Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

През Втората световна война, на 30 септември 1941 е поставено начало на боевете в така наречената Битка за Москва, които продължават до 20 април 1942. През този период съветските войски предприемат отбранителни и настъпателни операции, за да разбият Вермахта, като в крайна сметка успяват да го изтласкат на няколкостотин километра от столицата.

 

С разпадането на СССР в началото на 90-те години на миналия век се оформя другата Битка за Москва - тази между столичните Спартак и ЦСКА. Допреди това в бившия Съветски съюз големият сблъсък е бил между безспорно двата най-титулувани клуба Спартак (Москва) и Динамо (Киев).

 

Дотогава "армейците" от Москва имат една-единствена силна поредица, която е в средата на XX век. Те обаче стават последните шампиони на СССР през 1991, намърдвайки се между хегемонията на градския съперник, но след това отново правят дълга пауза за негова сметка.

 

Едва ли има друга страна в света, в която футболното хулиганство да се приема толкова нормално. Насилието по всички точки на най-голямата държава в света е често срещано явление, а в такава среда футболът няма как да не прави изключение.

 

Характерното и може би уникалното за футболното хулиганство в Русия обаче е, че то е подвластно на честта. Там ножовете, бомбите и засадите са рядкост. Боят е издигнат в култ, който обаче е базиран на строги правила. Той се уговаря предварително и задължително е числеността на двете страни да бъде еднаква, без нито човек повече.

 

Разбира се, понякога се случва някой да извади нож, но тогава въпросният се "провинил" ултрас бива наказван не от кого да е, а от своите съмишленици.

 

Съперничеството между Спартак и ЦСКА тръгва не от зеления терен, а от трибуните. Някъде по средата на 90-те години започват да се формират фен-групировките на двата гранда.

 

Първата на Спартак e "Flint's Crew". Команда Флинта, която е кръстена на бандата на пиратския капитан Флинт от "Островът на съкровищата", обединява московски националисти и шовинисти, които масово започват да упражняват терор над жители на Москва от различна националност и вероизповедание, като ги нападат по подлези, спирки и всякакви други публични места.

 

Задължителното изискване да си член на "Flint's Crew" било "да имаш "червено-бяла" кръв във вените и да си готов да я пролееш за авторитета на клуба и фракцията".

 

Въпросната групировка на Спартак бързо намира своя голям враг - "войниците" на ЦСКА от "Red-Blue Warriors". В комбинация с по-късно появилата се друга ударна фракция "Ярославка" (съставена от бивши и настоящи тежкоатлети и професионални бойци), агитката на московците "армейци" се превръща в може би най-хулиганската и респектираща въобще на който и да е футболен клуб в Русия, чиито реални поражения в големите боеве с противници са твърде малко.

 

 

За сраженията между "Flint's Crew" и "Red-Blue Warriors" се е изговорило и изписало много. Средата на 90-те години преминава под знака на безмилостните битки между двата лагера. При една такава на 14 октомври 1995 около мача Спартак - Легия (Варшава) в Шампионската лига 50-ина "войници" заемат места на западната трибуна на стадион "Динамо" и скоро са нападнати от хулиганите на "Flint's Crew".

 

След мача сблъсъците се пренасят на улица "Арбат", където "флинтовете" очакват "армейците". В употреба влизат бутилки и щайги от стоящия наблизо пазар. Въпреки своята малочисленост, цесекарите печелят битката, а ултрасите на Спартак се оправдават с това, че някой измежду тях се е провикнал: "Вадят ножове!", което ги били разколебали.

 

Точно тази битка издига "Red-Blue Warriors" до лидерското място сред футболните банди в Русия и нейната численост започва бързо да нараства.

 

Разбира се, "войниците" няма как и те да не загубят някоя и друга битка. Такава например е тази през 2001 година, когато отстъпват на мощната коалиция на групировките на Спартак от "Flint's Crew", "Gladiators", "Clockwork Orange" и "Union".

 

Любопитното тук е, че "синьо-червените" се опитали да атакуват заминаващи от гара "Москва 3" крайни фенове на "червено-белите". Те обаче надушили опасността и ощe преди "войниците" да получат подкрепление, ги атакуват мощно и разбиват.

