Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Този уикенд отново има доста големи дербита в различни европейски държави. Едно от тях обаче приковава вниманието, тъй като то не е обикновено дерби, а битка на живот и смърт, както се изразавят феновете на двата отбора.

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Обичан ли е или не българският футбол? Наистина ли феновете на най-великата игра у нас губят интереса си спрямо родното първенство или напротив - продължават да го уважават и следят изкъсо? Предпочитат ли да гледат български мач пред английски или испански, ако се играят по едно и също време?

На всичките тези въпроси ще се опита да отговори сайтът за фенове FanFace.bg през следващите дни. Затова тази седмица Ви питаме: "Мач от кое първенство ще предпочетете, ако се играе с друг по едно и също време?"

Нека разберем дали българското футболно първенство отстъпва място на топ шампионатите на Европа или е водещо в съзнанието на родния фен!

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТАТА НА СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ВИЖТЕ ТУК!

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

За 13 години човек може да направи толкова много неща. Едни завършват своето образование, други създават семейство, трети пък…  успяват да изиграят 320 мача в Бундеслигата и да влязат в сърцата на жителите на един германски град. Леонардо де Дойс Сантош или просто Деде се превърнa в една жива легенда на Борусия (Дортмунд). Играчът е като Алесандро Дел Пиеро за Ювентус, Дженаро Гатузо за Милан, Стивън Джерард за Ливърпул, Райън Гигс за Манчестър Юнайтед и Икер Касийяс за Реал Мадрид - вечна част от отбора и феновете му. 13-годишният му престой на "Вестфаленщадион” в Дортмунд едва ли някога ще бъде забравен от жителите на града. Вечно усмихнатият бразилец даде паса за шампионския гол през 2002, загуби финала за Купата на УЕФА същата година. Бе там и през 2005, когато Борусия бе пред фалит и изпадане. Сега, толкова много години по-късно, приказката за Деде е на път да приключи.

 

Бразилецът дебютира на 14.08.1998 година в мач срещу Щутгарт навън, но след само 13 минутки се контузва и напуска терена. Сега, 13 години по-късно, той трябва да напусне отново. Toзи път завинаги. Деде извоюва титулярното си място още с пристигането си в Дортмунд и изиграва цели 32 мача за Борусия в първия си сезон. Играчът е и първият трансфер на настоящия генерален мениджър на отбора Михаел Цорк.

 

"Навремето търсехме халф, който не се интересува от пари и намерихме Деде", казва Цорк толкова години по-късно. Философиятa за любовта към футбола на бразилеца изглежда не се е променила. На пресконференцията, на която той заяви, че напуска Дортмунд, като основна причина бяха изтъкнати малкото мачове, които Деде изигра през сезона. "За мен парите нямат никакво значение. Просто искам да усетя отново радостта от футбола и да се забавлявам", каза пред "Билд" бързоногото крило.

 

Следват нови силни сезони, в които обаче контузиите продължават да тормозят халфа. Сезон 2007/08 се оказва пагубен за Деде, който се контузва още в първия кръг при победата с 3:2 над Байер (Леверкузен) и отсъства в следващите 22 мача на тима. Лошият късмет за бразилеца продължава, а младият Марсел Шмелцер малко по малко извоюва титулярното си място.

 

Подкрепата от страна на привържениците обаче е уникална. По предложение на старши-треньора Юрген Клоп следващият домакински мач срещу Байерн посреща Деде с плакат "Деде: само още 4152 часа". Играчите пък прекосяват терена с друг трансперант: "Всички от Борусия за нашия Деде". Полузащитникът се появява на терена с патерици и тениска с надпис "Благодаря, фенове".

 

В домакинския мач на Борусия срещу Хановер 96 уважението и обичта към Деде отново бяха затвърдени. Този път от 18-годишния Марио Гьоце, който при изравнителния си гол за 1:1 вдигна фланелката си, под която стоеше тениска с името и номера на Деде. "Той е уникален човек и ми помогна изключително много, когато дойдох за пръв път в тима", бе краткият коментар на Гьоце след мача. Деде пък бе изключително поласкан от дейстието на младия играч и заяви, че това е най-емоционалният момент в цялата му футболна кариера и обеща, че в договора му със следващия му отбор ще има клауза, която го освобождава от задължението да играе срещу Борусия на "Сигнал Идуна Парк”.

 

Любовта на привържениците не остана скрита и преди седмица, когато бразилецът навърши 33 години. Над 1 500 фена излязоха да празнуват рождения ден на любимеца си в центъра на Дортмунд.

Деде благодари на хората, заявявайки: "Благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за добрите думи и пожелания. Това е най-хубавият рожден ден в моя живот. Където и да ида по света, вие ще бъдете в моето сърце. Вие сте част от семейството ми”.

 

Предложенията към играча валят – пет клуба от Бундеслигата, както и Рома и Милан, са намесени в борбата за подписа на играча. Последният гол на Деде за „жълто-черните” е през сезон 2007/08 на шести април. Двубоят отново е между Борусия и Байер (Леверкузен), а дортмундци печелят с 2:1. Какъв мач само! В 87-та минута Александър Фрай прави 1:1 след пас на Деде. Така се стига до 93-тата минута, когато гологлавият играч с изключителен шут препарира Адлер за 2:1. Какъв по-добър последен гол?

