Годината е към края си. Бавно, но славно, 12 месеца си отлетяха и всички очакваме новите 12. За всеки българин 2017-та е била различна. За някой е била прекрасна, за друг – отвратителна, за трети – лоша, за четвърти – добра!
Има обаче един „четвърти“, за който 2017-та беше повече от добра! Той самият го каза този месец цели два пъти.
Говоря за г-н Борислав Михайлов. Ако сте изпуснали какво точно е изрекъл уважаваният от цяла България президент на БФС, вижте тук.
В последните няколко дни не спирам да мисля за изказванията му, че всичко в родния футбол било „много добро“ през 2017-та.
И си зададох следния въпрос: от какво точно се състои футболът? Какви са неговите атоми и молекули? И успях да изброя 5 основни съставки – посещаемост, стадиони, школи, клубно първенство и национален отбор.След това върнах лентата до 1-ви януари 2017-та г. И започнах да прелиствам през главата си какво точно се случи през последните 356 дни, та заминаващата 2017-та бе толкова добра за „беге“ футбола.
И без да губим повече време, започваме с посещаемостта.
ЦСКА, Левски, Ботев Пловдив, Локо Пловдив, Берое и Лудогорец. Когато тези отбори играят помежду си, има хора. Когато „сини“ и „червени“ гостуват из страната, също има хора. Останалите срещи са наблюдавани от има-няма 500 човека, а в доста от случаите числото е 100-200. Естествено, трябва да се отбележи, че този процес е в действие от поне 20 години. Ако не и повече.
А нали феновете са най-важното нещо за тази велика игра?
Е как така посещаемостта на родните мачове е под всякаква критика с изключение на един-два мача всеки кръг, пък годината била добра? Нещо не разбирам…Защо хората не ходят по стадионите? Спряхме да обичаме футбола? Съмнявам се! Истината е, че продукцията ни е под всякаква критика. Да, открих топлата вода, знам. На масата хора просто не им се занимава. Останали са банда „мазохисти“ и ентусиасти, които страстно подкрепят клубовете си в студ и пек и гледат чуждестранни футболисти, на който трябва със закон да им се забрани да си изкарват прехраната с футбол. Защото е тъжно.
Да, чуждестранни играчи има навсякъде. Но качеството на тези, които идват в България повечето пъти е потресаващо. И няма как иначе да е, когато всяка зима и всяко лято се купуват по 10-има нови за общата цена от 100 000 лева в най-добрия случай (Станимир Стоилов го каза преди две седмици). Но както един друг „четвърти“ преди време спомена в едно интервю – „ПАРИ В БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ НЯМА, ЗАТОВА И НЕ СЕ ПЕРАТ ПАРИ“.
Евала, аферим, машала, ашкулсум! Все едно да отида в рибарския магазин с 5 лева в джоба и да кажа на продавача „Килограм филе от сьомга, моля!“
Най-добрият пример е г-н Кирил Досмучиев. Президентът на Лудогорец не спира да прави гръмки трансфери за по 6-7 цифри и привлича що-годе адекватни футболисти, които имат футбол в краката си и могат наистина да помогнат на по-младите в отбора.
Но там нещата се изродиха прекалено много от факта, че титулярите чиито имена завършват на -ОВ са двама-трима. Това няма как да бъде национална кауза. Проектът в Разград започна преди 7 години. И докато бяха наливани милиони в първия отбор и резултати имаше, то какво стана с школата на клуба? Какво бе произведено за тези 7 години…
Същото се отнася и за другите отбори. Титлите, купите и победите са готини, но няма нищо по-добро от това да имаш силна школа, която да ражда умни и можещи футболисти, които един ден да си татуират емблемата на Левски или ЦСКА и да я показват след всеки гол, който отбележат в английското или италианското първенство след като са докарали по два-три златни медала на „сини“ и „червени“.
За Бога, признайте си! Колко от вас предпочетоха да гледат Марица Пловдив – Динамо Казан вместо Етър – Славия на 8 декември? Аз си признавам, и то с двете ръце.
Стигаме до втория атом – стадионите.
Тук нещата са още по-трагични. Тази година имах чудовищния късмет да отида на два стадиона в Европа – „Амстердам Арена“ в Холандия и „Принсипалити Стейдиъм“ в Уелс.
