Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Двете водещи футболни агитки в Сърбия - тези на Цървена звезда и Партизан, сключиха примирие. Дали това означава край на футболната война в западната ни съседка?

 

Двете най-големи ултрас групи "Делие" (на Звезда) и "Гробари" (на Партизан), заедно с подкрепата и съгласието на останалите по малки групировки, се обединиха в пакт за ненападение и сътрудничество за една година.

 

Любопитното е, че това примирие се сключва, но усилията и на двете публики ще бъдат насечони и обединени срещу властите.

 

Причината за това решение беше осъждането на 12-те фена на Партизан на общо 240 години затвор за убийството на френския фен Брис Татон.

 

"На срещата се взе решение за прекратяване на всякакви конфликти и обиди. Ако някой наруши примирието ще бъде изключван от групировките", споделят в Интернет фенове.

Новото "Сръбско движение на феновете" ще насочи усилия изцяло срещу управляващите власти в Сърбия. Нашия съюз е надпартиен и има общ враг - властта и управниците. Ние няма да правим безредици по стадионите и да даваме повод на полицията да ни арестува", допълват още привържениците.

 

Планират се още ред интересни акции. Сезонът в Сърбия започва следващия уикенд. Първият тест за двете агитки ще бъде на 16 март, когато е полуфиналът за Купата на Сърбия между Партизан и Звезда.

Цървена звезда едва победи с 2:1 босненския Борац (Баня Лука) в генералната си репетиция преди подновяването на сръбското първенство, но резултатът беше последното, което вълнуваше феновете на гранда от Белград.

Над стадиона се разнася миризмата на току-що изгаснали стотици факли, градът е притихнал, а силуетите на огромни хора-танкове на и около стадиона докзват, че се случва нещо опасно и специално. Белградското дерби започва.

То е младо, като нашето тук. И двата отбора са родени след Втората световна война, а за първи път се сблъскват през 1945 г. Оттогава няма съмнение кой е големият мач. Цървена звезда срещу Партизан.

Червеното и бялото преобладават. Не само в Белград, в цяла Сърбия. Последното изследване преди 3 г. посочи, че точно 50 процента от сърбите са от Звезда. За Партизан викали едва 24 %. Но те са една сплотена и вярна тайфа, която никога не предава черно-белите райета и са сред най-старите организирани агитки в света.

По-точно - от края на 1966 г., когато Партизан играе финал за Купата на европейските шампиони. След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на комунизма!

През 1970 г. се ражда и групировката "Гробари", която и досега е сърцето на трибуната с черно-бели навиячи. Партизан, ще ви кажат из кафаните на стария град, е сърцето на Белград. Закрилник на Св. Сава, символ на истинските кореняци столичани.

 

Ово са глупасти, ще махне с ръка в отговор някой белградчанин и ще се изсмее. Гробари идат от цялата страна, а градът ни е червено-бял! Делие (храбрите, в сръбската история така са наричали съпротивителни отряди срещу турците) са навсякъде. Най-многобройната колоритна и шумна агитка вероятно на Балканите. Делие - това е събирателно название на феновете на Звезда.

 

На север, където са звездашите, са най-ярките и оригинални хореографии. Или ще е часовник, отброяващ последните минути преди 12, какъвто се появи върху целия сектор на загрявката на голям мач от евротурнирите. Или огромен ултрас с качулка и надпис: "Господарите на града". Да гледаш севера е красиво... Трибуната е като гоблен, а факлите и ефектите са безброй.

Югът отвръща с песни и страшната сила на черно-белия цвят. Секторът на Партизан е наистина е като гробище с тези цветове и подкрепата не спира. Гробарите са известни с масови посещения и на други спортове, най-вече пълните зали за баскетбол и хандбал. Ако си от Партизан, футболистите са само едни от звездите. Принадлежността за спортния клуб като семейство е много силна при черно-белите.

Някъде там, между враждуващите и готови на бой до смърт агитки е онова неописуемо множество от бронирани хора. Полицаите, които пазят дербито, не са обикновени. Те са опаковани с доспехи дори по лицата, трудно подвижни и наричани донякъде иронично, донякъде с респект "костенурки - нинджа". Срещу тях не можеш да направиш нищо. Нито да ги удариш, нито да ги уязвиш...

Двата стадиона на враговете са на един хвърлей място, нещо като "Васил Левски" и "Българска армия". И досущ като тук се минава през парк, за да стигнеш от едната арена до другата. Феновете обаче рядко ходят организирано от стадион до стадион за дербито. Тяхната обичайна сборна точка за големи побоища е Коня - площад в центъра на града, където има паметник на Княз Милош, възседнал кон. Там войната пламва често, за да се пренеса край стадиона.