 

Извън този случай, репутацията на RBW остава на най-високо ниво, като доказателство затова е фактът, че всички нови формирования в агитката на ЦСКА (Москва) търсят съдействие от тарторите на главната фракция.

 

През 1996 г. се появява "Ярославка" от едноименното московско предградие, която набира страховита сила на ултрас сцената за много кратко време. Причината е една и казва всичко - над 60 % от нейните членове са настоящи и бивши боксьори, както и републикански шампиони по бокс, самбо и карате.

 

И ако RBW има своя голям съперник в лицето на "Flint's Crew", то за "Ярославка" първоначално това са спартаковските групи "Union" и "Gladiators", считани за по-второстепенни хулигани. Много бързо обаче става ясно, че "Ярославка" са готови да се изправят срещу "флинтовете".

 

При една такава среща с голи ръце до ботаническа градина в Москва битката срещу тях освен ядрото на "Flint's Crew" застават и подбрани ултраси от "Gladiators", "Mad Butchers", "Clock Work Orange" и "Devils". По-късно тези момчета остават да лежат на земята, докато съперниците им се изтеглят с бойното си скандиране: "Ярославка правит миром!" ("Ярославка" владее света).

 

 

Върхът в постижението на професионалните бойци от тази групировка на ЦСКА идва през 2006, когато стават причината за разформироването на легендарната "Flint's Crew". "Ярославка" нанася тежък разгром над "флинтовете" и те в крайна сметка се разпускат.

 

Лидерството оттук насетне преминава при "гладиаторите", които са в центъра на всички хулигански прояви рамо до рамо с още няколко други групировки на Спартак като "The Union", "Mad Butchers", "Clockwork Orange", "Опозиция", "Wild Boars", младежките фирми от "Синдиката" и др.

 

Голямо присъствие в сектора на Спартак има и създадената през 2005 година групировка "Фратрия" (от латинската дума fratri - братя). Тя е замислена да налага ред и дисциплина на трибуната с най-горещи фенове на тима. "Фратрия" отговаря за хореографиите и синхрона на песните, като и измислянето на нови такива. Членовете й винаги седят на първите редове на сектора, за да дават тон.

 

Дербито между Спартак и ЦСКА на трибуните отдавна излезе извън пределите на Русия. Поради приятелството на основните групировки с ултраси на Цървена звезда, Партизан, Олимпиакос и ПАОК, от няколко години насам Битката за Москва се води между мощните коалиции "Делийе-Gate 7-Фратрия" и "Гробари-Gate 4-Ярославка".

 

За финал оставихме може би най-големият по мащабите си и организация сблъсък между две агитки в света. 2000 от ЦСКА срещу 2000 от Спартак как ви се струва? Най-големите ултраси на двата гранда си спретват чудовищно меле с голи ръце, а мястото е един от централните московски площади.

 

Какво прави местната милиция? Нищо! Или поне не и спрямо огромното множество хулигани. Милиционерите просто отцепват района, като с това по-скоро искат да предпазят останалите жители на Москва.

 

Картинката след края на епохалната битка не изненадва никого - стотици тела са по земята и пълнят местните болници. Победители са цесекарите, нещо което признават и самите ултраси на Спартак.

 

Цялата тази война между феновете, която се води по всяко време на годината и на всякакви места в столицата и провинцията, прави мачовете на Спартак и ЦСКА най-ожесточени и това едва ли ще се промени в близко бъдеще, независимо че и отбори като Зенит (Санкт Петербург), Динамо (Москва) и Локомотив (Москва) също могат да се "похвалят" с доста качествени ударни групи.

 

Преди няколко години едно британско издание написа, че московското дерби е по-горещо от "Олд Фърм". Очевидно има защо!

 

Спартак е най-титулуваният клуб в Русия, а ЦСКА (Москва) е най-успешният руски тим в Европа, което е още един аргумент сблъсъкът на Москва и Руската федерация да бъде само един - и то точно този!