И не бях сигурен какво точно се случва пред очите ми. Опитах се да ги съпоставя с най-хубавия ни стадион – „Васил Левски“. Не знам защо, но не успях.
Замислих се, че на любимия ми стадион има химически тоалетни и два от секторите нямат седалки, а на един друг стадион три години му се строеше сектор…. и накрая не сложиха козирка!!!
Най-старият столичен клуб играе срещите си на националния стадион и плаща наем от порядъка на 45 000 лв., защото на този в кв. Овча Купел има дървета и храсталаци там, където трябва да има седалки.
Вече изгубих бройката на сезоните, в които Ботев играе на базата си, а пък в Разград секторът за гости е за графата „Без коментар“.
Може би от Лудогорец са сложили шумоизолиращите стъкла, за да не чува делегатът на мача псувните, които ако случайно не знаете – бяха забранени. По западен модел. Защото да се псува е лошо! Пречи на играчите. Нищо не разваля едно общество така, както една псувня! Да не дава Господ!
Но да се върнем на съборетините, които наричаме стадиони.
Ако не ме лъже паметта, едно от основните изисквания за елитните клубове бе, че трябва да имат осветление на стадионите и те да бъдат в приличен вид. Тук явно нещата опират до това, че всеки човек има различен критерий и явно моят вкус е много постен.
Борислав Михайлов рече и отсече, че нови стадиони няма да има, защото от УЕФА не давали пари.
Дано през задаващата се 2018-та от УЕФА вземат да заделят някой и друг милион за родните стадиони, че иначе ще си кретаме с тях до края. Друг вариант ЯВНО няма…
Стигнахме до точка трета – школите.
Тотален колапс. Кома. Както искате го наречете, но в родните школи положението никак не е добре. И на национално, и на клубно ниво. Г-н Борисов се похвали, че националните ни гарнитури се представили много добре тази година.
Хмммммм, тази под 21 години е на 4-то място в квалификационна група с отборите на Франция, Словения, Казахстан, Люксембург и Черна гора и е събрал 5 точки от 5 мача.Националите ни до 19 години стигнаха до елитният кръг на квалификациите за Евро 2018, след като се класираха втори в група с Англия, Исландия и Фарьорски острови.Националите ни до 17 години загубиха и трите си срещи в квалификационната група с ЕЙРЕ, Украйна и Азербайджан, допускайки 8 гола и вкарвайки само един.Юношите на Лудогорец отпаднаха от ФК Железничар Сараево в първия квалификационен кръг на младежката Шампионска лига.
Какво точно се случва бе, хора? ФК Железничар Сараево!!! И тук говорим за школата на най-добрия български отбор в последните 5-6 години.
Има ли смисъл да гледаме какво се случва по другите?
Остарели тренировъчни методи, липса на треньорски кадри, ниски заплати, задкулисие… Повече от очевидно е, че липсват специалисти, които да работят с младежите. Това е мое лично мнение, но последният талант, който бе пласиран успешно в чужбина е Ивайло Чочев, който в момента играе в Серия „Б“, но да кажем, че това няма значение, защото Чочев е един от малкото национали, чието спиране на топката не се превръща в къс пас.
С много сълзи го добутахме до точка номер четири – клубното първенство.
Тук вече нещата загрубяват. Най-горещата тема в Първа Професионална Лига е съдийството. Няма кръг, в който съдиите да не отрежат някоя глава. Ще кажете „те футболните босове се оплакват от съдийството от 20 години насам“ или „грешки стават абсолютно навсякъде по Европа и света“.
И сте абсолютно прави. На нашите ширини е много по-лесно да обвиниш, че „съдията е ограбил труда на момчетата“ и „в момента плачат в съблекалнята“, отколкото да погледнеш хората в очите и да им кажеш че през половината от времето топката се изсипва безнадеждно напред и че след 70-та минута на игрището няма тичащи.
Но през 2017-та съдийството за пореден път бе на нивото на футболистите – много грешки, много оневиняване и много некомпетентност.
Иначе пари за семинари се пръскат през седмица. Постоянно нещо ще се разисква, нещо се прави, но грешките си растат и дори Марк Бата явно не може да помогне.
Но не е само до съдийството. Самите футболисти са ненаучени. Най-голямата болка по нашите географски ширини е да се играе събота-сряда. И тук говорим за водещите клубове.
