ЦСКА стряска съперниците с уникална сплав от класа, младост и амбиция за връщане на върхаХайде да поговорим малко за футбол и организация, за блясък и амбиции, за младост и светло бъдеще. Или, с други думи, да поговорим за ЦСКА. Подобни съчетания бяха наистина немислими само допреди година, докато не беше сложен край на хаоса, безпътието и надвисналата гибел над гранда на българския футбол. Нека не разваляме празника от блестящата игра и победа над Интер с кошмарните спомени от близкото минало, ще кажат някои. Не е точно така. Да се връщаме назад във времето винаги ще има смисъл, защото само така може да се направи актуална равносметка и трезва преценка за това по какъв път върви клубът и в частност отборът. А за ЦСКА

 

 

равносметката е плашещо добра

 

 

и стряскащо прогресивна. Преди 12 месеца пред ЦСКА беше „перспективата” да играе по селски поляни и в училищни дворове години наред, а днес той отново побеждава най-големите европейски отбори. Допреди няколко месеца Преслав Йорданов се подготвяше, за да бележи във вратата на Чико Бяга и Чепинец, а сега с головете си поваля трикратни европейски шампиони. Доскоро Маламов се задоволяваше да предизвиква силни болки в кръстове на играчи от А група, а сега прави същото с играчи от италианската Серия А. Чорбаджийски вероятно щеше да поритва на квартални игрища със статут на нереализирана рожба на червената школа, а сега „захапва” европейски голмайстори. Преди малко повече от година Йордан Йорданов чакаше на „Стадиона на мира” в Перник да блъска крака и глави с поредния аматьор, а днес влиза в успешни битки с мултимилионни звезди.Българската футболна история

 

 

не познава такова масово и бързо израстване

 

на отделни играчи и отборна игра. ЦСКА направи невероятен скок. Попарени са скептиците, които очакваха, че възходът е достигнал връхната си точка със спечелването на Купата на България. От това, което показва отборът в контролите на австрийска земя, вече мирише на сериозна класа и огромна перспектива. Класа в блокирането на съперника, в пресирането, в изнасянето на топката, в разиграванията, в извеждащите пасове, в атакуващите комбинации, в завършващите удари. Разбира се, играта е далеч от перфектната. Но най-радващо за червените привърженици е, че това очевидно не е таванът на този отбор. А къде е таванът, след като още по време на подготовката успешно се противопоставя на големи европейски отбори?! Да, ЦСКА загуби тежко от много силните тимове на Краснодар и Динамо Киев, но срещу руснаците бе пълен господар на терена до 30-ата минута, а срещу украинския шампион игра като равен с равен през първото полувреме. Изключителната работа, която са успели да свършат Христо Янев и неговият екип, се дължи както на безспорните им качества, така и на перфектните условия, осигурени от ръководството. При цялата помия, която дирижирано се излива върху ЦСКА от един определен бизнес и медиен кръг, трябва наистина да работиш в безупречна обстановка, за да се абстрахираш от спекулациите и да се концентрираш върху футбола. И явно в ЦСКА са успели да надградят

 

 

доверието между ръководство, 

треньори и играчи

 

 

чиито основи поставиха през миналия сезон. Организираната убийствена серия от контроли срещу шампионите на Полша (Легия) и Украйна (Динамо), четвъртия в Русия Краснодар и трикратния европейски шампион Интер говори не само за високо ниво на професионализъм, но и за нещо друго. Забележете, никой друг български отбор досега не се е осмелявал да се изправи срещу подобни колоси в поредица от четири мача. Друг е въпросът и доколко изобщо тези отбори биха им обърнали внимание. Но смелостта на ръководството на ЦСКА да уреди престижните контроли е впечатляваща и тя говори за безпрекословно доверие в треньори и играчи. И най-важното – това е заявка за целите пред ЦСКА… 

 

Опасността да се превърнеш в брашнян чувал е огромна, особено на този етап от подготовката. Нищо подобно не се случи на ЦСКА, явно в клуба вече си дават сметка какво са изградили и вдигнаха рязко летвата толкова високо, колкото подхожда на най-успешния ни отбор.И ЦСКА изигра много солиден мач срещу Легия, който заслужено спечели. Последваха два мача, в които отборът играеше отлично до почивката, но след това отпадаше физически, а многото смени нарушаваха ритъма. За да се стигне до украшението на подготовката – блестящата победа над Интер в най-престижната контрола на български клуб през новия век. Победа, постигната с надиграване по всички футболни показатели. При това, задължително е да се отбележи, на терена с черно-синия екип бяха всички налични диаманти в селекцията на Манчини – Кондогбия, Ханданович, Мело, Паласио, Икарди, Ранокия, Д’Амброзио, Еркин, Бакайоко, Йоветич... Играчите, които след по-малко от месец ще спорят за титлата на Италия. Срещу тях ЦСКА противопостави половината от отбора си, който цяла година се състезаваше във В групата на България (Чорбаджийски, Маламов, Галчев, Йордан и Преслав Йорданови, а след почивката и Аясс).

 

С червения екип излязоха и една дузина млади български играчи в диапазона 18 – 23 години, сред които блестяха десният бек Стойчо Атанасов и вратарят Китанов. Тези двамата наистина впечатлиха сериозно. Появилите се от пейката Пламен Гълъбов, Кристиян Малинов, Никола Колев и Кирил Десподов пък отдавна не влизат в графата „млада надежда”, защото са доказана величина в българското първенство. Тежестта на чужденците като бройка е пренебрежимо малка, но пък като класа е значителна. Перес в защита, убийственият тандем Виана – Нунеш в предни позиции, Кулма по крилото и последното ново попълнение Шимао в центъра на терена са играчи, каквито рядко се озовават в българското първенство.И точно тази спойка от най-доброто от сензационния миналогодишен състав, обещаваща младост и чуждестранна класа, е това, което плаши съперниците на ЦСКА в първенството. Защото освен качество и надмощие през идния сезон тя дава изключителни

 

 

основи за бъдеща

дълготрайна доминация

 

 

Заговори ли се за доминация на ЦСКА, по традиция няма да закъснеят и атаките. Картите обаче бяха свалени, сега враговете са видни и така много по-лесно се воюва. Ясно е, че с единството на шефове, отбор и фенове, което започна от миналия сезон и за което отново говори Христо Стоичков, хубавите дни на „Армията” предстоят. Една по една победите на административния фронт бяха спечелени, сега е ред на спортните. Те най-много отиват на ЦСКА. Такива като тази над Интер и такива, след които златните медали греят на червените екипи. 

 

Стоян Генов, Тема спорт