 

Павлин Неновски, Sportcafe.bg

---

 

ЦСКА (Москва) - Спартак (Москва)

Събота, 30.04., 13:00, стадион "Лужники", Москва

Пряко по Ring.bg

Турският Галатасарай посрещна единия от суперграндовете на Стария континент по баскетбол ЦСКА (Москва) в сблъсък от Евролигата. Изненадващо домакините спечелиха с 68:64. За големият им успех над московските "армейци" спомогна френетичната подкрепа от трибуните. Ултрасите от прочутата групировка "ultrAslan" сътвориха впечатляваща хореография и създадоха традиционната за тези географски ширини адска атмосфера, буквално разтърсвайки залата в Истанбул.

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.

Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.

И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.

Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.

Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.

В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.

И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.

Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.

В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.

През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.

За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.

И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.

Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се размина и този път без сблъсъци преди московското дерби ЦСКА - Спартак. Тази сутрин преди големия мач на руската столица представители на две от групировките на двете агитки - "Gladiators" на Спартак и "Ярославка" на ЦСКА, се сбили в центъра на Москва.

 

От двете страни на барикадата са били по 45 души от всяка фракция, като по традиция преди това са се били договорили за мястото на срещата и числеността.

 

По информация в Русия този път се е разминало без големи телесни наранявания, а победата е била за "червено-сините" от ЦСКА.

Фен зоната в Киев е най-посещаваното място в Украйна вече две седмици. Могат да се срещнат всякакви елементи. Шведският ъгъл е за шведите. Има англичани, германци, холандци. Има и какви ли не гледки. Например хора с огромни чукове правят юбилейни монети за първенството. Празник като празник.

Рядко, но наистина много рядко, можеш да видиш и още по-странни птици. Дори да пиеш бира във фен зоната е трудно, защото няма места. На една от масите обаче стои младо наглед момче, гледа в нищото. "Можем ли да седнем?", питаме на руски. "Да, заповядайте", отговаря той.

Чува разговорите ни и пита: "Откъде сте? Говорът ви ми е познат." Като разбира, изстрелва с широка усмивка: "Когато бях малък, майка ми казваше: "Курица не птица, Болгария не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина - б.а.). Прочута руска поговорка, заради която години наред страната ни бе определяна за 16-а република на СССР.

Този ден Русия играе печалния мач срещу Гърция в Гданск, а фенът е в Киев - на над 1000 км разстояние. "Тук съм, защото нямам виза", обяснява Володя, 29-годишният руснак. Проблем ли е да се вземе виза за Полша? Не е, ако не си в регистъра на Интерпол за футболни хулигани. Като Володя.

"Не ме пускат да пътувам за мача - продължава руснакът. - Аз съм футболен хулиган. Ако знаете в колко побоища съм участвал... Но сега не мога да гледам моята "сборная". След малко тръгвам с влака за Лвов за Дания - Германия. Обичам футбола и трябва да съм тук. Ще пътувам 17 часа и по радиото ще слушам как се справят моите хора."

Разказът на Володя става все по-интересен. Питаме го за боевете между поляци и руснаци, които като земетресение разклатиха Варшава. Уговорени ли са, или са станали случайно.

"Ха-ха-ха. Полицията въобще не е разбрала какво всъщност е станало. Тези, които са се били в центъра, не са от нашите. Явно са ги подразнили и те са се хвърлили в битка. Но там си обречен срещу полицията.

Разбира се, че имаше уговорен бой

Но полицията никога няма да разбере за него. В един от крайните квартали на Варшава са се били 500 срещу 500. Само с голи ръце, без никакви оръжия или предмети. Хулигани сме, но правилата се спазват. Нямаше как да отида, но разбрах - счупили сме главите на курвите. О, извинявайте, вие сте журналисти - на поляците. Много дълго ще помнят този бой."

Разбира се - едва ли би бил такъв краят на разказа, ако се бяхме срещнали с човек от полския стан.

 

Усмивката му става още по-голяма. "Ще ми позволите ли, ако отпия от моето си питие", пита Володя. И без да чака отговор, бърка във военната си раничка. От там се подава литрова бутилка коняк. В тази жега! Странно как е успял да мине през охраната на фен зоната. Но какво се чудим - видно говорим с човек с опит като хулиган, за когото белите, вършени от малък, си остават като детска игра и до днес.

