съжалявам, но Асен Букарев хич не започва добре, ако той въобще има нещо общо с трансферите. Делио също няма общо със селекцията, кой по дяволите тогава я прави! Пак се говори за някакви митични съветници, но точно от добри съвети Левски е на това дередже.
А предстои гореща пролет с пет супер мега дербита срещу вечния враг. 5 пъти, в които 15 хиляди сини фенове ще застанат срещу 15 хиляди червени, за да бранят смисъла на историческото противоборство. Което е най-голямата ценност за българския футбол, срещу която Боби Михайлов неуморно работи по време на цялото си управление. Срещу двата клуба, които даваха лицето на българския футбол. За сметка на тях един трети, без никаква история и идентичност чудесно прогресира.
Може би Спас Русев, разчитайки на конюнктурата, е решил да си осигури единствената победа през сезона с избора на Боби. На футболния терен обаче нещата ще бъдат много по-сложни и точно ходовете му могат да донесат много синя мъка. Убеден съм, че сините фенове, които изтърпяха вече много пъти по 0:3 срещу червения враг, няма да понесат една тежка и мъчителна пролет. За тях позорът ще е съсипващ и смазващ. За преминаващия покрай „Подуяне“ Спас Русев - едва ли!
