Ден преди двубоя от осминафиналите за купата на УЕФА  между Зенит и Твенте, трагедия потресе руския отбор. Почина съпругата на вратаря Вячеслав Малефеев.

Българският вратар на Твенте Николай Михайлов беше определен за номер едно от феновете в изминалия мач реванш от 1/8 - финалите на Лига Европа.

 

Родният национал е заслужил оценка "7" по десетобалната в популярния сайт goal.com, като само полузащитникът на холандците Роберто Росалес е по-високо оценен - 7,5.

 

Футболните запалянковци поставят Михайлов на първото място, определяйки го за Играч на мача. Българинът направи решаващи спасявания и въпреки че допусна два гола във вратата си, неговият тим продължи напред в Европа.

Милицията в Нижни Новгород обяви, че е иззела почти цял килограм с марихуана, от автобус, превозващ фенове на Зенит Санкт Петербург, преди мача на футболния тим срещу местния Волга.

 

“Открихме наркотици в автобуса. Около един килограм наркотични вещества, в автобус с фенове на Зенит. Автобусът бе спрян за проверка на пътя Москва-Нижни Новгород. При проверката бяха намерени съмнителни пакети, след чието разфасоване открихме растението. Нито пасажерите, нито водачите на превозното средство успяха да обяснят наличието му,” пише в обясненията на милицията.

 

“В последствие установихме, че става въпрос за марихуана, точно 994 грама, което е много сериозно количество,” се добавя оттам.

 

Мачът Волга - Зенит завърши 0:2 и бе съпътстван с няколко инцидента, сред които и нападението над Данко Лазович, който бе ударен от полицай с електрошок.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Над две дузини фенове са арестувани по време на дербито от Русия Зенит - Спартак Москва. Местните информационни агенции съобщават за 25 задържани по време на мача, но бройката е по-голяма, тъй като местната милиция е осъществила арести и след края на двубоя в Санкт Петербург.

 

Изстрелян фойерверк пък попадна във фенската трибуна на Зенит и подпали фен.

 

Фенове на московския Спартак около два часа не можаха да напуснат сектора за гости на стадион "Петровский" в Санкт Петербург.

 

По средата на второто полувреме горящ фойерверк, изстрелян от сектора с фенове на Спартак, попадна върху привърженик на домакините, който се възпламени.

 

ВИЖТЕ ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА АТМОСФЕРА И ХОРЕОГРАФИЯ, КОЯТО СЪЗДАДОХА УЛТРАСИТЕ НА ЗЕНИТ!

Фенове на руския шампион Зенит изразиха мнението си за събитията, които вълнуват България в последните дни.

Това стана по време на мача на отбора от Санкт Петербург с Порто от груповата фаза на Шампионската лига.

 

Домакините от Зенит спечелиха с 3:1. Привърженици на питерци опънаха транспарант, на който можеше да се прочете надпис: "България за българите, а не за мръсотия!"

Най-сериозните руски публики, тези на московските Спартак и ЦСКА, и на санктпетербургския Зенит, се обединиха срещу проекта за нов закон, ограничаващ някои права на футболните фенове и налагащ по-строги санкции за нарушенията.

 

Трите руски агитки излязоха с обща декларация пред обществеността и медиите, публикувана в няколко водещи фенски сайтове.

 

Искането на привържениците е да се отчитат местните традиции, манталитет и спецификите на руския футболен фен, когато се прави закон, в традицията на подобните закони в Италия, Германия или Великобритания. Според тях, разпоредби аналогични на тези в подобните чужди закони, от които е преписан руският закон, ще са неприложими по руските стадиони, заради коренно различния начин на поведение и характер на привържениците. Освен това, не се отчита и непригодността на руските стадиони, които в голямото си болшинство не са на нивото на съоръженията в Германия и Великобритания. Не се отчита и различния начин на действие и работа на руските сили за сигурност, както и спецификата на руското правосъдие.

 

Привържениците искат да се направи един нов проектозакон, който да се съобразява с местните условия и особености, а не да преписват готови разпоредби от чужди законодателства.

 

Много шум се вдигна покрай този закон, който от повече от година се преработва и не може да бъде гласуван в руската Дума, тъй като е подложен на остри критики от обществени и неправителствени организации и среща твърдата съпротива на руските публики.

Една от звездите на руския шампион Зенит - Данко Лазович, бе разтресен от електошокова палка на полицай след края на мача срещу Волга от руската Висша лига, завършил с победа 2:0.

Играчът на гранда от Санкт Петербург отишъл при агитката, за да се радва с нея и да си хвърли фланелката, но в един момент усетил тока по тялото. Очевидно полицаят е помислил Лазович за фен на Зенит и решил да въдвори ред.

"Просто отивах да подаря фланелката си на феновете, а в един момент полицай ме удари в гърба с електрошока. Не знам защо така стана, може би си е помислил, че съм от агитката. Чувството бе странно. Изненадам съм, че такива неща се случват на спортни събития, но изглежда в Русия всичко е възможно", коментира шокираният Лазович.

Самият двубой също е бил съпътстван от множество инциденти между ултраси на Зенит и ОМОН, като голяма част от феновете са били арестувани.

В неделя се изигра едно от големите дербита на Русия между двата най-популярни тима Спартак (Москва) и Зенит. На стадион "Лужники" присъстваха около 40 000 зрители, 4500 от които привърженици от Санкт Петербург.

Всички те станаха свидетели на зрелищното 2:2 между двата руски колоса. Зрелището бе още по-впечатляващо на трибуните, на които изобилстваха хореографиите и пиротехниката.

Жестоки сцени между феновете на Спартак и Зенит обаче предшестваха руското дерби. Ултрасите на домакините, отлично информирани кога и откъде минава един от автобусите с феновете на гранда от Санкт Петербург, организираха засада.

Според информация на полицията няколко коли са препречили пътя на возилото и около 30 души с бухалки и камъни са го нападнали. При нападението са пострадали 10 от феновете на Зенит, петима са откарани спешно в болница. Силите на реда са арестували шестима от нападателите, все привърженици на Спартак.

Полицията обяви още, че в самия автобус е имало огромно количество алкохол и почти всички от пътуващата агитка са били пияни по време на атаката. Заради инцидента милицията прати още униформени да пазят мача – над 2500 души осигуряваха реда на "Лужники".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Официалният сайт на Зенит изписа една дузина простотии по адрес на Локомотив Пловдив, феновете на смърфовете и реферите, по време на проверката между двата отбора в Испания.