"Преди всяко дерби в Русия има уговорени боеве - продължава Володя. - Аз съм роден с идеята "Спартак" (Москва). Най-великият руски тим. Големият ни враг е ЦСКА. Омразата между нас е огромна. Ако знаете колко обичаме да ги бием... Оставете на терена, важното е навън. Но най-много мразим Кавказ. Случи ли се да играем с отбори от този регион, тръгваме рамо до рамо - спартаковци и цесекари." Володя ни хваща през рамо, за да покаже как се прави обединението с врага.

Питаме го дали не се стига до смъртни случаи. "Сигурно е имало, но не съм виждал - продължава хулиганът. - Повтарям ви -

в нашите битки няма правила, но са честни

Използваме само ръцете си. Ние сме двете големи агитки на Москва. След това са "Динамо", после "Торпедо", който сега е някъде в долните дивизии. Само тези от "Локомотив" са някакви женчовци. Как са нещата в България? Има ли хулиганство? Аз познавам няколко фенове на "Левски". Те са побратимени с нашето "Динамо". А ние - с "Цървена звезда". ЦСКА е военният отбор и се обича със сърбите от "Партизан" и гърците от ПАОК..."

Видно е, че Володя се интересува не само от руския футбол. Започва да разпитва какъв е този "Лудогорец", който е станал шампион на България. Как върви националният ни отбор. "Моят "Спартак" веднъж игра с вашия шампион "Литекс" - припомня си той. - Пребихме ви от бой. Ха-ха-ха! (Мачовете свършиха 5:0 и 6:2). Мислех да ходя скоро да гледам софийския ЦСКА срещу "Динамо". Но ми намериха работа и не успях. Зарадвах се, че вашите са били "милицията". (ЦСКА отстрани "Динамо" след 2:1 в Москва - б.р.).

А когато става дума за националната гордост, в Русия клубни пристрастия няма. Всички са мобилизирани под знамето. "Когато преди четири години победихме Холандия на 1/4-финала на европейското в Базел, точно 4 дни не изтрезнях - спомня си Володя. - Ходех на работа само за да не ме изгонят. Но шефовете не ме закачаха. Знаеха в какво състояние съм. Сега ще сме на финал!" (Володя не знае какви тъжни вести го чакат във влака - б.а.).

Почти час върви разговорът, а лекотата, с която той говори за кръв и бой, е потресаваща. Но идва времето за влака. Накрая руснакът става и си взема довиждане. Едва тогава разбираме, че е висок около 160 см. А на килограми отговаря на определението "джезве с кокали". Кой знае, може пък да е някакъв Лео Меси на хулиганството. И затова да е в аналите на Интерпол - нещо като Идеалния тим на хулиганите.

Родината на футбола дава и дербитата извън терена

Звучи абсурдно, но е факт - още преди да даде живот на футбола, Англия е родила... футболното хулиганство. Работници са се били още през XVIII-и век по време и след двубои в игра, наподобяваща днешния вид на най-популярния спорт. Най-голямото шоу се разигравало в град Дарби (в България го знаем като Дерби), където страстите достигали до крайности като в римски гладиаторски игри. Оттам идва названието "дерби" за най-оспорваните двубои.

Разцветът на този плевел е през ХХ век, когато на Острова изявите в агитката се оформят като вид субкултура за младежите. Англичаните са дали на света 3 от най-силните групировки - Headhunters ("Челси"), Inter city Firm ("Уест Хем") и Bushwackers ("Милуол"). Това са най-лудите глави, които се бият за надмощие в Лондон.

Репутацията им през миналия век била толкова убийствена, че някои фенове на други отбори не рискували да гостуват на арените им. А престрашилите се били готови да понесат варварски набези дори в сектора си. Преди това гостуващата агитка била атакувана по паркинги, спирки и най-вече в метрото. Там се стига дори до блъскане на запалянко на релсите при приближаващ влак и спасение по чудо от подадена в последния момент ръка.

Всичко това довежда до неравната битка на ултрасите в страната с органите на реда. Започва се с инсталиране на безброй камери на и край стадионите. После се появи черен списък за пред съда и за спиране на проявените на входовете на стадионите. А първият резултат е неочакван - пред обективите агитките вече не се биели, а минавали с обиди.

Днес английските ултраси са като дресирани зверове в клетка. Живеят със старата си слава и ближат рани от последната загубена голяма битка. Срещу каталунците Boixos Nois ("Барселона") преди 3 години. Преди полуфинала "Барса" - "Челси" гостуващата агитка избягвала среща в метрото и само за 25 секунди нанесла удар на улицата. Мъже с маски за отрицателно време натръшкали на асфалта десетки окървавени.