Самият формат на първенството също може да има подобрения – всичко уж беше направено с цел да има интрига до последния кръг, но аз лично съм на мнение, че отбор от т.нар „осмица“ не бива да бъде „награждаван“ с мач, който може да го прати в предварителните кръгове на Лига Европа. Нали затова е първенство… Ако покажеш добра игра през 9-те месеца футбол – ок, заслужил си го. Но да изиграеш 4-силни мача, в които дори не е задължително да победиш и изведнъж да отидеш в Европа…. не ми се струва адекватно и честно.
Също така тотална тъпотия е в рамките на три месеца да има три Вечни дербита (в случая на 2018-та 5!)Левски – ЦСКА не е мач, който може да се играе всеки месец. Това са 90 минути, за които човек се готви няколко кръга преди това. Колкото и постна да е продукцията.
Но, явно за родната телевизия това е супер, иначе отдавна да бяха предприети мерки.
И ето че го добутахме до последната молекула – националният отбор по футбол на България.
Тук дори не знам откъде да започна. Ще започна с очевидното за всеки – минаха 14 годни откакто преминахме успешно квалификационна група.
На хората от моето поколение ни е разказвано хиляди пъти за чудовищните мачове през 90-те и за умопомрачителният факт, че сме завършили на 4-то място в САЩ.
Сега, 20 години по-късно, се радваме на 4-то място в квалификационната група.
През 2017-та националите изиграха 6 мача от квалификациите си за Русия – спечелихме срещу Холандия и Швеция!!!!!!!!! и загубихме от Беларус и направихме хикс с Люксембург!!!!!!!!!! Другите два мача холандци и французи не ни дадоха да пипнем топката и това беше.
Головата разлика – 8 вкарани и 9 допуснати. Бихме и Саудитска Арабия в контрола с 1:0, така че головата разлика си ни е направо супер.
Даже след като си прочетох последните три реда – абе то май наистина годината за националите си ни бе супер. Нищо, че шведите бяха почти колкото нас в онзи паметен мач в края на август…
След всеки мач националите не спират да повтарят, че играят мач за мач и че им се иска да има повече публика на следващата среща, но нито един от тях не излезе и не изрази възмущение от факта, че билетът за Сектор А срещу Люксембург бе 20 лева, а срещу Беларус 25!!!
Е, едните искат да дойдат повече хора да ги подкрепят, другите пускат 25 лева билет за мач срещу Беларус.
И тук истината е, че проблемът не е в цената. Националният стадион се е пълнил и при по-високи цени за билети. Работата е там, че да искаш 25 лева за мач на националния отбор на България през 2017 година е равносилно на самоубийство.
На база на какво ги искаш? Продукция, материална база… дори не можеш да представиш събитието като семейно изживяване, защото все още половината ни репертоар се състои от освиркване на чуждия химн и противниковите играчи.
Жребият за Евро 2020 ще дойде по-бързо отколкото ни се иска и там нещата няма да са по-различни. Знам, че онзи ден беше Коледа, но чудесата в родния футбол са изчерпани. Нужна е много работа, а доброволци за нея няма.
Предстои конгрес на БФС – Любослав Пенев е единственият съперник на Борислав Михайлов.
За последните 13 години г-н Михайлов с нищо не показа, че заслужава този пост. Г-н Пенев пък е бил много добър нападател, но не знам да има магическа пръчица.
Иначе казано, оставам песимист.
Но ми се иска да завърша с едно обръщение към настоящия глава на българския футбол – г-н Михайлов, спрете да говорите врели-некипели. Хората не са малоумници, не си мислете, че като ги казвате тези неща, замазвате очите на народа.
Същият този народ е казал „Когато няма какво да кажеш, по-добре си замълчи“.
Знам, че и вие не сте магьосник и че няма как цялата вина за състоянието на футбола да пада върху вас, но просто мислете преди да говорите.
Леко несериозно е да твърдите, че годината за родния футбол била положителна, като на всеки му е ясно, че си говорите колкото да не заспите.
Единственото хубаво на 2017-та бе, че завърши един „цикъл“, който започна неочаквано добре, но с течение на времето всичко си дойде на мястото.
А ние си пожелаваме през задаващата се 2018-та година президентът на БФС и работниците под него да не спират да бачкат в правилната посока и след 365 дни да има за какво да ги похвалим.
А дано, ама надали…