 

И за финал едно изказване, което красноречиво показва  какво всъщност е Борусия за Деде. И как това отдавна не е просто един клуб, в който, както той самият заяви, смятал да остане не повече от три години при идването си в Германия:

 

- 

Каква беше реакцията Ви, след като научихте, че напускате клуба?

 

- Плаках. Цорк също имаше сълзи в очите. След разговора ни отидох в празния стадион и един час просто се разхождах по тревата.

 

ИВАН РАЙКОВ

Футболни хулигани от цяла Европа си организираха кърваво меле във Варшава преди приятелската среща между Полша и Италия (0:2), която бе играна по-късно през деня в петък във Вроцлав.

Крайнодесни фенове от цялата страна имали уговорка да се включат в традиционния Марш на независимостта в столицата по случай 11 ноември (Ден на независимостта на Полша).

Те се свързали предварително с немски хулигански групировки, а целта им била да атакуват паралелна демонстрация на младежкия съюз на левицата.

Погромите започнали на Площада на конституцията във Варшава. След първите атаки над левите младежи хулиганите скочили на бой с полицията.

Участниците в сблъсъците са замеряли униформените с камъни и бутилки, ченгетата пък са отвърнали със сълзотворен газ.

В крайна сметка полицията е арестувала 210 души, 92 от арестуваните са били от Германия, зад решетките са попаднали още и граждани на Испания, Унгария, Дания и Чехия.

По данни на вътрешното министерство на страната над 10 000 души са взели участие в демонстрацията, като около 2000 от тях са били футболни вандали с досиета.

Безредиците опровергаха уверенията на организаторите на Евро 2012, че ще осигурят железен ред на финалите.

Наложи се лично полският премиер Доналд Туск в специално изявление да обещае, че на Евро 2012 сигурността ще бъде на най-високо ниво. Той поиска сурови наказания за виновниците за масовите безредици в града.

Novsport.com

Германска Бундеслига XXXI кръг

Събота 23.04.2011г. старт – 16.30h

Санкт Паули - Вердер Бремен

 

Санкт Паули

Санкт Паули се представи добре в миналия кръг срещу директния си конкурент в борбата за оцеляване в Бундеслигата- отбора на Волфсбург. В края на срещата водеха с резултат 2:1 и бяха по-добрият състав, но допуснаха гол в последната минута на мача, с което шансовете им за измъкване от зоната на изпадащите се намалиха допълнително.

 

Те са единственият отбор без победа в последните осем шампионатни срещи, като са със седем последователни загуби и едно равенство (от последния кръг). Въпреки че Бундеслигата поднася множество изненади, смятам че домакините ще са вторият тим, който ще изпадне директно в по-долна дивизия, заедно с отбора на Борусия Мюнхенгладбах.

 

Санкт Паули ще излезе със състава от предходната среща, което означава че ветеранът в тима Джералд Асамоа ще е единственият нападател, Макс Крузе и Наки ще са по крилата. Чарлз Таки ще се изявява в ролята на плеймейкър.

 

Защитата на домакините е най-слабото звено в отбора, като в момента те разполагат само с четирима защитници, докато цели шест играчи са контузени и са извън състава до края на сезона.

 

Вердер Бремен

Вердер Бремен се нуждае от две победи в последните четири кръга, за да си гарантира на 100% оставането в Бундеслигата и това е подходящ момент за постигане на победа срещу отбора в най-лоша форма към момента в шампионата.

 

Формата на Вердер постепенно се подобравя, контузените играчи поетапно се завръщат в отбора и гостите са без загуба в последните си седем мача (2 победи и 5 равенства). Намират се само на шест точки над зоната на изпадащите отбори, така че към този мач ще бъде подходено сериозно.

 

Сандро Вагнер и Клаудио Писаро ще бъдат тандем в нападението на тима, докато Марко Марин ще играе зад тях като плеймейкър. Крила ще са Уесли и Тим Боровски, докато Торстен Фрингс ще играе като опорен полузащитник.

 

Прогноза

 

Първият мач между двата състава завърши с убедителна победа (3:0) в полза на Вердер Бремен. Общата статистика също е в полза на гостуващия отбор, който има 10 победи, 4 равенства и само 1 загуба срещу тима на Санкт Паули от далечната 1977 година.
Вердер е отборът в по-добра спортна форма, с повече класни играчи в състава си и очаквам да го покажат в тази среща. Въпреки че в домакинствата си Санкт Паули често показва добри игри, смятам, че гостуващият отбор в този мач не може да си  позволи да изпусне точки. Победа за Вердер Бремен е най-вероятният изход от този двубой.

 

Прогноза: Победа за Вердер Бремен

Коеф. 2.22

Букмейкър: Pinnaclesports

Залог: 6/10

Текст и Прогноза: Свилен Генчев

Градските съперници Хамбургер и Санкт Паули се обединиха и изказаха пълна подкрепа към обратните футболисти в аматьорския футбол.

 

Двата клуба ще изпратят представители на футболен турнир за обратни в Хамбург. При награждаването на победителите от надпреварата в зала “StartschussMasters” на 5 ноември се очаква да присъстват лично Бастиан Райнхард, който е ръководител в юношеската школа на Хамбургер, и вицепрезидентът на Санкт Паули Бернд-Георг Шпийс. Двамата ще трябва да произнесат речи в подкрепа на обратните футболисти.

 

Клубът СЛСФ Хамбург, в който членуват само обратни футболисти, за първи път успява да привлече подкрепата на двата професионални футболни отбора в града.