Около арената постепенно се появяват нови герои. През 90-те години на първа линия излизат сръбските "Делие" ("Цървена звезда") и "Гробари" ("Партизан"), испанските Frente Atletico, хърватските BBB ("Динамо" - Загреб), както и силни групировки на най-големите полски и руски клубове.

В тази обстановка англичаните опитват да защитят името си поне с националния тим. Загубата на клубно равнище се приема като случайност. Но твърдите британски глави бяха разбивани в Хърватия и дори в Македония. А допингирана с алкохол тройка таджики с фланелки "Русия вперед!" наби петима от Bushwakers, и то... без да знае кои са тези страшно изглеждащи мъже. "Бяха англичани там някакви." Някъде при изричането на тази фраза си е отишъл вероятно и митът за опасните английски фенове. На Евро 2012 основно пият бира и скандират.Но полицията в Украйна винаги внимава. Защото дори и празна пушка понякога гърми.

Първите 5 дни бяха кървави

Първата седмица на европейското беше кървава, като всяка вечер имаше сблъсъци на агитки. Напук на обещанията на домакините, че са взели всички мерки.

В деня на откриването 8 юни руснаци и чехи се биха след мача им във Вроцлав. Поляци също се включиха, имаше над 30 арестувани. За поведението на руската агитка в този ден УЕФА им наложи "пробация" - при следващо провинение на фенове "сборная" ще започне световните квалификации с отнети 6 точки.

На 9 юни поляци нападнаха ирландци и хървати в Познан, въпреки че в този ден мачовете бяха в друга група и в Украйна. Германци пък опитаха да се сбият с охраната в Лвов преди двубоя, но се размина само с двама арестувани.

На 10 юни хърватите атакуваха центъра на Познан в търсене на отмъщение за кървищата от предишната вечер, сбиха се и с полицията. А това в Полша е рискована работа - местните ченгета са невероятно подготвени, защото първенството е като дива надпревара на хулигански групи от различните отбори.

На 11 юни бе изненадващо спокойно и само двама англичани бяха набити в Донецк от местни.

На 12-и бе битката за Варшава, където руската агитка мина организирано през центъра на столицата. Боеве с поляците имаше цял следобед, завършиха с над 20 ранени, 184 арестувани и много скандали, стигнали и до първите мъже на двете страни Владимир Путин и Доналд Туск. Това е официалният бюлетин. Според Володя (виж горния материал - б.р.) някои неща остават неуловени от медии и обективи.

Ирландците ще липсват

На Евро 2012 номер едно по колоритност, численост и изпиване на бира са ирландците.

Близо 40 000 наводниха Полша, където бяха посрещнати като свои. Причината са не само сходствата в католическото образование и разбирания на двата народа, а и огромният брой поляци, емигрирали и добре приети на Зеления остров.

Ирландците се изсипаха в Гданск и Познан за мачовете на своите, пяха до зори, извадиха най-оригиналните знамена с чувство за хумор и спечелиха симпатии и на неутрални, и на съперници.

"Ангела Меркел си мисли, че сме на работа", изсмяха се с огромен транспарант симпатягите от Острова по време на мача с Испания (0:4). Германската канцлерка бе казала, че ирландците трябва да работят по-усърдно, за да преодолеят кризата.

Ейре отпадна от първенството с три загуби и агитката на тима ще липсва на турнира.

Владимир Памуков, Боян Бойчев, "Труд"

Трима фенове на Спартак (Москва) са били арестувани от португалската полиция заради това, че са предизвикали безредици по трибуните на "Ещадио до Драгао" на мача от Лига Европа между руския тим и Порто.

 

Привърженици на "червено-белите" са влезли в схватка със стюарди, а 30 минути след края на срещата полицаи са приложили сила срещу тях, за да въдворят ред. В резултат от сблъсъците са пострадали около десет руски фенове, включително запалянковци, които мирно и тихо са гледали мача. Между тях е имало и деца.

