Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

В изследване на мадридския вестник "Марка", който е четен предимно от привърженици на Реал, 83.6 процента от анкетираните вярват, че "титлата в Испания е решена".

Испанското правителство промени в последния момент проектозакона си за регулиране на онлайн залаганията и премахна досегашния данък върху оборота.

Обичан ли е или не българският футбол? Наистина ли феновете на най-великата игра у нас губят интереса си спрямо родното първенство или напротив - продължават да го уважават и следят изкъсо? Предпочитат ли да гледат български мач пред английски или испански, ако се играят по едно и също време?

На всичките тези въпроси ще се опита да отговори сайтът за фенове FanFace.bg през следващите дни. Затова тази седмица Ви питаме: "Мач от кое първенство ще предпочетете, ако се играе с друг по едно и също време?"

Нека разберем дали българското футболно първенство отстъпва място на топ шампионатите на Европа или е водещо в съзнанието на родния фен!

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТАТА НА СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ВИЖТЕ ТУК!

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Един от най-титулуваните египетски отбори - Замалек, чества своята 100-годишнина. Ръководството на клуба бе поканило за юбилея испанския Атлетико Мадрид.

 

Дюшекчиите помрачиха празника на африканците, след като победиха с 4:1. По два гола за Атлетико реализираха младият аржентински нападател Едуардо Салвио и бразилският плеймейкър Диего.

 

Феновете на Замалек обаче направиха невероятна хореография. "White Knights" ("Белите Рицари"), както е известна публиката на египтяните, напълни стадиона в Кайро да краен предел.

 

На трибуните имаше много настроение, пироефекти, както и хореография, който изписа името на клуба на арабски, а в центъра на агитката бе изобразена и емблемата на Замалек.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващите 18 дни футболният свят ще тупти с пулса на великанската схватка между Реал Мадрид и Барселона. Четири издания на Ел Класико предстоят за жадния за зрелище запалянко.

 

Първата четвъртинка от голямата доза кастийо-каталунско съперничество е на "Сантиаго Бернабеу" и се очаква да даде посока на цялостния дуел.

 

Примера изглежда решена в полза на "синьо-червените", но сблъсъкът между Мадрид и Барселона тази година няма как да завърши с победа само на един фронт. Отборите на Жозе Моуриньо и Джосеп Гуардиола ще трябва да разделят всичките три трофея и това няма как да стане "по братски". Големият залък е финалът в Шампионската лига, който е отреден само за един испански отбор. Преди най-важните две битки обаче предстоят свирепи боеве, които ще целят извоюване на психологическо предимство преди пресичането на мечове в Европа.

 

"Сантиаго Бернабеу" жадува победа над Барса и отмъщение. Цели пет поредни победи имат барселонци над кастилския си опонент при обща голова разлика съкрушителното 16:2. Мадрид видя две последователни победи на "блаугранас" край Чамартин, включително и унизителното 2:6. Последното 5:0 на "Камп Ноу" също отеква болезнено в сърцата на всички мадридисти. "Бернабеу" би освиркал пренебрегване на шампионатния мач и допускане на ново поражение в белия храм.

 

Любопитно е да се види как ще подходят двамата треньори към първия мач - ще се хвърлят на всяка цена за победата и същевременно за психологическо предимство или ще запазят капани за следващите срещи. Жозе Моуриньо е специалист на тактическите клопки. Португалецът обаче добре знае, че нова загуба от Барса ще срине ментално момчетата му и затова надали би преглътнал поражение още преди началото на дербито. На Пеп му е ясно, че няма да успее да вземе и четирите мача срещу "лос бланкос" този сезон. В същото време обаче не желае "белия" дух да се надигне от пепелта в първия епизод на сагата "Ел Класико".

 

Моутим най-вероятно ще бъде подреден в система 4-2-3-1, макар да съществува вариант и с включването на трети опорен халф, който да затвори центъра. "Лос меренгес" нямат кадрови проблеми преди срещата. Рикардо Карвальо и Клепер Лаверан - Пепе ще оформят централната защитна двойка. Серхио Рамос и Марсело Вийера се очаква да действат съответно като десен и ляв бек. Възстановеният Сами Кедира и диригентът Чаби Алонсо ще застанат пред отбраната. Анхел ди Мария, Месут Йозил и Кристиано Роналдо най-вероятно ще подкрепят най-силно централния нападател. На върха на атаката Жозе ще избира между Емануел Адебайор, Карим Бензема и Гонсало Игуаин, като и тримата са с шансове за титулярно място.