 

В събота на ЮНА (Югославенска народна армия) Партизан приема Звезда в мач-финал за титлата. От години първенството не е било толкова равностойно. Двата тима са с еднакъв брой точки, а след мача до края на сезона ще има 6 кръга. Което си е сензация, защото доминацията на Партизан във футбола е смазваща от години.

 

Клубът е отлично организиран, работи се стабилно с школата и базата, а на терена черно-белите са загубили едно от последните 11 дербита. И са почти несменяем шампион. Звезда е клуб в постоянна криза и с големи дългове.

Водени от Жути (жълтият) - легендарният Роберт Просинечки, Звезда обаче събра сили и се бие като равен тази пролет. Сега може да реши първенството с победа в дома на врага. Двубоят се чака с огромен интерес, но трибуните вероятно няма да са пълни. Сърбите са скандализирани, че мачът е насрочен за Великден.

Изключително вярващи, те не приемат грохотът на бронираните полицейски коли и стъпките на хиляди "костенурки - нинджа" да огласят Белград навръх големия христиански празник. Църквата пожела официално отменяне на двубоя за друга дата, но федерацията не склони.

В знак на протест много белградчани се заканиха да останат пред телевизорите. В историята има един такъв случай, когато Звезда и Пратизан трябваше да играят навръх Св. Георги, почитан в Сърбия почти наравно с Коледа и Великден. Тогава на трибуните дойдоха десетина хиляди, а агитките протестираха като оставиха двубоя без "звук и картина" - нямаше хореографии и пироефекти.

Така в събота залогът е не само кой ще сложи ръка на титлата. Ще се решава и кой ще спечели битката за Великден. Както и, естествено, чии фенове близо 6 месеца ще ходят тъжни из белградския парк на Кале мегдан и ще търпят подигравките на съперника.

Познато, но и толкова романтично, нали? Дерби...

Дидро, Sportcafe.bg

 

---

 

Партизан - Цървена звезда

23.04.2011, 19:30

пряко по RTS 1, Orange Sport Info, Al Jazeera Sport +9

на живо в Интернет на GledaiSport.com и MyP2P.eu

Следващият уикенд е голямото дерби на Сърбия между двата гранда Партизан и Цървена звезда. Мачът ще се играе на клубния стадион на Гробарите - ЮНА.

 

В западната ни съседка се появи информация, че ултрасите на Цървена звезда ще бойкотират мача, който по програма трябва да се играе на 23 април. Има и вероятност той да бъде изместен за 26 април заради Великден.

 

Обенинените фенове "Делие" са взели решение да не присъстват на стадиона. На 6 април Звезда, чийто тим е променен след идването на Роберт Просинечки, победи на "Маракана" Партизан за Купата с 1:0, но отпадна заради загуба с 0:2 в първата среща.

 

До момента Партизан е лидер в първенството, но има само три точки преднина пред Цървена звезда след 21 изиграни кръга. Двубоят може да се окаже решаващ за титлата и да предреши крайния изход, ако Партизан победи.

 

В същото време се появиха и информации, че има вариант и една от фракциите на Партизан - "Гробари", също да бойкотира дербито.

Най-влиятелната фракция в агитката на Цървена звезда - "Делийе", излезе с голяма декларация преди "вечното дерби" на Сърбия срещу Партизан. Двубоят е тази събота, а ултрасите на "звездашите" призоваха трибуната на стадиона на "гробарите", която по традиция ще бъде за тях, да остане празна.

Ето и цялото изваление на "Делийе":

"Делийе", както и в предишните три години, нашата трибуна, както всяка друга в Сърбия, бойкотираше мача от първенството, който се играе на Великден в събота. По този начин ние искаме ясно да уведомим обществеността, особено Футболната асоциация, че приоритетът ни е друг и не искаме да бъдем на стадиона, не искаме да има футболен мач. Те, за съжаление не ни чуват, тази година ситуацията отново се повтаря.

"Делийе", ние всички знаем, че този кръг играем с най-голямия си съперник. Ние знаем колко важен е този мач, а тази година е по-важен дори от обикновено, най-вече поради възможността да спечелим титлата. Въпреки това, днес ние ще се борим за зачитане на основните ценности на нашия народ, за нашите ценности, които сега са по-важни от дербито.

Всички ценим клуба и с огромно желание и вяра ходим всяка събота или неделя на стадиона, желаем винаги да бъдем на нашата трибуна, където ни е място и да подкрепяме отбора. Но ние трябва преди всичко да спазваме нашите принципи, за които се борим от години, защото ще бъдем лицемери, ако сега се откажем от тях и отидем на стадиона за този най-важен мач. Ако се налагаше щяхме да бойкотираме и мачовете с ОФК Белград, Войводина, който и да е, но нашата цел е по-важна днес, сега противникът е без значение.