 

В същото време, в Москва други фенове на Спартак (Москва) са си спретнали масов бой с привърженици на ЦСКА (Москва). Сбиването е било между организирани групи ултраси на двата клуба от руската столица. Боят е станал в бар и в него са взели участие около 200 души. Според предварителните данни някои от пострадалите при сбиването са настанени в болница.

Привържениците на руския ЦСКА Москва продължават да отстояват позицията си, че няма да посетят финала за Купата на Русия срещу Алания Владикавказ. Феновете на столичани са категорични, че мнението им няма да се промени, тъй като за тях северноказвазкия клуб не съществува!

 

Те, феновете на ЦСКА Москва, призовават и останалите отбори да бойкотират мачовете си с Алания, тъй като за тях този отбор и грубо подпиран от местната федерация, а това отношение е оскърбително за целия руски народ.

 

"Непосещението на мача със севернокавказкия клуб е премислено и не подлежи на обсъждане и промяна. Нека всички наши поддръжници и съмишленици да бойкотират двубоите с участие на тимове от Северен Кавказ!", се казва в обръщението.

 

"Ние не се отказваме от подкрепата на нашия любим ЦСКА и призоваваме всички фенове на тима да дойдат в Ярославъл, но да не влизат на стадиона. С това действие ще покажем, че не сме безразлични към нашия отбор, футбол и бъдещето му. Това е отлична възможност да се обърне внимание на този проблем. Накрая искаме да подчертаем, че сме против гостуването за срещи в Северен Кавказ, тъй като това застрашава живота и здравето на всеки един фен".

 

Привържениците на ЦСКА Москва

Най-сериозните руски публики, тези на московските Спартак и ЦСКА, и на санктпетербургския Зенит, се обединиха срещу проекта за нов закон, ограничаващ някои права на футболните фенове и налагащ по-строги санкции за нарушенията.

 

Трите руски агитки излязоха с обща декларация пред обществеността и медиите, публикувана в няколко водещи фенски сайтове.

 

Искането на привържениците е да се отчитат местните традиции, манталитет и спецификите на руския футболен фен, когато се прави закон, в традицията на подобните закони в Италия, Германия или Великобритания. Според тях, разпоредби аналогични на тези в подобните чужди закони, от които е преписан руският закон, ще са неприложими по руските стадиони, заради коренно различния начин на поведение и характер на привържениците. Освен това, не се отчита и непригодността на руските стадиони, които в голямото си болшинство не са на нивото на съоръженията в Германия и Великобритания. Не се отчита и различния начин на действие и работа на руските сили за сигурност, както и спецификата на руското правосъдие.

 

Привържениците искат да се направи един нов проектозакон, който да се съобразява с местните условия и особености, а не да преписват готови разпоредби от чужди законодателства.

 

Много шум се вдигна покрай този закон, който от повече от година се преработва и не може да бъде гласуван в руската Дума, тъй като е подложен на остри критики от обществени и неправителствени организации и среща твърдата съпротива на руските публики.

Дербито от последния кръг на руската Висша лига между ЦСКА (Москва) и Анжи (Махачкала) бе съпътствано от сериозно напрежение между феновете на двата тима по трибуните, информира LifeSports.ru.

Двубоят завърши с категоричното 3:0 за "армейците", но не това бе централната новина от мача. Преди срещата крайните ултраси на ЦСКА обявиха публично, че отново ще бойкотират двубой на своя отбор, който е срещу тим от Кавказкия регион.

Конфликтът между двете агитки пламна в 32-ата минута след едно нарушение на терена срещу играча на московчани Павел Мамаев. След реакция на наставника на Анжи Хаджи Хаджиев футболистите на ЦСКА отвърнаха, а оттам насетне настана меле.

Това провокира феновете на гостите да започнат да трошат седалки  и да ги мятат на терена, което пък от своя страна предизвика "армейските" привърженици.

Водени от капитаните си Игор Акинфеев и Роберто Карлуш, двата отбора отидоха пред трибуната със свои фенове и се опитаха да успокоят вилнеещите запалянковци. На мястото си бяха и специалните части от ОМОН, които потушиха конфликта и срещата бе възобновена след 8-минутна пауза.

 

ВИЖТЕ КАДРИ ОТ БЕЗРЕДИЦИТЕ ПО ТРИБУНИТЕ ТУК!