 

Пеп Гуардиола е силно затруднен в комплектоването на защитата предвид отсъствието на Карлес Пуйол и Ерик Абидал. Жерард Пике е сигурният централен защитник, а до него най-вероятно ще застане другият снажен в Кан Барса - Серхио Бускетс. Даниел Алвеш ще е властелин по десния фланг, а по левия ще се избира между Адриано Корея и Максуел. Хавиер Маскерано е наказан и затова тримата полузащитници най-вероятно ще са Чавиер Ернандес, Сейду Кейта и Андрес Иниеста. Лионел Меси и Давид Вийя са със сигурно място в атака, а третата квота ще е за Педро Родригес или новата придобивка Ибрахим Афелай.

 

Голямата битка за победата ще е в средата на терена. В Шампионската лига явно личи желанието на Реал Мадрид да налага волята си с териториално преимущество. Два са вариантите пред Моуриньо - да се бори за владението на топката или да изчаква на контраатака. И в двата случая обаче центърът на терена е решаващ.

 

И Барса, и Мадрид са доста колебливи в защита в последните седмици. Това най-ярко се вижда в състава на тима от "Камп Ноу", където пробойна след пробойна зейват във всеки мач. Добрата новина за барселонци е суперформата на Виктор Валдес, който обаче не може да е безупречен всяка среща. Икер Касийяс не е във върхово игрово състояние, но защитата на столичани по-рядко греши.

 

В нападение се открояват имената на Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Първият има 41 гола през сезона, а вторият - рекордните за него 48. И двамата доказват с голове и асистенции важността си за отборите. Лео продължава да няма гол срещу отбор на Жозе Моуриньо. В същото време Кристиано няма попадение във вратата на Барселона. Надали обаче статуквото ще се запази след съботния сблъсък.

 

Като "просто един мач от Примера" го определят двамата треньори, но ясно знаят, че този сезон срещата слага началото на знаменита война. Първа серия от епичното сборване за трите трофея е с арена "Сантиаго Бернабеу" - 16 април, 23,00 часа българско време. Гонгът е бит!

 

Текст: Спортал

Доста футбол ще могат да наблюдават днес любителите на футбола в България. Програмата е изключително богата, като едни от най-интересните срещи са от турнира за Купата на България. Левски гостува на Етър, а Спартак Плевен приема ЦСКА.

 

Общо шест мача от Висшата лига и Чемпиъншип ще бъдат предавани пряко, а феновете на испанския футбол ще могат да гледат двубоите на лидерите в Примера.

 

Мачовете по телевизията днес:

 

12:30 ч. Етър – Левски ТВ+

 

14:00 ч. Спартак (Плевен) – ЦСКА Филм+

 

14:45 ч. Нюкасъл – Челси Диема

 

16:30 ч. Борусия (Мьонхенгладбах) – Борусия (Дортмунд) Eurosport 2

 

17:00 ч. Уигън – Арсенал Диема

 

17:00 ч. Манчестър Сити – Норич Нова спорт

 

17:00 ч. Хъл Сити – Лестър Ринг

 

19:00 ч. Спортинг (Хихон) – Реал (Мадрид) ТВ+

 

19:00 ч. Расинг Сантандер – Виляреал Филм+

 

19:20 ч. Бристол Сити – Мидълзбро Ринг

 

19:30 ч. Астън Вила – Манчестър Юнайтед Диема

 

19:30 ч. Щутгарт – Кьолн Eurosport 2

 

21:00 ч. Барселона – Леванте ТВ+

 

21:45 ч. Аякс – Екселсиор Филм+

 

23:00 ч. Валенсия – Еспаньол ТВ+

Спортната журналистка Ана Канябате свали дрехи за списание Interviu.

 

Чаровната брюнетка е сред най-известните симпатизанти на изпадналия в Сегунда тим на Еркулес.

 

Ана е определяна като Сара Карбонеро на Еркулес. Канябате е на корицата на списанието само жълти шорти.

 

Галисийското дерби е двубоят между двата най-големи клуба в испанската провинция - Депортиво Ла Коруня и Селта.

 

Този сблъсък не се бе състоял от сезон 2006-07 поради изпадането на Селта във Втора дивизия. Сега и Супердепор последва големия си съперник в Сегунда дивисион.

 

Във фаталния 13-ти кръг двата тима се изправиха един срещу друг на стадиона на Депортиво "Риасор".

 

Още преди началото на мача автобусите с фенове на Селтя бяха атакувани с факли от привържениците на Депортиво Ла Коруня. На трибуните иначе присъстваха 34 600 зрители.

 

В крайна сметка домакините се радваха повече, след като синьо-белите спечелиха по драматичен начин с 2:1. 

 

След края на срещата имаше сблъсъци по улиците на Ла Коруня, а полицията трябваше да използва и крайни мерки, за да овладее положението.