Бойкот за мачовете на Великден! Събота идва и желаем да накараме Сърбия да зачита основните ни ценности, които спазваме от векове. Седмицата преди Великден има свещенни ритуали, които в по-ранни времена цялото ни общество по специален начин отбелязваше. Комунистическата ера на мрак и унищожаване на вярата, и на всички национални ценности отхвърли старите традиции в страната, но ние не искаме това да бъде завинаги, и смятаме, че е време да го променим! Така че ние ще започнем от нашия " заден двор" , футболния стадион и ясно заявяваме, че искаме всички да спазват традициите на нашата религия. За това, трябва да бъдем постоянни, защото ако успеем, може би цялото ни общество ще признае необходимостта да се върнем към вековните ни традиции.

"Делийе", срам е за всеки, който смята себе си за част от Северната трибуна да отиде в събота, на 23 април, на стадион ЮНА! Това просто помага на Партизан и Футболната асоциация да подкопаят тази свещена инициатива. Северната трибуна трябва да бъде празена! Не позволявайте на провокатори и невежи хора да ви подвеждат. Никой не е по-голям от "Делийе".

По новините или от разни хора ще чуете, че футбол се играе на Великден и в Италия, и в Русия..., но Сърбия не е нито Италия, нито Русия. Това е Сърбия, единствената държава, която зачита чуждото повече от своето, държава, в която всички национални ценности отдавна са изгубени. Положението в Сърбия е неуместно да се сравнява с това в други страни, защото е уникално. И въпреки това, не е вярно, че навсякъде се играе футбол на Великден. В Гърция първенството се прекъсва за седмицата на празника и продължава след него. Така че и този аргумент на слепите за желанието ни е неверен.

Феновете на сръбските отбори се обединиха срещу местната футболна асоциация заради нежеланието й да отложи поредния кръг от първенството заради великденските празници.

Години наред навиячите от западната ни съседка се борят с шефовете на футбола там да не насрочват мачове по време на големия християнски празник.

От сръбската асоциация категорично отказаха да направят промени в програмата и агитките на повечето отбори се решиха да бойкотират и да оставят трибуните празни.

Както и FanFace.bg писа, най-голямата фракция на Цървена звезда - "Делийе", разпространи декларация по темата. Чрез нея тя призовава за бойкот на кръга, както и за това Северната трибуна на стадиона на Партизан в събота, където трябва да бъде настанена агитката, да остане празна.

Кръгът ще бъде бойкотиран и от организираните фенове на Рад, ФК Белград, Обилич, Войводина, Земун, Раднички и Борац. На този етап не е известно още как ще реагира агитката на Партизан.

Президентът на Сръбската футболна асоциация Томислав Караджич обяви, че действията на запалянковците са неуместни, и че те са продиктувани не толкова от защита на християнските ценности и национални традиции, колкото от това да се проведе кампания срещу ръководството на централата и лично към него.

Той даде пример с шампионатите в Русия, Румъния и България, където също няма прекъсване заради Великден.

Със съдействието на наши руски приятели днес ви представяме разговор със Зоран, един от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делийе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.

- Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?

- Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 души. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.

- Какво е Делийе Север?

- 4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делийе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делийе, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".

- А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 януари 1989?

- Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 души, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.

- Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?

- Абсолютно всички бяха "За".

- Но така някак си не се случва в действителност?

- Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така.

 

- По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?

- Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.

- И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?

- При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.

- Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?

- За наше щастие успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем. За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.

- След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.

- В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делийе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.

 

- Кои са водещите банди сред Делийе Север?

- Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина души – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.

- Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?

- Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Цървена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.

- А какво ви е отношението към уличния бой?

- Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 души в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отвертка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!

- Има ли политиката място на трибуните при Делийе Север?

- Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.

- ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?

- Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делийе Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...

 

- В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…

- Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!

- Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?

- Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делийе не зависи от никого!

- При вас в Сърбия има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?

- Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.

- Сред вас няма ли "агенти"?

- Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делийе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...

- Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?

- Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делийе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието "Црвена звезда" или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.

- Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?

- Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.

 

 

- Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?

- Ние говорим винаги пряко с президента.

- А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?

- Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.

- Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?

- Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях?... И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.

- Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?

- През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос, за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.

- Какво можеш да кажете за отношенията Звезда - Спартак Москва, около които има доста коментари в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.

- Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Цървена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг  на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.

- Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. "Месата" (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?

- А от кого ние, Делийе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.

 

 

- А какво ви е отношението към руснаците?

- Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.

- Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?

- А защо?

- За да премерите сили.

- Нямаме за цел да се доказваме пред някой "кой е по-силен". Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор. Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис - Звезда. Тогава приятелите на "гробарите" от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!

- А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?

- Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.

- А какво трябва да се направи, за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.

- Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делийе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради "желязната завеса", дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на "диригента", или както го наричат още "cappo" на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.

 

- А кои при вас са диригентите?

- Няколко са – 5-6 души. Постоянно се въртят.

- А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?

- Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.

- Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември'2007. Разкажи повече за него.

- Бяхме 900 души, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг. Сутринта бяхме вече в Гърция и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит "инструментариум", но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона пристигнахме, когато вече беше 15-ата минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем "на първа" и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл "Молотов", но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.

- Какво стана с арестуваните?

- Никого не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бъхтенето с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разбрах, че съотношението ни е било 900 звездаши срещу 250 куки.

- Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?

- Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в "ничията земя" между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.

 

- Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?

- Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.

- Кого би отличил?

- Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.

- А в Европа?

- Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...

- Не споменаваш нищо за Италия?

- О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.

- Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?

- Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.

- Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?

- В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.

- И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?

- Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!

Текстът е взет от Bultras.com

- Първо се представи.

- Аз съм lionswrath7, фен на Олимпиакос и съм на 28 години.

- В коя ултрас група членуваш и как попадна в нея?

- Бях член на "Gate 7", но вече не съм. В момента ходя на мачове със своите приятели, но винаги ще пазя близо до сърцето си трибуната с "Gate 7". Присъединих се към нея, когато бях на 16 и останах там до 25 години. Но и сега продължавам да имам приятели в групировката.

- Колко членове наброява групата и набира ли нови попълнения?

- "Gate 7" е голяма организация, която бединява над 150 клуба не само в Гърция, но и по целия свят. Където има гърци, там има и фенклуб - в Германия, Щатите, Австралия и т.н. Разбира се, мнозинството е в нашата страна, като числеността на фракциите е най-многобройна в сравнение с другите гръцки отори. Всяка година много нови фенове се присъединяват към "Gate 7".

- Разкажи ни малко за групировката и как бе създадена тя.

- "Gate 7" се появи в ранните години на 70-те, в момент когато феновете на Олимпиакос не бяха така организирани по време на мачовете. С времето обаче те станаха по-организирани и със свои приятели от цяла Атина основаха групата.

- Какви са вашите политически възгледи?

- В "Gate 7" няма такива. Имаме фенове с всякакви политически пристрастия - микс от анархисти, аполитични и крайно-десни ултраси.

- Кои са вашите приятели и кои - врагове?

- Феновете на Цървена звезда и Спартак (Москва) са наши братя. Врагове са ни всички останали ултрас групи, като най-мразената от нас е "Gate 13" (на вечния съперник Панатинайкос - бел. ред.).

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата страна и какви закони има срещу ултрасите там?

- Взаимоотношенията ни с тях не са добри, не са били добри и никога няма да бъдат добри. Полицията в Гърция е корумпирана и през повечето време брутална. От 5 години насам не можем да пътуваме за гостуванията на дербитата. Не ни дават билети, защото има забрана гостуващите агитки да не се допускат (това важи за всички дербита между грандовете от Атина и Солун - Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК, ПАОК, Арис и Ираклис - бел. ред.).

- Какъв тип хореография правите обикновено?

- "Gate 7" прави хореографии на всички големи мачове, включително и в Европа. Те включват пирошоу, плакати и знамена в клубните цветове.

- Как организирате всичко? Имам предвид пеенето на песни, гостуванията, хореографиите...

- "Gate 7" има голям набор от песни, като постоянно се измислят нови. Те се пеят от всички. Имаме няколко стандартни, но и много нови. Гостуванията се организират от фенклуба посредством членските такси, които членовете му заплащат. Така се получава добра организация за ултрасите, които искат да пътуват с автобуси, фериботи или самолети където и да било. Хореографиите са изцяло дело на "Gate 7".

- Често ли вашата фракция влиза в боеве? Ако да, с кого?

- Да, често се случва да се сбием в Гърция, при това не само на футболни мачова, още повече че, както казах, не ни допускат при гостуванията на големите дербита. Налице са и други спортни събития, на които нашите врагове ходят и се опитваме да ги срещнем. Такива са например баскетболът, волейболът и водната топка, около които мачове си организираме срещи на точна дата, за да си спретнем хубав бой. В повечето случаи са налице атаки към самите сгради на вражеските фенклубове с цел тяхното потрошаване и сблъсъци с техните ултраси. Това е битка за територия. Най-големите ни врагове са феновете на Панатинайкос и ПАОК.

- Градът, от който е даден отбор, може да бъде много специално място за един фен. Какво мислите за вашия?

- Обичам Атина, обичам Пирея на брега на морето, където е създаден Олимпиакос. Пирея е и ще бъде червен, така че аз съм горд от този факт, въпреки че съм от Атина. Винаги, когато отида в Пирея, се чувствам като у дома си.

- Накрая какво би казал на ултрасите по света?

- Обичайте си отбора и винаги се борете за неговите цветове!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg